На плаж – малко за здравия тен и плажната култура

Рекордните температури тия дни направиха най-естественото нещо, съобразно обстановката – изстреляха ме на плаж. След бързо проучване кои са най-близките и сравнително прилични работещи басейни (ако може и не много снобски, че не ми понася), ей ме на – по бански и с хавлия през рамо с мерак да се разхладя, но и да направя нещо, което напоследък става все по-модно и по-модно, чак до болка. Да събера тен.
Почерняването, което знаем всички е просто една защитна реакция на организма срещу ултравиолетовите слънчеви лъчи. То съвсем не е признак за добро здраве, особено ако прекалим с докарването на тъмнокафявата гама. Здрав вид по-скоро има леко загорялата кожа, като това се счита за модно сравнително отскоро. Спомнете си снимките на модни дефилета от 30-те и началото на 40-те години например – там кожата още е порцелановобяла, а лицето се пази скрито под шапка. Днес обаче никак не е така. Ако не си кафява, направо си аутсайдер. Цветът на загоряла плът е мерило включително и за социален и имотен статус. Така че – без плаж не може да се мине.

Плажът у нас има няколко специфични характеристики. Първо и основно той е претъпкан. При все кризата. Особено в събота и неделя изобщо не можеш да се разминеш от хора. Това е така, защото да се ходи на плаж е „оборотно”. Тоест – модно е. Защото както отбелязахме по-горе, за да си модерен, нужно е да си загорял. Поради факта, че е гъстонаселено, добре е човек предварително и отрано да се настрои на вълна „антиинтимност”. Защото непосредствено до голото ти рамо рано или късно ще се разпъне шезлонгът или ще се просне хавлията на чужд елемент. Съвет в този случай – ако искате усамотение (то е съвсем условно като възможност, но не е съвсем абсурдно за постигане) – изберете си не толкова привлекателно място. Това автоматично означава да не се нареждате на местата първа линия около басейна. Те са най-желаните и там гъстотата на тела е най-плътна. Ако пък си умирате да се потърквате в някой – е, разбрахте вече – около водата е най-благодатното място.

Втора специфика на българския плаж – той е шумен. Много шумен. Всички крещят и се гонят, незнайно защо. Предполагам че слънцето възбужда понякога и до еуфория, тъй че на тишина не разчитайте. Ако искате да потънете в собствения свят – спасението е едно – слушалки и любима музика на съответното лично музикално устройство, което носите винаги със себе си. Аз лично предпочитам радиото през мобилния. Хем няма опасност да пропуснеш звънене, хем няма страшно и да изтървеш важна новина за човечеството.

Друга специфична особеност на българския плаж е, че на него се яде и пие на корем. Винаги съм се чудела как успяваме да погълнем толкоз храна на плажа. Предполагам, защото нямаме дрехи и не ни стискат колани ли, що ли, но е факт. Опашки пред бара се вият до припадък, а ако има възможност за хапване – пластмасовите чинийки и прибори също летят във всички посоки. Забелязвам, че тази година коктейлите с мента продължават да са на мода, както и наливната бира. „Тройката” кебапчета или кюфтета с гарнитура пържени картофи също са съвсем достатъчни на едно плажно заведение да произвежда оборот. Досега на плаж да продават плодове не съм забелязала. Ами това сме си ние – хора със стил, на който не изневеряваме. А може би и това са си най-подходящите питиета и храни за плаж. Не е маловажно, че са и най-евтините.

Плажът напоследък, освен всичко друго е и модно дефиле. И понеже няма кой знае каква възможност да блеснеш с бански, пък бил и той марков, залага се на три неща – първото е гримът, второто са… татуировките, а третото – апокалиптичния тен. Съществува и пряка зависимост – колкото е по-силен гримът, толкова са повече татуировките, като същевременно толкова е по-наситен и тенът. Тоест плажната „мода” диктува – силен и неподходящ грим, поне един огромен татус и кожа, колкото по-препечена толкова по-добре.

Еми, не мога да се впиша в нито едното от изискванията. Грим на плажа не нося, защото се къпя и размазвам, татуировката ми е малка и дискретна, а с тена, особено на лицето гледам да не прекалявам, защото така са ме учили мама и една моя позната дерматоложка. И тъй като съм неадаптивна на ситуацията – настанявам се на недолюбвано, но много стратегически удобно място (близко до тоалетните помещения и душовете), вадя си книгата и дано поне бирата, която пийвам да успява да ме впише малко в плажната модно – културна обстановка.