УВОД
Първата книга по тази неприятна тема – самоубийствата по света и у нас, се появи през 1992 г. – “Защо и как се самоубива българинът”, издаде ми я Румен Балабанов, днес покойник.
Ние не обичаме да говорим за Смъртта, тя не влиза в нашата народопсихология, за разлика от западняците, които я обсъждат с интерес, интелект и дори охота. (Неслучайно в много западноевропейски страни е разрешена и се прилага евтаназията (доброволното умъртяване при информирано съгласие на тежко и безнадеждно болни хора).
Смъртта е неприятна тема за българина. Но тя неизбежна, затова не е зле да се познава от него. Всяко живо същество още с първата глътка въздух получава своята задължителна смъртна присъда, и тя е неотменима, без право на обжалване. (Иначе богаташите и властниците щяха да се откупят…)
У нас е налице тежка демографска криза; народът ни се стопява с главоломна скорост – годишно вече умират 2 пъти повече хора, отколкото се раждат (125 000 покойници срещу 62 000 новородени).
Затова трябва буквално да воюваме за всеки български Живот!
За съжаление, от няколко седмици сме свидетели на рязък скок на самоубийствата у нас, и то извършвани при раздухвана от медиите показност и невиждана по своята жестокост и безмилостност автоагресивност: чрез неприсъщото за българина самозапалване.
Защо все повече млади наши сънародници доброволно избират Смъртта, и даже я извършват публично?
Нека да се опитаме да надникнем в душите им.
Защото тези хора са наши братя по кръв!
Нека се опитаме да ги спасим!
БЛАГОДАРНОСТ. Изказвам искрената си благодарност на директора на Столичната Регионална инспекция по здравеопазване д-р Георги КОСТОВ, носител на Наградата за обществено здраве “Проф. Тошко Петров”, задето ми поръча да напиша и издаде тази малка книжка – израз на нашата любов и загриженост към децата на Майка България!
Авторът
1. ЗАЩО, КОГА И КАК СЕ САМОУБИВА БЪЛГАРИНЪТ?
Броят на самоубийците по света вече наближава 1 млн души годишно. Смята се, че на всеки 40 секунди някъде по земното кълбо един човек доброволно прекратява житейския си път. Несполучливите опити са 20 пъти повече…
По данни на Националния статистически институт за периода 2000-2010 г., т. е. за 10 години у нас сами са прекратили дните си общо 11 646 души (8626 жени и 3020 мъже), т. е. средно около 1100 годишно; 75% от тях са българи, 14% – роми. По този показател България е на 20-то място в Европа и на 48-мо място в света с 10,1 самоубийци на 100 000 от населението. Европейски “шампион” е Литва (31,5), следвана от Унгария (21,8), Латвия (20,7) и др.
У нас преобладава възрастовата група 18-39 години; имаме и 8-годишно дете, и 103-годишен старец…
В близкото минало (преди 20 години) над половината от самоубийствата в България се извършваха поради аморозни (любовни) причини: несподелена любов при юношите и младежите, и ревност (узната изневяра) и полова слабост (импотентност) – в напреднала възраст.
Днес основните причини за бягство от Живота на уж зрелите хора са: семейни конфликти (над 40%) и, уви – все по-напиращата да бъде първа мизерия, безработицата, особено когато са съчетани с чувството за безизходност и безперспективност, самотата и тежката болест (рак), особено в крайния й стадий, придружен от силни, нетърпими болки. За разлика от предишните 20-тина години Любовта е останала на по-заден план като причина за напускане на Живота, и това също е страшно: значи ние просто преставаме да се обичаме!… (“Злоба има за всички, любовта не достига!”, казва поетът Георги Константинов)
При младежите водещи също са конфликтите в семействата или училище, следвани от несподелена любов, слаб успех, нежелана бременност, загуба на родител, вина, срам и страх от наказание за извършена укорна постъпка, неизпълнена прищявка или желание. Особено уязвими са юношите и девойките в емоционално лабилната и крехка пубертетна възраст (т. нар. тийнейджъри), когато характерът още не е изкован, а хормоните бушуват и безразсъдството надделява над хладния разум…
От 13 до 30% от шизофрениците свършват със себе си; нерядко – най-ненадейно, в ремисия (“светъл” период), когато нямат налице параноиден пристъп. Деянието се нарича “раптус”. Някои психопати извършват и драматичното, ужасяващото т. нар. “разширено самоубийство”, като първо избиват без всякаква жал семействата си, вкл. любимите си деца, накрая ликвидират и себе си.
Към самоубийство прибягват и немалко от другата основна група с психични разстройства – циклофрениците (манио-меланхолна психоза, биполярно разстройство на личността); разбира се – когато се намират в меланхолната (тъжната) фаза, защото манийната се изразява в безпричинно веселяшко настроение..
Към отнемане на собствения си живот предразполагат още: наследствената фамилна предразположеност; вече извършвани опити в миналото; климатични явления – магнитни бури, пълнолуние, мрачно и ветровито време (полярните нощи), рязка промяна в температурата; вредни навици като хроничният алкохолизъм (при алкохолиците самоубийството е втората причина за смърт след чернодробната цироза) и наркоманията; битовизми – ергенският живот; служебни неуспехи и провали в кариерата.
При всички случаи хората със суицидни помисли и намерения са изпаднали в депресия (тъга, отчаяние), чувство на безизходност и безперспективност. Без тях няма самоубийства! А по доклад от Колумбийския университет (САЩ) България е сред 10-те най-нещастни народи в света…
С други думи, желаещият да напусне Живота е изпаднал в психическа неуравновесеност, остри или хронични стресови състояния. Веселият, радостният и щастлив човек не посяга на себе си. Прави го тъжният и обезвереният, загубилият вяра, дух и оптимизъм, “загубилият Бога в себе си” (Достоевски).
Много често самоубийствата са предшествани от прием на алкохол или дрога (предимно хероин). Те притъпяват и дори направо премахват най-силния инстинкт на всяко живо същество – за самосъхранение; дават и кураж за извършване на замисленото грозно деяние. Неслучайно при много от самоубийците са намерени предварително пресушени бутилки, а в кръвта им – алкохол и/или наркотици.
Българите се самоубиват основно по 2 начина: обесване или скок отвисоко (разбира се, този метод се използва предимно в градовете, защото там има високи сгради, но също и от мостове). По селата не са рядкост хвърлянето в кладенец или пиенето на корозивни отрови (белина, каналин, солна киселина). Притежаващите огнестрелно оръжие (пистолет, ловна пушка) предпочитат него. За зла участ, напоследък “модни” станаха самозапалванията – един изключително жесток, мъчителен, зловещ, брутален автоагресивен начин. Той е присъщ на будистките монаси, но бе привнесен и “модернизиран” у нас. Причина за това са медийният шум, както и странният, обявен от Правителството, национален траур, които популяризираха едно публично самозапалване на младеж във Варна и неволно го направиха пример за подражание.
На Запад използват “по-меки” и не така ужасяващи прийоми за напускане на Белия Свят: сънотворни таблетки, наркотици, светилен газ.
2. ПОВОД ЗА УКОР, СТРАХ И СРАМ
Както и да бъде извършено, самоубийството е винаги разрушение, гибел, ужасяваща автоагресия. През вековете то е получавало най-различни определения:
“престъпление към държавата” (Аристотел, Платон), “по-тежък грях и от убийството” (св. Августин Блажени), “умъртвяване на самия себе си” (абат Десфонтен/1737); “изискващо съчувствие” (Гьоте); “обществено укоримо деяние” (проф. Георги Йолов), “убежище, в което да се избяга от всички – и то е смъртта” – (Хайдегер; но защо, защо точно там?!,бел. Т. Н.); “израз на болестно състояние” (Томас), “винаги патологично” (Делмас), “криза на самоличността” (Чисар), “последен отговор на всички въпроси” и “последна възможност да обясниш някому нещо” (Александър Полеев; но защо точно по този безсмислен и жесток начин?,бел. Т. Н.); “вик за помощ” (д-р Сашо Тодоров; но също и на протест, бел. Т. Н.); “винаги банкрут на живота”, “пълно фиаско” (Солженицин; напълно го подкрепяме; той е видял много самоубийства в Гулаг и го е преживял, въпреки че тогава дори се е разболял от лимфома, рак на кръвта, бел. Т. Н.).
То обаче не може – и не бива! – да бъде героизирано, още по-малко – посочвано като пример за подражание, защото фактически е израз на лабилна, неуравновесена психика, страхливо, бездушно дезертьорство от Живота и борбата с неизбежно появяващите се проблеми в него.
Самоубийството винаги плаши и ужасява околните. То не може да е повод за възхищение или гордост.
Самоубиецът напразно смята, че близките му дълго ще жалят за него – то е срамно, унизително и страшно за тях, и съвсем не – повод за гордост; те всячески ще се стараят да го забравят час по-скоро. Затова няма да правят и панихиди на родственика си самоубиец, дори и да го споменават в разговорите си. Нещо повече – самата църква отхвърля това деяние като позорно и греховно: защото самоубиецът е нарушил плановете на Господа за дарения му от Него Живот, и затова отказва да опее трупа му и да го погребе в осветените гробища, отредени само за праведните християни. Същата неприязън изпитва към самоубийците и ислямът. В африканските племена изгарят дървото, на чиито лиани е увиснал самоубиец, за да не им напомня за него. Няма нация, която да издига самоубийството в култ, да го почита, да му се радва и да го поощрява! Изключение правят японците, където извършването на ритуално сепуку (харакири) при накърнена чест или военно поражение е едва ли не задължително и част от етническата култура.
Деянието е осъждано през вековете. Данте поставя самоубийците в 7-мия кръг на своя “Ад”. В арменския “Съдебник” на Симбат Спарапет (1265) се казва, че “самоубийците не са достойни нито за погребение, нито за литургия”. Петър Велики ги “наказва” посмъртно: в “Устав Войнско” (30 март 1716) той постановява телата им да се излагат по улиците и после да се закопават “на безчестно място”; опит за самоубийство влече след себе си смъртна присъда, изпълнена незабавно; в “Морской Указ” (13 януари 1720) този могъщ руски цар е още по-суров: морякът самоубиец да бъде обесен…
В средновековна Англия имуществото на самоубиеца бива конфискувано в полза на държавата, защото той е лишил краля от войн.
Чехът Ян Палах се самозапалва (1968) в знак на протест при нахлуването на съветските окупационни войки в Родината му, и се превръща в национален герой. Но какво друго постига той, освен морален шамар за Кремъл, с цената на младия си неизживян и непрежалим живот? Последват го още двама чехски младежи – абсолютно безсмислени жертви, чиито имена днес никой не помни. Е, нима танковете на Червената армия се изтеглиха от Прага?
Никоя цел не заслужава отнемането на Живота на който и да е човек, с изключение на защита при нападение срещу себе си и семейството!
3. ЖИВОТЪТ НЕ Е САМО НАШ!
Той ни е най-скъпият Дар от Господа (за атеистите – Съдбата, Провидението), и принадлежи не само нам, но и Нему, и на семейството, приятелите и Родината. Така че самоубийството не може да бъде лично решение, собствен избор. То винаги представлява жесток и незаслужен удар за всички тях. Защото след него няма нищо, нищо! То е пълен провал на единствения, безценния ни Живот! Самоубийството не е нищо повече от една черна бездънна яма, в която доброволно и най-идиотски се хвърляш и безсмислено, безполезно изчезваш завинаги от Белия Свят и мислите на най-близките си хора, превръщайки се в тяхна вечна мъка, но и срам.
Среща се и т. нар. “пасивно самоубийство”; понякога към него прибягват тежко и безнадеждно болните (рак, СПИН). Отчаяни от безизходното си положение, измъчени от жестоките непосилни болки, ясно виждайки безпощадно приближаващата се Смърт, те предпочитат да се примирят с нея и да я приемат колкото може по-бързо, дори веднага, вместо да се намират в това унизително и безпомощно сътояние: просто престават да ядат, да пият вода и да приемат лекарства, и угасват за няколко дни. Това е може би единствено оправданата, обяснима и разбираема причина за доброволно напускане на Белия Свят.
Т. нар. “силен пол” всъщност е по-податлив на психическо рухване и избиране на дезертьорството от Живота: мъжете се самоубиват 2,5-3 пъти по-често. Жените обаче правят 3 пъти по-често мними, лъжливи опити за самоубийство, т. нар. “суицидален шантаж”, най-често с цел сплашване и “вразумяване” на неверния брачен или интимен партньор. Това обаче нерядко довежда до непоправимо увреждане на вътрешни органи (черен дроб, бъбреци, стомах) и тежки хронични болести.
4. ПОДТИКВАНЕТО КЪМ САМОУБИЙСТВО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
В Наказателния кодекс, глава втора “Престъпления против личността”, раздел първи “Убийства” съществува чл. 127, чиито 4 алинеи гласят:
1. “Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.”;
2. “За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години”.
3. “Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.”
4. “Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.”
5. ПО-ИЗВЕСТНИ НАШИ И ЧУЖДИ САМОУБИЙЦИ
Според Евангелие на Матея предателят на Исус – Юда се обесва от разкаяние за сторения тежък грях. Самоубиват се императорите Нерон и Отон, египетската царица Клеопатра, хомосексуалните поети Сафо и Петроний, писателката-лесбийка Вирджиния Уулф, композиторът-гей Чайковски, убийците на Цезар Брут и Касий, древногръцкият мъдрец Зенон, америкаските писатели Джек Лондон и Ърнест Хемингуей, френските художници Винсент ван Гог и Жул Паскен, австрийският писател-евреин Стефан Цвайг, съэдателят на психоанализата Зигмунд Фройд, руските поети Сергей Есенин, Владимир Маяковски и Марина Цветаева, певците Луиджи Тенко, Далида, Кърт Кобейн, нашите поети Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Никола Ракитин, Пеньо Пенев, Петя Дубарова, Андрей Германов, Веселин Андреев. За дълбока мъка и срам на всички нас, така завършва живота си и майката на най-великия българин Левски – Гина Кунчева (хвърля се в кладенеца на съседите, отчаяна от мизерията си).
6. НАЧИНИ НА УСЕЩАНЕ И ПРЕДОВРАТЯВАНЕ НА САМОУБИЙСТВЕНИ НАМЕРЕНИЯ
В медицината много по-важно и ефективно, а и по-евтино, е да предотвратиш една болест, отколкото да я допуснеш и после да я лекуваш. Така е и със самоубийствата.
Посягането на собствения си живот се предшества от по-кратка или по-дълга “самоубийствена криза”.
Пьолдингер различава 4 етапа на самоубийствения акт:
# обмислянето му (като възможност за рарешаване на възникнало затруднение или проблем);
# вътрешна борба със себе си (съмненията, колебанията, страхът от изчезване от света постепенно отстъпват място на решимостта за прекратяването на живота);
# вземане на решение; веднъж взето окончателно, то неизбежно стига до
# изпълнение.
Повечето от изпадналите в самоубийствена криза хора се усамотяват, стават мрачни, тъжни, вглъбени и неразговорливи, често плачат, но нерядко споделят злокобните си намерения със своите най-близки. Затова те незабавно трябва да вземат съответните мерки: в никакъв случай да не ги оставят сами, да им говорят, окуражават и разсейват с разходки, посещения на кино, театър, концерти. Посещението при психиатър или психолог в такива случаи просто е задължително!
7. САМОУБИЙСТВЕНО ЖИВЕЕМ!
Това е заглавието на последната публицистична книга на поета Андрей Германов, който наскоро след публикуването й свърши със себе си. Но ние, българите, наистина живеем самоубийствено – неразумно, вредно, без грижа и любов към околните и към самите себе си.
Защото какво друго, освен бавно, но сигурно самоубийство и безразсъдно скъсяване на отредените ни от Създателя дни са:
# тютюнопушенето (вършат го 47% от българите; а то означава рак, хипертония, инфаркт, инсулт);
# алкохолът (заемаме челното мято в ЕС по злоупотребата с него, особено по селата, където много хора се наливат всяка вечер с домашна ракия – т. нар. “битов алкохолизъм”);
# нерационалното хранене (обилно осоляваме, подслаждаме и пържим храната си, безмерно и неразумно използвайки “3-те бели отрови” – сол, брашно и захар;
# затлъстяването (близо 40% от българите са с наднормено тегло, а 15% – със затлъстяване, което гарантира хипертония и диабет);
# обездвижването (по цял ден нащите деца, вместо да спортуват, висят пред компютрите или телевизорите);
# употребата на наркотици (100 000 млади хора пушат марихуана и приемат екстази; 30 000 са хероиновите наркомани – а това е сигурна смърт!);
# стресовото поведение (предизвикването на скандали и омраза, отмъстителност, ярост, взаимни обвинения); много от политиците и медиите ни също ги излъчват неконтролируемо и произвеждат не позитивни, а негативни послания; в това отношение нека да използваме съня като безплатно, но мощно и ефективно средство за притъпяване на стреса и естествено повишаване на имунната система;
# неизползването на презервативи при общуване със случаен или слабо познат партньор; това крие реален риск от заразяване със СПИН (сигурна смърт!), хепатит С (последваща цироза и рак на черния дроб), човешкия папилома-вирус (предизвиква рак на маточната шийка и пениса), хламидиаза (може да причини безплодие).
8. “РАДВАЙТЕ СЕ И СЕ ВЕСЕЛЕТЕ!”
Това ни е завещал Спасителя Исус Христос. Както и – “Обичайте се един другиго!”. “Винаги се моли,за всяко нещо благодари, на всичко се радвай!”, съветва ни св. ап. Павел.
Уви, ние не знаем да се радваме – на Белия Свят, на Живота, на близките, на себе си. А радостта, веселият, слънчев нрав и ведрото общуване повишават обмяната на веществата и имунната система.
Не случайно папа Григорий Велики е определил (590 г) “7-те смъртни гряха”: гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот. Днес ние знаем, че тези поведенчески наклонности и практики са не само отрицателни и аморални, но и нездравословни и болестотворни; причиняват рухване на имунната система, повишават адреналина (той свива съдовете и повишава кръвното налягане), холестерола (предизвиква атеросклероза), кръвната захар (опасност за диабет).
Принципите на Клуб “Родопско здраве” са недвусмислени:
“Любов, Движение, Радост!”
Следвайте ги без колебание. Те са осигурили на родопчани крепко здраве и дълголетие.
9. ПРОСТО ЖИВЕЙТЕ
Ще завършим с думите на великия Сервантес. Той, който често е изпадал в безизходица (попадал е в плен, загубвал е ръката си в битката при Лепанто), го е казал най-добре:
“Не се отчайвай от нищо! И в най-трудните мигове Съдбата винаги оставя една малка вратичка за изход!”
Какво може да се добави към този призив?
Понеже самоубийствата се извършват най-често нощем (както и зачатията, и ражданията), нека да добавим още един:
“Дочакайте утрото – то винаги е по-мъдро от нощта!”
И друг – основният, същественият:
ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА!! Той е единствен и неповторим.
Не му се страхувайте – той е толкова красив и добър, ще приюти, приласкае и пази и вас.
Каквото и да ви струва не го напускайте!! Възникналите проблеми са временни; нищо не е вечно, най-малкото – те. Всеки ги е преодолявал.
С кураж, вяра и Любов ще се справите с тях и вие! Тогава ще ви чакат толкова светли дни, облени от Слънцето. Посрещнете го!
Обичайте себе си, хората и света!
ПРОСТО ЖИВЕЙТЕ!!
Издава Столична Регионална здравна инспекция