Как да изберете качествен колаген: 7 неща, които да проверите преди покупка

Качественият колаген се разпознава по няколко конкретни неща: формата, произхода на суровината, състава, реалното количество колаген в дозата и документите за качество. Всички те могат да се проверят от етикета и сайта на марката за няколко минути. 

Цената на една и съща дневна доза може да се различава няколко пъти, а разликата почти винаги е в детайлите, които малко хора проверяват. 

Защо колагените на пазара се различават толкова много? 

Защото суровината, начинът на производство и количеството колаген в дозата не са стандартизирани. С ръста на популярността на колагена на пазара излизат нови марки почти всеки месец. Някои произвеждат под строг контрол и публикуват анализите си, други препакетират суровина с неясен произход. 

Регулаторните органи в България следят за съответствието на етикета и подадените към тях документи. А какво всъщност се слага в опаковката е до съвестта на производителя.  Затова като потребители трябва да се интересувате и да четете етикета. Ето на какво да обърнете внимание. 

1. Хидролизиран ли е колагенът? 

Търсете хидролизиран колаген, наричан още „колагенови пептиди“. При хидролизата голямата молекула на колагена се разгражда до малки фрагменти, които се разтварят лесно и се усвояват добре. Именно тази форма е използвана в повечето клинични проучвания. 

Обърнете внимание и на молекулното тегло, което се измерва в килодалтони (kDa). При качествените хидролизати то обикновено е между 2 и 5 kDa. Ако не е посочено, попитайте производителя. 

2. Откъде идва суровината? 

Произходът трябва да е ясно посочен: животно, държава, а при телешкия колаген и начин на отглеждане. Телешкият съдържа основно тип I и тип III, морският – предимно тип I. При хидролизирания колаген обаче типът е по-малко важен, отколкото се смята, защото тялото усвоява градивните му елементи, а не цялата молекула. Повече за това какво прави един качествен колаген подходящ за кожата можете да прочетете тук. 

3. Има ли захар и подсладители? 

Колагенът се приема всеки ден в продължение на месеци, затова всяка добавена съставка се приема също толкова дълго. Много вкусови колагени съдържат захар, фруктоза или подсладители като сукралоза, ацесулфам K и стевия. 

Вкусът също има значение, защото резултат има само при редовен прием. Ако напитката не ви е приятна, трудно ще я пиете продължително. Затова си струва да потърсите колаген без захар и без подсладители, но с натурален аромат. Такъв е например колагенът с ванилия на RealFood: съдържа само колагенови пептиди и натурален аромат, затова вкусът е мек и не е сладък. Ако искате и витамин C, имат и колаген с витамин C, цинк и хиалуронова киселина, също без подсладители и с натурален вкус на ягода. Витамин C допринася за естествения синтез на колаген  в тялото. 

4. Колко колаген има в една доза? 

Гледайте колко грама чист колаген има в дневната доза, а не колко тежи сашето. Капсулите обикновено съдържат под 2 g колаген, така че за дозата от проучванията ще ви трябват много капсули на ден. Сашетата колаген с вкус могат да тежат 10 g, но да съдържат едва 2–5 g колаген. 

5. Има ли документи за качеството? 

Сериозният производител показва документите си, без да е нужно да ги търсите дълго: 

    • Анализен сертификат за партидата: съдържание на протеин (при чистия колаген обикновено над 90%), тежки метали и микробиологична чистота. 
    • Сертифицирано производство, например по IFS Food, FSSC 22000 или ISO 22000. 
    • Утвърден производител на суровината със собствени клинични проучвания, като колагеновите пептиди Peptan и Gelita. 
    • Номер на вписване в БАБХ и пълни данни за фирмата. Вписването е задължително, но само по себе си не доказва качество. 

6. Кой стои зад марката? 

От колко време е на пазара? Има ли отзиви от реални клиенти – както на собствения си сайт, събрани чрез независими платформи за отзиви, които потвърждават покупка, така и извън него, например в Google? Дава ли информация, с която да направите информиран избор, или само рекламни послания? Знае ли се кой стои зад марката и застават ли собствениците с името и лицата си зад продуктите? 

Добър знак е, когато марката споделя знание, а не само продукт. RealFood например публикува интервюта с лекари и диетолози за колагена, а наръчникът „Мисия COLLAGEN“ събира на едно място информация от проучвания и експертни източници за колагена и естествения му синтез в организма.  

7. Обещава ли чудеса? 

Бъдете предпазливи, ако забележите някое от следните: 

  • Обещания като „бръчките изчезват за 7 дни“ или „лекува ставите“. 
  • Цена далеч под средната на грам колаген или постоянни отстъпки от 30–40%, които никога не свършват. 
  • Неясен произход и липса на количество колаген в грамове. 
  • Само отлични отзиви, всички само на сайта на марката, без конкретика и без независима система за проверка 
  • Основно AI съдържание, което не демонстрира достоверност. 

Колко колаген на ден и колко време се пие колаген? 

В клиничните проучвания се използват между 5 g и 10 g хидролизиран колаген дневно, а ефектът се оценява след 8–12 седмици редовен прием. По данни от проучвания приема на хидролизиран колаген за около 90 дни се свързва с по-добра хидратация и еластичност на кожата спрямо плацебо. Проучване със 77 жени, публикувано през 2025 г., отчита по-добра плътност и хидратация на кожата след 12 седмици прием на телешки колагенови пептиди. 

Реалистично е да приемате колаген поне три месеца, преди да прецените резултата. Преди всичко от значение е редовният прием, а не точният час. Важно е да се отбележи, че колагенът не замества начина на живот: прекомерното излагане на слънце без защита, тютюнопушенето, излишната захар и недостатъчният сън ускоряват разграждането на собствения колаген в кожата. 

Чек-лист преди покупка 

Проверете  Какво да търсите 
1. Форма  Хидролизиран, 2–5 kDa 
2. Суровина  Посочени животно, държава и начин на отглеждане 
3. Състав  Без захар и подсладители, с натурални аромати и овкусители 
4. Доза  Грамове колаген на ден 
5. Документи  Анализен сертификат, IFS или ISO, вписване в БАБХ 
6. Марка  Отзиви и извън сайта, експертна информация 
7. Обещания  Без „чудодейни“ и лечебни твърдения 

Как изглежда чек-листът на практика: 

Ето как отговаря на седемте въпроса хидролизираният колаген на RealFood: хидролизиран, около 2 kDa; телешки колагенови пептиди Peptan от пасищни телета; без захар и подсладители; 10 g колаген в една доза; суровина с анализен сертификат и производство по GMP и ISO; информация от експерти и стотици отзиви както на сайта от проверени клиенти, така  и в Google. 

Направете същата проверка с всеки продукт, който обмисляте. 

Често задавани въпроси 

Как да разпозная качествен колаген? 

Качественият колаген е хидролизиран, с посочен произход и молекулно тегло, кратък състав без захар и ясно количество колаген в грамове на доза. Производителят трябва да може да покаже анализен сертификат. 

Колко време се пие колаген?  

В клиничните проучвания ефектът се оценява след 8–12 седмици ежедневен прием. Реалистично е да приемате колаген поне 90 дни, преди да прецените резултата. 

Колко колаген на ден е нужен?  

Проучванията използват между 2,5 и 10 g хидролизиран колаген дневно. Следвайте дозата на етикета и проверете колко чист колаген има в нея. 

Има ли колаген с вкус, но без захар и подсладители?  

Да. Някои вкусови колагени са само с натурален аромат. В списъка със съставки не трябва да има захар, фруктоза, сукралоза, ацесулфам K или стевия. Пример са колагените на RealFood. 

Морски или телешки колаген да избера?  

И двата са добри източници на колаген тип I, а телешкият съдържа и тип III. По-важни от източника са хидролизата, чистотата и ясно посоченият произход. При алергия към риба изберете телешки. 

Може ли колагенът да се слага в горещо кафе?  

Да. Хидролизираният колаген се разтваря и в топли, и в студени напитки, а температурата на кафето не разгражда пептидите. Ако продуктът съдържа витамин C, по-добре го добавете в топла, но не вряща напитка.  

Има ли значение по кое време на деня се приема колаген?  

Няма доказано „най-добро“ време. Важно е да го приемате всеки ден, така че изберете момент, който лесно ще стане навик. 

» Колаген – видове, полезни свойства, приложение

Източници 

  1. de Miranda RB, Weimer P, Rossi RC. Effects of hydrolyzed collagen supplementation on skin aging: a systematic review and meta-analysis. International Journal of Dermatology, 2021; 60(12): 1449–1461. 
  2. The Sustained Effects of Bioactive Collagen Peptides on Skin Health: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Clinical Study. 2025  
  3. Kleinnijenhuis AJ et al. Non-targeted and targeted analysis of collagen hydrolysates during the course of digestion and absorption. Analytical and Bioanalytical Chemistry, 2019  
  4. Jiang JX et al. Collagen peptides improve knee osteoarthritis in elderly women: a 6-month randomized, double-blind, placebo-controlled study. Agro Food Industry Hi Tech, 2014; 25(2)  
  5. Clifford T et al. The effects of collagen peptides on muscle damage, inflammation and bone turnover following exercise. Amino Acids, 2019  
  6. Thomas C et al. Collagen peptide supplementation before bedtime reduces sleep fragmentation…. European Journal of Nutrition, 2023  
  7. Effects of Oral Collagen for Skin Anti-Aging: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients, 2023  

За автора
Кремена Димитрова е един от основателите на RealFood – български бранд за хранителни добавки, който има над 10 години опит в сферата и е един от лидерите в производството на колаген в България. Тя отговаря за подбора на суровини и разработването на продуктите. Вярва, че изборът на добавка трябва да се прави информирано: с ясен състав, проверим произход и достъпна информация от експерти.  

Разликата между паническа атака и инфаркт: Как да ги разпознаем

Сърдечните заболявания остават водещата причина за смърт в световен мащаб, отговорни за приблизително 18 милиона смъртни случая годишно. Сред най-честите спешни състояния, свързани със сърцето, са миокардният инфаркт и паник атаките – две състояния, които често проявяват сходни симптоми и могат да бъдат объркани едно с друго.

Разграничаването между инфаркт и паническа атака е от съществено значение, тъй като подходът към лечението и спешността на медицинската намеса са коренно различни. Тази статия има за цел да предостави ясна и достъпна информация за двете състояния, техните симптоми, разлики и подходи към лечението.

Анатомия на сърцето и механизъм на инфаркта

Сърцето е мускулен орган, състоящ се от две предсърдия и две камери, разделени помежду си от четири сърдечни клапи и съответните прегради – междукамерна и междупредсърдна. Кръвоснабдяването на сърцето се осъществява основно от три главни коронарни артерии, които дават множество разклонения към сърдечния мускул.

Миокардният инфаркт, известен още като сърдечен удар, възниква при запушване на една или повече от коронарните артерии, отговорни за доставянето на богата на кислород кръв към съответната зона на сърцето. Запушването най-често е следствие на разкъсване на предварително развила се атеросклеротична плака, богата на холестерол, което води до образуване на тромб и прекъсване на кръвотока.

Рискови фактори за инфаркт

Инфарктите не са проблем единствено за възрастните хора. Съществуват множество рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от развитие на сърдечен удар дори в млада възраст:

  • Тютюнопушене – един от най-значимите модифицируеми рискови фактори
  • Високо кръвно налягане – хроничната хипертония уврежда стените на артериите
  • Диабет – повишените нива на кръвна захар ускоряват атеросклерозата
  • Висок холестерол – особено повишеният LDL холестерол допринася за образуването на плаки
  • Фамилна обремененост – генетичната предразположеност играе съществена роля
  • Затлъстяване и заседнал начин на живот
  • Стрес и нездравословно хранене

Симптоми на миокарден инфаркт

Класическият симптом на инфаркта е гръдната болка или дискомфорт, често описван като:

  • Притискаща болка или тежест в центъра или лявата част на гърдите
  • Усещане за парене или стягане
  • Ирадиация на болката към лявата ръка, двете ръце, шията, долната челюст, гърба или горната част на корема (епигастриум)

Други чести симптоми включват:

  • Задух, който се влошава с времето
  • Избиване на студена пот
  • Гадене и понякога повръщане
  • Замаяност или световъртеж
  • Непреодолимо чувство за тревожност или предстояща гибел
  • Обща слабост и отпадналост

Болката при инфаркт обикновено започва постепенно, продължава повече от 20 минути, не спира и има тенденция да се задълбочава с времето. Симптомите често се влошават при физическо натоварване и не се подобряват в покой.

Какво представляват паник атаките?

Паник атаките представляват епизоди на внезапни и интензивни пристъпи на страх или безпокойство, които достигат максимална интензивност в рамките на няколко минути. Симптомите на паника са причинени от активирането на симпатиковата нервна система и преминаването на тялото в така наречената реакция „борба или бягство“.

По време на паническа атака се отделят хормони като адреналин и кортизол, което води до:

  • Ускорено сърцебиене (тахикардия)
  • Ускорено и повърхностно дишане (хипервентилация)
  • Повишено кръвно налягане
  • Напрежение в мускулите
  • Разширяване на зениците

Паник атаките могат да бъдат предизвикани от различни нива на стрес – конкретни фобии, травматични спомени, или дори привидно незначителни тригери. Важно е да се отбележи, че паник атаките не са причинени от сърдечни проблеми и сами по себе си не са животозастрашаващи.

Симптоми на паническа атака

Симптомите на паническа атака често наподобяват тези на инфаркта, което води до значително объркване и засилване на страха:

  • Болка или дискомфорт в гърдите – обикновено с остър, пронизващ характер
  • Ускорен пулс и сърцебиене
  • Задух или усещане за недостиг на въздух
  • Замаяност и световъртеж
  • Треперене и изтръпване на ръцете, краката или лицето
  • Гадене и коремни спазми
  • Интензивен страх от смърт или загуба на контрол
  • Усещане за нереалност (дереализация) или откъснатост от собственото тяло (деперсонализация)

За разлика от инфаркта, симптомите на паническа атака обикновено отшумяват сами в рамките на 5 до 30 минути и не се влошават от физическо натоварване.

Ключови разлики между инфаркт и паническа атака

Характеристика Миокарден инфаркт Паническа атака
Характер на болката Притискаща, тежест, парене; раздираща болка Остра, пронизваща, бодежи
Локализация Център или лява част на гърдите; ирадиира към ръката, челюстта, шията, гърба Обикновено в средата на гърдите; не ирадиира
Начало Постепенно, често по време или след физическо натоварване Внезапно, често в покой или при емоционален стрес
Продължителност Повече от 20 минути, не спира, задълбочава се 5-30 минути, след което отшумява сама
Реакция на натоварване Влошаване при физическо усилие Не се повлиява от физическо натоварване
Реакция на почивка Не се подобрява Може да се подобри с успокояващи техники
Задух Истински задух, който прогресира Ускорено дишане без истински задух
Потене Студена, лепкава пот Топла пот или без изразено потене
Гадене Често срещано Възможно, но по-рядко
Треперене Рядко Често срещано
Изтръпване Рядко Често в ръцете, краката или лицето
Страх от смърт Присъства Много интензивен, доминиращ симптом

Допълнителни диагностични белези

Няколко допълнителни характеристики могат да помогнат за разграничаването на двете състояния:

При инфаркт:

  • Болката може да се появи сутрин рано или при ставане от сън
  • Често се съпровожда от изразена бледност и студена пот
  • Пациентът изглежда тежко болен и отпаднал
  • Симптомите не се повлияват от техники за релаксация

При паническа атака:

  • Често има анамнеза за предишни подобни епизоди
  • Може да се свърже с конкретен стресов фактор или тригер
  • Пациентът може да има история на тревожни разстройства
  • Симптомите се подобряват с техники за контролиране на дишането и релаксация

Диагностика

Точното разграничаване между инфаркт и паническа атака изисква професионална медицинска оценка. Лекарят ще извърши:

  • Подробна анамнеза – характер, продължителност и обстоятелства на появата на симптомите
  • Физикален преглед – измерване на кръвно налягане, пулс, аускултация на сърцето и белите дробове
  • Електрокардиограма (ЕКГ) – за откриване на исхемични промени или аритмии
  • Лабораторни изследвания – включително сърдечни ензими (тропонин, CK-MB), които се повишават при инфаркт
  • Ехокардиография – за оценка на сърдечната функция
  • Допълнителни изследвания – при необходимост (коронарна ангиография, Холтер мониторинг и др.)

Лечение на миокарден инфаркт

При съмнение за инфаркт незабавната медицинска помощ е жизнено важна. Всяка минута закъснение увеличава риска от необратимо увреждане на сърдечния мускул или смърт.

Спешно лечение:

  • Незабавно повикване на спешна помощ (тел. 112)
  • Аспирин за раздробяване на тромба (ако няма противопоказания)
  • Кислород при нужда
  • Обезболяващи медикаменти

Болнично лечение:

  • Перкутанна коронарна интервенция (ПКВ) – ангиопластика с поставяне на стент за възстановяване на кръвотока
  • Тромболитична терапия – разтваряне на тромба с лекарства (когато ПКВ не е налична)
  • Коронарен байпас – хирургично лечение при много съдови лезии
  • Медикаментозна терапия – антиагреганти, бета-блокери, ACE инхибитори, статини

Лечение на панически атаки

Лечението на паник атаките е насочено към управлението на тревожността и предотвратяването на бъдещи епизоди:

Немедикаментозни подходи:

  • Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – най-ефективният метод за дългосрочно лечение
  • Техники за контролиране на дишането – бавно, дълбоко дишане за намаляване на хипервентилацията
  • Техники за релаксация – прогресивна мускулна релаксация, медитация, йога
  • Разсейване на вниманието – фокусиране върху външни стимули по време на атаката
  • Психообразование – разбиране на механизма на паник атаките намалява страха от тях

Медикаментозно лечение:

  • Селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRI) – за профилактика
  • Бензодиазепини – за краткосрочно облекчение при тежки епизоди (с повишено внимание поради риск от зависимост)
  • Бета-блокери – за контрол на сърцебиенето и треперенето
Кога да потърсите медицинска помощ?

Незабавно потърсете спешна медицинска помощ, ако изпитвате:

  • Болка в гърдите, която продължава повече от няколко минути
  • Болка, която се разпространява към ръката, шията, челюстта или гърба
  • Задух, който не преминава
  • Студена пот, гадене и замаяност в комбинация с гръдна болка
  • Внезапна силна слабост или припадък

Важно: При съмнение за инфаркт никога не шофирайте сами до болницата. Извикайте спешна помощ.

Дори ако симптомите отшумяват бързо и подозирате паническа атака, първият епизод винаги изисква медицинска оценка за изключване на сърдечни или други сериозни състояния.

Превенция

За намаляване на риска от инфаркт:

  • Спрете тютюнопушенето
  • Поддържайте нормално кръвно налягане
  • Контролирайте кръвната захар и холестерола
  • Спазвайте балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци и цели зърна
  • Редуцирайте консумацията на сол, захар и наситени мазнини
  • Поддържайте редовна физическа активност (поне 150 минути умерена активност седмично)
  • Поддържайте здравословно тегло
  • Ограничете алкохола
  • Управление на стреса

За предотвратяване на паник атаки:

  • Редовна психотерапия при наличие на тревожно разстройство
  • Техники за управление на стреса
  • Редовна физическа активност
  • Ограничаване на кофеина и алкохола
  • Добър сън и балансирано хранене
  • Практикуване на техники за релаксация и дишане

Разграничаването между миокарден инфаркт и паническа атака може да бъде предизвикателство поради припокриващите се симптоми. Въпреки това, внимателното наблюдение на характера, продължителността и обстоятелствата на появата на симптомите може да даде ценни указания.

Най-важното правило остава: при съмнение за сърдечен удар никога не рискувайте и винаги потърсете незабавна медицинска помощ. По-добре е да се окаже, че става въпрос за паническа атака, отколкото да се пропусне времето за спасяване на сърдечния мускул при истински инфаркт.

Информацията в тази статия има единствено образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с квалифициран здравен специалист при наличие на здравословни проблеми.

 

Назални ваксини: как действат, за кого са подходящи и какви са ограниченията

Акценти

  • Назалните ваксини се прилагат през носа и са предназначени да активират имунна защита върху лигавицата на дихателните пътища. Те могат да предизвикат локални IgA антитела и едновременно с това да стимулират системния имунитет.
  • Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина под формата на спрей. Тя е удобна и не изисква игла, но не е подходяща за бременни, малки деца, някои възрастни, хора с отслабена имунна система и пациенти с определени заболявания или противопоказания.
  • Назалната форма не е универсално по-добра от инжекционната. Правилният избор зависи от конкретния препарат, възрастта, медицинската история и официалните препоръки. Една ваксина трябва да се прилага само след проверка на нейната характеристика и консултация с медицински специалист.

Назалните ваксини са препарати, които се прилагат през носа, обикновено под формата на спрей, вместо чрез инжекция. Те са разработени най-вече с цел да предизвикат имунен отговор в носната лигавица – едно от първите места, през които много вируси и бактерии попадат в организма.

Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина, която се прилага като назален спрей при определени възрастови групи. Важно е обаче да се знае, че не всяка назална ваксина е еднаква. Различните продукти могат да използват различни технологии и да имат различни показания, противопоказания и възрастови ограничения.

Какво представляват назалните ваксини

При назалната ваксина лекарственият препарат се впръсква в носната кухина. Оттам той контактува с клетките на имунната система, разположени по лигавицата на носа и горните дихателни пътища.

Този начин на приложение се нарича мукозна или лигавична имунизация. Идеята е защитата да започне още на входната врата на организма, преди причинителят да достигне по-дълбоките дихателни пътища или кръвообращението.

Назалната ваксина може да стимулира образуването на секреторен имуноглобулин A, познат като IgA. Тези антитела се намират по лигавиците и могат да затруднят прикрепването и навлизането на определени микроорганизми. Наред с локалния имунитет може да се изгради и системен отговор с антитела в кръвта и активиране на имунни клетки.

Най-познатият пример е противогрипният спрей

Най-широко използваната назална ваксина е живата атенюирана ваксина срещу грип. Тя съдържа отслабени грипни вируси, които са адаптирани така, че да предизвикат имунна реакция, без да причиняват грип при правилно приложение.

Тази ваксина не трябва да се бърка с обикновен спрей за отпушване на носа. Тя не облекчава хремата и не се използва за лечение на грип. Прилага се за профилактика и трябва да бъде одобрена за съответната възрастова група и медицинска ситуация.

В Съединените щати назалната противогрипна ваксина се използва при здрави, небременни хора на възраст от 2 до 49 години. В други държави правилата може да са различни в зависимост от разрешения продукт и националните имунизационни препоръки.

Как действа назалната имунизация

След поставянето ваксината остава за кратко време в областта на носната лигавица. Там се активират клетки от вродената и придобитата имунна система. В зависимост от вида на ваксината могат да се образуват локални антитела, имунни клетки на лигавицата и антитела в кръвта.

Това е различно от традиционната инжекционна ваксина, която се прилага в мускула и обикновено предизвиква по-силен системен имунен отговор. Разликата не означава, че единият метод е универсално по-добър. Те са създадени с различна цел и изборът зависи от конкретната ваксина, възрастта и здравословното състояние.

Назалната ваксина също не гарантира, че човек няма да се зарази. При много респираторни инфекции основната цел на ваксинирането е да се намали рискът от тежко заболяване, усложнения и хоспитализация. В някои случаи локалният имунитет може да ограничи инфекцията и предаването, но този ефект зависи от причинителя и от конкретния препарат.

Какви са предимствата

Най-очевидното предимство е, че назалните ваксини не изискват игла. Това може да улесни имунизацията при деца и при хора със силен страх от инжекции.

Другата важна особеност е, че ваксината се прилага директно върху лигавицата на носа. Тъй като много респираторни вируси започват размножаването си именно в горните дихателни пътища, локалният имунен отговор е важна посока в разработването на нови ваксини.

Назалната форма може да бъде удобна и при масови имунизационни програми, когато е необходимо бързо прилагане на ваксината при голям брой хора. Тя обаче не е автоматично по-ефективна от инжекционната форма и не е подходяща за всеки.

Какви са недостатъците

Един от недостатъците е, че част от ваксината може да бъде изхвърлена при силна хрема, кихане или неправилно приложение. Силната назална конгестия може да попречи на добрия контакт с лигавицата. В такива случаи медицинският специалист може да препоръча отлагане или използване на инжекционна ваксина.

Назалните ваксини могат да предизвикат хрема, запушване на носа, кашлица, болки в гърлото, главоболие или леко неразположение. Обикновено тези реакции са краткотрайни, но точният профил зависи от продукта.

Някои назални ваксини съдържат живи, но отслабени микроорганизми. Това е причината да не се прилагат при определени хора с отслабена имунна система или други медицински състояния.

Кога назалната противогрипна ваксина не е подходяща

Живата атенюирана назална противогрипна ваксина не се прилага при деца под 2 години и обикновено не се препоръчва за възрастни над 49 години. Не се използва по време на бременност и не е подходяща за хора с определени форми на имуносупресия.

Тя може да не бъде подходяща и за деца с астма или скорошни епизоди на свиркащо дишане, както и за хора с тежка алергична реакция към предишна противогрипна ваксина или към съставка на препарата. Деца и юноши, които приемат лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина или други салицилати, също попадат в група, за която е необходимо специално внимание.

Назалната ваксина може да бъде неподходяща и при хора с кохлеарен имплант, изтичане на цереброспинална течност към носа, устата или ухото, както и при скорошен прием на определени противогрипни антивирусни лекарства.

Тези ограничения се отнасят конкретно до живата атенюирана противогрипна ваксина. Те не могат автоматично да се прехвърлят върху всички ваксини, които се прилагат през носа.

Какви назални ваксини се разработват

Назалният начин на приложение се проучва за ваксини срещу различни респираторни инфекции. Изследват се препарати срещу грип, COVID-19, респираторен синцитиален вирус и други причинители.

В клиничната практика обаче наличието на научни разработки не означава непременно, че дадена ваксина е одобрена и широко достъпна. Някои продукти остават в етап на лабораторни изследвания или клинични изпитвания. Основното предизвикателство е да се постигне достатъчно силна и продължителна защита върху лигавиците, без да се компрометира безопасността.

Назални ваксини и ваксини срещу COVID-19

Назалните ваксини срещу COVID-19 се разработват с идеята да предизвикат локален имунитет в носа и горните дихателни пътища. Това би могло да бъде полезно за ограничаване на инфекцията още в началото.

Не всяка разработена назална ваксина срещу COVID-19 е одобрена за рутинна употреба. Затова информацията трябва да се проверява според конкретната държава, регулаторния статус и официалната характеристика на продукта. Не е правилно всяка назална ваксина да се представя като доказано средство за предотвратяване на заразяването или предаването на вируса.

Какво трябва да съобщим преди поставяне

Преди прилагане на назална ваксина е важно медицинският специалист да знае дали човекът е бременен, има отслабена имунна система, приема лекарства, потискащи имунитета, страда от астма или чести хрипове, имал е тежка алергична реакция към ваксина или приема противогрипни лекарства.

Трябва да се съобщи и за висока температура или по-тежко остро заболяване. При лека хрема не винаги се налага отлагане, но силното запушване на носа може да повлияе на правилното прилагане. Решението се взема от медицински специалист според конкретната ваксина.

Може ли да се предозира с Ozempic или Wegovy?

Случаите на неволно предозиране със семаглутид — активната съставка в Ozempic и Wegovy — се увеличават. Спешните центрове в Америка отчитат рязък ръст на обажданията, като голяма част от случаите са свързани с екстемпорално приготвени форми на лекарството и грешки при измерването на дозата.

Приемът на прекалено голямо количество семаглутид може да причини силно гадене, повръщане, коремна болка, диария, обезводняване и други сериозни усложнения. При тежки симптоми е необходима незабавна медицинска помощ.

Какво представлява семаглутидът?

Семаглутидът е лекарство от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Ozempic е одобрен основно за лечение на диабет тип 2, а Wegovy се използва за контрол на теглото при определени пациенти.

Лекарството Оземпик потиска апетита и забавя изпразването на стомаха. В резултат човек се засища по-бързо и усещането за ситост се задържа по-дълго. Именно тези ефекти обаче могат да причинят гадене, повръщане, запек, диария и коремни оплаквания, особено при започване на лечението или при прекалено бързо увеличаване на дозата.

„Когато човек приеме прекалено голяма доза семаглутид, тези ефекти могат да се засилят и да доведат до по-тежко гадене, повръщане, коремна болка или диария“, казва пред Health Кейтлин Браун, доктор по фармация и клиничен управляващ директор на America’s Poison Centers.

Най-честите грешки

Повечето случаи са свързани с неволни грешки при дозирането. Пациентите са съобщавали за гадене, повръщане и диария, но при някои симптомите са били по-тежки и се е наложила хоспитализация. FDA също е получила сигнали за нежелани реакции и прием на прекомерни дози, свързани с екстемпорално приготвени инжекционни форми.

Защо дозата се увеличава прекалено?

Novo Nordisk — производителят на семаглутид — препоръчва постепенно увеличаване на дозата. Лечението започва с ниска доза, която се повишава поетапно. Това позволява на организма да се адаптира и може да намали риска от гадене, повръщане и коремна болка.

Някои фактори обаче карат пациентите да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

Не всички здравноосигурителни компании покриват семаглутид, когато се използва за отслабване. Когато лечението е покрито, пациентът обикновено трябва да докаже, че е свалил определен процент от теглото си в рамките на 3–6 месеца. Ако това не се случи, лечението може да бъде определено като неуспешно и покритието да бъде прекратено.

Според Андрю Крафтсън, доктор по медицина и директор на програмата за контрол на теглото към Michigan Medicine, този натиск може да подтикне някои хора да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

„Ако разполагате само с три месеца, за да постигнете целта от 5% отслабване, а първата доза от 0,25 милиграма е по-скоро доза за безопасно започване на лечението, отколкото доза за отслабване, хората ще искат веднага да преминат към 0,5 милиграма“, обяснява д-р Крафтсън пред Health.

Самоналожените срокове — например желание за бързо отслабване преди сватба или друго важно събитие — също могат да доведат до неправилно увеличаване на дозата.

Недостиг на лекарството

Недостигът на Ozempic и Wegovy също може да допринесе за някои случаи на предозиране. Пациенти се обаждат в различни аптеки, за да проверят дали лекарството е налично. Понякога аптеката разполага само с по-висока доза от предписаната.

Вместо да изчакат подходящата доза или да се консултират с лекар, някои хора приемат наличната. Това може да увеличи риска от нежелани реакции и предозиране.

Екстемпорално приготвен семаглутид

Екстемпорално приготвеното лекарство е специално смесена или променена лекарствена форма, изготвена за конкретен пациент. Такива продукти могат да бъдат необходими в определени ситуации, например когато човек не може да приема стандартна лекарствена форма или има алергия към помощна съставка.

Те обаче не са одобрени от FDA по същия начин като фабрично произведените лекарства. Затова не предоставят същите гаранции за състав, качество, безопасност, ефективност и точност на дозировката.

„Изключително важно е човек да се консултира с медицински специалист, който е специализиран в тази област, вместо да купува семаглутид онлайн или от център за естетична медицина“, казва Джулиана Симонети, доктор по медицина и съдиректор на комплексната програма за контрол на теглото към Университета на Юта. „При тези покупки често не се вземат предвид останалите здравословни проблеми на пациента.“

FDA предупреждава и за продукти, съдържащи соли на семаглутида — например семаглутид натрий или семаглутид ацетат. Те са различни активни съставки от семаглутида, използван в одобрените лекарства. Според агенцията няма достатъчно информация дали тези соли имат същите химични, фармакологични и клинични свойства.

Как възникват грешките?

Одобрените форми на Ozempic и Wegovy обикновено се прилагат чрез предварително дозирани писалки. Пациентът избира или активира определената доза и я инжектира.

Екстемпорално приготвените форми често се отпускат във флакони за многократна употреба заедно със спринцовка. В този случай пациентът трябва сам да изтегли необходимото количество. Това увеличава риска от объркване между милиграми — количеството активно вещество, милилитри — обема на течността, и единици — мерна единица, която може да се използва в инструкциите или маркировката на спринцовката.

FDA съобщава, че при някои пациенти са били приложени между пет и двадесет пъти по-големи количества от предвидените. Грешките са възникнали както при измерването и самостоятелното инжектиране, така и при изчисляването на дозата от медицински специалисти. Много от пациентите не са имали опит с изтегляне на лекарство от многодозов флакон и правилно използване на спринцовка.

Документирани случаи на свръхдоза

В доклад, описан от токсикологични специалисти, двама пациенти са приели десет пъти по-голяма доза от предвидената.

  • 50-годишен мъж с диабет тип 2, получил семаглутид от аптека за екстемпорално приготвяне, инжектирал 0,5 милилитра вместо 0,05 милилитра. Той повръщал в продължение на два дни и имал продължително гадене около седмица, но не се наложила хоспитализация.
  • 37-годишна жена със затлъстяване си поставила 1 милилитър вместо предписаните 0,1 милилитра. Тя съобщила за упорито главоболие, слабост и умора, но също не била приета в болница.
  • В трети случай 33-годишна жена потърсила спешна медицинска помощ заради гадене, повръщане и коремна болка след прием на препарат, за който смятала, че съдържа семаглутид. Тя го получила в център за естетична медицина, но произходът на продукта не бил изяснен.

Симптоми при предозиране

Признаците на предозиране могат да наподобяват обичайните нежелани реакции на семаглутида, но обикновено са по-силни, продължителни или трудно овладяеми. Възможно е да се появят непрекъснато или многократно повръщане, силно и продължително гадене, диария, коремна болка и спазми, главоболие, замайване, слабост, изразена умора и запек.

При някои хора се наблюдават още изпотяване, втрисане, студена лепкава кожа, обърканост, припадък, гърчове или намалено количество урина.

При определени обстоятелства може да настъпи опасно понижаване на кръвната захар, особено ако семаглутидът се използва заедно с други лекарства за диабет, които също могат да причинят хипогликемия. Симптомите могат да включват треперене, изпотяване, слабост, замайване, обърканост и припадък.

Възможни усложнения

Силното повръщане и диарията могат да доведат до тежка дехидратация. Тя от своя страна може да причини остра бъбречна недостатъчност — внезапно нарушение на бъбречната функция, което често е обратимо при навременно лечение и възстановяване на течностите.

Продължителната дехидратация обаче може да причини трайно увреждане на бъбреците.

Сред другите сериозни усложнения са панкреатитът — болезнено възпаление на панкреаса, гастропарезата — забавено или нарушено изпразване на стомаха, както и чревната непроходимост или илеусът. Последното е сериозно състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Възможни са също жлъчни камъни, тежка хипогликемия при определени лекарствени комбинации и загуба на мускулна маса.

Загубата на мускули може да бъде особено проблемна при възрастни хора, които вече имат затруднения с поддържането на мускулната маса. Намаляването на мускулната сила може да увеличи риска от падания и костни фрактури.

Какво да направите при съмнение?

Ако е приложена по-голяма от предписаната доза, не чакайте симптомите да станат тежки. Свържете се с лекар, токсикологичен център или спешна медицинска помощ.

Незабавна оценка е необходима при многократно или непрекъснато повръщане, силна или постоянна коремна болка, невъзможност за прием на течности, признаци на дехидратация, припадък, обърканост, гърч, силна слабост, замайване, намалено количество урина, признаци на ниска кръвна захар или внезапно и бързо влошаване.

В България при спешно състояние се обадете на 112.

Не предизвиквайте повръщане и не приемайте следващата доза, докато не получите конкретни указания от медицински специалист. Запазете опаковката, флакона или писалката и запишете какво количество е приложено и в колко часа. Тази информация ще помогне на лекарите да преценят риска и необходимото лечение.

Как да се намали рискът?

За да се избегнат грешки, семаглутидът трябва да се използва само по лекарско предписание. Дозата не бива да се променя самостоятелно, а периодът между отделните увеличения не трябва да се съкращава без указание от лекар.

Пациентите трябва да проверяват дали лекарството е фабрично произведено и официално отпуснато, а не да го купуват от непроверени сайтове или социални мрежи. Ако се използват флакон и спринцовка, медицински специалист трябва да покаже точното количество и да обясни дали дозата е посочена в милиграми, милилитри или единици.

Важно е да се използва спринцовка с подходящ размер и ясна скала. Семаглутид не трябва да се комбинира с други препарати за отслабване без медицинска консултация. Лекуващият лекар трябва да знае за всички останали лекарства, заболявания и предишни нежелани реакции.

Предозирането със семаглутид най-често е свързано с грешки при измерването на дозата, особено при екстемпорални форми, които се отпускат във флакони и се изтеглят със спринцовка. Симптомите могат да включват силно гадене, повръщане, диария, коремна болка, главоболие, замайване и дехидратация.

Най-сигурният начин за намаляване на риска е семаглутидът да се използва само под лекарски контрол, с точно предписана доза и от надежден, официално регистриран източник. При съмнение за предозиране или при тежки симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Материалът е с информационна цел и не замества консултация с лекар. Не променяйте дозата и не прекратявайте лечение без указания от медицински специалист.

Източник: https://www.healthline.com/health-news/can-you-overdose-on-ozempic-or-wegovy-what-to-know-about-the-symptoms