Август е. От няколко дни живея в месеца, традиционно, безвъзвратно и явно завинаги определен у нас за „отпускарски”. Че е август, август е. Това проличава още в първите дни.

Първи видим белег – внезапно новинарските сайтове, с които обикновено започвам деня си опустяват. Новините се цъкат значително по-нарядко, а и очевидно са станали по-пестеливи. В местните медийни събития започва да присъства все повече и повече криминалната хроника, творчески преразказана и то само ако дежурният журналист е имал настроение да преразкаже общо взето незначителната случка. Политически и парламентарни новини няма (август е), липсват информации за знакови дела (съдилищата са отпуск), липсват и училищни събития (само учителите съвестно дежурят в пустите сгради, където нищо не се случва).

Втори белег – институциите. Там е още по-пусто, доколкото това изобщо е осъществимо. По коридорите на всевъзможни учреждения се мотаят лелки по широки и леки демодирани блузки и също такива широки и леки демодирани поли, хапват нарязани на парченца пъпеш или диня (лято е и те са на съответната сезонна диета), а традиционните почерпки с кафета са заменени с присъствие под бюрата на швепсове и сладолед. Ако ти се налага да свършиш някаква работа, можеш да разчиташ единствено, ако тя не зависи от „началника” или „директора”. Защото той ползва законоустановеното си право на отпуск. А когато началникът е в отпуск, почиват всички. Няма кой да вземе решение, така че преписките чакат. Да дойде септември.

Дори социалните мрежи опустяват или хората се появяват там случайно, от време на време, прекъсвани от лошия безжичен нет, прихванат някъде от плажа. Правят го основно, за да споделят разголени снимки (къде за гледане, къде не чак толкова) с подобаващ за леката ми завист тен.

Представете си – заведенията също се опразват. Говорим, разбира се – за градските кръчми. Особено в петък и събота вечер в града трудно може да се разчита на купон. Всички са „някъде”. През август важи с пълна сила знаменитата фраза на Хемингуей – „Всичко, което е далече от морето е провинция”. Тук, в асфалтовата джунгла, най-много да се натъкнеш на потно – бирено и по-скоро отегчено като настроение квартално парти. Чалготеките, чувам не се дават и отбелязват обороти, но това абсолютно не може да се каже за ресторантите, като в най-неизгодна позиция са тези, които не разполагат с външна градина. Не само, че въздухът в тях е малко, въпреки бликащите хладинка климатици, но и поради забраната за пушене, която направо ги превърна в аутсайдери, поне през лятото, а особено – през август.

Магазините са тези, които също се тъжни през този месец. Късмет имат моловете, които продължават да приютяват скучаещи клиенти, но отново най-вече заради възможността за разходка на хладно, а не толкова заради изобилстващите промоции. Малките магазинчета се опитват да се спасяват като ограничават работното време, което обаче ги вкарва в още по-голяма липса на потребители. Някои откровено (подобно на институциите) си излизат в отпуск и слагат обичайната табела: „МагазинА няма да работи до… Заповядайте след… ”. По-възпитаните добавят и: „Извиняваме се за неудобството”.

За сметка на тегавата ситуация в града, през август на морето ври и кипи. Хотелите се пръскат по шевовете, плажовете също. Дечица тичат във всички посоки, майки ги гонят и крещят, бащи крачат тежко край тях и хвърлят жадни погледи на разголените девици или крайбрежните капанчета – всеки по своя вкус. Пясъчните ивици са претъпкани. Подобаващо мръсно е като за август, хавлиите са наредени като брилянтно произведение на пачуърка – в смисъл – непосредствено лепнати една до друга. Пясъкът ти прониква навсякъде, привечер е практика да няма топла вода, храната често е кофти, но всичко това е нищо пред личния и семеен подвиг да си през август на море…

А в града сме ние. Останалите на работа. Пенсионерите. И местните луди. Лудите, лудите, те да са живи! Само те са много заети през август. Кръстосват града с бързи крачки от рано – рано сутринта и тихо, но трескаво говорят със себе си. През август – месецът на безвремието.

Рекордните температури тия дни направиха най-естественото нещо, съобразно обстановката – изстреляха ме на плаж. След бързо проучване кои са най-близките и сравнително прилични работещи басейни (ако може и не много снобски, че не ми понася), ей ме на – по бански и с хавлия през рамо с мерак да се разхладя, но и да направя нещо, което напоследък става все по-модно и по-модно, чак до болка. Да събера тен.
Почерняването, което знаем всички е просто една защитна реакция на организма срещу ултравиолетовите слънчеви лъчи. То съвсем не е признак за добро здраве, особено ако прекалим с докарването на тъмнокафявата гама. Здрав вид по-скоро има леко загорялата кожа, като това се счита за модно сравнително отскоро. Спомнете си снимките на модни дефилета от 30-те и началото на 40-те години например – там кожата още е порцелановобяла, а лицето се пази скрито под шапка. Днес обаче никак не е така. Ако не си кафява, направо си аутсайдер. Цветът на загоряла плът е мерило включително и за социален и имотен статус. Така че – без плаж не може да се мине.

Плажът у нас има няколко специфични характеристики. Първо и основно той е претъпкан. При все кризата. Особено в събота и неделя изобщо не можеш да се разминеш от хора. Това е така, защото да се ходи на плаж е „оборотно”. Тоест – модно е. Защото както отбелязахме по-горе, за да си модерен, нужно е да си загорял. Поради факта, че е гъстонаселено, добре е човек предварително и отрано да се настрои на вълна „антиинтимност”. Защото непосредствено до голото ти рамо рано или късно ще се разпъне шезлонгът или ще се просне хавлията на чужд елемент. Съвет в този случай – ако искате усамотение (то е съвсем условно като възможност, но не е съвсем абсурдно за постигане) – изберете си не толкова привлекателно място. Това автоматично означава да не се нареждате на местата първа линия около басейна. Те са най-желаните и там гъстотата на тела е най-плътна. Ако пък си умирате да се потърквате в някой – е, разбрахте вече – около водата е най-благодатното място.

Втора специфика на българския плаж – той е шумен. Много шумен. Всички крещят и се гонят, незнайно защо. Предполагам че слънцето възбужда понякога и до еуфория, тъй че на тишина не разчитайте. Ако искате да потънете в собствения свят – спасението е едно – слушалки и любима музика на съответното лично музикално устройство, което носите винаги със себе си. Аз лично предпочитам радиото през мобилния. Хем няма опасност да пропуснеш звънене, хем няма страшно и да изтървеш важна новина за човечеството.

Друга специфична особеност на българския плаж е, че на него се яде и пие на корем. Винаги съм се чудела как успяваме да погълнем толкоз храна на плажа. Предполагам, защото нямаме дрехи и не ни стискат колани ли, що ли, но е факт. Опашки пред бара се вият до припадък, а ако има възможност за хапване – пластмасовите чинийки и прибори също летят във всички посоки. Забелязвам, че тази година коктейлите с мента продължават да са на мода, както и наливната бира. „Тройката” кебапчета или кюфтета с гарнитура пържени картофи също са съвсем достатъчни на едно плажно заведение да произвежда оборот. Досега на плаж да продават плодове не съм забелязала. Ами това сме си ние – хора със стил, на който не изневеряваме. А може би и това са си най-подходящите питиета и храни за плаж. Не е маловажно, че са и най-евтините.

Плажът напоследък, освен всичко друго е и модно дефиле. И понеже няма кой знае каква възможност да блеснеш с бански, пък бил и той марков, залага се на три неща – първото е гримът, второто са… татуировките, а третото – апокалиптичния тен. Съществува и пряка зависимост – колкото е по-силен гримът, толкова са повече татуировките, като същевременно толкова е по-наситен и тенът. Тоест плажната „мода” диктува – силен и неподходящ грим, поне един огромен татус и кожа, колкото по-препечена толкова по-добре.

Еми, не мога да се впиша в нито едното от изискванията. Грим на плажа не нося, защото се къпя и размазвам, татуировката ми е малка и дискретна, а с тена, особено на лицето гледам да не прекалявам, защото така са ме учили мама и една моя позната дерматоложка. И тъй като съм неадаптивна на ситуацията – настанявам се на недолюбвано, но много стратегически удобно място (близко до тоалетните помещения и душовете), вадя си книгата и дано поне бирата, която пийвам да успява да ме впише малко в плажната модно – културна обстановка.