ПРОФЕСОРИТЕ
ВАРНА
Черноморската ни столица, може би най-красивият наш град, отдавна се слави с развитата си и стойностна хирургия и традициите в тази медицинска дейност. Нейният доайен е един от най-известните лекари не само във Варна, а и в цяла България:
Проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ
Той е отвсякъде Хирург, откъдето и да го погледнеш: строен, елегантен, с високо изпъкнало чело, достолепен. Снегът, навалял косите му, внушава доверие и почит. Ако не знаех предварително, че е роден през декември 1937, не бих му дал повече от 60.
Посреща ме на автогарата. Още не отворил вратата на колата, му звънят по GSM-a. Обяснява на някой със съчувствие: “Не може да се направи нищо повече за вашия баща, разберете го, нали ви казах вече. Потърсете жена да се грижи за него в последните му дни, да се облекчат болките му.” Затваря и въздъхва: “Защо хората мислят, че са безсмъртни? И най-добрият лекар, и най-опитният хирург не е Бог: човешкият живот има граници, дните на всички нас са преброени, краят ни е неизбежен. Но не им се сърдя, че пак търсят Изцелението или поне Облекчението, защото всеки има право на своята Надежда, ако щеш – и на своята благородна утопия и самозаблуда. Никой не се примирява с присъдата на Живота…”
Шофира така, както оперира – с удоволствие, ловко, плавно, умело. Паркира пред частната си хирургична болница, която носи неговото име. Създадена е през 1996 г., разполага с 2 операционни зали и 20 легла, както и с клинични и образно-диагностични лаборатории; в нея се извършват всякакви операции – стомашно-чревни, анални, жлъчно-чернодробни, гръдни, съдови, ендокринни, урологични, гинекологични, ортопедични, пластични, оториноларингологични, артроскопични, реконструктивни, лапароскопски. Има и аптека. И кухня с ресторант за персонала и болните. Идват пациенти както от Варна, така и от цяла България.
Продължава да разсъждава:
“Хирургията е красота, изкуство. Всеки ден оперирам – предимно тежки случаи. Не се уморявам. Ще ме спре само Краят!”
Още от III курс започва да се заседява все по-продължително време в хирургията. Накрая там и спи; не пропуска да наблюдава, а скоро – и да участва в екипа. Дипломира се с вече близо 30 самостоятелно извършени средно тежки операции. За свой учител смята проф. Борислав (Бочо) Кръстев; неговия портрет е закачил в хола си, сякаш е член на семейството. Всеотдаен, мъдър, коректен, внимателен, колегиален, създател на българската онкохирургия – това е този човек, който умира на 90 години, като почти до края си посещава създадената и дълги години ръководена от него Клиника по хирургия в Института по онкология, София. Единствено за него проф. Кръстев дава възторжено писмено заключение: “Темелков притежава брилянтна оперативна техника!”
Всяка сутрин в 6,30 ч. минава визитация в частната си хирургическа болница, която носи неговото име. Девизът й е: “За здраве, благородство и професионализъм.” 3-етажна е, долепена до къщата, в която живее с двете си дъщери, зетьовете и трите внучета (най-малкото повтаря името му – казва го със законна дядова гордост; по тази благородна, наистина чудесна българска хвалба прилича на проф. Дамян Дамянов – един от чиито внуци също повтаря трите му имена; дай, Боже, всекиму такава човешка радост и гордост!).
Вътре болницата е потънала в зеленина – зимни градини са оформени на стълбищните площадки на всеки етаж. На последния, под стъкления покрив, са монтирани две бронзови ръце (дясната държи скалпел), издигнати към небето: за молитва, благослов и спасение, като символ на Надеждата и триумфа на Живота. Отливки са от неговите собствени ръце – с които е спасявал хиляди хора (над 350 сериозни операции годишно, понякога – до 9 дневно; вече над 40 години; със сигурност излизат общо над 15 000 операции!). Въвежда изцяло тазова реконструкция – от сегмент черво оформя нов ректум (със сфинктер от бедрения мускулус грацилис) плюс влагалище (което позволява секс!). Демонстрира тази техника в Проктологичния Московски институт още през 1988 г., повикан лично от главния хирург на тогавашния Съветски съюз акад. Фьодоров.
От 7,30 ч. е в Клиника по обща и оперативна хирургия на УМБАЛ “Св. Марина” – Варна (4 отделения – по обща и оперативна, детска, съдова и еднодневна хирургия), където изслушва рапорта, минава визитация и почти винаги оперира до 13 ч. После – в частната си клиника, където също оперира (някога – до 22-23 ч).
Посещавам го и в служебния му кабинет, като преди това търпеливо изчаквам продължителния делови рапорт. Единственият портерт тук е на проф. Борислав Кръстев. Надписът под него пояснява: “Основател и дългогодишен ръководител на Секция и Клиника по хирургия към НОЦ, 1952 – 1990. Роден 1914, Варна, починал 2004. Житейски и професионален учител на проф. Т. Темелков.”
Пиететът към учителите, предшествениците и колегите на знаменития варненски хирург продължава в коридора на Клиниката: там са окачени портретите на професорите Петър Алтънков, Тотьо Андреев, Меруда Генова – Алтънкова (основател и ръководител на Катедрата по детска хирургия, 1970), Тодор Тодоров, Петър Червенаков (зав. Втора хирургия, 1973), Григор Григоров и др. На картон в рамка е изписана и мисълта на проф. Темелков: “Историята на една наука не представлява само описание на събития с минали дати, а е повече изложение на сложната им динамика. Моралът на един учен го задължава да отдаде заслуженото признание на учителите си.”
Най-голямото му постижение е 36 часа (общо 11 операции – планови и спешни), почти без прекъсване, дори и за минутка дрямка. Обикновено една негова обичайна операция (в най-тежкия сектор – резекция на дебело черво по повод рак, с реконструкция) трае средно 7 часа. Наистина ли не се изморява – това е невъзможно!
“По време на работа, колкото и тежка да е операцията, не чувствам никаква умора. Тя ме наляга и притиска веднага след края, като свалям ръкавиците: чувствам тежест и болки в коленете, в шията и раменния пояс (сякаш са изгорени). Обикновено си лягам около полунощ. След 6 часа съм отново на крак…”
Никога не е пушил, яде умерено, не пропуска да закуси, макар и оскъдно. Кръвното му е желязно: 120/80. Като всеки хирург, също губи пациенти (5-6 годишно, изключително тежки и усложнени случаи). В напрегнати мигове се осланя на майчините думи: “Господ е добър, все ще оправи нещата…”
Въпреки огромния си опит, така и не може да разбере и да си обясни едно: как понякога умират наглед по-леки болни, а други, уж неспасяеми, безнадеждни, се оправят… Съдбата не е подвластна и на най-големия лекар! Явно е и друго: всеки организъм си има своите, понякога неразгадаеми, неподозирано мощни защитни и възстановителни механизми – енергийни, физиологически, духовни.
Непонятно му е и поведението на някои пациенти към Спасителя им: тези, за които си хвърлил най-големи усилия, после може и да не те поздравят…
Веруюто му е: “Човек трябва да се моли пред Бога само за здраве, а за всичко останало – да се бори докрай!”
Смята, че евтаназията е оправдана и може да се прилага, когато и самият пациент я иска и дори моли за нея – защото болката му е нетърпима и го измъчва толкова жестоко, че вече неистово желае да се сбогува с Живота, за да се отърве от нея.
Като ректор дава на Медицинския Университет – Варна името, което най-много му приляга – на проф. Параскев Стоянов, безспорно най-видният лекар от черноморската ни столица и основател на съвременната българска хирургия. Втора аудитория пък кръщава “Д-р Стефан Черкезов” – нищо, че никога не е бил преподавател, нека да се помнят и почитат името и подвигът му!
Специализирал е освен в Москва, още и в Австрия, Англия и САЩ (Националния център по трансплантации, Лос Анжелис). Но основната характеристика на проф. Темелко Темелков, която му дават както колегите, така и пациентите, е в неуморната работоспособност и добронамереност, скрепени от всепризната висша квалификация и виртуозни, неоспорими умения.
Автор: Д-р Тотко Найденов