ВАРНА
Държавната болница във Варна е открита през 1879 г. Хирургичното отделение е настанено в частната сграда на П. Марков на ул. “Левски”. По-късно (1896) е построена нова болница с 11 павилиона, сред които – и хирургичен. Главният лекар на болницата д-р Николай Иванов е същевременно и началник на хирургичното отделение, който въвежда асептиката и антисептиката. От 1901 до 1911 тези постове се заемат от бъдещия корифей Параскев Стоянов. Нашумяват имената на хирурзите Л. Серафимов, П. Бондарев, Ст. Титев. Александър Недялков и Евстати Гешев извършват първия шев на наранен с нож миокард (1910). През Балканската война всички са мобилизирани и единственият хирург във Варна остава чехът д-р Вацлав Кафка. Скоро тук пристигат и други негови сънародници – проф. Отокар Кукула, Шлаймер, Провазник, Буриан (той е също и превъзходен ортопед и неврохирург, създател е на чехската школа по пластична хирургия), Пржецехтел (основател на чехската оториноларингология). Традиционното съвместяване на постовете управител на болницата и началник на хирургичното отделение се продължава от д-р Александър Недялков – въвел прецизност, ред, спокойствие и дисциплина; д-р Борис Божков – въвел и наложил европейски хирургични методи (резекции на стомаха, нефректомии, първата торакопластика на белия дроб при туберкулоза, създател на първото у нас отделение за костно-ставна туберкулоза). Ендотрахеалната наркоза в морската ни столица е въведена от д-р В. Петров и д-р Д. Милев.
Медицинският Факултет във Варна е създаден през 1961 г., като първи професори по хирургия там са Петър АЛТЪНКОВ и Тотю АНДРЕЕВ (завършил в Грац, Австрия), които се занимават и с урология и пластика. Професори стават поливалентният Андрей СТОЙЧЕВ (ръководител на Катедрата по хирургия, основател на Клиниката по гръдна хирургия и на профилираните клиники във ВМИ – Варна), Георги Георгиев, Костадин Карчинов, Григор Григоров, Петър Червенков, Тодор Тодоров, Петко Петков, Меруда Генова – Алтънкова (тя основава и цели 20 години ръководи Клиниката по детска хирургия; съпруга е на проф. Петър Алтънков); и още съвсем младите Красимир Иванов и Росен Маджов.
Проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ (създател на Клиниката по колопроктология, 2 мандата ректор на МУ), въвежда тук лапароскопските холецистектомии, както и 56 нови оперативни метода, 17 от които – за първи път в страната! Понастоящем той е всепризнатият доайен и най-авторитетният и достолепен учител на варненските хирурзи, пръв от извънстоличните хирурзи бе удостоен с най-високото звание “Лекар на България”.
Не по-малко уважавани са доцентите – Борис Корновски, Яко Кузманов, Любен Господинов, Виктор Княжев (основал и развил Клиниката по съдова хирургия), Димитър Чолаков (неврохирургия), Любомир Пашев и Константин Трошев (термична травма и пластика), младите, но авторитетни Радослав Радев (гръдна хирургия) и Валентин Игнатов (еднодневна хирургия), Добрин Радев и много други.
Изобщо, варненската хирургия е набрала достатъчно скорост и авторитет. Неслучайно тук с голям успех се провежда биеналето “Колопроктологична хирургия”, създадено от проф. Темелков, на което присъстват все повече колеги от чужбина. Опитът и докладите на местните хирурзи се изучават и ползват от цялата страна.
Благодарение усилията най-вече на неуморимите професори Темелко Темелков (2 мандата ректор на Медицинския Университет), Росен Маджов (зам.-ректор) и Красимир Иванов (дългогодишен изпълнителен директор на УМБАЛ “Св. Марина”), тук се разкриват нови клиники с оперативна насоченост (кардиохирургия), снабдени с най-модерната в страната апаратура, което убедително издига Варна като хирургически център, достойно съперничещ на столицата.
ПЛЕВЕН
Хирургията в Плевен също е впечатляваща. При боевете и обсадата на града в Руско-турската Освободителна война е разкрита военно-полева болница, в чийто състав блестят имената на известните лекари Боткин и Склифасовски. Самият Николай Пирогов работи от 10 до 30 октомври 1877 г. във военновременна болница № 69 в с. Бохот, което тогава е център на главното командване на Дунавската руска армия. Той не само лично оперира, но дава консултации, асистира, разпределя, превръзва; почти не спи – развива огромна и неуморна дейност (през ръцете му преминават около 5000 ранени!). Днес в с. Тученица има паметник в негова чест.
По време на епичните плевенски боеве е разкрита и функционира и румънска дивизионна болница, в която работи д-р Георги СТРАНСКИ (1847, Калофер – 1904). Той е не само съгражданин, но и кум на Христо Ботев и кръстник на единствената му дъщеря Иванка. (Самият Ботев се записва през есента на 1868 г. студент в знаменитата Букурещка Военно-медицинска школа, но поради бедност след 3 месеца престава да я посещава.)
Георги Странски обаче я завършва и се влива в руските освободителни войски. След падането на Плевен остава там; назначен е за окръжен лекар и управител на градската му болница му (днес тя с право носи неговото име), създадена от Митхад паша (1866 г.). Избран е за депутат във Великото народно събрание; по-късно – за председател на БЧК; участва като военен лекар в Сръбско-българската война.
В същата Военно-медицинска школа в Букурещ се учи и следващият окръжен лекар и управител на плевенската болница – д-р Алеко Друмев (1849, Свищов – 1912), дипломирал се по-късно в Монпелие, който я оглавява 4-кратно. След 32-годишна безупречна работа като лекар (вкл. и хирург) в Плевен, той е назначен за придворен лекар на цар Фердинанд.
Особено място в Плевен заема лекарската фамилия ТРАНЕН. Бащата Йоаким Исакович Транен оглавява военния лазарет (1892), жена му Мария Петрова е милосърдна сестра, а дъщеря им д-р Валентина ТРАНЕН е първата жена-хирург на България; тя ръководи плевенското хирургично отделение от 1930 до 1932 г., след което се премества в София, където разкрива частен кабинет.
Първият профилиран хирург в Плевен е д-р Стефан КОЗАРОВ (1861, Сливен – 1913), завършил в Киев. Той назначава за старши лекар в хирургичното отделение бъдещия проф. Параскев Стоянов (1902 – 1905), който много бързо модернизира операционната зала, назначава и първите милосърдни сестри. През Балканската война д-р Козаров е инспектор на военно-полевите болници; там се заразява от пациенти от коремен тиф и умира.
Болничната и хирургичната база и дейност се развиват при управлението на д-р Тодор НЕДКОВ (1865 – 1933), дипломирал се в Монпелие. Негов помощник е студентът Гочо Москов, бъдещият професор.
Впечатляваща дейност на хирург в Плевен развива д-р Спиридон ЩЪРБОВ (1897, Райково, Смолянско – 1980), който е основател на местната урологична школа.
Хирургичното отделение в Градската болница на Плевен се разкрива през 1955 г. Пръв негов ръководител е д-р Борис Белниколов (р. 1918).
Научните основи на съвременната плевенска хирургия, по всеобщо признание, се полагат от проф. Иван КАРАМИШЕВ (1910, София – 1973). Израснал в бедно семейство, той се е издържа по време на следването си в София и Прага като музикант по нощни заведения. Оглавява Трета етапна хирургична болница през втората фаза на Отечествената война. След демобилизацията е началник на хирургичното отделение в Окръжна болница – Плевен, където внедрява белодробните резекции, както и (пръв в страната!) – плановите сърдечни операции (перикардиолизи и валвулотомии); въвежда нови методи и модификации при операции на дебелочревен карцином, чернодробни резекции и пр. Специализира в София, Прага и Виена; публикува над 80 труда в областта на общата, коремната, гръдната и сърдечната хирургия, вкл. монографиите “Лечение на Бюргеровата болест”, “Хирургия на щитовидната жлеза”, “Облитериращ тромбангиит”. През 1967 г. става директор на новосъздадената Хирургична клиника при Плевенската окръжна болница, а през 1970 г. е избран за хоноруван професор при Катедрата по болнична хирургия; едновременно с високоотговорната операторска и преподавателска дейност, не спира да свири и в Държавния Плевенски симфоничен оркестър (и то – първа цигулка!). Дълбоко предан на своите болни и безотказно отзивчив към тях и колегите си, издъхва едва 63-годишен от преумора и постоянно пренапрежение.
В Плевен проф. Алберт Луканов създава и оглавява Катедра по спешна хирургия.
През 1991 г. за медицински директор на плевенската болница е назначен хирургът доц. Кунчо ИГНАТОВ (1942 – 2003), ректор на ВМИ – Плевен от 1993 до 2003 г., който я обновява, модернизира и превръща в основно диагностично-лечебно звено на Централна Северна България. Тук работят великолепни хирурзи, като проф. Александър Гюровски, проф. Любен Ковачев, доц. Борислав Нинов, доц. Димитър Стойков, онкохирурзите проф. Ташко Делийски и доц. Георги Байчев и много други.
Проф. Станислав БАЕВ е колкото софийски, толкова и плевенски лекар. Дългогодишен национален консултант по хирургия, син на хирург (проф. Байо БАЕВ, загинал по време на работа) и баща на хирург (доц. Боян БАЕВ, кардиохирург от школата на проф. Ал. Чирков, УМБАЛ “Св. Екатерина”), извършва първата у нас успешна панкреато-дуоденална резекция; въвежда техниките на Айвър-Люис при рак на хранопровода, едноетапната рестростернална колоезофагопластика, тоталната панкреатектомия. Учител е на десетки български хирурзи, той остава завинаги в историята на най-тежката и отговорна медицинска специалност в историческия град. Станислав Баев основава и оглавява (тогава като доцент) Катедрата по хирургически болести (1976) във ВМИ – Плевен. Първите му асистенти поемат и преподаването по пропедевтика на хирургичните болести на студентите от III курс: това са бъдещите професори Любен Ковачев и Александър Гюровски, бъдещите доценти Борислав Нинов, Кунчо Игнатов, Ст. Желязков, Минко Панов.
Проф. Баев работи буквално до последните си седмици, когато се връща, вече като консултант (въпреки вече измъчващата го тахиаритмия той не престава да влиза в операционната и, ако не оперира, то поне да асистира) в основаната от него Клиника по хирургия при МУ – Плевен. Една сутрин, подготвяйки се за работа, умира в банята. Веднага след кончината му Клиниката започва да носи неговото име – едно достойно решение на местните колеги.
В Плевен се създават 2 Катедри по хирургия. Едната – по пропедевтика на хирургичните болести, е ръководена от проф. Любен КОВАЧЕВ (р. 1942, Димитровград). Автор на над 200 научни труда и 2 интересни монографии – “Слабинна херния” и “Гранични проблеми в акушерството и гинекологията”.
Катедрата по хирургични болести, създадена от проф. Александър ГЮРОВСКИ, днес е ръководена от не по-малко популярния доц. Борислав НИНОВ, член на Европейската асоциация по детска хирургия.
Тук работи и доц. Димитър СТОЙКОВ, изпълнителен директор на УМБАЛ “Д-р Г. Странски”.
Автор: Д-р Тотко Найденов