Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. „Български лекар“, автор на над 30 книги на медицинска и здравна тематика, сред които „Аз, Лекарят“, „съдебните лекари разказват“, „Лекарски хроники“, „Защо и как се самоубива българинът“, „222 любовни лекарски истории“, „Онкологичните болести в България“, „Майчинството“, „Джобен гид за любовта и секса“ и др.
Неотдавна той написа и брошурата „Изберете живота! (всичко за самоубийствата в кратце)“, която скоро ще излезе от печат.
Д-р Найденов, предстои Ви да издадете книжка-брошура на изключително актуалната тема напоследък – самоубийствата. Книгата е озаглавена доста оптимистично „Изберете живота“. Разкажете ни повече за нея… Какво Ви подтикна да я напишете?
Да напиша тази брошура ме подтикна грижата за младите хора. За съжаление, психичното здраве на българина в последно време е силно разклатено. Болшинството от нашия народ е обхванато от депресия и тревожност, от страх за утрешния ден, който става все по-несигурен, от мизерията и безработицата. Това е постоянно стресово състояние, което води и до развиване на хипертония, диабет, атеросклероза, и до чувство на отчаяние и безперспективност. А от депресията до суицидни (самоубийствени) помисли разстоянието не е дълго…
Как ще коментирате вълната от самоубийства, която заля България?
Вълната от самоубийства, особено чрез самозапалване – досега абсолютно непознат прийом у нас – се дължи както на отчайващата мизерия, така и на някои медии, които като че ли целенасочено насаждат простащината и бездуховността. От „страната на Ботев и Левски“ (Хр. Кърпачев) ние се превърнахме в страната на Златките и Митьовците (Пищова, Крика, Очите), синоними на бездуховност, простотия, консумативност и елементарност. Връх на простотията на държавно ниво бе обявяването на Национален ден на траур за един самоубиец – повярвайте, това е невъзможно да се случи някъде другаде по света, освен в Абсурдистан! Мъчно ми е за момчето от Варна, но ние го направихме едва ли не национален герой, а това значи – пример за подражание. И го последваха други българи…
По-рано българите се самоубиваха чрез обесване и скок отвисоко (в градовете); по селата прибягваха и до скок в кладенец и пиене на корозивни отрови. Западняците се самоубиват много „по-фино“: чрез светилен газ, сънотворни или наркотици.
Българската православна църква така и не си намери мястото на наш духовен водач, загледана само в своя пъп. Няколко пъти писах на новия Патриарх – да отслужи Молебен за дух и здраве, да бъдат разкрити 1-2 църкви и хосписи (както правят католиците), да се четат безплатно поне час веднъж седмично молитви за здраве на бедните хора. Никакъв отговор…
Самоубийство чрез самозапалване. Какво според вас трябва е преживял един човек, през какво трябва да е преминал, за да избере да си тръгне от живота по най-болезнения начин?
Самозапалилият се едва ли чувства някакви силни болки, защото е превъзбуден. Лошото е, че за него ще се полагат огромни грижи, невероятни количества кръвна плазма (а кръводарителите ни, както знаете, са малко – с тяхната кръв можеше да се спасят родилки, катастрофирали, болни от левкемия и пр.), и резултатът почти винаги е фатален. Да не говорим за огромната болка, която тези хора причиняват на най-близките си. Те ще се срамуват да кажат от какво са починали роднините им. Самоубийството винаги е дезертьорство, отстъпление, „винаги банкрут“, както казва Солженицин. Самоубийците нямат право и на опело, и на погребение в осветените гробища – така е и според православието, и според исляма, защото са нарушили плановете на Господа за тях.
Имате ли информация какъв е броят на самоубийствата в България през последните 10 години?
През последните 10 години (2000-2010) са се самоубили над 11 000 души. Средногодишно сега са около 900, защото населението ни е намаляло. Ужасното е друго: че се стопяваме с над 60 000 души всяка година! Умират 125 000 граждани, а се раждат само 61-62 000 (поне една трета от които са на родители с небългарско самосъзнание…). Ние сме свидетели на началото на края на българската нация и държава! Това съм го писал вече 3 пъти на Президента, но той и досега не ме е приел дори за минута; а уж казваше, че „вратите на Президентството са винаги широко отворени за всеки български гражданин“… Моля, нека го повтори…
Каква е разликата между причините за самоубийство днес и причините за самоубийство преди години?
В близкото минало (когато излезе „Защо и как се самоубива българинът“/1992) над 50% от причините за самоубийство бяха любовни (несподелена любов в млада възраст и узната изневяра – в напреднала). Днес за над 40% причината са семейни проблеми и неразбирателства, следвани от мизерията, безработицата, и чак тогава – от любовни причини. Ние просто вече не се обичаме, вкл. и себе си…
Най-страшното е, че цялата нация живее самоубийствено: хората пушат, стресирани са, злоупотребяват с алкохол (особено по селата, където битовият алкохолизъм е в разгара си), не се хранят здравословно, обездвижени и затлъстели са.
Ако сега тези редове чете отчаян човек, който не вижда надежда и смисъл в нищо, какво бихте искали да му кажете?
Отчаяният, изпадналият в депресия човек си личи: той е вглъбен в себе си, унил, често плаче, става необщителен и мрачен. Нерядко той споделя своите намерения с близките си. Тогава не бива да бъде оставян сам; трябва непрекъснато да му се говори, да бъде успокояван и разсейван, да му се дава кураж – докато му мине.
В цялата страна в момента се предприемат спешни мерки за справяне със самоубийствата. Доколко успешни обаче ще бъдат те, имайки предвид това, че хората не искат живота си не заради несподелена любов, а заради невъзможност да излязат от мизерията?
Спешните мерки на МЗ доникъде няма да доведат – първо, че то не може да повиши благосъстоянието на хората, да им плати тока и да им намери работа и, второ, че никой българин не се признава за импотентен и изпаднал в депресия. За какви тогава „психологични консултации“ може да става дума, пък били те и безплатни? Все се надявам, че брошурата ми ще достигне до много читатели и ще повлияе на тези хора.