„Двете бебета на 2011 и 2012 били родени без брак” – това заглавие не ми дава мира вече десет дни.. Не спира да ме провокира ме и затова ще се опитам да поразнищя темата за съвременните форми на брачно (или безбрачно) съжителство, поне що се отнася до нашето си българско общество. Във въпросния материал за бебетата, който все не ми излиза от главата се изтъква още, че изобщо расте броят на жените, които раждат без брак, както и на родените от тези връзки, така наречени „извънбрачни деца”, а под формата на небрачно, но фактическо съжителство живеели повече от половината от семейните двойки в България. Това са фактите. Това набъбващо по мащаби явление – отказ от граждански брак и съвместен живот под формата на съжителство явно все повече набира скорост и май дебатът „за” или „против” статуквото на брака ще стои все повече на дневен ред.

Едни от причините, които аз лично намирам за отказ от гражданско узаконяване на връзката са следните:

• Първо – сватбата е скъпо и досадно удоволствие. Ще кажете, че може да се сключи брак и без сватба, или тя да не е чак помпозна, ама колцина са тия, които го правят скришом? Друг е въпросът доколко точно сватбата наистина е празник и колко повече е безумие във времена на криза. Безумие, защото лично познавам семейства, които теглиха хилядарки кредит, за да направят пищно тържество на децата си, а после изплащаха парите (похарчени за еднодневно празненство) с години.

• Второ – живеем в изключително интензивен, бърз и мобилен свят. Любовните, а и семейните връзки отдавна вече не са това, което бяха. Ако за нашите баби е било лесно да останат верни цял живот и са можели с чисто сърце да обещаят вярност на своите любими, то ние – с всичките тези контакти, които осъществяваме ежедневно сме все по-затруднени в увереността си, че сме направили верния избор и то доживот. Затова явно са толкова много разпадащите се бракове, новите връзки, съответно тяхното разпадане и така нататък, и така нататък. Цялата тази неувереност сякаш ни кара да се колебаем във вземането на категорично решение за обвързване.

• Логично стигаме до третото: Разводът (не дай си Боже, ама се случва…) също е скъпо и досадно удоволствие. Скъпо, а освен това – не само досадно, но и крайно неприятно, а когато някой е решил да си отиде, никой не може да го спре, най-малкото брачно свидетелство. Така че защо да се женим, при мисълта, че някой ден ако се развеждаме, ще дадем сума пари по адвокати и съдилища, за да получим доказателство (под формата на съдебно решение), че може официално да спим с бившия партньор в отделни легла.

Защо и кои хора се женят?

В този път на разсъждения стигам до търсене на отговор на насрещния въпрос – ако е толкова тъпо и безсмислено защо тогава и кои хора се женят? За мен най-често срещаната женитба в България е с традиционна причина – поради забременяване. Сладкото очакване, примесено с малко родителски натиск обикновено води до сватба. И ето те теб, изтипосан в нов костюм пред всичките роднини да се жениш. За какво и как, общо взето не си съвсем наясно. Това, което ти е ясно е, че обещаваш да делиш с този човек живота си и всичко, което ще имаш занапред. Но какво ти предстои – не само ти, но и никой не знае. Но иначе обещаваш. Така излиза, че женитбата е само и единствено старомодна традиция, неподплатена с никакви сериозни основания.

За да не бъда толкова черногледа, нека отделя време и за онзи определен процент от хората, които се женят изключително по любов и са сигурни, ама много сигурни, че това е човекът, с който искат да остареят. Но защо ли някак ме гложди мисълта, че едва ли някой е влязъл в гражданското с различна от тази идея, или както се шегуват бракоразводните адвокати, всеки развод е започнал с брак. Така че, ако връзката ни е толкова силна, ако нищо и никога нямада ни раздели, какво все пак доказваме с брака?

Първите дни на всяка нова година, непосредствено след празниците били най-депресиращите. Така поне твърдят всички онлайн издания, които редовно чета. Поради това, а тъй като и без това последният път бях на тема секс, ми се ще да опитам да сътворя едно кратко ръководство по запознаване за мъже с жени. Между другото книгите от рода: „Кратко ръководство за…”, „Как да…”, „10 начина да…” и прочие се радват на най-голямо търсене в книжарниците и библиотеките. Да видим сега и моето ръководство ще издържи ли изпита, потвърждавайки въпросната информация.

Така, да пристъпим към съществото на задачата. Вие сте самотен мъж и си търсите женско рамо, на което да се облегнете. Нека се спрем на този класически вариант. За тази цел е необходимо да преминете една бариера, наречена „запознанство”. Чудя се дали английските джентълмени, които не започват разговор без да бъдат представени един на друг от трети човек имат този проблем и дали той е отминал с времето? Но това всъщност няма значение. Вие сте българин и проблемите на британците в момента, а и по принцип далеч не ви вълнуват.

Вариантите да завържете познанство с лице от отсрещния пол напоследък са два – лично или онлайн. Онлайн вариантът с всичките му плюсове и минуси също предлагам засега да оставим настрани и да се придържаме към класиката – личен контакт.

Доколкото поне на мен ми е известно, за да завържете разговор с някой е необходимо да се срещнете. Срещите в офиса обаче не се смятат. Там се брои, че ужким познаваме хората. Значи – изводите дотук са два – че трябва да срещнем някого и че трябва да го срещнем извън работното място.

И вариантите това да стане са следните: първо – в заведение, второ – на гости, трето – на улицата, в магазина или на друго подобно обществено място. Най-популярни за запознанство сякаш ми се виждат първите две разновидности. Не за друго, но да заговаряш жени на улицата е някак… нездраво.

Нека да уточним правилата

Тогава да уточним правилата за първите две места. И в заведение, и на гости – независимо какво е заведението и независимо къде е гостито, бъдете естествен. Знам, че това е изтъркан съвет, но ако мога да го конкретизирам – бих казала – дръжте се адекватно на обстановката. Т. е. – в бара можете да бъдете и по-разпуснат, което не можете да си позволите в ресторанта. В дискотеката – можете да разпуснете още повече, тъй като там има възможност и за танц и обстановката предполага повече смелост. Внимание – да разпуснете не означава да сте пиян. Пиянството може и да докара в кревата ви някоя пишман-девица, но това едва ли ще бъде запознанството на живота ви. Нещо повече – в нетрезво състояние въобще няма гаранция какво чудо невиждано може да ви се хареса, така че не нощта, а сутринта ви да стане истински кошмар.

Значи, да обобщим дотук – не сте пиян, държите се естествено, идва време и на третото условие – чист сте. Може и да не се къпете в парфюм, но недопустимо е да миришете на пот или на мръсно. Просто забравете в този случай нещо сериозно да ви върже. Неприятната телесна миризма е мощен отблъскващ фактор, знайте го добре.

Четвърти съвет – усмихвайте се и се старайте да изглеждате лъчезарен. Дори и да не сте център на внимание, дори и да не сте душата на компанията, положителното излъчване ще ви донесе точки. А пък ако имате хубава усмивка – никак не се колебайте – пускайте я в действие непрекъснато.

Пети съвет – контакт с очи. Този специфичен начин на общуване общо взето се използва много повече от жените, но се изпуска фактът, че при мъжете той също има силно привличащо въздействие. Да осъществиш контакт с очи при мъжете е много лесно. Просто я гледайте настойчиво. Направо не я изпускайте от поглед. Гарантирам ви, че до половин – един час или тя ще е до вас, или нейната приятелка – в качеството си на парламентьор, разбира се.

Най-важното

Остава най-важното – да не се издъните в първите няколко минути, докато тя си съставя мнение за вас. За да няма такава опасност – придържайте се към класиката – питайте я как се казва, направете лек комплимент и ако настъпи неловка пауза – хвърлете топката в нейното поле с въпрос. Например с какво се занимава, какво я е довело на това място, често ли излиза и прочие. Оставете жената да говори и тя ще е ваша, гаранция.

Най-общо това са правилата на играта и според мен, при спазването им, имате реална възможност да отбележите гол.