Изневярата – причина, следствие или просто така

Сега ще обясня заглавието. Нямаше как да го направя в самото него, че щеше да стане прекалено дълго. Както са дълги, сложни и многопластови и всички неща, свързани с любовта, секса и изневерите. Така – разгънатият вид на заглавието е следният – причина ли е изневярата за разпадането на една връзка или изневярата се появява като последствие от вече разпадащата се връзка. Или е просто акт без значение.
Любовта, знаем всички – започва прекрасно. Полет, шемет, лунна пътека, лепната неизменна усмивка, розови очила и ендорфин в изобилие. Специалистите по връзките твърдят, че максималната продължителност на подобно състояние е не повече от 6 месеца. Аз, като един любовен оптимист бих заложила и на повече. Има двойки (виждала съм ги, честно), които имат късмета да останат лудо влюбени с години. Виж, как го правят – това вече нямам представа.
При други обаче нещата не стоят така. Там връзката протича с всичките й падания и ставания, върхове и сривове, като моментът със сривовете, май в повечето случаи включва в себе си и момента с изневярата.
Защо идва тая предателка изневярата, в крайна сметка. Кое е нещото, което те побутва да излезеш от рамките на обикновения флирт и да се бухнеш гол в обятията на друг?
Би могло това да е просто съдба. Случка, която не може да бъде предвидена, а е кармично предопределена. Тогава може да се каже, че изневярата е причина. Изневеряваш значи и това, което получаваш от „този път истинската” любов, постепенно трови отношенията, които имаш понастоящем, което пък логично води в крайна сметка до провал в съществуващата връзка.
За мен обаче, по-логична в обяснителен план е втората теза. Тоест – че когато любовната ти връзка в момента куца, се появява нещо, което като следствие кара очите ти да танцуват, което пък от своя страна веднага води до поява на нов партньор в танца. Защото, съгласете се – колкото и апетитен субект да се появи на любовния хоризонт, кое може да ви накара да се закачате с него, ако не ви е писнало или „прекипяло” от настоящия? Или с други думи – влюбените хора обикновено не изневеряват. С уговорката се оказа, че това последното не важи с пълна сила за мъжете. Скоро четох, че за тях сексуалната изневяра била като яденето на сладкиши при жените. Знаем, че е забранено, но много ни се иска. Знаем, че не бива, но едва устояваме. И в крайна сметка – появи ли се удобен момент – хващаме го – всеки своето сладкишче.
И тук ми идва съвсем на място да включа мнението на мой познат, който като чу разсъжденията ми, направо ме върна в изходна точка с въпроса: „А какво е изневяра?”. Хм, изневяра ли е да преспиш с някой, ако не нараняваш партньора си? А ако той няма нищо против? Вече има доста хора, които поддържат подобни „отворени” връзки и които съвсем не поставят сексуалната вярност на първо място. А съществува и въпроса – кое точно поред преспиване те прави изменник? Още първото ли или второто, третото, осемнайсетото… И все с един и същи човек ли трябва да бъде или се брои само ако е с различни? Все въпроси, които някак объркват човека.
Май се оказа, че изневярата е лошо нещо тогава, когато кара другия да се чувства зле. Собствената съвест си е за този, който го прави. И така излиза, че ако и той си е ОК, какво толкова се е случило, че да се вдига пара?
И ако трябва да се върнем на заглавието – ако изневярата не би се оказала причина за разпадане на стабилната ви връзка в момента, ако не е и следствие от разпадането й, тогава? Ами май ще се окажат прави мъжете, че понякога това е не повече от хапване на сладкиш.

Сексуални табута – социалното несъответствие

Скоро не сме обсъждали една от любимите ми теми, а именно – табутата в секса, както и табутата във връзките. Другата ми любима между другото е моралът в закона, но нея засега ще я оставим да отлежава за по-добри дни.

Та вчера се сблъсках (за кой ли път) с още една връзка – табу. Връзка, в която двамата са в социално рязко несъответстващи си роли. Този вид връзки съществуват непрекъснато и дори масово навсякъде около нас, но ние ги забелязваме само тогава, когато са фрапиращи. Какво имам предвид като казвам, че това явление го срещаме всеки ден. Ами всички имаме познати, които поддържат връзки с по-бедни или по-необразовани от тях хора. С колеги, стоящи по-ниско или по-високо в йерархичната служебна стълбица, с хора с различен социален произход и така нататък и така нататък.

Всичко това е напълно нормално. И то не ни прави впечатление, освен когато разликата е фрапантна и става твърде натрапливо правеща впечатление. Когато собственикът на холдинг например си взема сервитьорка за жена, когато професор ходи с пълна неграмотница или когато аристократ по рождение е избрал за партньорка беднячка, родена и възпитана в нищета.

Представете си сега отново гореизброените двойки, но разменете половите характеристики. Ето – собственичка на фирма се жени за бодигарда си; реализирана и успяла висшистка с две и три магистратури ходи със зидаро-мазач; родена в лукс представителка на градския еснаф си е избрала за партньор представител на етническо малцинство. Става все по-лошо нали? Ето това имам предвид, когато казвам, че социалното неравенство (не обичам точно тази дума, но в случая е точна) прави впечатление, когато е крещящо.

Там е въпросът обаче, че съществуват такива връзки, просто ги има и някои от тях са изумително успешни, като показател за техния така да се каже „успех” е най-вече трайността им. Трайност от поне над една година според мен, все си е знак, че това е връзка, а не случаен флирт.

Какво ги крепи тези уж невъзможни любови?

Смятам, че в началото на всичко стои сексът. Определено го считам за водещо начало. Още повече, че в този тип специфични връзки няма общ интерес или обща дейност, която да сближава първоначално двойките, преди страстта да избухне с всички сили. Така, сексът е в началото. Появила се е странна тръпка, която по някакъв начин дава по нещо и на двете страни, те са щастливи, пеперудите в стомаха пърхат като изоглавени и всичко си е така, както си трябва. Знаем, че това състояние е преходно. То продължава не повече от няколко месеца – да речем между три и шест. След това какво им става на тези хора, които са така различни, че продължават да са заедно и не щат да се разделят?

Смятам, че тук се намесва стремежът към различното. Към това, което не познаваме. Това, с което нямаме общо. Или с други думи – повечето хора (не всички, а повечето) често искат да са това, което не са. Дори и да не го искат осъзнато, то поне имат интерес към това как живеят и каква е житейската философия и съдба на „другите”. Признайте си, не сте ли били любопитни как живеят клошарите например. Или просяците. Все хора, които нямат офиси, не притежават компютри и не четат блогове. Къде спят, какво си мислят, какво сънуват, какви са мечтите им, влюбват ли се или мислят само как да изкарат дневната прехрана и парите за пиене… Ей такива неща. Предполагам, че те също се интересуват как живеят „различните”. Какво правят всичките тези пари, които имат; не им ли писва да си лягат всяка вечер в едно и също легло, постлано с чаршаф; за какво мечтаят, като повечето мечтани неща общо взето ги имат, за какво са им две коли…

Това обяснение може и да е твърде далечно и неубедително, но къде може да е другото обяснение за влюбените, които са толкова, ама толкова различни, чак нямат нищо общо, а напук на всичко, напук на социалните правила продължават да са заедно?

Помощ! Интернетът ми изчезна!

Преди години беше актуален един всъщност уместен въпрос – колко време ще изтрае човечеството, ако токът спре? Сега, при наличието на все повече батерии във всекидневието ни този интересен казус (не че не е актуален), но придобива все нови измерения в посока количество и пестене на природни ресурси.

За мен лично обаче, днес със страшна сила застана въпросът – колко дни ще оцелея на работа, а и у дома, ако ме лишат внезапно и невъзвратимо от достъп до Интернет.

С две думи – изчезна ми връзката с Интернет на работния компютър. Отварям само една малка скоба и моля IT – специалистите да не ме хулят, ако дам някое некомпетентно от тяхна гледна точка определение. Знам, че са много чувствителни по въпроса за професионалния си жаргон, но сега темата е друга.

Загуби ми се значи връзката със света. Първоначално изчаках малко с надеждата да му мине от само себе си. После рестартирах компютъра. Пак почаках. След това рестартирах де що има устройства около него. Почаках. Рестартирах пак. Обаче – тц! Нищо. Внезапно у мен започна да се надига (все още плахо, но определено) паника. Звъннах на поддръжката. Дадоха ми някакви наставления по телефона. Приложих ги, но успех нула. Казаха ми да почакам и че ще дойдат колеги да видят проблема на място. Кога – неясно.

Тук вече започна голямото чакане, придружено с голямото мислене и все още малката паника.

Оказа се, че анализът на ситуацията показва следното:

Не мога да започна ни една от текущите си задачи, защото дори и да започна да пиша нещо, когато допра до определени подробности няма къде да ги проверя. У себе си или на хартиен носител нямам нито речник, нито нормативен текст някакъв, нито дори точните адреси и телефони на евентуалните хора, с които бих кореспондирала!

Не мога да работя по останали от преди неща, защото се оказа, че за по-сигурно, а и за да имам неограничен достъп от най-различни места, съхранявам най-важните си документи и преписки в личната си поща (електронна, разбира се)!

Същевременно получавам прозрение като светкавица, че изобщо нямам достъп нито до личния, нито до служебния мейл, така че дори и да напиша нещо, няма как да го изпратя!

Паниката се засилва и ме обгръща все повече. На втория час започвам да се питам какво ли става в града в частност, а и в държавата въобще… Имам навика да проверявам основните новинарски сайтове на няколко часа, просто за да се уверя, че освен обичайните повече или по-малко жълти новини, нищо жизненоважно и касаещо човечеството не се е случило без аз да знам. Естествено, отдавна нямам навика да купувам вестници, радио слушам само онлайн, така че около мен е пусто и празно. И тихо.

На този фон, фактът че не мога да си проверя съобщенията във Фейсбук ми се вижда чак маловажен. Нали довечера ще си ида вкъщи и ще изчета всичко на воля. Даже ще си имам повече насъбран материал за четене и за обсъждане.

В крайна сметка, за да не умра от притеснение, се захващам с някакви съвсем отдавна останали файлове, които чакат редакция в My documents. Все пак върша нещо, докато дойдат специалистите от фирмата доставчик на Интернет. До края на деня никой не идва. Добре, че имам флашка с голям обем памет. Качвам си всичко на нея и едва ли не тичам до домашния си лаптоп с Интернет връзка.

У дома отново съм човек. Отново имам достъп до информацията от света. Дори и да не ми трябва, някак си има го усещането, че съществувам. Има го усещането, че ще оцелея. Че не съм сама.

Може би въпрос на време е на света да се появи нова фобия – страх от липсата на нет. А може би вече я има. Сигурно и всички сме с налични първоначални симптоми. Ще стане ясно утре. Дано майсторите дойдат навреме!

Секс с колега – удобства и недостатъци

Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на секс в крайна сметка.

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните. Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите. И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Защо момичетата наистина харесват лошите момчета

Неслучайно заглавието е такова. Клише е твърдението, че добрите момичета харесват лошите момчета. Факт е, че наистина ги харесват. Факт е и също, че колкото по-антиобикновен е един мъж, колкото повече рязко се отличава от масата наоколо, колкото е по-твърд (имам предвид като характер, но и не само), толкова повече дами са въздишали и въздишат по него и толкова повече женски скалпове има и ще има качени на колана му.

Може би като начало е необходимо да направим опит за обрисуване на „лошото момче”. И така:

Лошото момче се отличава с бунтарския си дух. Той никога няма да харесва нещата около себе се на стадния принцип. Той ще търси своите собствени пътеки и най-често те няма да са именно утъпканите преди него. Затова той има собствен стил и този стил е неподражаем.

Лошото момче не притежава лигаво поведение. То никога няма да ви се разхленчи, независимо какво се е случило с него. Ще стисне зъби и с каменно лице ще продължи напред. Ще прояви твърдост и тогава, когато вие хленчите. С него забравете за нощи, в които заедно ще напоявате носни кърпички със сълзите си. Той няма да направи това, а няма да позволи и вие да го направите.

Лошото момче е самостоятелен индивид, понякога чак до мизантропия. Той има много познати, но много малко близки приятели. Не е точно душата на компанията, въпреки че когато е във фаза „веселя се” може да събере всички около себе си. Когато лошото момче не е в настроение обаче, това никога не може да остане незабелязано.

Лошото момче е корав мъж. Той решава проблемите като преминава през тях с мощността на тежкотоварна машина. Той рядко е дипломат, но поведението му е обезоръжаващо мачовско. Той просто не може по друг начин.

И тук някъде стигаме до част от обяснението на факта защо момичетата са фатално и завинаги привлечени от лошите момчета. Защото те са мъже до мозъка на костите си. В тях всичко е тестостерон. И не само това – в тях тестостеронът ври и кипи. Увлича след себе си и не търпи компромиси. А жените обожаваме да сме фатално привлечени, та чак обречени. Всички ние губим ума си по забраненото, силното и нетърпящото възражение излъчване и поведение. Губим го до забрава…

Следва да се има предвид, че връзката с лошо момче не е от лесните. Дори нищо подобно не е. Тя огън и лед, тя е вълшебни тръпки по кожата и сълзи до сутринта. Лошото момче ще ви възвиси до рая, а веднага след това ще ви запрати в дълбините на ада. Това няма да е лековатата и приятна връзка с човек, за когото винаги ще знаете къде е и как ще постъпи. С лошото момче ще ви очакват много изненади. Е, именно там е и тръпката обаче. Когато сте с такъв тип мъж, никога няма да ви е скучно. Винаги ще бъдете възбудена, нащрек и готова за неочакваното.

А когато в един момент ви писне от толкова много емоции, от толкова много напрежение в отношенията и ви се прииска да сте с един такъв кротичък мъж, с който се живее спокойно и лесно, бързо можете да го направите. Лошото момче никога няма да ви се моли да го задържите. Той ще си тръгне с гордо вдигната глава и непукистко изражение на лицето с ръце в джобовете. Няма да се обърне. И още в същия момент ще започне да ви липсва.

Как един секс може да бъде провален

Предстои ни да останем насаме с любимия човек. Това може да е чаканата вечер, когато за първи път ще консумираме връзката си, може да е редовната ни среща в петък, може да е обичайното прибиране у дома с малко повече вълнение. Все неща, които са чудесна предпоставка за това да обогатим скучните часове от ежедневието с минути на сладък секс. В такива моменти най-често започваме да предвкусваме удоволствието отрано. Период на прекрасно очакване. Мислим си за това, предвкусваме го, започваме да усещаме лекия гъдел на интимната възбуда.

Какво обаче може да се случи, така че бленуваните мигове да се разпилеят в нищото или иначе казано – какво може да накара ситуацията „да се закучи” и в крайна сметка сексът да си остане в сферата на фантазиите?

Няколко са нещата, които могат да провалят един хубав секс.

На първо място – ще кажете това е умората. Говорим за физическата умора. Нищо подобно! Почти доказано е, че физическата умора (стига разбира се да не сте грохнали до фазата „заспивам прав или в движение”) не е особена пречка да се повъргаляте в кревата преди да се отдадете на здравия и ободряващ сън. Тялото ни има почти неизчерпаеми възможности да реагира на дразнители и ако партньорът ни възбужда достатъчно, никаква мускулна треска не би ни спряла да го отъркаляме в чаршафите. Ако той е уморен, Трибестан може да му помогне да събере сили.

Виж, другояче стоят нещата с психичното изтощение. Ако в главата ни не спира да се върти днешният скандал с шефа и дори тихичко се промъква с ужас мисълта от последващо наказание (не дай си Боже дори уволнение), ако в рамките на осемте работни часа сме се срещнали и говорили с десетки изтощителни и натоварващи люде в поредица от сломяващи ума разговори или ако майка ни се е обадила с неприятна вест от дома, тогава сексът май-май ще си остане само идея. Както всички много добре знаем, най-големият сексуален орган е мозъкът и ако той е капнал, унили ще бъдат и опитите ни за интимност.

В тези случаи ако е важно за вас да се „докажете” и ако срещата с основна идея секс така или иначе е факт, опитайте се да поговорите за проблема. Ако го споделите с партньора, твърде вероятно е да се окаже, че притесненията ви не са чак толкова основателни, или че нещата, които ви тревожат все пак биха могли да намерят добър изход. Намирайки подкрепа у човека срещу вас, най-вероятно той бързо-бързо ще стане и човек под вас (или над вас – в зависимост от ситуацията).

Друго нещо, което може да накара сексът да пропадне е болката. Всички знаем за вицовото оправдание „Не тази вечер скъпи, боли ме главата”. Ако нещо ви боли или се разболявате ищахът ви за секс едва ли ще бъде громящ съпротивата. В този смисъл дежурното женско оправдание наистина си е вярно, стига разбира се и болката да е истинска, а не фалшиво извинение.

Така стигаме до един от любимите ми предсексуални гафове. А той е именно – да пристъпим към любов преяли или препили. Толкова са сладко-класически тези две ситуации, че се чудя направо дали да не ги разделя на две, та да си ги опиша в максимални подробности. Така и ще сторя.

Първо – преяждането. Голям враг на секса. По традиция почти всяка една наша среща започва с разговор и за максимално удобство този разговор обичайно се провежда на маса. Така де – едва ли ще разговаряме много, ако вече сме в леглото, а пък да се хванем веднага за ерогенните зони на някои все още им се вижда просташко. Така че сядаме на масата ние, като прелюдия към любовната среща. Хапваме салатка, основно, още малко мезенце, докато разговорът набира темпо и накрая дори завършваме с нещо сладичко за афродизиак. И когато коремът се е издул подобаващо – опа, сещаме се за какво сме тук. За секс. Леле мале! Правили ли сте секс на пълен стомах? Ужасно преживяване. Тежи ти, не можеш да си сгънеш, ако скъсиш ъгъла с краката може и да получиш позиви за оригване или повръщане, за френски ласки пък да не говорим хич. Съвет в този случай – ако срещата търпи – изчакайте до сутринта. Поспете и около шест, когато тестостеронът е на макс – атакувайте. Това вече ще е друга работа.

Второто – пийването и последващия секс. Класическо е схващането, че при мъжа алкохолът повишава желанието, но намалява възможностите. Сега ще ви разкрия една тайна – и при жените е така. Удовлетворяващият сексна пияна (пък дори и на подпийнала) глава не го чакайте. Може да се състезавате до сутринта, но успешно финиширал едва ли ще има. Съвет в този случай – пак същия. Ако вече сте надигнали чашката повече от три пъти по 100 – сексът го оставете за следващата сутрин.

И накрая, но не и по значение. Има едно нещо, което при всички случаи редовно проваля добрия секси това е разпадащата се връзка. Ако чувствата вече не са това, което бяха, ако страстите не ви вдигат в небесата, ако вече дето се казва „хич не ви се ще”, казвам ви, че нещата в тази връзка никак не стоят добре в перспектива. Едно е сигурно. Може да има секс без любов и животът ежедневно го доказва, но любов без секс не може да съществува дълго. Така че ако сексът напоследък нещо ви куца, ако го правите все по-рядко и с все по-голямо неудоволствие, помислете за бъдещето си с човека до вас. Защото иначе някой ден ви очаква голяма изненада…