Била съм на фирмени партита. На най-различни фирмени партита – на не толкова „фирмени”, и на много ФИРМЕНИ! Най-интересното в тези уникални събития е, че всички отиват така сякаш отиват на работа, а си тръгват всеки по своя си собствен начин. Един попреплитайки крака към дома, втори – хванал пътя към бара, а трети – хванал през кръста колежката. И тук си идваме на думата. Само да уточня още веднъж, че говорим за думата от гледната точка на колежката.

Основните проблеми на фирменото парти

Проблемът с пиенето е ясен – на фирмено парти не бива. С яденето е по-допустимо, въпреки че пак не бива да се прекалява, защото после излизат едни снимки, много, ама много далеч от естетиката. С танците – пак същото, придържаме се към приличието. Какво да правим обаче със сексуалното желание? В края на краищата – него не го демонстрираме открито нито на фирмени партита, нито къде да е другаде. Крием го поне дотогава, докато не останем насаме с ответната персона. И ако повечето от колегите, събрани на партито са излезли с подобна мисъл, скрита в главата, какъв е проблемът да се отдадем на плътска страст в една вечер, в която целта е ясна – излезли сме за забавление. В крайна сметка, ако презумпцията е, че сме се събрали за забавление и ако не бива да се прекалява с пиене и ядене, то какво друго забавно остава, освен сексът?

Другият факт, който ни улеснява в осъществяването на въпросната цел е, че сме излезли с познати хора. Няма опасност да попаднем на психопати, мошеници или изнасилвачи. Ванката от офиса го знаем, знаем го как мирише, знаем дори и как си пие кафето сутрин. Пие три в едно впрочем, но не това е важното. Важното е дали да му легнем, ако ни се иска?

Тук идва третата бариера в ума – ами иска ни се. Затова сме и направили прическата, грима, маникюра и сме обули чорапите със силиконов ръб, а не офис-чорапогащите. Затова деколтето крещи: „Вземи ме!”, затова погледът е палав. Следва четвъртата бариера – да посмеем да покажем желанието си недвусмислено. Иначе чакайки да ни се усмихне сексуалното късметче, може и доникъде да не я докараме. Отиваме към Ванката (ясно ви е вече, че това е изборът на вечерта) и му се навираме в ръцете, ама буквално му се навираме, защото нали уточнихме че става дума не за намек, а за ясно и точно заявяване на сексуален интерес. Ванката се държи любезно, усмихва се, обаче нещо не поддава съвсем. Шепнем му на ушенце, че май никак няма да е лоша идеята след партито да ни дойде на гости и да разгледа библиотеката ни с нови заглавия и т. н. и т. н…

С две думи пускаме в ход целия наличен женски арсенал от непочтени оръжия. Отсреща – бетон! И понеже трябва да се излезе от ситуацията с чест – продължаваме с приятелски тон, обръщаме всичко на майтап и в крайна сметка замъкваме горкия колега на по питие, за да довършим в най-близкия бар. Там вече ситуацията намира своето обяснение, което ние за щастие прозираме зад думите на Ванката, защото както си спомняте от по-горе, съобразно добрия тон на офис-парти не сме пили прекалено и сме достатъчно трезви, за да разбираме. И ето обяснението – мъжете никак, ама никак не обичали агресивните жени! Можело, ама не и от страна на близките познати, в частност – от страна на колежките. Иначе можело да се случи, обаче на морето, или нещо подобно, когато и те (мъжете) не са много на себе си.

Запаметяваме ние файла с информация и си правим изводите за другото фирмено парти:

• Първо – това със забавлението на фирмено парти го забрави – ако искаш да запазиш достойнство и авторитет – това събитие си е като допълнителна работа.
• Второ – ако се търси партньор за еднократен секс – пак не го търси там. По-добре опитай в нощните барове, въпреки че вероятността да попаднеш на някой в кондиция и добра форма за креватни забавления, също клони към невъзможност.
• И трето – това със секса на работа го остави на съдбата. Защото се случва – много сполучливи връзки започват на работното място, създават се семейства, деца се раждат и прочие. Само че за тая работа трябват двама, и то двама, които не се свалят от немай къде точно на фирменото парти.

Виждаме ги всеки ден. Майките, помъкнали вече не в количка, а за ръчичка пораснало детенце. Те методично обикалят молове и по-малки магазини, в стремеж да убият времето, предназначено за разходка. И докато едната част от картинката, а именно майките (всяка различно, според темперамента си) повече устремено или по-скоро лениво атакуват щандовете и стелажите с дрехи и аксесоари, то децата (и те различно според темперамента и възпитанието си) мълчаливо се влачат или съответно шумно не слушат.

Тези дечица, които се влачат, обикновено минават незабелязани в суматохата. Тези, които не слушат обаче най-често агресивно и безпрекословно – съвсем по детски приковават вниманието на продавачки и клиенти. Онзи ден например наблюдавах следната сцена.

За едни преоценени дрехи

Майката като обуначена се ровеше в разхвърлян куп преоценени дрехи. Знаете ги тези купчини, изсипани в кашон, в който благосклонно са те оставили да се дупиш под презрителния поглед на магазинерката, който те изпива и сякаш ти крещи безмълвно: „Ауууу, колко си го закъсала, миличка, нормалните ми клиентки от кога чакат най-новата колекция…” Та, ровеше се майката подобно на клошар, напипал златна жила в контейнер, докато детенцето (момиченце) ужасно скучаеше.

На нея по принцип й беше заповядано да седне на стол и да чака, но изобщо не й се седеше мирно.

Така че предприе действия. Смъкна се, набързо проучи обстановката и започна „да шета” из магазинчето. Продавачката я поизгледа (ах, тия погледи на продавачките, понякога те са вкаменяващи като на горгоната Медуза), поизгледа я и реши, че на този етап не пречи. Реши да обърне внимание на майката, която явно беше в достатъчно зомбирано състояние, че да осъществи покупка. И в този момент момиченцето започна да пречи. Започна да мрънка, да дърпа майка си и след като нито тя, нито търговката му обърнаха внимание, вдълбочени в разговор за качеството на дрехите, детето започна да пипа разни неща.

Нищо особено, но в този момент дуото – продавачката, която вече виждаше в него враг, който може да бойкотира осъществяването на сделка и майката, която и без това си беше изнервена се насочиха върху малката главица и започнаха да викат. То естествено се сгуши в себе си и ревна. Последва още малко „възпитание” – индивидуално от страна на майката, след което тя се върна с още повече настървение при стоките и вниманието на продавачката. Никаква грижа за детето.

Детето скучаеше

Никоя от двете не се замисли повече за детето. А в неговите очи се четеше следното: „Когато порасна и аз ще пазарувам. Като мама. Защото, когато тя купува, всички са любезни с нея и я харесват. А когато аз се заиграя с нещо, ми се карат.”

Не знам дали повечето от родителите знаят, че именно играта е начинът децата да се социализират и да придобиват жизнен опит. Тя не е лошо нещо, напротив. В един момент от живота е дори единствен метод за социално учене.

А пазаруването на модни дрешки е просто необходимост, то в никакъв случай не е жизненоважна, а още по-малко полезна от гледна точка на добиването на ранен житейски опит дейност. Само че дали това си го мислят и един процент от майките, помъкнали децата по магазините за мода, вместо по магазините за играчки.

Сексуалното въздържание, за разлика от сексуалната охота е тема, доста смущаваща хората. Прави ми впечатление, че всички, които смело говорят за интимни неща от личния си живот – например какво са вечеряли миналата вечер и дали това е повлияло на качеството на нощния им сън, както и какви ли не още подробности от близък характер, ревниво замълчават, щом дойде ред да коментираме личния им секс. Особено забележително е мълчанието тогава, когато не иде реч за хвалба. Или тогава, когато трябва да бъде направено признание за сексуалното им въздържание.

Нямам представа защо тази тема – стотици години след епохата на Средновековието упорито продължава да се счита за тема табу, още повече, че отдавна вече се знае, че решаването на проблемите започва с признаването им. Темата е табу и в двата възможни случая – и когато въздържането е нежелано, и тогава, когато е желано. Въпреки че вторият случай все повече е изключение, поне когато имаме насреща си здравомислещ човек. Казвам здравомислещ, защото непоколебимото ми мнение е, че интимната радост следва да бъде консумирана докато Бог ни е дал физическа възможност за това.

По откъслечните наблюдения, които успях все пак да събера, за видовете и причините за сексуалното въздържание могат да се изградят следните груби обобщения.

Първо: Имаме случаи, в които липсата на секс е някакъв период в живота, обикновено между две връзки. Това споделят повече жените, които имат следния морал: могат да започнат ново интимно преживяване едва след като са преживели старото и са сигурни, че не биха се върнали към него. Те с месеци наред продължават да приемат секса с нов партньор като някакъв вид изневяра спрямо стария, независимо че са прекратили всякаква интимност с него. Проблемът е сериозен, защото при тях явно става въпрос за неуспешно прекъснати връзки. Тоест – ако се чувствате така, то със сигурност не сте се освободили от мислите и чувствата към досегашния партньор и следва да направите преоценка на раздялата си с него.

Втори вариант: Хора, на които просто не им върви в секса, нямат постоянен партньор (съпруг или приятел), а връзките за една нощ изобщо не са по вкуса им. Тяхното страдание също не е за подценяване. Лошото в този случай е, че когато колелото се търкулне по наклонената плоскост и месеците без секс започнат да стават двуцифрено число (честно, има и такива истории), вероятността перфектният секс – партньор да цъфне на вратата (в офиса, във фитнеса, или където там ходите да сублимирате неизразходваната сексуална енергия), намалява с всяка следваща дата в календара. Освен това, сериозна пречка за подобряване на ситуацията е, че независимо дали сте мъж или жена, липсата на сексуална активност просто е изписана на лицето ви, а сексуалната жажда съвсем не е мощен афродизиак за отсрещната страна. Или с две думи – никой не се нахвърля на отчаяните сексуални самотници.

Трети случай: Двойки, които са разделени (само в пространството) с постоянния партньор и „го правят” рядко. Толкова рядко, че чак в един момент нещата се случват „от дъжд на вятър”. Да, обаче когато един секс не е редовен, хич не го бройте за такъв. Интимности, на които се отдавате на няколко месеца веднъж са си сексуално въздържание, дори и да сте притежател на най-ленивия сексуален темперамент.

И стигаме до четвъртия (според мен направо патологичен) случай: Не правите секс, не защото не ви се отдава възможност, а защото не искате. Не е за вярване, но и такива хора има. Това решение обикновено се възприема от приятелския кръг като доста странно нещо. Вероятно поради факта, че вземането му би трябвало да е продиктувано от доста важна причина. Осмисленото сексуално въздържание има склонност да бъде приемано от околните единствено в късната зряла възраст или поради болест. Религиозните разбирания, които са в противоречие с правенето на секс също имат шанс да бъдат приети като мотив.

При всички случаи обаче сексуалният пост е проблем за хората, които са подложени на него. Независимо дали си го признават открито, или споделят за него завоалирано, липсата на секс е тревожно състояние, което най-малкото може да причини общо невротизиране и явна киселост на характера. А от друга страна – позитивното отношение към живота си е абсолютно основателна причина сексът да си бъде практикуван редовно.