„Само при вас ще идвам да пуша, че с този закон се измъчих!” дърпа от цигарата моята въображаема опонентка и примижва от кеф. Пък аз се мръщя и гледам деликатно да отворя прозореца, че хем да не я простудя, хем аз да не умра от цигарения дим, който ме побърква! Хубаво е да има човек с кой да спори, дори когато това е жена в къса пола, която премята крак върху крак и изглежда толкова секси в облака дим, който е създала само с едно или две дръпвания в и без това тясното помещение в моята фантазия.

С целия си авторитет мога да заявя – законът за забрана на тютюнопушенето на обществени места е едно от малкото хубави неща, които са се случили в малката ни държавичка. Няколко аргумента:

- широко известен факт е, че цигарите стават масов здравен проблем  когато навлизат фабрично свитите цигари, които лесно можещ да си купиш навсякъде и веднага да запалиш. Лесно и просто, но вместо да свиеш 4-5 цигари дневно, обичайно пушиш по 20 предварително свити и готови цигари.

- широко акламираното удобство, че пушачите са добре дошли навсякъде…в ресторанти, в парка, на гости у някого, на преглед при някой лекар – пълна толерантност, ето ти, от 20 стават 40 цигари.

- задръстил си се с три пакета цигари на ден, дрехите ти вонят на мръсно и непрано, зъбите ти са жълти, едва ти стигат парите от заплатата, но горд стоиш в своя облак и все още хората толерантно те приемат и покорно те оставят да тровиш тях, децата, всичко наоколо…

Повтарям себе си, този прословут закон е едно от малкото добри неща, които са се случвали в България, които показват държавническа воля и някакъв умисъл и наличие на елементарна здравна политика. Горещо го приветствах, въпреки, че той се превърна в широко дискутирана публично тема, както и в нещо, за чието нарушение постоянно си говорим вече градски легенди.

Плюсовете:

-         тютюнопушенето е вече официално недопустимо и се предполага, че това ще намали и броя цигари дневно – една логична пречка пред chain smoking-а – «пушенето цигара от цигара»

-         80-90% от хроничните заболявания на дихателната система; 80-85% от белодробния рак; 30% от всички злокачествени заболявания,  25-43% от исхемичната болест на сърцето и още куп проблеми от здравословен, естетичен, социален характер се дължат на тютюнопушенето. Защо да не сме малко по-здрави и да живеем по-добре?

-         по-малко съм изложен на тютюнев дим и не съм съпричастен на опитите на пушачите да изпушат повече цигари от възможното

Но защо ли има толкова хора против тези три прекрасни производни на закона?

Първи нададоха вой пушачите, които сметнаха, че се нарушават правата им, че не могат спокойно да седнат в кафене или ресторант и да запалят поредната цигара. Заговори се за нарушение на човешки права, за потенциални колосални загуби и за още куп беди върху човешкия род. След това в строен хор поеха собствениците на заведения и ресторанти, които обвиниха закона, че е нулирал оборота им, при това в най-оборотните месеци. Не можело банкет или веселба, без да запалиш на масата, да гасиш и да ти сменят пепелника през 10 минути. Самоотвержени собственици поемат глоби вместо клиентите, контролни органи се сблъскват с ожесточена съпротива и солидарност от всички клиенти, които крият виновните. Не знам дали тези собственици някога са се притеснявали за липсата на хигиена по кухните им, за жълтите от мръсотия бели манти на служителите, че  сервитьорката си бърка в носа, докато ви чака да си изберете нещо от лепкавото от мазни пръсти меню.  Добре бе, хора, как непушачите да изпълнят заведенията, след като част от тях просто не стават и са под всякакво ниво. Кой мазохист ще си го причини, тютюнев дим няма, но лошото обслужване, ниската хигиена, високите надценки си стоят.

Съвсем неочаквано за България, в почти  тайна задруга се обединиха пушачите и собствениците на заведения. Ако  слуша човек новините, те са на път да съборят властта.  Недоволните могат да станат причина за вот на недоверие към правителството. Шушука се за тайни съзаклятия, за неофициално протестно пушене по всички възможни заведения, за политическа подкрепа от широк политически спектър. И за нов референдум лятото, с тема „Цигари или не!”.

И тя подкрепя мислите ми, палейки поредната си цигари и отпивайки от кафето „Навсякъде в Банско се пушело, представи си, а там преди година никой по комплексите не пушеше, при това без закон.” Отворих тайно прозореца, студено е, но наистина се задръствам от цигарите, аз хроничният непушач. Да ме извинят дамите, но джентълменът в мен се задуши.

Един смислен закон, рядко попадение, което обаче разцепи нацията. Много хора, дори и пушачи, го одобриха, като намериха за съвсем удачно да пушат пред вратата на заведението или отвън, в отворена част. Другите пък яростно се възпротивиха, напук на разпоредби, гасейки в чаши с вода и нехаейки за глобите, които и без това са за собственика на заведението. Ако играете шах, след много сложни ходове и стратегии и от противници и привърженици, правителството е на път за изпадне в реална патова ситуация – ни напред, ни назад, ни с едните, ни с другите. Казус, който тепърва ще наблюдаваме в развитие.

Някога имах приятелка, която смело твърдеше „Цигарата е единственият ми приятел” и смело палеше. Когато трябва да помисли, когато няма пари, когато има пари, когато няма време, когато има време, когато няма дори и една цигара, тя просто криеше себе си в тютюневия дим. Добре бе, хора, толкова ли сме самотни и отчаяни, че всичко в живота ни се върти около цигарите и  чак заплашваме да съборим правителството, за да можем да даваме половината си приходи месечно, за да се тровим? Жалко ако успеят, законът е добър и има потенциал да ни направи по-здрави и щастливи, но от нас зависи. В противен случай, можем да ходим „волни и ухилени” с жълти зъби и разкашкани дробове. По-лошият избор, сякаш…

Погледът му шареше по гърба и. Вечерна рокля, която деликатно подчертаваше извивките на тялото и, в които всеки мъж в бара копнееше да се загуби. Но само той събра кураж, пое тихо въздух и …я покани на танц. Хората гледаха зашеметени, а тя натежаваше все повече и повече в ръцете му. Музиката спря, а тя пошепна в ухото му, че иска да подиша морски въздух и го помоли да я придружи. Морето галеше телата им с топлите си вълни. В този момент телевизията излъчи задължителният пакет от реклами на сапуни, телефони и палави деца, наакали любимите си гащи. След финалните надписи на „Вечна любов”, произведен в Колумбия и покорил местния телевизионен пазар последваха националните новини. След поредната отрязана глава, кражба и катастрофа, след като кръвта от всяка вест обагри трайно екрана ми, нищо не ми идваше на акъла, освен тъпия въпрос…”Абе, тия хора как така се намират? И защо тук е така различно?”

Мислих, мислих, но не ми стигна акъла за друго, освен да ви представя „българската свалка”, разрязана анатомично и изложена пред вас по долно бельо в цялата и развитие. Заповядайте на презентацията…

01. В зората на мобилните технологии в България, наличието на тухла с антена ти е гарантирало пълчища от фенки, които са дебнели всяко твое движение, само да те съборят и да те употребят.

С растежа на жизнения стандарт растели и изискванията на дамите, както и на кавалерите, но какво да си кажем, материалният тласък все още мотивира началото на много връзки. Вероятно можем да намерим началото на това в дефицита на социализма, когато една жена е спирала очи на теб срещу найлонови чорапи или бурканче с кафе. А какво да кажем за дефицитната полска козметика ?

В наши дни жените ти обръщат внимание, ако имаш лъскава кола, телефон за поне 1000 лева, облечен си по последния вик на модата /“ Капалъ Чаршъ last calling”/ и съумееш да си произнесеш отчетливо името, за да се запознаете. Жените обичат да се къпят в илюзорния разкош на добре изпрания и позакърпен кожен салон на колата ви. Дайте им тази емоция…

02. Беден сте, нямате материалната подплата на по-богатите си приятели, но имате компютър. Не унивайте! Милиони жени са ваши. С топли думи, с дързост и хъс на уличен гамен, бавно и методично печете вашите момичета мечти на бавен огън. Ту се връщате от командировка в Германия, ту колата ви е на ремонт и не можете да и дойдете на гости, ту са ви откраднали кредитната карта и сега имате рязък проблем с парите, думи, думи, думи, които текат в равномерен поток и все някога ще се наложи и да се видите. Ще нахлузите стария анцунг, ще съберете пари от приятели и съседи, като се молите да не е много гладна, внимателно ще подберете евтино убежище за вашите страсти. Тайно ще се молите да не избяга с писъци, след като види, че принцът и е просяк.

Понякога те пискат и бягат, понякога пък и остават. Вероятно тук трябва да си признаете, че това е любов. Циниците твърдят, че любовта я измислили комунистите, за да чукат без пари. Абе, я да се махате с вашия цинизъм…

03. Магията на танца е започвала хиляди връзки. Танци има и сега в съвременна България. И те са начин за да започнеш свалка. Защо да не се запишеш на курс по латино танци, където гладни за страст жени ще те припознаят като латино – мачото, когото са търсили цял живот. Нищо, че си програмист, музиката и движението настървяват. А защо пък не и поп – фолк ?

Колко романи са се писали между сравнително тесните стени на фолк клубовете, където сред кръшните ритми са се разигравали любов, секс, изневяра, романтично запознанство с последвала нощна близост… Няма как да отречем, музиката си е музика, изкуството раждало красота.

„Какво ще кажеш да се напием

и всички глупави клишета да разбием.

О-о-о, да полудеем тази нощ.”

Що пък да не полудеем? А онази мацка с тясната къса пола какви гюбеци хвърля, ех…Ще ида да се запозная с нея…имаме общи теми за разговор.

04. Старите хора твърдят, че без градус няма радост. Защо да не започнете връзката си след няколко питиета? Добре подбраната селекция от алкохол гарантира сигурна развръзка на една дребна закачка. Мастиката е народната виагра, пазете се жени. Пием си ликьорчето с чадърче на чашката – момичета, тук ще намерите по-скоро приятелка, отколкото мъжествен любовник. Традиционалистите залагат на ракия и бира, известни като коктейла „Вълча усмивка“, в чийто сардонистичен блясък са се кривили хиляди устни. Водка и Редбул – динамичен млад бизнесмен.

Ракия със салата – жени, внимавайте за тези мъже ,те се нуждаят от вас и биха носили ръчно плетените ви пуловери с удоволствие. Редки екземпляри в днешния атомен век.

05. Като се замислим, вече сме срещнали жената на живота си за тази седмица, няколкото часа, в които сте го осъзнали са вече зад гърба ви, станало каквото станало, време е да втвърдите връзката.

Действайте бавно и деликатно. Защо да не си поговорите за нещо, което вълнува и двамата?

Теми има бол – харчене на пари, цените на мобилните разговори, козметика, вътрешна политика /плюй БСП, изкажи се ведро за Бойко/, външната политика /абе, идвали избори в САЩ/… Няма как да не блеснеш, ако си се подготвил добре. Просто изгледай един сутрешен блок и пусни трайно кукичките си, за да я закачиш за себе си. Научи се и да изслушваш, жените се нуждаят от изслушване. След като си я разбил, остави я да се осъзнае леко и веднага започни с думи, думи, думи… Жените ги обичат.

06. Ех, неочаквани дълбини на страстта, експлозии от цветове, абе, за секса ще говорим. Без него няма как, той е като заредената пушка, която няма как да не гръмне. Ако не гръмне, публиката шумно напуска залата, възмутена от абсурдността на пиесата. Върхова точка, която се е оказвала и препъни камък за много млади двойки…Като цяло, може би ще ви се падне прекрасно разработена секс машина, с която радостно ще пърпорите из чаршафите. А може и да ви се падне екземпляр, с който бавно и тактично да изучавате Правилника за движение, елиминирайки знаците Стоп и Внимание. Какво да се лъжем, какъвто и да сте, там провалите ли се, вероятно няма да издържите дълго. Накъде казват, че държали да разпънат на длъж и на шир усещанията си, да изплетат от тях топлината на съвместното съществуване, тук май не е така. А ти защо си още по бикини, я да ги сваляш…пречат ни на разговора.

07. „И какво сега, имаш си гадже, не ни обръщаш внимание.” Подмятат ти го всички. Вече не можеш да играеш футбол с приятелите през уикенда, пречат ти и да го гледаш по телевизията. Тъкмо да отбележат важен гол в мач, на който си заложил и …тя сменя сериала, давали любимата и серия от „Приятели“. Бога ми, та тя не обръща внимание и на луксозния ти телефон, вече и е познат и не и е интересен. Обича да спи, да ти готви, да гледа телевизия. Ревнива е към твоите социални контакти, реже всяка идея за излизане вечер, защото е вечно уморена. Постоянно пренарежда дрехите ти, мие прозорците, дори успява да ти купи пантофи и да ти ги пробута под леглото, за да можеш да си нахлузиш краката вътре още от ранна сутрин. Усещаш се сякаш някой ти е изпилил зъбите с груба пила и само можеш да фъфлиш “ Фда, фмила, хобичхам тха“, докато се бориш с поредната и готварска импровизация, а навън момчетата се бият с топки. Те се усещат млади, като истински момчета, а ти си официално…влюбен!

08. Веднъж навлязъл в дебрите на голямата ЛюбоФФ няма как да не разбереш, че докато в първите етапи ти си водил, сега просто си предал цялата власт и управление на благоверната и тя реже и крои от различни сюжетни парчета бъдещата ви съдба. И какво се оказа, уж ти избираш, ти я забърса в дискотеката, а после се оказа, че тя е била тази, която е избирала. В един момент се оказваш предаден от старата ти тайфа, а си запознат с всичките и роднини, на трапеза те подтикват към продължение на рода, канят те на гроздобер, на клане на прасе, съвсем непознати хора, а толкова много са дружелюбни към теб. Усещаш се заплетен в нечия паяжина, наливаш си ракия, нарязваш си от солените зелени домати, които майка и е пратила да си ги ядете заедно и тъжно премисляш, че не точно това искаше да се случи…И трябва да вземеш решение.

09. Ако решиш, че си стар и уморен, вероятно ще купиш и пръстени и ще се отдадеш на познатия Менделсонов сценарий. А иначе, просто и казваш, че „обичам те, но ще те нараня, не съм достатъчно зрял за такава връзка” и се надяваш тя бързо да те напусне. След няколко скандала тя си събира багажа и се маха. Приятелите научават, редуват се да са до теб, за да не се самоубиеш, пиеш показно до дъното шишета с ракия, като идиотското ти ухилване сам не разбираш дали не е свръхдоза свобода или просто неземно щастие, че никой не те контролира. А приятелите още се суетят, но времето лекува…

10. Наточен с нови панталони, луксозен телефон, надиплени десетачки в джоба – всичко това показва един звяр, готвещ се за атака. Решен си да бъдеш безкомпромисен, да не се обвързваш никога повече. В дискотеката те чака вече друго поколение, към което ти не можеш да се впишеш.

Напусна ги по време на фолк истерията, а сега там подскачат хаус маниаци. Групата ти по латино танци се е разпаднала. Фитнес инструкторът ти продава картофи на пазара и се радва да те види.

Спомняш си регистрацията си в Елмаз, в Сладур, влизаш…Толкова време не си влизал, а никой не ти е писал. Всъщност, ти на никого не си липсвал. Ръцете набират познатия номер и опитваш да намериш правилния тон…

„Мила, аз съм. Много мислих, искаш ли…“

Запотеният кон носеше двамата влюбени към хасиендата, където ги чакаше постеля с чисти чаршафи, такава рядкост в прерията. Тя затваряше очи и го стискаше за врата, за да не се изтърси от коня. Той я бе спасил от кръвожадната банда на Родригес и сега тя бе готова да му даде плътта си в знак на отплата. Прозях се и го съжалих. Оставих го да изчезне отвъд хоризонта и смених канала.

Аман от романтика, ама ха…