Еднократните инструменти в „Пирогов“: инструкция, която поставя въпроси за пациентите и парите

Разследването на Валя Ахчиева „Хирургическият нож и лъжата“ започва с въпрос, който привидно изглежда прост: какво се случва с хирургическите инструменти за еднократна употреба, след като са използвани веднъж?

Отговорът, който излиза от отделението по оперативна гинекология на УМБАЛ „Пирогов“, обаче води към вътрешна инструкция, сигнал до медицинския надзор, фактури за хиляди левове и спор за това дали еднократният инструмент може изобщо да се обработва и използва отново.

В центъра на казуса е инструкция, издадена на 23 януари 2025 г. от началника на отделението по оперативна гинекология д-р Людмил Джунков. В нея е записано, че закупените от болницата и постъпващите в отделението многократни и еднократни хирургически инструменти и маркучи се почистват и измиват от операционната сестра или акушерка. Контролът по изпълнението е възложен лично на началника на отделението.

Именно тази формулировка кара журналистката да потърси обяснение. Защото еднократните инструменти обикновено носят ясен знак на производителя, че не подлежат на повторна употреба, дезинфекция или стерилизация.

» Официалният YOUTUBE канал на Валя Ахчиева

Лекарят, който се противопоставя

В предаването се появява лекар от същото отделение, чиято самоличност е запазена. Той разказва, че е възразил срещу практиката еднократни инструменти да се измиват и после да се използват при други пациентки. Според него това е утвърдена практика в отделението и носи пряк риск за здравето на пациентите.

Лекарят е подал сигнал и до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. По думите му обаче не е получил ясен отговор дали е извършена проверка и какъв е резултатът от нея.

Той описва и снимки, които според него показват остатъци от кръв и биологични секрети върху обработен еднократен инструмент. Неговият аргумент е, че при пластмасовите компоненти кръвта и секретите могат да проникнат в места, които не могат да се почистят както при обикновените метални хирургически инструменти.

Инструментът „Кайман“ и фактурата от 1345 лв.

Разследването проследява и употребата на конкретен инструмент — „Кайман“, използван за едновременно лигиране и прерязване на съдове при тежки гинекологични и лапароскопски операции.

В оперативните протоколи инструментът е записан като „високоенергийна клампа тип кайман“ или „високочестотен резектор, коагулатор, кайман“. В предаването е показана и фактура за 1345 лв., на която фигурира само общо наименование: „сет за лапароскопска хирургия при усложнени гинекологични заболявания“.

Тук възниква другият въпрос — финансовият. Ако пациентката е платила за конкретен еднократен инструмент, как може да разбере дали точно той е използван при нейната операция? И ако един и същ инструмент е използван при повече от една пациентка, как се документира това?

Според лекаря, интервюиран в предаването, тези изделия не се заплащат от НЗОК. Пациентките ги плащат предварително, а в фактурата не винаги е ясно какво точно влиза в „сета“.

Отговорът на д-р Джунков

Валя Ахчиева се свързва с д-р Людмил Джунков първо по телефона, а после го среща в болницата. Той не отрича, че инструментът се използва повторно, когато това е възможно.

Неговият основен аргумент е, че апаратът, към който се включва „Кайман“, показва дали инструментът е изправен. Ако има дефект, апаратът го отхвърля и с него не може да се работи. Д-р Джунков се позовава и на становище от фирмата, която поддържа инструментите, според което те могат да се рестерилизират.

Той казва също, че в отделението няма пациентка с повторна операция или проблем, свързан с тази практика. Според него част от пациентките не могат да си позволят да заплатят скъпите еднократни инструменти и затова болницата ги използва повторно — „чисто социален момент“, както се изразява той.

Когато журналистката го пита как един и същ стикер може да бъде залепен в историята на заболяването на две или три пациентки, д-р Джунков обяснява, че стикерът се поставя при пациентки, които са заплатили изделието. За останалите инструментът се използва повторно.

Писменият отговор на „Пирогов“

Екипът на предаването получава и писмени отговори от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров.

Според тях закупуването на инструмент „Кайман“ за отделението по оперативна гинекология се извършва по договор от 19 декември 2025 г. със „Соломед“ ЕООД.

В отговорите е приложено и писмено становище от „Б. Браун Медикал“ ЕООД. В него се признава, че изделията са обозначени като еднократни, но се посочва, че могат да се използват отново след дезинфекция и стерилизация. В същото становище са изброени и възможни последствия от нарушаване на стерилността — инфекции, увреждания и наранявания на пациенти.

За журналистката това е парадоксът в казуса: производителят поставя знак за еднократна употреба, а местният представител издава становище, което позволява повторна употреба при определени условия.

Проверката на медицинския надзор

Друг важен документ в разследването е констативният протокол на „Медицински надзор“ от 27 януари 2026 г. Държавните инспектори д-р Паулин Тодоров и Вероника Трандафилова се позовават на тогавашния медицински стандарт за превенция и контрол на вътреболничните инфекции.

В протокола е записано, че в стандарта е предвидена „по изключение“ обработка и рестерилизация на медицински изделия за еднократна употреба. Оттам инспекторите правят извода, че подобна практика не е забранена. Не са констатирани нарушения и не са дадени задължителни предписания.

Ахчиева обаче посочва, че този текст е бил част от Наредба № 3 от 2013 г., която вече е отменена през април 2026 г. В новия стандарт такава формулировка вече не съществува.

В предаването журналистката пита д-р Тодоров защо в протокола е записано, че еднократните инструменти могат да се използват по няколко пъти. Той отговаря, че няма спомен за проверката, но защитава позицията, че въпросът е бил уреден в старата наредба.

Позицията на НЗОК

В разследването е включено и интервю с Даниела Попова, директор на дирекция „Медицински изделия“ в НЗОК.

След като се запознава с информацията за инструмента, тя заявява, че обозначението „за еднократна употреба“ не позволява последваща дезинфекция и стерилизация с цел използване при друг пациент в България.

Според нея европейският регламент допуска повторна обработка на еднократни изделия само в държави, чието национално законодателство го разрешава. България не е сред тях.

Тя подчертава и че производител или търговец не може с отделно писмо да промени начина на употреба на медицинско изделие, когато той е определен в регулаторната документация и в закона.

По въпроса за парите Попова казва, че е необходима проверка на фактическата обстановка. Тя не обявява автоматично възстановяване на средства, но признава, че контролните органи на НЗОК биха могли да проверят дали клиничните пътеки са изпълнени правилно.

Какво остава неясно

В края на предаването Валя Ахчиева обобщава, че е поискала действия от пет институции: Министерството на здравеопазването, „Медицински надзор“, НЗОК, Изпълнителната агенция по лекарствата и НАП.

Остава неясно дали ще бъде установено колко точно еднократни инструменти са използвани повторно, при колко пациентки и дали това е довело до реален вреден ефект. Не е ясно и дали ще бъде проверена проследимостта на изделията — тоест дали пациентката може да разбере какво точно е платила и какво е използвано при операцията й.

Казусът обаче показва нещо по-широко: когато става дума за медицински изделия, въпросът не е само дали инструментът „работи“. Важен е и въпросът дали е разрешено да работи втори път — и кой носи отговорността, ако това не е така.

Материалът е изготвен по предаването „Хирургическият нож и лъжата“ на Валя Ахчиева. Цитираните твърдения принадлежат на участниците в разследването и на представените в него документи.

Котешко одраскване води до почти пълна загуба на зрението

Може ли едно котешко одраскване по тялото да доведе до сериозно увреждане на зрението, пита доктор Алек Оскар във Facebook публикация?
Да, и то до степен на почти пълна загуба на зрението! – е правилният отговор.

Професор Алек Оскар разказва:
„Точно с такъв случай се сблъсках миналата седмица, когато консултирах 9-годишно дете, насочено към мен по повод съмнение за мозъчен тумор.
Искам да ви разкажа неговата история, защото тя показва колко важно е не само своевременното поставяне на правилната диагноза, но и умението да търсим причината за едно заболяване отвъд най-очевидните предположения.
След прекарано заболяване майката забелязала, че лявото око на детето започва да се отклонява към носа. Едновременно с това настъпило и значително намаление на зрението.
Първоначално състоянието било интерпретирано като повишено вътречерепно налягане, като било изразено и съмнение за наличие на мозъчен тумор.

При консултацията установих сериозно увреждане на зрителните функции.

Зрителната острота на дясното око беше под 50%, докато с лявото детето успяваше единствено да брои пръсти. Налице бе и пареза на левия отвеждащ нерв (nervus abducens), която ограничаваше движението на окото навън и обясняваше отклонението му към носа.
Особено показателна беше находката при изследването на очните дъна, която можете да видите на приложените снимки.


Установих изразен оток на дисковете на зрителните нерви, щриховидни кръвоизливи, промени в ретиналните съдове и натрупване на твърди ексудати в макулната област, формиращи характерната „макулна звезда“.
Тази находка насочи диагностичното ми мислене към невроретинит, свързан с болестта на котешкото одраскване (Cat Scratch Disease).
Заболяването се причинява от бактерията Bartonella henselae, която се предава най-често чрез одраскване или ухапване от инфектирана котка.

» Какво да правим с уличните котки?

» Котките у дома – хигиена, хранене, възпитание

В повечето случаи инфекцията протича сравнително леко, с локално възпаление и увеличени лимфни възли. Понякога обаче може да доведе до сериозни усложнения, включително засягане на централната нервна система, зрителния нерв и ретината.
Една от най-характерните очни прояви е невроретинитът - възпалително състояние, при което се развива оток на диска на зрителния нерв, последван от натрупване на липидни ексудати в макулата, образуващи характерната звездообразна конфигурация.
При нашия пациент клиничната картина беше особено тежка поради значителното намаление на зрението и съпътстващата пареза на отвеждащия нерв.

Добрата новина е, че след проведеното лечение зрението на детето вече се подобри значително!

Споделям този случай, защото той ни напомня нещо изключително важно.
Отокът на зрителните нерви невинаги означава повишено вътречерепно налягане или мозъчен тумор. Причините могат да бъдат различни, включително инфекциозни и възпалителни заболявания. Разбира се, при подобна клинична картина е задължително своевременно да бъдат изключени и потенциално животозастрашаващи състояния.

» Тиреоид асоциирана орбитопатия или офталмопатия

Понякога една на пръв поглед незначителна драскотина от котка може да се окаже ключът към диагнозата на тежко очно заболяване.
Именно затова внимателният клиничен преглед, задълбоченото диагностично мислене и своевременното лечение са толкова важни.
Защото в детската офталмология не лекуваме просто едно око или едно заболяване. Ние се борим да съхраним зрението на едно дете за целия му живот.“

Ракът на маточната шийка не започва с болка

В пост във Facebook, проф.Петър Петров задава няколко прости въпроса. Без обвинения, без лесни решения, но с грижа за бъдещето на нашето общество. Защото цената на безгрижието и неграмотността е висока.

Текстът на проф. Петър Петров

„Днес на моя лекция пред 45 млади жени – студентки по акушерство, повечето родени след 2000 година. Млади хора, избрали медицината за свой път които би трябвало да бъдат поколението с най-лесен достъп до информация, знания и медицинска профилактика.
И реших да им задам един прост въпрос:

„Колко от вас са ваксинирани срещу HPV – вирусът, който може да причини рак на маточната шийка?“

Отговорът ме потресе.
Нито една.
0 от 45.
Не една-две. Не 5 или 10.
НУЛА.

» Безплатна HPV ваксина вече и за момичета от 15 до 18 ненавършени години

После зададох друг въпрос:

„Колко от вас редовно посещават гинеколог за профилактичен преглед?“

Отговорът отново беше тревожен – 8 от 45 или по-малко от една пета.
И тогава човек няма как да не си зададе въпроса:

Къде сбъркахме?

Как е възможно да живеем във време, в което имаме достъп до огромно количество медицинска информация, а профилактиката да продължава да бъде последната ни грижа?
Как е възможно млади жени да знаят всичко за социалните мрежи, тенденциите, технологиите и света около тях, но да не знаят достатъчно за собственото си здраве?
Да познават куп инфлуенсъри, певачки и др. които са известни само на тях, и само с това че са известни само на тях, а да не знаят елементарни неща свързани с това как да пазят собственото си здраве и това на близките си?

И тук не обвинявам тези 45 млади жени.

Обвинявам липсата на здравна култура.
Обвинявам липсата на системно здравно образование.
Обвинявам години наред пропускана профилактика заради която всеки ден в България умира по една млада жена от рак на маточната шийка.
Защото никой не се ражда с медицински знания.
Някой трябва да ги даде.
Училището. Университетът. Семейството. Лекарят. Държавата. Здравната система.

Ракът на маточната шийка не започва с болка.

Той започва много по-рано – с инфекция, която често може да бъде предотвратена, с пропусната профилактика, с липса на информация, с едно „няма да ми се случи“.
А когато вече се появят симптомите, понякога е късно.
Затова трябва да спрем да говорим за профилактиката само когато някой пореден млад човек загуби битката.
Трябва да говорим преди това.
Трябва да питаме децата си.
Трябва да образоваме студентите си.
Трябва да говорим открито за HPV.
Трябва да насърчаваме профилактичните прегледи.
Трябва да превърнем здравната култура в част от общата култура на нацията.
Защото има една проста истина:

Образован човек не е само човек, който знае история, литература, математика или чужди езици.

Образован човек е и човек, който знае как да пази живота и здравето си.
А днес, след тази лекция, си тръгнах с един много неприятен въпрос:
Ако сред 45 млади жени нито една не е ваксинирана срещу HPV и по-малко от една трета се грижат редовно за гинекологичното си здраве – какво всъщност знае България за собственото си здраве?
Това вече не е статистика.
Това е диагноза на обществото.
И ако не променим това, утре ще плащаме цената не с пари.
Ще я плащаме с човешки животи.

проф. Петър Петров“

Линк към оригиналния пост

Проф. Петър Петров в Справочника на framar.bg

10 разпространени мита за констипацията и лаксативите: какво казва науката

Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

Констипацията (запек) е състояние, при което изхождането става по-рядко от обичайното и/или изпражненията са твърди, сухи и трудни за изхвърляне. В клиничната практика се дефинира като по-малко от три изхождания седмично, твърди, сухи или бучковати изпражнения, които изискват усилие или причиняват болка, както и усещане за непълно изпразване на червата след дефекация.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology