ПЛОВДИВ
Най-голяма по обем и качество хирургична дейност извън столицата се развива в Пловдив.
При строителни разкопки в подножието на тепетата “Бунарджика” и “Марково тепе” са открити тракийски погребения от III-IV в. пр. Хр., в които са намерени бронзови скалпели, сонди, кюрети и други хирургически и акушерски инструменти. Бачковският манастир, построен от грузинските братя Бакуриани (XI в.) е служел и за болница, където работят грузинските философи и лекари А. Икапуеле и И. Петрици (написал тук своята “Практика”, предимно с хирургическа насоченост, преведена на латински и използвана като учебно ръководство в Салермския университет).
През 60-те години на XV в. във Вечния град живее и работи родоначалникът на арменската медицина Амирдовлат Амасиаци, последовател на арабските хирурзи.
За първи дипломиран лекар на Пловдив се приема д-р Стоян ЧОМАКОВ (1817, Копривщица – 1893). Завършва медицина в Пиза, специализира хирургия в Париж; установява се на работа тук през 1848 г. и извършва няколко големи за времето си операции, вкл. зашиване на пробит с нож хранопровод (първа по рода си в Османската империя, докладвана от него и обсъдена на Медицинския съвет в Цариград).
През 1856 г. гръцкият хирург Михаил ВЛАДОС създава първата частна болница в града, където извършва дребни операции.
По време на Руско-турската Освободителна война командването на руските войски построява няколко дъсчени бараки в подножието на “Джендемтепе” (където сега се намира Катедрата по патоанатомия), с 30 легла, поставени направо на пода. На 1 май 1879 г., напускайки Източна Румелия, военните предават помещението на пловдивската община; тази дата се приема за рождена на Държавната (днес Университетска) болница – Пловдив.
Родоначалник на хирургията във Вечния град е бесарабският българин (завършил в Москва) д-р БОНДАРЕВ; той основава хирургичното отделение (1892) в Държавната болница и го снабдява с операционни маси, легла, инструментариум. Въвежда асептиката, разнообразява оперативните методи, извършва втората в България овариектомия (1894).
През 1896 г. работата му поема неуморимият д-р Асен ПЕТРОВ (извършил в Пловдив първата в България стомашна резекция). След отиването му в София, където поставя основите на съвременната българска хирургия, негови следовници в Града под тепетата са д-р Иван МИХАЙЛОВСКИ (извършил тук през 1897 г. първата нефректомия), д-р Петко ПРОДАНОВ (завършил във Виена; през 1895 г. създава хирургичното отделение на Военната болница; през 1900 г. – хирургичното отделение на Католическата болница, което оглавява до 1935 г.; за антисептична обработка на превръзките употребява хлороформ, за инструментите – карбол, за ръцете – сублимат; въвежда сухата стерилизация, извършва гастроентеротомии и доставя първия рентгенов апарат в града; извършва първото в страната оперативно отстраняване на камъни от пикочния мехур – 1896 г.), д-р Петър НИЧКОВ, д-р Минко СОФРОНИЕВ.
Особено значителна фигура за пловдивската хирургия е дълголетникът д-р Христо АДЖАРОВ (1871, Калофер – 1960), завършил медицина и специализирал хирургия във Виена. Поливалентен оператор, като останалите си колеги от онова време, той извършва с успех големи за времето си интервенции, вкл. перикариодотомии; преди да оглави (1901 г.) хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница, което ръководи до 1928 г. Последователно е главен хирург и лекар на Плевенската, а после – и на Видинската болница. Налага стриктна антисептика – автоклавна стерилизация и дезинфекция на ръцете и оперативното поле с топла вода, сапун и спирт, а по-късно – и с йод-бензин и йодова тинктура. За наркоза, освен хлороформ и етер (или смес от двете вещества), д-р Христо Аджаров използва и хлоретил; през 1890 г. пръв в Пловдив употребява новокаинов разтвор и лумбална анестезия. Устройва специална операционна зала и превързочна, като разделя персонала на асептичен и септичен. Извършва трепанации, трахеотомии, лапаротомии, резекции на стомах, черва и ребра, нефректомии, гинекологични и ендокринни операции. Работи почти до последния си ден и е изпратен от хиляди покрусени признателни пловдивчани – какъв честит, озарен от Бога, почти 90-годишен живот!
Като добър хирург във Вечния град бързо се налага и д-р Койчо КОЕВ (1901, с. Гипсово – 1949), завършил в Берлин, специалист по хирургия, гинекология и УНГ, който основава своя частна болница (1934) и развива изключително активна дейност: извършва близо 7000 операции, 1800 от които – стомашни резекции по Билрот-2. Приема се, че именно той извършва първата от тях по рода си в България, но сам умира, съвсем млад, именно от тази операция, извършена му в чужбина по повод рак на стомаха. И двамата му синове (родили се в частната му болница) впоследствие стават хирурзи и работят дълго време в Пловдив и Нова Загора.
Съвременната хирургия в Града под тепетата се въвежда и утвърждава от титани на националната хирургия. Ще започнем с проф. Антон Франц ЧЕРВЕНАКОВ (1908, София – 1984), чех по народност, полиглот, специализирал във Франция, Германия и Англия, възпитаник на проф. Параскев Стоянов, коректен, внимателен и учтив както с пациентите, така и с колегите и студентите си, с вид на аристократ-благородник. Той основава Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести (1946) и впоследствие – Хирургичната клиника (“Първа хирургия”) при новосъздадения Висш медицински институт – Пловдив, и е не само първият пловдивски професор по хирургия (1950), но и бележит български уролог (специализира урология в Париж), пластичен хирург и блестящ анестезиолог (създава Дружеството по анестезиология и е негов пръв председател).
В Пловдив работят и се утвърждават професори като Янко ДОБРЕВ, Юрий ТОШЕВ, Лазар ХАЙДУДОВ, Петър ДЕЕНИЧИН, Димитър ХАДЖИЕВ, Стефан ДИМИТРОВ, Пею МИШЕВ, Иван ЗЪНЗОВ, Димитър ПЛОСКОВ, Желю ЖЕЛЕВ (изградил съвременната пловдивска ортопедия и травматология). Така и ще запомним, с носталгия и гордост, тези създатели и символи на пловдивската хирургична школа: винаги стройни, изправени, елегантни, изискано облечени, напарфюмирани, любезни, колегиални, достолепни. Бог да ги прости!!
Ще се спра по-обстойно на може би най-обаятелния от тях: проф. Юрий ТОШЕВ. Всеки човек, особено ако е видна личност, е характерен с нещо свое, особено. Но, според нас, проф. Юрий ТОШЕВ е емблемата на пловдивските хирурзи – така, както проф. Богоя ЮРУКОВ е несъмнено най-видният клиницист от този любим и най-физиономичен наш град. Роден (1907) и работил само в Пловдив почти до последния си ден (1973), Юрий Тошев е потомък на екзарх Антим I и на Петър Бонев Тошев, ръководителя на Априлското въстание в Перущица. Полиглот (владее английски, френски, немски и руски) и цигулар (изкарва прехраната си като студент, свирейки по ресторанти). Завършва медицина в София. Първо специализира вътрешни болести (при проф. Васил МОЛЛОВ). На “най-трудната специалност – хирургията” (както сам я определяше) се учи от местния хирург д-р Христо АТАНАСОВ; професор е от 1958 г. Бързо придобива слава на точен диагностик и виртуозен оператор. Лекциите му бяха изключително интересни, аудиторията му винаги бе пълна (слушал съм го лично, в захлас). Описваше клиничните си случаи картинно, с много изводи и поучения, като писател и мъдрец. Говореше равно и спокойно, с една неизменна добродушност, която излъчваше всяка фибра на тялото му. Казваше: “Хирургът е длъжен да бъде смел, със сигурна ръка и наблюдателно око, да може да взема бързи решения, от които често зависи животът на болния; всичко това се добива с много труд, учение и задължително – с Любов.” И още: “За да може успешно да изпълнява своите задачи, хирургът трябва да е подпомаган от операционната сестра и да разчита на всички около себе си.”, т. е. високо оценяваше екипността. Както и: “Медицината се учи при леглото на болния.” Кой лекар ще се осмели да възрази на тези мъдри постулати?!
Ползваше съвършено чист български език. (На изпита ми при него по пропедевтика на хирургията, юни 1969 г., неволно употребих израза “ще му бием препарата…”, и той веднага ме смъмри: “Инжекциите не се бият, а се поставят; бият се само шамари. Вие сте само третокурсник, извинен сте, но нали ще ставате лекар, не се изразявайте като публиката!”, замалко да ме скъса само заради езиковата ми немара… Но какъв пък незабравим урок по точен медицински изказ!).
През 1952 г.бъдещият проф. Юрий Тошев организира и започва да ръководи първото в страната ни детско хирургическо отделение (едновременно с Втора хирургия), прерастнало по-късно в Клиника, затова с основание би могло да се смята за основател на българската детска хирургия. Издава над 40 труда, както и няколко учебника и монографии, най-значимите от които са: “Оперативна техника”, “Детска хирургия”, “Лечение на острите заболявания на панкреаса”. Определението на учителя му д-р Христо Атанасов: “И лъкът на цигулката, и скалпелът в ръката на проф. Юрий Тошев, изпълняваха едно предназначение: да не гасне светлината в човешките зеници!” е вярно, точно и затрогващо!
И още нещо, твърде интересно: той е двукратен републикански шампион по шахмат и член на олимпийския ни отбор (с най-добър индивидуален резултат). Когато занятията с кръжочниците са приключили, а операционната зала е празна, професорът играе шах с тях или им свири на цигулката си… Какъв интелект и финес, какво обаяние! Синът му д-р Гео Тошев, отличен баскетболист, става добър анестезиолог; дълги години работи в Алжир.
(Предложих на пловдивчани да кръстят Клиниката по Детска хирургия на името на проф. Юрий Тошев, който го е създал и, поне според мен, е символ на славната пловдивска хирургична школа, а Клиниката по кардиохирургия – на създателя й проф. Иван Зънзов. Без да твърдя, че съм прав, все още чакам отговор…)
Не може да се пропусне името на непрежалимия, рано угаснал проф. Димитър ПЛОСКОВ (р. 1900, Стара Загора – 1955). Той следва медицина в Грац, завършва в Мюнхен. Почива едва 55-годишен, броени месеци след избирането му за професор. Още се говори за неговата неизчерпаема енергия, елегантното и изящното му оперативно майсторство, грижовността към болните и предаността към колегите и обучаваните студенти. Автор е на 25 високостойностни научни труда в областта на коремната и гръдната хирургия (торакопластика по аксиларен път), урологията и гинекологията (оперативно затваряне на везико-вагинални фистули), травматологията и ортопедията (присаждане на фибулата; преоценка на резекционния метод при костни тумори)! Той е може би най-яркият и, уви, последен представител на всеотдайната, днес изглеждаща ни романтична поливалентност. Участва и в Корейската война, като началник на българската болница, сформирана и функционираща там през 1954-55 г.; вероятно това обаче силно го изтощава и преждевременно – отнася в гроба; уви, колко жалко – горчивата съдба на немалко хирурзи.
Проф. Лазар ХАЙДУДОВ (р. 1905 в Оряхово), учил в Монпелие, завършил в Париж, ученик на знаменития Станишев, има несъмнен и значим принос към създаването и развитието на знаменитата пловдивска хирургична школа. Под негово ръководство израстват професорите Генчо КРЪСТИНОВ, Димитър ХАДЖИЕВ, Петър ДЕЕНИЧИН. Незабравим лектор (не по-малко сладкодумен и обаятелен от Юрий Тошев); винаги елегантен и фин, работи с еднакъв успех и в коремната, и в белодробната хирургия, както и в онкологията, урологията и ортопедията (какви енциклопедисти са били нашите професори от миналия век!). Точно проф. Лазар Хайдудов, който е спасил хиляди оперирани от него хора, преживява тежка лична драма, свързана с любимата му Хирургия: точно когато се намира в чужбина за участие в международен конгрес, единственото му детенце получава перфорация на флегмонозен апендицит; оперират го, но настъпва усложнение – фатален дифузен перитонит… Веднага се връща, реоперира го – но вече е късно!! Колко, колко незаслужено жесток е понякога Животът…
Проф. Петър ДЕЕНИЧИН (1924, Панагюрище), виден пловдивски хирург и уролог, е истински продукт на пловдивската хирургична школа: завършва в Пловдив, специализира в Москва, Ленинград и Париж; неуморим и скромен, известен с разработките си предимно в жлъчно-чернодробната хирургия. Умира сравнително млад от рак на панкреаса. Остави ни чудесната си мемоарна книга “Записки на хирурга”, в която най-откровено описва богатия си опит, без да спестява и грешките си (за поука на младите; подобно на знаменитите “Записки от Дерптската клиника” на Пирогов). Наследи го синът му – великолепният хирург доц. Георги ДЕЕНИЧИН.
Проф. Димитър ХАДЖИЕВ (1915, с. Шипчи, Гюмюрджинско – 2007) завършва медицина в София, веднага след което се връща в родния Пловдив, където работи с бъдещите професори Стоян Ламбрев, Юрий Тошев и Лазар Хайдудов. Специализира в Ленинград при светилото на гръдната хирургия Колесов. Също поливалентен и опитен оператор, като повечето свои колеги-съграждани, се утвърждава в хирургията на храносмилателния тракт и най-вече – на долните му етажи; той е един от най-изявените ни проктохирурзи. Монографията му “Колопроктология”, в съавторство с проф. Аршавир Дереджан, и досега е фундаментална в тази област. Създава и дълги години ръководи хирургичната клиника във Военната болница – Пловдив. Умира на 92, уважаван от всички свои колеги.
И двамата му синове стават хирурзи и работят в родния си град: по-големият, Гео, е сърдечно-съдов, работил е при проф. Ал. Чирков; по-малкият – Божидар, е коремен, последовател на именития си баща, днес е председател на пловдивския клон на Научното хирургическо дружество и изпълнителен директор на УМБАЛ “Св. Георги”.
В момента в тази болница, наричана “Хирургиите” (най-голямото лечебно и хирургично лечебно заведения в България) работят десетки хирурзи от всички специалности, като великолепните неуморни професори Петър Учиков и Франц Митов, доц. Иван Трайков (изгаряния), доц. Никола Чаталбашев и доц. Пенка Стефанова (детска хирургия), чудесния, скромен и обичащ пациентите си проф. Васил Анастасов (съдова хирургия), достолепния и благороден доц. Евгений Сакакушев (също съдов хирург; макар и пенсионер в напреднала възраст, той продължава да работи в частния си кабинет; и двамата му синове също са са поели по неговия път: Борис е коремен, Георги – съдов хирург), доц. Георги Дееничин (жлъчно-чернодробна хирургия, син на проф. Петър Дееничин – още една възхитителна, благородна приемственост!), доц. Янко Кумчев (неврохирургия), доц. Ю. Анастасов (пластична хирургия). С име на добри и съвестни пловдивски хирурзи се ползват още доц. Константин Зисов, доц. А. Учиков (син на проф. Петър Учиков), доц. Григор Шишков, д-р К. Мурджев, д-р Христо Протохристов, д-р Алфред Капон. Невъзможно е да се изброят и опишат всички, но те и колегите им, от професорите до специализантите, носят духа и светлината на пловдивската медицина и на своя Вечен град!
Автор: Д-р Тотко Найденов