И В ПРОВИНЦИЯТА ИМА ДОБРА ХИРУРГИЯ
Д-р Димитър ТРЕНЧЕВ
Да, това е бащата на синдикалист-създател и президент на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, с когото сме добри приятели. Веднъж, на чашка кафе, ми разказа много интересен случай от практиката на баща си: зашиване на прободено със стъкло детско сърчице.
Колко му е да прескоча до гр. Белово, където 79-годишният д-р Димитър Тренчев, вече вдовец, живее?
Завършил е в Пловдив през 1961 г. Искал да специализира АГ, но го пращат селски лекар на Шейново. Тук му гостува съквартирантът от студентските години д-р Никола Ненов и го убеждава да се прехвърли в Хирургичното отделение на Стара Загора.
Защо пък не? Д-р Рашо Рашев посреща младия колега с радост: трябват му помощници. Тук правят и неврохирургични, и урологични операции, никога не е излишен един лекар в повече. Лошото е, че шефът не обича да обяснява, когато оперира; прекалено е съсредоточен. Това обаче с готовност правят неврохирургът д-р Никола Колев и коремният хирург д-р Кольо Ганчев, та младите все се въртят около тях и ги подпитват. Довчерашният селски лекар на Шейново дълго време не е “на ти” с шиенето и възлите; та, върнал се вкъщи, вместо да си почива, по цели часове се упражнява на картофи, ябълки, кукли, одеала…
А и дежурствата са много тежки. Линейките непрекъснато им карат катастрофирали от шосето, обгорели миньори от Гълъбово, работници от Брикетната фабрика. Така се усъвършенства и в коремната хирургия, ортопедията, урологията, неврохирургията, термичните травми.
Но когато се запознава с често идващия от Пловдив доц. Никола Чаталбашев, се увлича по детската хирургия. С лекота започва да коригира вълча уста, заешки устни, хипоспадия, пъпни хернии, Мекелов дивертикул, пилорна стеноза. На специализация в “Пирогов” се запознава с проф. Димитър Арнаудов, който го поощрява да създаде първото в Старозагорската област детско хирургическо отделение, което и оглавява над 22 години.
С професора обикалят цяла България, извършват операции и насърчават колегите да правят същото, но това не се получава; отделението на д-р Тренчев остава единственото за Югоизточна България и при него водят повечето вродени аномалии. Справя се с всичко, дори и с няколко случаи на дехисценция (липсваща предна коремна стена).
С проф. Арнаудов въвеждат българското тъканно лепило “Канаколит В” в практиката на Старозагорската болница. Пионер е и в кавитизиране на белодробната ехинококова киста, и в ползването на хибитановите разтвори за телесни кухини и кожа.
После отива в Алжир; там работи в Оран и Константин (1969-1971), като общ хирург. Справя се с толкова много пациенти, пострадали при катастрофи, битови травми (“Като се скарат, много налитат да се мушкат с ножове…”); среща и случаи, които не е виждал у нас: множествени тежки амебиазни абсцеси на черния дроб. Справя се с почти всичко, натрупва огромен опит.
Сега – за случая, който ме отведе при него.
“Татяна тогава е била в първи клас. Тя е от с. Змеево. Дошли с учителката си на някакъв фестивал, та после ги завела да обядват в ресторант “Лебед”. Нахранили се и по едно време започнали да се гонят. Детска им работа… Подгонили Татянка между масите, тя – хукнала навън, но не видяла, че вратата е стъклена, и се бухнала право в нея. Парче нащърбено стъкло й прерязва гърдите. Рев, огромен кръвоизлив за минути… Голям късмет, че навън преминавала лека кола. Спрели я, натоварили детенцето – и право при нас.
А ние вече тъкмо бяхме приключили с планова операция и тъкмо се размивахме. Втори късмет за момиченцето! И ни звънят от “Бърза помощ”: “Не се размивайте, обратно – в залата!”
След минути го водят, цялото обляно в кръв, едва диша, отива си…
Д-р Николаева ми даде анестезията буквално за секунди. Какво да видя: прерязано е всичко – гръдна стена, плевра, перикард, миокард… Слава, Богу, че камерата не бе пробита, иначе сърцето досега да бе спряло… Лявата гръдна кухина беше пълна с кръв. Евакуирах я, затворих мълниеносно миокарда с 3 шевчета с атравматичен конец (в това време колежката намали до минимум дишането, да не ми пречи белият дроб), после, по реда си – перикарда, плеврата, сложих й дренаж; не помня колко време продължи това, но много бързах, защото съвсем бе анемизирала. Преляхме, разбира се, и кръв. След няколко дни я изписахме, тази Татянка! Каква радост беше за всички ни – и за родителите й, и за целия ни екип.
После ме покани на гости в своето Змеево. Ожени се, народи си дечица.
Жива и здрава е и досега.
Колко много адреналин изръсих тогава, такова огромно напрежение беше за всички ни – но нали, нали, слава на Господа! – успяхме?!
Много успешни операции съм извършвал, хиляди са, но това ми е най-сладкият спомен от Хирургията и често ми идва, да ме сгрява на стари години…”
Автор: Д-р Тотко Найденов