Само след няколко дни ще започне новата учебна година – 15 септември, дата, която кара малките да се радват, а големите да се мръщят. Един светъл ден, който със сигурност вълнува всички, които някога са прекрачвали прага на най-светлата институция в живота на всеки човек – неговото училище.

Ние във Фрамар искаме да бъдем полезни и актуални, както и своевременно да обръщаме внимание на важни проблеми в системата /агресията, децата със заболявания, липсата на адекватна материална база, храненето на учениците/ и поради тази причина решихме да зададем няколко въпроса на самия министър на образованието, господин Сергей Игнатов.

Едно интересно и /вярваме/ полезно интервю за много родители. Използвайки каналния ред, изпратихме официално писмо с въпроси, но се оказа, че отговорите дойдоха не като интервю, а като:

„В отговор на Ваше писмо Ви изпращаме информация, която поради своята специфика е изготвена от екип експерти на МОМН и очакваме да я използвате само в такъв аспект и не като интервю“.

Публикуваме текста без съкращения и без коментар. Очакваме коментарите от вас, нашите читатели!

 Наближава 15 септември, когато хиляди деца ще тръгнат на училище. Част от тях ще са и децата със специфични потребности. Имате ли приблизителна представа какъв е броят им в момента в България – в детските градини и училищата?

 Към м. юни 2011 г. общият брой на интегрираните деца със специални образователни потребности в детските градини в страната е 1206, а общият брой на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности в училищата е 9098.

В същото време броят на децата в специалните детски градини и в специалните училища към същия период е следният:

• в специалните детски градини – 361 деца;

• в специални групи в общообразователни детски градини – 68 деца;

• в специални училища – общо 4772 ученици;

• в специални паралелки в общообразователни и в професионални училища – 227 ученици.

По-важно е да се обърне внимание на факта, че детските градини и училищата трябва да посрещат комплексни потребности на деца от уязвими групи от общността, защото една „специфична потребност” може да съществува в самото дете, но може да възникне в хода на неговото развитие, в резултат на начина, по който близкото обкръжение на детето се грижи за него. Все по-голяма е ролята на социалния контекст като фактор, който влияе върху обучението и постиженията на децата. Така че подготовката на образователната система не е само по отношение на първия учебен ден, а по отношение на дългосрочен ангажимент за отговор на разнообразни ситуации на деца и семейства. С това искам да кажа, че всеки 15 септември е неповторим, както е неповторима личността на всяко дете.

Кои са показателите, които определят този статус „специфична потребност“? Към кого да се обърнат родителите, ако имат притеснения за децата си? Съществува ли система на входящ контрол и последващо наблюдение на децата, която да предостави възможност за специфичен вид обучение на нуждаещите се?

Няма такъв статус, доколкото „специфичната потребност” е динамична характеристика, която може да възникне в хода на пребиваването на детето в системата на образование от ранната му възраст до зрелостта. Важно да се развие чувствителност у възрастните, които се грижат за детето – родителите и неговите учители, особено когато не става въпрос за увреждане или някакво затруднение, което може да бъде класифицирано с медицинска диагноза. Детето може да има нужда от помощ в обучението при прехода от един възрастов период в друг, което може да съвпадне или да не съвпадне с прехода в обучението му от един етап към друг. Когато затруднението на детето възникне докато то е в детската градина или училището, родителите могат да търсят съдействие от учителите. Те са най-близо до техните деца в училище и могат да засвидетелстват една промяна у детето, която изисква внимание и може да има нужда от индивидуален подход на обучение в училище. По отношение на система за входящ контрол и наблюдение може да се каже, че в момента процесът на приобщаващо образование ще получи тласък със създаването на новите образователни политики, които интегрират досегашните възможности на системата и съединяват фрагментарните практики до момента в един широкообхватен подход за адекватен отговор на потребностите от подкрепа в обучението на всяко дете. Ако до момента системата е предоставяла възможности за интегрирано обучение на деца, които имат нужда от подкрепа въз основата на медицински показатели за затрудненията им, новите политики са насочени към съответни грижи и подкрепа в обучението на всяко дете, което има нужда от такива.

 Кои са моделите на интегрирано обучение, които се използват в България?

 Все още не можем да говорим за модел, а за принципи, които практиките и политиките следват. Тези принципи произлизат от движението на хората с увреждания и правата на детето и полагат правото на всяко дете да се възползва от възможностите, които предоставя светът. С това трябва да се подчертае, че образователната политика е осигурила и гарантира правото на всяко дете да се обучава в естествена среда от връстници. Родителите на детето решават дали е подходящо то да се обучава в обща или специална образователна среда. Разбира се, има насочване и препоръки от страна на системата в лицето на инспекторатите по образование, които предоставят експертно оценяване на потребностите на детето. Промените в областта на приобщаващото образование у нас са от 2003 г., а през тази година се отбелязват пет години от създаването на ресурсни центрове в помощ на допълнителната подкрепа в обучението на болни или уязвими деца. Този опит се обобщава и анализира в момента. Досегашните данни показват създаването на добри практики на отделни училища или области. Целта е да изучим тези практики и да направим всичко възможно да ги разпространим на територията на цялата страна и за всяко дете. Има училища, които са своеобразни лидери благодарение на работата си по проекти за въвеждане и адаптиране на международен опит. Такъв пример може да се даде с проекта на четири пилотни училища, а след тях и още 40, които работиха по проект „Индекс за приобщаване” – един модел от английската образователна реформа, което даде възможност тези общности да структурират практиката си и реално да допринасят за очертаването на „българския” модел. В момента има работна група, която работи по държавния образователен стандарт за приобщаващо образование, където част от този подреден опит се внедрява в текстовете на системно ориентиран модел на приобщаващо образование. Не трябва да забравяме обаче, че имаме тежко наследство от система на помощни, специални, болнични и оздравителни училища, която по-скоро е отделяла децата с по-малко възможности от техните приятели и връстници, защото се е вярвало, че тази среда е по-щадяща за децата. Днес се знае, че възможностите на децата се развиват в среда, богата на стимули, а щастието е въпрос на субективно преживяване на значимост сред другите. Децата най-добре разбират смисъла и ценността на интеграцията.

Съществува ли адекватна материална база във всяко училище, която да поеме това обучение, както и по-специалните му изисквания?

 Има разлика между нормативните документи, които изискват такава адекватност, и реалната физическа и архитектурна достъпност, както и необходимото оборудване и технически средства. В това отношение държавата е длъжник на хората с увреждания не само в системата на образованието, но изобщо в обществената сфера. Необходимо е да се обърне внимание на факта, че материалната база е един аспект от условията на средата, която трябва да откликва на различието на децата. С навлизането на деца със специални образователни потребности в детските градини и училищата се вижда необходимостта от изграждането и развитието на „социална” база – отношенията към различието в културата на училището, училищни политики, които поставят фокус върху индивидуалните потребности, практики, които да персонализират начина на обучение, така че да е адаптиран към начина, по който детето учи. От тази гледна точка успоредно с предвиждането и продължаването на изграждането на архитектурния достъп чрез асансьори и рампи за деца с увреждания, нашите усилия са насочени изключително към обучения и квалификация на учителите и специалистите, които помагат на децата в обучението и в ежедневните им задачи в училище. Това ще бъде приоритет на нашата дейност и за следващата година.

През каква подготовка преминават специалистите, които ще работят с тези деца?

 По-важно е да се обърне внимание на факта, че тук не става въпрос за някакви особени специалисти, които да работят с особени деца. Става въпрос за чувствителност на хората, които партнират на децата в тяхното развитие в училище. Това означава, че говорим за училището като среда срещу училището като институция. Важен е човешкият ресурс – моделът на отношение, директорът, учителите, помагащите професионалисти като логопеди, психолози, ресурсни учители. И не само те, а целият персонал – всеки от охранителя, през продавача на павилиона за закуски в училище до директора трябва да има чувствителност към многообразието от деца и въобще от индивидуалното разнообразие, както и към различната култура, защото говорим за различието изобщо в нашето образование. Това е предизвикателство пред системата, която по презумпция е организирана за масовост и за колективен живот. Как да бъдем ценящи и подкрепящи индивидуалността, към която се стремим и която е право на всеки човек като зачитаме интереса на общността и общото благо?

Какви са Вашите впечатления, успешно ли работи цялата система? Какво е бъдещето на тези деца, как и къде се реализират след завършването на средното си образование?

 Системата има нужда да се развие като предсказуемост и управление на процеса на приобщаващото образование, образование за всяко дете. Това означава ясни процедури на входа, гъвкав подход за директен достъп до ресурси на училищата и детските градини и изход, който дава възможности за професионална реализация на децата. Това е възложено на бъдещите политики, които се разписват заедно с новия закон за предучилищно и училищно образование. Не можем и не бива да говорим за бъдеще само за една група деца. Системата трябва да осигурява възможности за развитие на всяко дете, което е свързано с промени във фундамента й като образователна задача. Мисията на училището е формиране на личности, способни да се самоопределят и изграждат житейските си проекти, като развиват чрез себе си и активността си и общността, в която живеят като нейни граждани. Нашата отговорност е да допринесем в ролите и задачите, които имаме като професионалисти, с опита и мъдростта си за обогатяването и въплъщаването на такива качества на човешката среда в училище, каквито като родители всеки от нас иска за собствените си деца.

 По времето на социализма бе наложен стандартът във всяко училище да има лекар или поне сестра, която да поема грижата за децата и да извършва профилактични дейности. Част от училищата имаха и зъболекари. Защо тази практика изчезна и не мислите ли, че това е една от причините за все по-повишаващата се заболеваемост сред българските деца?

 Едва ли липсата на лекар или медицинска сестра в училището е причината за мрачните статистики, които четем за децата на България както по отношение на заболеваемостта, така и по отношение на детската смъртност у нас. По-скоро тази практика в развитите държави е свързана с модел на обществено здраве, при което фокусът на грижите е поставен върху превенцията и ранните интервенции. Добрите традиции за грижи за децата не може да се свържат със социализма, а по-скоро с нашата култура, която е центрирана около грижите за деца. Знае се, че българинът дава мило и драго, за да изучи детето си.. В момента в училищата има медицинска сестра, чиято работна задача се променя в съответствие с новите политики у нас за детето като субект с права, едно от които е правото на сигурна и здравословна среда за живот. И в момента няма пречки да се осигури лекар в училище чрез програми и ресурси на местните общности или в партньорство с неправителствени организации. Задачата на училището по-скоро е да обръща внимание към здравето и грижата за него като отговорност на индивида и това то може да прави чрез своите дейности и програми. През следваща учебна година предвиждаме да се осъществят редица дейности, посветени на здравето чрез кампания за годината за здравословни ежедневни житейски практики в областта на физическото, психичното и социалното здраве на децата,за да обърнем внимание на здравното и екологичното възпитание;проблемите със зависимостите – наркотици, алкохол, тютюнопушене;превенцията на насилието и агресията сред децата и учениците;потребителска култура;физическа активност и спорт.

В ролята на медиатор между учениците и училищните власти би трябвало да се вписва и училищният психолог. Всяко училище ли има такъв и каква е функцията му? Доколко са ефективни те, особено в разрешаване на проблема с агресията в училище, който става все по-фрапиращ.

 В концепцията за нов Закон за предучилищно и училищно образование се предвижда отделяне на психологическите функции по диагностика от длъжността „педагогически съветник” и възлагането им на  специалист „училищен психолог”. По този начин ще се подобри капацитетът на училището при необходимост да се извършва оценка на потребностите на конкретното дете и да се организират съответните дейности в отговор на съответните потребности. За свързване на детето и неговото семейство с ресурси и услуги в общността се предвижда осигуряване в училище на пеагогическите съветници – да поемат повече социлни функции. Предвижда се на 250 деца и ученици да се назначава  психолог или педагогически съветник.

От м. октомври стартира дейността си „Национална мобилна група за психологическа подкрепа”, която ще се включва при кризисни ситуации в образователната система. В нейния състав са включени училищни психолози от различни райони в страната. Целта на съществуването на такава група е да оптимизира участието на представители на образователната система в мултидисциплинарните екипи за кризи по силата на настоящия координационен механизъм за взаимодействие  при работа в случаи на деца жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция на местно ниво, особено в районите, където няма такива специалисти.

Отново по една / вярвам/ болна тема – храненето на учениците. Какво се прави тази година, за да се реши /поне отчасти/ огромният проблем със затлъстяването на подрастващите?

 Това е световен проблем. Училището обаче има своето място като център, който не само помага за развитието на детето,но може да помага и консултира родителите. Има действия, които могат да се извършват пряко по отношение на храненето на децата, докато те са в училище, има разбира се и възможност чрез различни проекти и програми да се въвежда знание и да се информират децата и родителите за нездравословни не само храни, но и навици, свързани с храненето. В това отношение има и добро партьорство с родителските организации, които са особено активни за изискванията и контрола над храните за децата в училище.

През тази година ще включим в Календара на МОМН и Олимпиада за здравословно хранене, която вече проведохме през месеците април и май на миналата учебна година.

Но пълното решаване на този проблем може да стане най-вече чрез промяна в мисленето, навиците и възпитанието на детето в семейството.

 Предвижда ли се нещо да се разнообрази остарялата система на часовете по физическо възпитание, които често минават проформа в някоя класна стая?

 Безспорен е фактът, че за постигането на добри учебни и възпитателни резултати от обучението по физическо възпитание и спорт в детските градини и училищата важна роля играе наличието на добра материално-техническа база, която да осигури за всяко дете или ученик активно участие и да съдейства за пълното проявление на професионалните знания и умения на учителя. И за тази учебна година, въпреки положените усилия на общинските и на училищните ръководства, вкл. и на държавните институции, ще има детски градини и училища, които не ще могат да осигурят обучението с физкултурни салони или зали, както и с обновени открити спортни площадки. При отчитане на тези проблеми училищата имат възможност чрез учебните програми да организират учебните часове в зависимост от потребностите, интересите и мотивацията на учениците, спортната инфраструктура, природните дадености, традициите на региона и квалификацията на учителя. Тези часове в голяма степен отразяват разнообразието и многообразието на познавателно-двигателната дейност, вкл. и на различните видове спорт. Също така учебни часове се организират и провеждат и извън седмичните разписания на учениците като модулно обучение, което е иновативна форма и за нас не е приемливо твърдението за „остарялата система на часовете по физическо възпитание” и констатацията, че „често те минават проформа в някоя класна стая?”.