И В ПРОВИНЦИЯТА ИМА ДОБРА ХИРУРГИЯ
Проф. Енчо КАЛЧЕВ
Родом е от Добрич (1937). Баща – обущар, майка – домакиня, неграмотна! И синът на тези обикновени хора завършва гимназия (1955) с пълно отличие!
Мисли да кандидатства литература или математика; сестра му обаче надделява: медицина! Но как да отиде до София?
“Татко изпроси 10 лв назаем от съседката. Купих си билет за влака (8 лв), както и една кифла за 10 стотинки – и ми останаха 1,90… Щях да умра от глад в тази пуста София. След 5-6 дни татко ми изпрати нови 5 лв; та до втория изпит изкарах с хлебец, бурканче лютеница за 44 стотинки и лук…
По пътя към ИСУЛ от притеснение изтървах шишенцето си с мастилото и изпоцапах трамвая. Надменните нацупени столичани ми се скараха, чух как някой ме наруга с традиционното: “Селянин!”… Като видях кандидатстудентите как са облечени добре, особено момичетата, ми идваше да се връщам – къде съм тръгнал и аз, сиромахът, с тази моя вехта ризка и пробитите подметки… Но някакъв глас ми прошепна: “Да, не си облечен като тях, но ти ще влезеш…”
Е, приеха ме. Студентство – в мизерия, много труд, добър успех, ранна женитба (IV курс) и детенце преди дипломирането.
Какво пък, нали станах доктор?
Отидох на работа в моя град, тогава се казваше Толбухин. Започнах във вътрешното отделение. Тъкмо се представих на завеждащия, след 30 минути (!!) сестрите ме извикаха в манипулационната: търсел ме по телефона самият д-р Цвятко Минчев, шефът на Дирекция “Народно здраве” при Окръжния народен съвет. Още не съм казал “Ало”, и го чувам да ми казва строго: “Партията ти нарежда да отидеш в хирургията… Партийно поръчение…” Докато му обясня, че аз не съм партиен член, ми затвори слушалката…
Къде ще отидеш да възразяваш на всемогъщата Партия?!… Нали после, стига да поискат, могат да те смачкат?
И… с наведена глава се дотътрих един етаж по-горе, в хирургичното отделение…”
Какви ли не дивотии ставаха тогава, в годините на “народната власт”, когато Партията-майчица родна се грижеше за всички ни, дори и без да й го искаме…
Изкарва късмет младият д-р Енчо Калчев. Началникът на хирургичното отделение е д-р Николин Казанджиев, тогава 50-годишен зрял и много препатил мъж, “една изключителна личност и голям лекар, който изигра голяма роля в моето първоначално израстване: заобича ме като свой син; двамата не можехме един без друг; постоянно обсъждахме случващото се в отделението и всички въпроси, свързани с професията ни.”
Този Казанджиев е недолюбван от по-голямата част от колегите си, въпреки (или точно – именно поради това!), че е син на съдия и учителка, много добър и умен, завършил френски колеж в Пловдив, заедно с големия наш певец Борис Христов.
И, ето – цели 50 години оттогава, д-р Енчо Калчев не е спрял да оперира.
Само 6 години след постъпването си в хирургичното отделение, едва на 30, му става завеждащ, защото д-р Казанджиев заболява тежко. Какво ли не е видял в операционната за цял половин век!!
Родилка от Каварна, с атония на матката, неспиращо кървене и вече изпадаща в хеморагичен шок. Кръвната й група е рядка – АВ; точно като на Калчев. Дава да му източат една банка, преливат й я – и започва. През това време Военното поделение, по негова молба до командира, е строено в двора на болницата. Вземат от подходящите момчета други 16 банки, преливат и тях – и младата майчица е спасена!
Малко по-късно почива баща му. Цялата рода се е събрала у тях, за да го изпратят. Погребението е насрочено за 14 ч. Половин час преди това, тъкмо вдигат ковчега и тръгват да излизат навън, и пристига колежка, с линейка: “Д-р Калчев, знам, че моментът е крайно неподходящ, но току-що приехме 30-годишен мъж с обилно кървене от дуоденалната си язва. Ваше право е да не дойдете… Но кой друг може да го спаси?!”
Господи, точно сега ли?!
Близките му вече връщат ковчега обратно, познават си момчето… Ще отложат за 2 часа погребението, гробът може да почака; иначе – утре ще трябва да копаят друг до него… Точно това им и казва, и се мята в линейката.
Никога не е извършвал толкова бързо – и толкова тежко – обшиване. Язвата спира да кърви, но не й сърцето му: “Татко, мили татко, нали затова си ме изучил: да помагам на хората, да ги спасявам? Не ми се сърди, след малко ще те изпратя… Нали отървахме това младо момче от Ямата?”
Зашива корема и казва на всеослушание, преглъщайки сълзите си:
“Ето, това беше в памет на Баща ми!”
Земетресението във Вранча, март 1976. Точно когато оперира 12-годишен ученик с илеус и перитонит, земята започва да бучи и да се тресе. От шкафовете започват да падат инструменти, операционната лампа точно над тях угасва (за щастие – само за миг!) и започва да се люлее; как ли не се откъсва, та да ги затисне, заедно с момчето с отворения корем?! Някои от персонала хукват да бяга навън, с писъци и плач. Калчев ги връща с мощен вик: “Назад, по стълбите е най-опасно!”
Довършват операцията успешно!
Друг случай от Каварна, само че – мъж, кранист. Пада отвисоко върху арматурно желязо, което минава през ануса, пробива ректума, pars prostatica urethrae и тънкочревна бримка и излиза пред коремната стена, близо до пъпа: типичен пример за средновековното набучване на кол… Докарват го ужасените му колеги, вече в шок, и пред лекарите започват да обсъждат бъдещото му погребение… Д-р Калчев им се скарва и се захваща за работа. Операцията е, разбира се, голяма и сложна, завършва с илеостома; след месеци затваря и нея и човекът отново се връща при крана си.
Сполуката не го напуска и когато оперира най-близките си хора.
Сам извършва секцио на съпругата си и вади на Белия Свят втората си дъщеря (след 30 години нея пък собственоръчно холецистектомира!). След години прави секцио и на първата си дъщеря и така фактически й акушира за внучето си.
Признава: “Спорен е въпросът дали хирургът трябва да оперира членове на собственото си семейство. Но и жена ми, и дъщерите ми го поискаха, защото бяха уверени в моята квалификация. Концентрацията и рутината до голяма степен тушират извънмерното психологическо напрежение; след толкова време си казвам: “Какви трудни изпити съм взел от живота…”.
Това са ежедневните изпити на всеки Хирург!
Автор: Д-р Тотко Найденов