Месечни архиви: август 2011

Паразитни болести, предавани по полов път

Публикувано на от

Те са “най-невинните” от болестите, предавани по полов път, защото не увреждат вътрешните органи. Паразитите, които ги причиняват, са половите въшки и крастата.

Полова въшливост (фтириаза, педикулозис пубис).

Причинява се от “бубите на любовта” – безкрилите насекоми, наречени полови (срамни) въшки. Освен при секс, те могат да се прихванат, макар и рядко, при спане в хотели, общежития или туристически спални със зле поддържана хигиена, от непочистени седалки на тоалетни чинии в обществените тоалетни, а още по-рядко – в обществения транспорт. Половата въшливост е описана за първи път от Реди през 1668 г. Често се съчетава с други венерози. Инкубационният (скрит, без симптоми) период от сексуалния контакт до появата на сърбежа е 30 дни. Основният признак е силният сърбеж в слабинната област и по окосмената част на пубиса, особено нощем. При силно опаразитяване въшките могат да обхванат и другите окосмени части на тялото – подмишниците и дори миглите. Локалното приложение на антипаразитни спрейове, дори и на старото изпитано народно средство – равни части оцет, газ и олио, бързо дават резултати (още по-добре е, ако са придружени с избръсване на засегнатите части).

Краста (скабиес).

Може би за учудване на някои, крастата също е болест, предавана по полов път (БППП), защото при класическия секс, осъществяван в старата “мисионерска” поза, коремите на партньорите се търкат един о друг. Думата “акар” (кърлеж) се използва за първи път от Аристотел в неговите трудове. Името “скабиес” идва от латинския глагол scabere (чеша се, драскам се). Първият лекар, който описва болестта, е Абу-И-Хасан-Ахмед (около 970 г.), а морфологията на акара е представена от Бономо и Честони, които го разглеждат под микроскоп през 1687 г. През 1884 г. Хебра първи открива лечението на крастата със сяра. Инкубационният период от заразяването до сърбежа е 2-4 седмици и по-малко от 24 часа при повторен скабиес, което се дължи на чувствителността от първото заразяване. Крастата се причинява от миниатюрен прозрачен паразит – кърлеж, едва забележим с просто око. Мъжкият акар умира веднага след копулацията си с женския. Оплоденият женски акар дълбае миниатюрни тунелчета в епидермиса, в които снася всекидневно по 3-4 яйца до края на едномесечния си живот. Именно тази “миньорска” дейност на бременното кърлежче причинява упорития сърбеж предимно по корема и вътрешната част на предмишниците (особено нощем), но също и между пръстите на ръцете, скротума (мъдната торбичка при мъжа), лактите и подмишниците. Инкубационният период на заболяването е средно 10 дни – от 2 дни през топлите месеци, до 45 дни през студените сезони. През този скрит период заразяването на нищо неподозиращите сексуални партньори продължава да се извършва, което прави тази иначе невинна болест много коварна и неприятна. Съществуват достатъчно ефикасни средства (съдържащи изпитаната сяра и др.), които унищожават кърлежчетата. Лекарствените препарати трябва да бъдат назначавани от специалист. При неправилно или продължително лечение, вследствие разчесванията, се появяват усложнения – пиодермити (гнойни пъпчици) с прояви на кожна екзема. Крастата се наблюдава при около 5% от посетителите на венерическите кабинети в САЩ. Описани са две пандемии в края на двете Световни войни – през 1918 г. и 1945 г., възникнали по разбираеми причини.

Болести, предавани по полов път – сексуално предавани инфекции и венеризми

Публикувано на от

По данни на Световната здравна организация, всеки ден около 100 милиона двойки по света правят секс. В резултат на тази иначе толкова приятна и здравословна дейност близо 900 000 жени забременяват, половината от които – нежелано. Безпристрастната статистика сочи, че всеки ден се извършват около 150 000 аборта, т. е. изкуствено предизвикано прекъсване на бременността, при което зародишът се премахва. Близо 500 от тези неосъществени майки обаче умират от усложненията – обикновено поради пробиване на матката и последвалия кръвоизлив. (Но това, както се казва, е друга тема…) Не по-малко тревожно е, че ежедневно около 360 000 души се заразяват с някоя от 20-те болести, предавани по полов път (БППП), а понякога – и с 2-3 от тях едновременно.

Повечето от тези хора изобщо не търсят лекарска помощ или се лекуват самодейно, късно и неправилно, като по този начин разпространяват заразата и сред своите партньори. Ето защо е изключително важно тези болести да бъдат добре познати именно на младите хора, на които предстои, дай Боже, дълъг и щастлив живот. А той би бил пуст без качествен и безопасен секс. Сексът е не само средство за репродукция, но и най-вълнуващата, важна и значима част от човешките взаимоотношения. Не само защото без него няма нов живот, но и защото той създава истинско удоволствие и радост, осигурява дълбока сетивна и вътрешна наслада, повишава защитните сили и антителата на организма. Освен това добрият секс регулира кръвната захар (изгаря глюкозата в черния дроб) и холестерола, отделя амфетамини (допамин, фенилетиламин), ендорфини и феромони – хормоните на щастието, както и кортизон (стимулиращ метаболизма, т. е. обмяната на веществата) и адреналин, който изразходва енергия (над 600 калории). Сексът лекува главоболието, мигрената и депресията, премахва лошото настроение, създава богати положителни емоции. Аксиома е вече и фактът, че сексът е могъщ имуностимулатор, който пълноценно замества фитнеса, сънотворните и обезболяващите средства, противогрипните ваксини; действа и релаксиращо, и антистресово.

Човек, практикуващ редовно секс, поне 2-3 пъти седмично, още по-добре 3-4 пъти, а защо не – и всекидневно (но с изпитване на оргазъм), много по-рядко се разболява и по-бързо оздравява, отколкото въздържащите се от секса. Хората, които често правят секс, удължават живота си средно с 6-8 години, поддържат лицето си младо, фигурата – стройна, а психиката – ведра. Особено благоприятно е въздействието му върху жените. Сексът е върхът на удоволствията, щастие и балсам за душата и фитнес за тялото, а оргазмът, който той предизвиква (обикновено – веднъж за мъжа и неколкократно – за жената при полов акт), е истинска небесна експлозия. Физиологично погледнато, оргазмът е найдълбокото и разтърсващо чувствено преживяване, пълно тържество на Плътта с Духа. Човек може да го постигне и сам (чрез мастурбация, онанизъм), но тогава това ще е само телесно потръпване – осакатено и изкуствено; сурогат, защото в него не участва вечната Душа.

Дори и постигнат чрез онанизъм, оргазмът пак е полезен за тялото, но той е истински и пълноценен само когато е споделен при контакта с друг човек, обикновено – от противоположния пол. Във физиологичното си измерение оргазмът при жените представлява смъкване на слизестата запушалка на маточната шийка надолу, към влагалищния свод. Именно там се излива спермената течност при семеизпразването на мъжа. Така тази запушалка се имбибира (напоява) с нея и отново се издига нагоре, вмъквайки я в самата маточна кухина. Не при всеки полов акт се достига до оргазъм: зависи от чувството към партньора, от обстановката, предварителната нагласа и не на последно място – от умението и опита и на двамата партньори. Сексът и оргазмът спокойно могат да се нарекат здраве; така, както най-безспорният критерий за доброто здраве е либидото (желанието за полова близост) и редовните сексуални контакти. Повечето секс и оргазми означават и повече здраве, спокойствие и дълголетие. “Любов, движение, радост!” – това е девизът на Клуб “Родопско здраве”, към който ви призовавам да се присъедините и вие. Любовта, която безусловно включва и секса, е, образно казано, чудотворната “чилийска капсула”, която ще ви измъкне от депресията и податливостта към болести. За мен човек, който не иска или не е в състояние да извършва секс пълноценно и с вдъхновение, е недостатъчно културен, дори и да има 2-3 висши образования и да говори няколко езика… Осъществяването на качествен, вълнуващ и безопасен секс е най-висшето изкуство, найпълноценното общуване между хората, което всеки интелигентен човек трябва да владее!

Нека обаче разгледаме и нелицеприятната, т. нар. “обратна страна на медала”. Оказва се, че сексът може да ни донесе и много неприятности. Узнатата изневяра е основната причина за разводите у нас, за домашното насилие, убийствата и самоубийствата. Най-страшната болест, предавана чрез секс – СПИН, е сигурна гибел! (Ето буквално претворение на великата мисъл, съдържаща се в Библията: “Любовта е силна като смъртта”!) Над 20 вида са болестите, които сексът може да предаде от човек на човек; немалко от тях хронифицират и причиняват ред неприятни усложнения, включително безплодие (стерилитет), дълбоки депресии и др.

До неотдавна тези болести се наричаха “венерически” (венеризми), което в съзнанието на хората бе синоним на “срамни” болести. Кое е обаче по-срамното – да се заразиш от хепатит А, понеже нямаш хигиенна култура и не си си измил ръцете след ползване на обществена тоалетна или пътуване в обществено превозно средство, или да се заразиш от нищо неподозиращ случаен сексуален партньор, към който можеш да изпитваш и нежни чувства?… Това са основните мотиви, които отдавна изпратиха в забвение старото определение “венерически болести” (на името на римската богиня на любовта Венера). Така е поне за специалистите. Днес е общоприето да се говори за полово предавани инфекции или болести, предавани по полов път (БППП). По-нататък в книгата често ще използваме абревиатурата БППП. Болестите, предавани по полов път, се причиняват от разообразни микроорганизми – вируси или най-различни бактерии: трепонеми, гонококи, хламидии, трихомони, както и от гъбички.

От книгата „Джобен гид за любовта и секса“ на д-р Тотко Найденов, издателство „Световит“, 2011

Здрави и красиви – лично с Деси Пеева

Публикувано на от

Деси е една от нашите най-слънчеви авторки, усмивката струи от всеки ред на рубриката „Здрави и красиви с Деси“, която тя списва. Решихме да я представим лично пред читателите на Фрамар, стига се е крила зад компютърния екран в хотела, където тя работи за лятото. :)

Как ще се представиш на читателите на Фрамар?

Казвам се Десислава Пеева , от Варна, и от повече от 10 години се интересувам от здравословен начин на живот. А по образование съм почти завършил Магистър по туризъм.

Как ти хрумна идеята да списваш блог-а си, покрай който те познават читателите на Фрамар?

Идеята за блога ми се роди преди 8 месеца когато реших да създам мое интернет кътче където да споделям интересни и полезни съвети относно суровоядство, различни суперхрани, мои сурови рецепти, антиейджинг, натурална козметика, фитнес и не на последно място екзотични wellness дестинации, които предлагат „сурова ваканция“.

Много хора ни задават въпроси покрай твоите статии и бихме искали да ти ги зададем на теб…

- Как се сдобиваш с някои от по-екзотичните продукти, с които готвиш?

Повечето храни купувам от големите супермаркети, а някои по-екзотични от здравословните он-лайн магазини.

- Скъпо ли е да се живее здравословно? Колко даваш месечно за храна?

Зависи от много неща. Ако човек сам си приготвя храната бих казала, че този начин на живот никак не е скъп. Обикновено давам около 150 лв на месец за храна. Сега лятото малко повече понеже живея в курорт и тук плодовете и зеленчуците са значително по-скъпи.

- Изпадаш ли в хранителни изкушения от „нездравословна храна“ и как се справяш с тях?

Понякога ми се случва да хапна нещо, което смятам за нездравословно като например малко сирене в салатата или малко шоколад когато съм на гости, но в никакъв случай не се самообвинявам след това. Не съм крайна и го приемам като нещо нормално и в реда на нещата. Най-голямото изкушение за мен е препечения пълнозърнест хляб. Това може да ви се стори странно, но по принцип се старая да избягвам глутена. Повечето хора не осъзнават, че малко или много всеки има непоносимост към този алерген.

- Може ли да се живее изцяло „здравословно“, в непрекъсната диета  и тн…?

Аз не мисля, че съм в непрекъсната диета. За мен здравословното хранене е начин на живот, а не нещо временно, което ще зарежа когато мине месец или два.

- Алкохол и цигари?

Не пуша цигари, а по време на празници си позволявам по 1-2 чаши домашно непастьоризирано бяло вино.

- Как възприемат колегите ти в работата твоя здравословен начин на живот?
По принцип не се впускам в обяснения за моя начин на живот освен ако някой не прояви любопитство. Най-често реакциите са доста стъписващи например, ако на въпроса „Ти ядеш ли месо?“ отговоря отрицателно.

Как мислиш, с развиването на блога и статиите ти за Фрамар, от които те познават хиляди хора, не е ли време вече и за нещо по-голямо, примерно, книга или собствен бизнес в тази сфера? Накъде ще те поведат ветровете?

Интересен въпрос! Замисляла съм се за книга, но мисля че на този етап ми е все още рано. Според мен трябва да натрупам повече опит и знания. Иначе бих била радостна за съвместна работа със здравословен он-лайн магазин.

Живее ли здравословно българката?

Не бих могла да дам категоричен отговор на този въпрос, но си мисля че българката се старае напоследък да се храни здравословно и все повече се замисля какво се предлага в действителност в търговската мрежа.

Спомена, че ще отговаряш на въпросите по време на нощна смяна, как се справяш с безсънието?

Сънят е изключително важен за едни здавословен начин на живот, но лятото правя компромис с този принцип заради работата ми. Като цяло предпочитам да избягвам кафето, но преди нощна смяна си позволявам по едно. Също така гледам да си почивам добре след безсънна вечер.

Кои са любимите ти методи за борба със стреса?

Понеже съм от морски град винаги предпочитам плажа пред планината и обичам да релаксирам там с интересна книга в ръка. А зимата фитнес и сауна са моята антистрес рецепта!

Дай ми 5 съвета за борба с есенната депресия, която ще дойде след горещото лято :)

За мен есента винаги е свързана с почивка след напрегнатото лято, но за повечето хора е обратното. Бих препороръчала повече разходки сред природата, реални социални контакти, спорт и здравословна храна.

И твоите пожелания за читателите на Фрамар?

Не искам да бъда твивиална и да пожелая да бъдат „здрави“, защото повечето хора се замислят с какво се хранят чак след като се разболеят. Затова ще кажа само: Бъдете постоянни, четете и се информирайте непрекъснато за здравословното хранене за да сте мотивирани да водите такъв начин на живот!

Доктор Мирослава Петрова – Досева, национален Фрамар консултант: Посрещайте всеки нов ден с усмивка

Публикувано на от

Доктор Мирослава Петрова – Досева е поредният национален Фрамар консултант, който ще ви представим. Специализирана в белодробни и сърдечни заболявания, тя в момента работи във Вътрешно отделение на „МБАЛ- д-р Д.Чакмаков“, гр. Раднево и дава консултации в нашия форум.

1.Представете себе си и своята практика пред читателите на Фрамар.

Здравейте! Казвам се Мирослава Петрова-Досева. Родена съм на 04 Май 1983г. Завършила съм медицина в Тракийски университет, гр. Стара Загора през 2008г. Професионалният ми път като лекар започна през същата година и вече близо 3 години работя във вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Д. Чакмаков” гр. Раднево – сектор кардиология и пулмология. През 2010г. започна специализацията ми по обща медицина.

2.Правим това интервю с Вас в качеството Ви на национален интернет консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи път открихте интернет и как се случи това?

За първи път открих възможностите на интернет пространството през 1998/1999г. Използвах основно електронна поща за кореспонденция с приятели от чужбина, тъй като ми предстоеше пътуване извън България.

3.По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите Ви сайтове?

За интернет отделям различно време всеки ден, но средно около 2-3 часа. Най-често посещавам следните уеб сайтове: Google.bg; Facebook.com; framar.bg; yahoo.com; youtube.com; medinfo-bg.com и др.

4.Интернет активен ли е българският лекар?

Младите лекари – ДА!

5.Използвате ли интернет като източник на данни за своята работа?

ДА! Най-вече чужди уеб сайтове.

6.Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

За мен лично онлайн консултацията е голямо предизвикателство. Тук лекарят и пациентът не се срещат лично – очи в очи. Пациентът е малко „инкогнито” и затова онлайн консултацията е малко по-трудна от стандартния преглед в лекарския кабинет.

В медицината има една известна фраза, която гласи: „Който добре разпитва, добре лекува!” Затова при всяка онлайн консултация, въпросите от страна на лекаря са много, за да бъде помощта по-голяма.

7. До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на лекар с пациент?

Онлайн консултацията може да измести директния контакт между лекар и пациент само в малък процент от случаите и тогава, когато състоянието на пациента не е спешно. Например: консултация относно лекарства – доза, заместители, странични ефекти, лекарствени взаимодействия и др.; консултация относно лабораторни изследвания-резултати; съвет/насока за консултация с определен специалист за конкретна ситуация и др.

8. Работят ли в полза на лекаря коментарите за него в интернет-форуми, социални мрежи, профили?

Според мен – ДА!

9.Има ли случаи на злоупотреба с лични данни на лекари?

Нямам информация за това.

10.Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

На читателите на Фрамар пожелавам да бъдат здрави и силни, да не се предават лесно пред трудностите, да посрещат всеки нов ден с усмивка и желание за живот, защото най-доброто тепърва им предстои!

Консултирайте се с доктор Мирослава Петрова – Досева : белодробни и сърдечни заболявания

С брой 6 на вестник Фрамар започва разпространението му сред българските емигранти в Англия

Публикувано на от

В средата на горещия август, когато плажовете са пълни и всички си мислят за почивка и само за почивка, ние решихме и се преработихме леко и извадихме брой 6 на вестник Фрамар. :)

Какво ще намерите вътре ли? Много и интересни неща, салата с картофки за гладните, лек за болката в ставите, още по темата за неофициално обявения в медиите конфликт между лекари и пациенти, за подводния джогинг /мъже, гонете под водата вашите жени, не чуждите и внимавайте с русалките :) / и не малко сериозни теми…

Тук можете да видите повече по темата и да прочетете самия вестник в електронен формат.

Нещо важно, с което ние лично сме много горди. Благодарение на нашето партньорство с Опал Трансферс, нашият вестник ще стъпи на територията на Англия. Всеки брой ще бъде доставян до местата, където се събират емигрантите от България, които успешно ще бъдат информирани за здравето и за това как да му се радваме за по-дълго време! :)

Така вече стъпваме успешно на Острова…чакат ни нови хоризонти за завоюване. :)

Скоро ще ви представим с подробности нашата партньорска програма с Опал Трансферс, а до тогава, хвърлете едно-две очи на броя, покажете го на приятели, може и на гаджето. :) И чакаме вашите въпроси и коментари…

Д-р Галина Кисьова: Онлайн консултацията също може да бъде в полза на пациентите – интервю за GP NEWS

Публикувано на от

Д-р Галина Кисьова е един от най-всеотдайните специалисти във www.framar.bg, които консултират и дават съвети в една деликатна и много важна област – педиатрията. Пред вас е едно интервю за предизвикателствата на онлайн консултациите, за интернет и до каква степен той е полезен за лекарите.

1.Представете себе си и своята практика пред читателите на GP NEWS?

Здравейте, казвам се д-р Галина Кисьова. През 2006 година завърших медицина в Медицинския факултет на Тракийски университет, гр. Стара Загора. Като член на Асоциацията на Студентите Медици в България (АСМБ) и на Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина(IFMSA) преминах през стажове на обучение в Клиниките по Педиатрия и Неонатология на университетските болници в град Ла Валета в Малта и в град Порто в Португалия. Първоначално работих като ординатор в Отделение за недоносени деца в Дом за медико-социални грижи град Стара Загора. От 2008 година специализирам Педиатрия в Клиника по Педиатрия към Университетска болница в град Стара Загора.

2. Правим това интервю с Вас в качеството Ви на национален интернет консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи път открихте интернет и как се случи това?

Завършила съм Природоматематическата гимназия „Гео Милев“ в град Стара Загора, където за първи път открих света на необятното пространство наречено „Интернет“.

3. По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите Ви сайтове?

Всеки ден е различно в зависимост от натовареността на графика ми, но, когато намеря интересни статии или търся определена информация, прекарвам доста часове пред компютъра. Любимите ми сайтове са тези, които ми помагат да получа повече информация от моята област – медицината и в частност педиатрията.

4.Интернет активен ли е българският лекар?

Много от моите колеги черпят познания от различни сайтове, както български, така и международни. По мое мнение всеки един, уважаващ себе си и професията си, български лекар трябва да използва редовно интернет. Лекарят трябва винаги да бъде любознателен и да се информира за новостите в диагностиката и лечението на редица заболявания.

5. Използвате ли интернет като източник на данни за Вашата работа?

Разбира се! Един от основните източници на полезна за моята практика информация, освен специализираната литература, която чета и конференциите и конгресите по Педиатрия, които посещавам, са интернет сайтовете.

6. Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

Най-голямото предизвикателство е, че липсва директният контакт с пациента. Въпреки това обаче, онлайн консултациите имат много положителни черти. Много от майките, особено тези в майчинство, искат да получат повече информация за отглеждането и профилактиката на своите деца и онлайн консултацията е един от лесните и достъпни за тях начини. Консултациите относно кърменето биха стимулирали и помогнали на много от кърмачките да не се отказват от кърменето на своите бебета. С онлайн консултацията може да се дадат съвети, както за лечението на дадено заболяване и хигиенния режим, който трябва да спазват пациентите, така и кога задължително трябва да потърсят лекарска помощ.

7. До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на лекар с пациент?

Онлайн консултацията не може да замести напълно клиничния преглед и директния контакт с лекаря, но може да бъде също в полза на пациентите. С помощта на онлайн консултацията на специалистите в здравния Форум на Фрамар, пациентите имат възможността да получат компетентни съвети от лекар-специалист за профилактиката на своето здраве, както и за диагностиката и лечението на заболяванията, от които се интересуват.

8. Работят ли в полза на лекаря коментарите за него в интернет-форуми, социални мрежи, онлайн профили?

Да, разбира се. Много от днешните пациенти търсят информация за лекарите, медицинските центрове, медико-диагностичните лаборатории и болниците в страната в интернет сайтовете.

9. Има ли случаи на злоупотреба с лични данни на лекари?

Аз не знам за такива случаи.

10. Какво ще пожелаете на читателите на GP News?

Пожелавам им най-вече да са здрави и да продължават с голям професионализъм и всеотдайност да се грижат за здравето на своите пациенти.

Консултирайте се за здравето на вашето дете и  бебе с доктор Галина Кисьова.

Иван Зангаголев, незрящ по рождение „ Когато човек се бори и влага всичко от себе си, съдбата го възнаграждава.“

Публикувано на от

Дали наистина е така, никой не може да ни гарантира, но искаме да повярваме, че е така. Иван никога не е виждал света в който живее, от почти 31 години. Това не му пречи да усеща дали хората са добри или лоши, да има мнение по куп въпроси и да се бори, което е най-важното за него! Можем за много неща да се поучим от този човек, когото  сякаш никой не забелязва – синдромът на държавническата и обществената слепота – едно от най-страшните заболявания на света…

Здравей. Ще се представиш ли на читателите на Фрамар? Всички тези традиционни неща, като име, възраст…
Казвам се Иван, на 31 години. През целия си живот съм живял в Несебър, България. Занимавам се основно с музика и компютри, като това са моите две основни хобита. Музиката е на по-преден план. Свиря в три групи, като в двете от тях съм китарист, а третата група е личен мой проект, където сам свиря на всички инструменти.

Ти си незрящ от самото си раждане. Ще ни разкажеш ли повече за заболяването си и за своето детство?
Това е станало малко след раждането ми, едва три дни след него и аз няма как да помня какво е това да виждаш…
Израснах като човек, който може да различи само светлина и тъмнина. Никога не съм се поставял на мястото на зрящите, защото нямам ясна представа какво е да виждаш. Имах нормално и добро детство. Когато бях 10 годишен /аз доста късно тръгнах на училище/, отидох да уча в специализираното училище в град Варна за деца с нарушено зрение. Животът ми мина сред незрящи хора, чак до завършването ми. След това аз разбрах, че няма смисъл да се изолирам само сред незрящи и започнах да контактувам с един доста по-широк кръг хора, с които се запознах, станах приятел, започнах да се интересувам от много неща. Още от дете съм будна личност и никога не ме е спирало това, че съм незрящ. Не смятам, че това е проблем, който би ме спрял.

С какво тези училища са по-различни от стандартните училища?
Учениците там са или напълно незрящи или с голям процент намалено зрение. Класовете са по-малки, между 10-15 човека, за да може да става по-лесно преподаването на учебния материал. Ние учим специална азбука, тази на Брайл.
Нещата са по-трудни от другите училища. Нямаме дъски, на които да се пишат дадени съчинения, разкази или задачи. Всичко става с устно или писмено изпитване. Като предмети си е като останалите училища, всички стандартни предмети.

За хора като теб България е истински ад. Това, което ме впечатли в теб, бе твоята борбеност. Тя е впечатлявала и други хора. Какво е да си „инвалид“ в България…?
Животът за всички тук е труден. И за хора като мен и за всички други. Няма никакви възможности за работа, или ако има, те са минимални. Върхушката отхвърля хората в неравностойно положение или такива с някаква болест и дори и да искаш, не можеш да получиш своята реализация. Винаги съм бил борбен и съм искал да постигна това, което си поставям за цел. Имал съм много перипетии, животът ми е една безкрайна поредица от проблеми, с които обаче аз искам да се справя и го постигам.
Израснах почти без родители, те починаха – майка ми през 1997 и баща ми през 2003. Научих се да живея сам или животът ме научи да се боря и да се справям с трудностите по един или друг начин. Имал съм много проблеми, но аз не се предавам ,защото това е един от начините да се усетя жив. Така мога да успея и да преодолея проблемите около мен.

Как един незрящ се оправя с това, че живее сам?
Да живееш сам си има две страни– едната е по-голямата свобода, по-приятната част на нещата. Но от друга страна , да се справя сам човек е много трудно, никога не бях оставал сам, докато не починаха родителите ми, те винаги са били до мен и винаги са ме подкрепяли. Чак тогава осъзнах колко е трудно човек да е сам и да се справя с всичките трудности.Но колкото и да е трудно, колкото и да съм подтиснат на моменти, имам приятели, които са около мен. Музиката ми дава също стимул в живота и така успявам да преодолея цялата тази самота, която ме заобикаля.

А как възприемаш света около себе си?
Има два начина. Основния е чрез докосване, защото аз нищо не виждам, дори сенки и силуети не мога да различавам. Всичко става чрез докосвания или някакви обяснения. В моето въображение си създавам една представа за света, която с обикновени думи ми е много трудно да обясня, много пъти съм се опитвал. Но аз знам как изглежда това или онова, как изглеждат хората, мога да преценя нещата по един или друг начин, имам свой стереотип, по който преценям всичко…

А какво е за теб…морето? А лятото?
Едно огромно пространство, пълно с вода, където чрез природните явления се образуват течения, тази вода се върти, мести по някакъв начин.
Лятото? Когато мога, аз не стоя в Несебър, ходя навсякъде, не се задържам на едно място, научил съм се дори и да се ориентирам сам и да се придвижвам където си искам. Лятото е горещина, купони, мацки, забави. Такива неща, все положителни емоции.

Говорейки за твоя роден град, ти спомена, че не харесваш хората тук…
Несебър е курортен град и хората са по-студени, по-дръпнати. Бизнесът им често ги поглъща и цялото им внимание е насочено само към това, а това ги прави по – отчуждени от останалия свят.
Те са и големи интриганти и клюкари, нещо което аз ненавиждам. Това ме отдалечава от този град. Живея тук, защото тук съм израснал, но този град не ми е на сърцето…

Дали всички българи са така нетолерантни?
В България има много хора, и добри и лоши. В малките градчета нещата са по-трудни и гадни, защото тук всеки познава всеки, затворена общност, трудно ще намериш някой нов човек, с когото да се запознаеш…Лятото тук е доста по-различно, защото има повече хора. Но пак не ми харесва.
Във Варна, където учих цели 11 години, нещата са много по-различни.Познавам много хора, които ме приемат такъв, какъвто съм, дори и в групите, където свиря, на никой не му прави впечатление, че аз не виждам или пък каквото и да е било друго…

От няколко години сме в Европа, усещаш ли някаква промяна в отношението към теб?
Обединена Европа е една фасада, зад която политиците продължават с игрите си, а хората от народа продължават да си живеят както досега, еднакво зле.

А какво мислиш за „големия преход”, през който се влачим вече 20 години?
Проблемите са два. Народът ни трябва да е по-обединен, за да може да пребори тази върхушка, която горе действа по един или друг начин. Ние сме лъгани и мамени, чрез медии и по всякакви други начини. Част от нас са примирени, те живеят този живот. Вторият проблем е липсата на младежите – много способни и умни младежи избягаха от България, нещата тук са много зле и всеки избира бягството, за да си подсигури по-хубав живот. Хората, които остават тук, нямат сила да се преборят с проблемите, които ни заобикалят. И няма преход, всичко е само един кръг, в който се сменят различните политици, а всичко за нас, хората, остава едно и също и даже става все по-лошо с всеки изминал ден.

Мислиш ли, че в друга държава би имал различна съдба и какво би искал да се промени около теб?
Не съм мислил за емиграция, аз съм патриот, вярвам в решаването на проблемите, не в бягството от тях. Искам да се променят няколко елементарни неща. Хората в неравностойно положение да могат да си намират нормална работа и да се интегрират в обществото, да бъдат приети като всички други и да не са отделяни като „различни“. Тогава животът ни ще е по-добър, когато независимо от заболяванията си, ще можем да се реализираме някъде, в зависимост от своите възможности.

Опитвал ли си да си намериш работа?
Опитвал съм да намеря работа, но хората тук не са запознати с компютрите и техните възможности, както и с компютърните пособия за незрящи. Те дори не знаят, че има програми, които ни дават възможност да работим с компютрите еднакво добре с другите хора. Колкото и пъти да съм опитвал, реакцията е – „ти си незрящ, не можеш да работиш с компютър, къде си стръгнал…“
Обещават да звъннат някога и никой не се обажда…

И доходът ти е само една инвалидна пенсия…?
Да, това е пенсия от 200 лева на месец, с която ми е много трудно да живея. Като се платят ток, вода, ежедневните нужди, храна, човек не може да се справи с нея. Признавам си, че ако не бяха приятелите, които ми помагат в най-трудните моменти ,не бих могъл да оцелея. Дори и на хората с нормални заплати им е трудно, какво да говорим за хора в моето положение. Цените скачат всеки ден.

Получавал ли си помощ от община Несебър или някоя друга организация?
От Социални Грижи ми плащат 150 лева годишно помощ за електроенергия през зимния сезон, Отделно по закон се полага еднократна помощ в рамките на още 150 лева, която преди бе 200 лева, но от няколко години бе намалена сумата, един път в годината. И това е всичко.

Как възприемаш думата „инвалид”? Нима може да си инвалид, ако пишеш по-бързо от мен в скайп, употребяваш Cool Edit и свириш на китара в три групи, неща, които за много от „нормалните” хора са невъзможни?
Не харесвам тази дума и аз лично не се усещам такъв. Хората казват така на други хора, които са с някакво заболяване и не са 100% работоспособни, но аз предпочитам да бъда наричан „незрящ“. Не се усещам инвалид по никакъв начин. Движи ме моята борбеност, обичам да правя нещата, които ми харесват и се усещам добре, когато и хората ги харесват и намират за добре направени.

Как откри музиката, която е важна част от твоя живот?
Това се случи преди много години, като сега съм основно съсредоточен в метъл и пънк разновидностите. Бях на 8, когато открих метъла и Metallica покрай братовчед ми. Започнах да се интересувам от този стил музика, да научавам нови групи и да записвам касети.Направих доста добра колекция, защото тази музика все още ми дава много сила. А пънка открих през 1998, когато чух първите групи. Във Варна имаше метъл магазини, записвах си най-различни групи и открих тази музика. Той ми помогна за една много важна част от живота ми, една сериозна депресия преди 4 години и половина. Бях на косъм да извърша една голяма беля, но пънкът ми помогна…

Какво ще ни разкажеш за групите си? Какво е да излезеш на концерт пред публика…?
Моята биография като музикант започва още от ученическите години, още от училищните формации с моите съученици. Първата ми сериозна група е SAUERKRAUT, през 2003. През 2004 с тях бях на първия си концерт, на двудневевен метъл фест в град Добрич. Не се притесних и нямах дори и сценична треска. Не съм никак срамежлив. Преди бях такъв, 1995-1996, но нещата се промениха. Усетих се повече от нормално, все пак в публиката бе пълно с мои приятели. Със SAUERKRAUT свиря и до ден днешен, като сме имали безброй концерти. Сам си направих и своята OI група, Кубратов Сноп. С нея също съм излизал и на два концерта. Третата ми група е мой стар проект, Жарены Ципльонок, където аз свиря на всички инструменти. Започна съвсем като шега, с първите записи на хвърчащи касети. По-късно продължих по-сериозно, с първите ми записи на компютър. Нямам концерти с тази група.

Кубратов Сноп са националистическа OI банда. Вие обичате България, която е така нетолерантна към всички свои граждани??
Аз обичам родината си, но не обичам държавата си. Горд съм с нашата история, с нашата борбеност и сила, но ме е срам от сегашното положение и от държавата и държавниците. Именно това е идеята и на нашата група – ние пеем за проблемите и искаме да поправим поне малко от тях, защото всички е доста нереално. Народът ни трябва да е сплотен, а не разединен. Обожаваме да си правим мръсно един на друг и това често ни прави лоша шега.

А какво е …интернет за теб?
О, той е нещо огромно за мен.Още от първия си час по информатика се бях заклел, че ще се науча да работя с коммпютър и ще си имам свой. Така и стана, скоро имах свой компютър, снабден с програмите за незрящи.Интернет е запознанство, начин за събиране на информация, начин да срещна приятели. От 2003 имам интернет у дома, а преди това ходех по зали, където ми инсталираха говорящата програма.

Ти си нощна птица, която стои по-късно и от мен на компютъра. Това ли е любимото ти време от деня?
Всичко започна преди време, имах приятелка, с нея имах проблеми, наложи се няколко дни да не спя. Намразих спането, смятам, че са ми достатъчни 5-6 часа на денонощие. Но и до момента предпочитам нощния си живот, дори и да не съм в интернет. Дори и по купоните заспивам последен.

Какво ще пожелаеш на хората, които четат това интервю?
Не съм се замислял лично за себе си, би било хубаво светът да получи подарък, малко хубави дни, макар и да са кратки.Понякога се улавям, че си мисля, че живеем в гаден и подтискащ свят. Нека хората да се усетят малко по- щастливи, жизнени, по – борбени. Когато човек се бори и влага всичко от себе си, съдбата го възнаграждава.
Искам да ви пожелая да сте себе си и да сте истински.