Приятелите на детското здраве: имуностимулантите

Детското здраве е приоритет за всеки родител. То представлява съвкупност от физическо, умствено и емоционално добруване.

Детското здраве е приоритет за всеки родител. То представлява съвкупност от физическо, умствено и емоционално добруване.

Детското здраве е приоритет за всеки родител. То представлява съвкупност от физическо, умствено и емоционално добруване. За правилния растеж и развитие на детския организъм, здравата имунна система има ключова роля, като средство за предпазването срещу инфекции и болести.

 Въпреки това, поради незрялото състояние на имунитета през този период от живота, употребата на имуностимуланти за деца е препоръчително. Тези вещества са добър съюзник на родителите в мисията им да осигурят максимално, добри условия за развитието и здравето на децата.

Какво представлява и как функционира имунната система

Имунната система представлява сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят съвместно, за да осигурят на тялото ни качествена защита срещу вредни микроорганизми като бактерии, вируси, гъбички и други патогени.

Имунната система при децата, не е узряла и е в процес на развитие, което ги прави рискова група за заразяването с вредни микроби. Правилното функциониране на имунитета е ключово за правилния растеж на детския организъм.

 За да подпомогнат детската имунна защита, родителите често прибягват до употребата на различни имуностимулатори. Те могат да помогнат чрез:

  1. Намаляване честотата на придобиване на инфекции

  2. Скъсяване на периода за излекуване

  3. Подобряват цялостното здраве и допринасят за безпроблемен растеж и развитие.

Видове имуностимуланти

Най-общо, имуностимулантите могат да бъдат разделени на: естествени и синтетични. Що се отнася до детското здраве, за предпочитане е употребата на натурални съставки и продукти.

  • Витамините като витамин С, витамин Е и Витамин А са незаменими вещества, които притежават важни свойства и подпомагат работата на имунната система. Те могат да бъдат набавяни, чрез храната – с пресните плодове и зеленчуци, а също и под формата на концентрирани хранителни добавки.
  • Есенциалните микроелементи цинк и селен, също участват пряко при изпълнение на функциите на имунната система, като осигуряването им в необходимите стойности е от голямо значение за добрия имунен отговор.

Съществуват множество продукти, за които се твърди, че са ефективни за подобряване функциите на имунната система и за подкрепа на възпротивителните сили на детския организъм. Доста малко от тях, обаче, са подкрепени с научни доказателства относно това им действие.

  • Осигуряването на балансирана диета, богата на здравословни храни, пресни плодове, зеленчуци, ядки и източници на чисти протеини, е най-добрата и основна стъпка, която всеки родител трябва да направи, за да осигури добро здраве на детския организъм.
  • Пробиотиците – тези полезни микроорганизми подпомагат чревното здраве, което е тясно свързано с имунната система. Добавянето на качествени пробиотици към режима на вашето дете ще осигури добро храносмилане, правилно усвояване на хранителните вещества и добри възпротивителни възможности на организма към действието на патогенни микроорганизми – вируси, бактерии, паразити.
  • Билковите екстракти, под формата на капсули или чай, също могат да имат благоприятно действие върху развитието и правилното функциониране на имунната система, като за някои от тях е добре да се потърси съвет от квалифициран медицински специалист.

Ролята на веществата, които подсилват имунитета на децата, е основна за осигуряване на оптимални условия, при които децата на могат да развият целия си потенциал. Полагането на адекватни грижи и усилия за осигуряването на качествена храна и физическо натоварване е от първостепенно значение за детския имунитет, а хранителните добавки, попадащи в категорията имуностимуланти са от помощ на всеки загрижен родител.

Защо слънцезащитният крем за лице е най-важният продукт в ежедневната грижа за кожата

Защо слънцезащитният крем за лице е най-важният продукт в ежедневната грижа за кожата

Защо слънцезащитният крем за лице е най-важният продукт в ежедневната грижа за кожата

Слънцезащитният крем за лице се счита за най-важният продукт в ежедневната грижа за кожата. Той защитава кожата от вредните UV лъчи на слънцето, които могат да предизвикат преждевременно стареене, пигментация и дори рак на кожата. Според дерматолозите, редовното използване на слънцезащитен крем може да намали риска от развитие на този вид рак с до 50%.

Важно е да прилагате слънцезащитен крем за лице всеки ден, независимо от това дали е слънчево или облачно, защото UV лъчите проникват дори през облаци и стъкла. Правилният режим включва нанасяне на крема поне 15 минути преди излагане на слънце и подновяване на всеки 2 часа или след плуване. Изпълнението на тези стъпки е ключово за поддържане на здрава, млада и равномерна кожа.

В допълнение към основната функция на защита, някои кремове за лице със слънцезащита предлагат допълнителни предимства като хидратация, намаляване на бръчки и подобряване на текстурата на кожата. Този многофункционален продукт е незаменим в арсенала за грижа за кожата.

Защита от слънцето като основа на грижата за кожата

Защитата от слънце е ключова за поддържане на здрава кожа. Използването на слънцезащитен крем ежедневно помага да се предотврати увреждане от UV лъчи, като същевременно се поддържа сияен и млад вид.

Важността на слънцезащитният крем за предпазване от UV лъчи

Слънцезащитният крем е критичен за защита на кожата от вредните UV лъчи. UVA лъчите проникват дълбоко в кожата и могат да причинят стареене, докато UVB лъчите причиняват изгаряния и увреждания на повърхността. И двете могат да доведат до рак на кожата. Ежедневното използване на SPF 30 или по-висок намалява риска значително.

Изборът на правилния продукт е важен. Кремове и спрейове с широк спектър защита, които предпазват както от UVA, така и от UVB лъчи, са най-добрият избор. Не забравяйте да нанасяте слънцезащитен крем дори в облачни дни, тъй като UV лъчите могат да преминават през облаците.

Съставки и SPF: Научете какво пази вашата кожа

Слънцезащитният фактор (SPF) е показател за ефективността на продукта. SPF 30 блокира около 97% от UVB лъчите, докато SPF 50 блокира около 98%. Разликата е минимална, но използването на висок SPF е препоръчително.

Що се отнася до съставките, търсете цинков оксид и титанов диоксид, които осигуряват физическа бариера срещу слънчевите лъчи. Химически филтри като авобензон и оксибензон също са ефективни, но могат да предизвикат дразнене при някои хора.

Различни формули са налични, от кремове до спрейове, за да можете да изберете най-удобния вариант. Търсенето на продукти, които са водоустойчиви, е полезно, ако планирате да бъдете активни или да плувате.

Правилната употреба и честите грешки

Употребата на слънцезащитен крем може да предотврати преждевременно стареене и увреждане на кожата. Независимо от типа кожа, правилното нанасяне е от ключово значение.

Колко често и колко количество

Повечето дерматолози препоръчват нанасяне на слънцезащитен крем поне два пъти дневно. Под въздействие на слънцето или след плуване, нанасянето трябва да се повтаря.

За лицето обикновено е достатъчно количество колкото орех. Недостатъчно количество значително намалява ефективността. Полезно е да имате специален крем за различните части на деня – дневен и нощен крем, за да гарантирате оптимална защита и подхранване.

Чувствителна кожа и специални съвети от дерматолозите

Чувствителната кожа изисква специално отношение. Продукти, съдържащи олиа и алкохол, могат да дразнят. Затова е важно да се избират кремове с лека текстура и без аромат.

Дерматолозите препоръчват тест за чувствителност преди употреба на нов продукт. Нанасяйте малко количество върху вътрешната част на китката и изчакайте 24 часа. Ако няма реакция, продуктът е безопасен за употреба.

В днешно време използването на качествена козметика за лице е от изключителна важност за поддържането на здрава и сияйна кожа. Кожата ни е най-големият орган в тялото и ежедневно е изложена на редица вредни фактори като замърсяване, UV лъчи, стрес и неправилно хранене.

Некачествените козметични продукти често съдържат агресивни съставки, които могат да нарушат естествения баланс на кожата, да причинят раздразнения, алергии или да ускорят процесите на стареене. Инвестирането в качествена козметика, създадена от утвърдени марки и с доказани активни съставки, е инвестиция в дългосрочното здраве на кожата ни.

Такива продукти осигуряват ефективна грижа, подходяща за конкретния тип кожа, хидратират в дълбочина, стимулират клетъчното обновяване и защитават от вредните външни фактори. Използването на качествена козметика не само подобрява външния вид на кожата, но и засилва нейните естествени функции и забавя процесите на стареене, за да се радваме на здрава и красива кожа дълги години напред.

Ползи от приема на пробиотици за цялостното здраве

Пробиотици - ползи за здравето

Полезните пробиотици

Знаете ли, че пробиотиците могат да имат значително въздействие върху вашето здраве? Приемът на пробиотици може да подобри храносмилането, да увеличи имунитета и да поддържа баланса на вашия микробиом. Не е чудно, че все повече хора се обръщат към тези полезни бактерии, за да поддържат своето тяло в оптимално състояние.

Приятели, пробиотиците са вашите малки супергерои, които постоянно работят за вас. Поддържането на здравословен микробиом може да ви предпази от различни заболявания като настинки и дори сериозни заболявания. Вие не просто хапвате кисело мляко – вие правите инвестиция в здравето си.

Сигурно сте чували, че „здравето започва от червата“. Чрез подкрепа на вашия микробиом с пробиотици, можете да подпомогнете не само своето физическо здраве, но и психическата си устойчивост. Тази статия ще ви запознае с всички ползи и ще ви покаже как точно тези невидими приятели могат да направят разликата в ежедневието ви.

Ползи от пробиотици за чревното здраве

Пробиотиците подпомагат здравето на червата чрез подобряване на храносмилането и укрепване на имунната система, както и чрез модулация на настроението и поведението.

Подобряване на храносмилането

Когато приемате пробиотици, те подпомагат разнообразието и балансa на чревната микрофлора. Това може да е особено полезно при управлението на синдрома на раздразненото черво (IBS), като лактобацили и бифидобактерии намаляват симптомите на диария и запек. Нямате нужда от повече неприятности, нали?

Пребиотиците също помагат, като служат за храна на полезните бактерии. Те могат да подобрят храносмилането и да намалят газа и подуването на корема. В допълнение, пробиотиците подпомагат обработването на някои храни и хранителни вещества, което води до по-добре усвояване на витамини и минерали.

Укрепване на имунната система

Вашата ентерална имунна система започва своето действие в червата. Пробиотиците участват в регулирането на лошите и полезни бактерии, като по този начин намаляват риска от инфекции. Приемането на пробиотици може да поддържа високи нива на полезни бактерии, предотвратявайки размножаването на вредни бактерии.

Когато приемате антибиотици, пробиотици помагат за възстановяване на нормалната чревна флора, която може да бъде нарушена. Честото приемане на пробиотици може дори да намали появата на алергии и автоимунни реакции. Това означава по-малко случаи на настинка и по-здрав организъм.

Модулация на настроението и поведението

Вашите черва и мозък са в постоянно взаимодействие чрез осите черва-мозък. Пробиотиците могат да влияят на тази връзка, подпомагайки намаляването на симптоми на стрес, тревожност и депресия. Например, Lactobacillus rhamnosus е известен с положителния си ефект върху настроението и психичното благополучие.

Консумацията на пробиотици може да подобри съня и да намали симптомите на умора. Навременното приемане помага при справянето с психически натоварвания чрез регулиране на химикалите в мозъка. Настроението ви може да бъде стабилно и положително, ако червата ви функционират добре!

Влияние на пробиотиците върху общото здраве

Пробиотиците играят важна роля в няколко аспекта на нашето здраве, включително контрола на теглото, сърдечно-съдовата система и храносмилателната система. Нека разгледаме по-подробно как въздействат върху тези области.

Контрол на теглото и метаболично здраве

Пробиотиците могат да помогнат за контрол на теглото и подобряване на метаболизма. Видове като Lactobacillus reuteri и Bifidobacterium bifidum могат да подпомогнат процеса на отслабване, особено при хора, страдащи от затлъстяване.

Пробиотиците спомагат за регулиране на апетита и разграждане на мазнини.

Проучвания показват, че наличието на Lactobacillus и Bifidobacterium в червата може значително да намали теглото и да поддържа здравословен метаболичен баланс.

Ползи за сърдечно-съдовата система

Пробиотиците могат да понижат нивата на LDL холестерол и да подобрят здравето на сърцето. Видове като Lactobacillus acidophilus и Streptococcus thermophilus са важни в този процес.

Пробиотиците: Имат способността да разграждат жлъчните соли, което води до намаляване на LDL.

Проучвания показват, че редовната консумация на пробиотици може да намали риска от сърдечни заболявания и високо кръвно налягане.

Роля в заболявания на храносмилателната система

Пробиотиците играят важна роля в лечението на заболявания като болест на Крон и улцерозен колит. Видове като Saccharomyces boulardii и Lactobacillus reuteri помагат за поддържане на здравето на червата и намаляват възпалителните процеси.

Пробиотиците: Спомагат за възстановяване на чревната флора.

Клинични изследвания потвърждават, че приемът на определени пробиотици може да намали симптомите на тези заболявания и да подобри качеството на живот на пациентите.

>>Виж продуктите на Bulgarbiotic във Framar.bg

Какво представляват имуностимулаторите?

Какво представляват имуностимулаторите?

Какво представляват имуностимулаторите?

Имуностимулаторите са вещества, които помагат за укрепване на имунната система, повишавайки способността ѝ да се бори с инфекции и болести. Тя представлява сложна мрежа от органи, клетки и протеини, които работят заедно, за да предпазят тялото от вредни патогени, като бактерии, вируси и други микроорганизми.
Когато функционира правилно, тя може ефективно да идентифицира и унищожи тези патогени, предотвратявайки развитието на заболявания. Въпреки това, когато е отслабена или компрометирана, човек става по-податлив на инфекции и заболявания. В такива случаи имуностимулантите може да изиграят решаваща роля за подобряване на имунния отговор и поддържане на цялостното здраве.
Но как точно действат тези добавки и защо са толкова важни за поддържането на здравето?

Ползи от използването на имуностимулатори

Имуностимулаторите играят важна роля в подсилването на имунната система. Използването им може да предложи няколко предимства, включително:

  • превенция на заболявания – имуностимулантите може да помогнат за предотвратяване разпространението на вируси и бактерии, намалявайки риска от развитие на инфекции и заболявания;
  • повишаване на съпротивителните сили на организма – редовната им употреба може да увеличи устойчивостта на организма към различни болести, позволявайки му да се възстановява по-бързо след настинка или грип;
  • подобряване на имунния отговор – имуностимулантите може да подобрят реакцията на имунната система към чужди тела, осигурявайки по-ефективна защита срещу болести;
  • поддържане на общото здравословно състояние – силният имунитет е от съществено значение за цялостното благосъстояние на организма, тъй като играе ключова роля в различни телесни функции, включително храносмилане, дишане и производство на енергия.

Важно е обаче да се подхожда към избора им информирано и отговорно, без значение дали се купуват от онлайн аптека или физическа, като се вземат предвид произхода, качеството и доказаната ефикасност на продуктите.

Видове имуностимулатори

Има два основни вида имуностимулатори, от които:
01. Природни
Тези вещества се намират естествено в храни, напитки и добавки. Такива са витамин C, витамин D, цинк, ехинацея, чесън и други. Предлагат няколко предимства, като:

  • безопасност – естествените имуностимулатори обикновено се считат за безопасни за дългосрочна употреба и имат малко странични ефекти;
  • ефективност – много природни видове са доказали своята ефективност при повишаване на имунния отговор и намаляване на риска от заболяване;
  • естествени източници – много от естествените се срещат в ежедневните диети, което ги прави лесни за включване в начина на живот.

02. Синтетични
Този вид са по-мощни, като се синтезират се в лаборатория и се предлагат под формата на лекарства с рецепта или без. Техните предимства включват:

  • стандартизация – синтетичните имуностимулатори обикновено се произвеждат според високи стандарти за контрол на качеството, осигуряващи последователно ниво на ефективност и безопасност;
  • точно дозиране – често идват с ясни указания за дозиране, което улеснява потребителите да определят оптималното количество за консумация;
  • резултати – някои синтетични видове са показали висока степен на ефективност при стимулиране на имунитета и предотвратяване на определени заболявания.

Грижата и поддържането на силен имунитет са важни за превенцията на здравето. Всеки човек може да се възползва от подходящите имуностимулатори в зависимост от възрастта и индивидуалните нужди.
Винаги се консултирайте със здравен специалист, преди да започнете нов режим с имуностимулатор, за да определите най-подходящата опция въз основа на индивидуалните нужди и здравословно състояние.

Кое от тези три български открития в медицината от втората половина на миналия век смятате за най-значимо?

През втората половина на двадесети век бил реализиран голям брой медицински открития, които спасили и продължават да спасяват живота на милиони хора по земното кълбо. Българските успехи в медицината от този период също не са малко, нито могат да бъдат приети за незначителни, напротив. В настоящата анкета обаче ще поискаме мнението ви само за три от тях.Много ще се радваме, ако отделите няколко секунди време и ни кажете кой от следващите три успеха, според вас, смятате за най-съществен:

  • През 1973 година професор Иван Митев установил съществуването на шести сърдечен тон, докато преглеждал пациент с порок на сърцето. Наблюдението, което, между другото, в началото озадачило много и самия му откривател, помогнало впоследствие да се усъвършенстват методите за адекватно диагностициране и третиране на аномалиите на сърдечния орган.
  • Две години по-рано, през 1971-ва д-р Георги Манолов и Янка Манолова открили втория туморно-специфичен хромозомен маркер, проучвайки специфично раково заболяване на левкоцитите. Той бил наречен маркер 14q при бъркитовата лимфома.
  • В края на шейсетте и в началото на седемдесетте години на века българските медици Александър Дойчинов и Вера Бъчварова за пръв път наблюдавали състояние при децата, което впоследствие нарекли „дълбоки венозни тромбози с разходна коагулопатия в детска възраст.

Ясно е, че всяко едно от тези наблюдения е достатъчно значимо, само по себе си, но все пак – вие за кое бихте гласували? Оставяме топката във вашите ръце.

Кое от тези три български открития в медицината от втората половина на миналия век смятате за най-значимо?

View Results

Loading ... Loading ...

Нестандартна гимнастика и закаляване за бебета

Нямаме как да разберем дали това е истина, но ако е истина, тези татковци вероятно ще имат едни наистина здрави бебета. Не се разбира дали бебетата се забавляват. Дано да е наистина така.

Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 57

НЕВРОХИРУРЗИТЕ

Друг легендарен наш неврохирург е проф. Адруш КЪРКЕСЕЛЯН (р. 1932, Истанбул), живата легенда на българската неврохирургия. Завършил медицина в Пловдив (1957), той продължава неуморно да работи и до ден днешен, вече 78-годишен! В Кантоналната университетска болница в Женева, където е на специализация от 1973 до 1975 г., усъвършенства най-модерните за времето си оперативни методи в неврохирургията и най-вече – в микроневрохирургията, и ги въвежда у нас. Негов е приносът и за въвеждането на трансфеноидалната хипофизарна хирургия, предния шиен достъп и операциите в седящо положение при процеси в задната черепна ямка в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница.

 

Дългогодишен ръководител на Катедрата и Клиниката по неврохирургия при МФ с база Александровска болница, проф. Къркеселян обучава много последователи, особено в областта на микрохирургичната техника (при транскраниалните операции на седларната област и пр.), създател и дългогодишен главен редактор е на сп. “Българска неврохирургия”.

Разговаряме в кабинета му в ИСУЛ. Със зле прикрита тъга ми съобщава, че само след месец ще го отстъпи на друг колега (конкурсът вече е обявен): няма как, годинките са се натрупали…

Нали сме пловдивски възпитаници, духовната ни близост е задължителна и непринудена. Питам го от кои хирурзи от Вечния град пази най-мили спомени. Разбира се, отговорът му не ме изненадва:

“Бях кръжочник при знаменитите професори Антон Франц Червенаков, Юрий Тошев и Янко Добрев. Наистина – светила! Червенаков беше изключително компетентен, поливалентен оператор, такива вече няма; той не само че оперираше буквално всичко, но и постави основите на българската урология, анестезиология и ортопедия. Юрий Тошев беше изпълнен с финес и обаяние; колко сладкодумно ни обясняваше тънкостите, с каква бащинска любов се отнасяше към студентите и асистентите си, сякаш му бяхме собствени деца. Янко Добрев беше мълчалив, не обясняваше, но беше цяло удоволствие да се наблюдават ръцете му – брилянтна техника!

Като започнах работа във Втора хирургия, работих с проф. Георги Попов – не те допускаше лесно до себе си, много строг, смятахме го за тежък, труден характер, но това беше, защото бе много прецизен и взискателен – както към себе си, така и сътрудниците си. Там видях и как се оперира хранопровод, това е трудно нещо – показваше ни го проф. Иван Василев, работеше с изумителна бързина и финес. Уви, той почина твърде млад, 61-годишен.

С какво съм запомнил нашите стари професори-неврохирурзи? Филип Филипов – с вродения си нюх към диагнозите; ориентираше се, както се казва, от вратата; тогава не разполагахме с днешната хай-техника, скенер, ядрено-магнитни резонанс и пр., но Филип бързо поставяше точната диагноза. Любомир Карагьозов упорито въвеждаше новостите в нашата професия; лично аз съжалявам, че той предпочете Кувейт пред България.”

Проф. Къркеселян заявява, че е “пълен атеист”. Като започнал да оперира мозъци, мислел, че ще влезе в тайните му. Нищо подобно – на масата това е само една добре кръвоснабдена пихтиеста тъкан. “Вселената е Вечното Време и Безкрайното Пространство! Нашият човешки мозък не може да го проумее и да ги проеме като даден факт. Ние сме толкова, толкова малки пред Нея, нашата майка-Природа. Защо тогава тази алчност, кариеризъм, агресивност, злоба?”

Проф. Кирил РОМАНСКИ (р. 1943, Плевен), който първоначално е асистент в Катедрата по анатомия на МФ – София, през 1973 г. постъпва като ординатор при проф. Любомир Карагьозов във II Неврохирургична клиника (IV клм). Безусловна легенда в нашата неврохирургия, с огромни заслуги в развитието й, владеещ до съвършенство най-съвременните оперативни техники, безупречен перфекционист, особено в областта на невросъдовата хирургия (дисертацията му за научната степен “дмн” е на тема “Микроанатомични и клинични изследвания при мозъчни аневризми”); известен е с разработките си относно химорагичните инсулти, артериовенозните мозъчни малформации, както и базалните ганглии и стереоатаксичната хирургия при Паркинсон; специализирал е в Института за мозъчни изследвания “Макс Планк” във Франкфурт на Майн, Кливланд и Питсбърг, САЩ; той е нашият дългогодишен национален консултант по неврохирургия.

 

Ето какво ми разказа проф. Кирил Романски:

“Като бях дете, на пазара в Плевен един продавач се задави с храна, задуши се и падна пред мен; посиня и захърка. Докато дойде “Бърза помощ”, посиня и съвсем утихна. Всички бяхме сигурни, че е умрял. Когато линейката пристигна, от нея изскочи лекар, прободе му гърлото (в началото помислих с ужас, че го коли!!; разбира се, по-късно знаех, че това е трахеостомия), сряза маркуче от слушалката си, набута му го в цепката и човекът започна да диша!! Никога досега не бях изпитвал по-голям възторг! Значи – можело да се спасява и умрял!?

И тогава твърдо реших: ще ставам Лекар, ще спасявам И АЗ!!

Още като студент, бях демонстратор по анатомия на доц. Кирил Ичев; той беше великолепен дисектор, преди това е работел и като хирург. Като се дипломирах, спечелих конкурс за асистент в Катедрата по анатомия, правех и експериментални разработки с големия си непрежалим приятел проф. Камен Узунов; влечеше ме Мозъкът, чието устройство напълно познавах – от макроскопската структура до глията. (Разбира се, между анатомията и хирургията има най-тясно връзка; немислимо е да бъдеш добър оператор, без да познаваш анатомията безупречно.) Затова, докато бях асистент по анатомия, когато приключвах с упражненията, ходех да работя без заплащане при професорите-неврохирурзи Петров и Карагьозов. Работех и с проф. Къркеселян, с когото ме запозна доц. Ичев. Така навлязох в неврохирургията – от 1973 г., та до ден днешен; и, кой знае, докога, дано да е по-дълго време!”

 

Какво ли не му се е случвало в залата… Най-неприятни са внезапно избликващите кръвоизливи, особено когато се отделя некапсулован тумор. Но на масата всичко може да се случи, затова, вземе ли скалпела, винаги е нащрек, дори и при наглед обикновени случаи! Цитира световноизвестния класик и доайен на неврохирургията проф. Яшаргил (турчин, дълго време работил в Швейцария, днес, вече наближаващ 80-те – в САЩ): “Хирургията трябва да бъде очакване, а не изненада!”

Говори за проф. Карагьозов с неприкрита тъга. Той също е бил асистент по анатомия – цели 7 години, при прочутия проф. Димитър Каданов. “И досега не познавам по-работоспособен колега: преглеждаше и оперираше до 13 ч, после хващаше влакчето – и хайде, в Искрец, където пак оперираше. Същевременно пишеше учебници, статии, изнасяше лекции, изпитваше специализанти. Никога не е връщал болен човек, който го е потърсил!”

 

С Бусарски и Габровски са пропътували цялата страна. “Върна се от Сливен, на другия ден – хайде, тръгвай за Видин… И колегите ми – като мене. Къде ли не сме ходили, къде ли не сме оперирали… Хирургът няма семейство, няма право на почивка, на личен живот, на избор: той е обречен на хората…Но ние самите сме си избрали тази участ, и ни най-малко не се оплакваме. Това е най-мъжката професия! А че хората не я оценяват, си е техен проблем, не наш.”

Питам го дали вярва в Господ. Подсмива се: “Наистина, има необясними факти. Може би някъде съществуват свръхестествени сили, но ние говорим за тях, ако не ни е достигнало знанието. Аз вярвам в Разума!”

 

Синът му, д-р Роман Романски, също всеки ден взема скалпела, но като пластичен хирург. Дъщеря му е юристка.

 

 

Автор: Д-р Тотко Найденов