ПРОФЕСОРИТЕ
Доц. Бойко КОРУКОВ
Макар че (все още) не е професор, си позволявам да поместя есето за този достоен млад мъж непосредствено след публикацията за учителя му чл.-кор. проф. Дамянов, защото работят в една и съща клиника.
Бойко Коруков е родом от гр. Гоце Делчев. Питам го за произхода на странната му фамилия. Бащата на Бойко е от Одринско, майката – от Егейска Македония; бежанци. Прадядовците му са свещеници. Единият от тях, непокорен и буен, бил осъден на смърт от турците, които толкова се боели от него, та избрали най-мъчителното умъртвяване – не чрез обесване, а чрез посичане с ятаган… Като отсекли главата му на дръвника, тя заподскачала – кървава, сърдита и озъбена, към тях, и те ужасени се разбягали, пищейки: “Корук!!” (дебела глава…). Та – оттам и фамилията на това борческо македонско семейство…
Като студент Бойко е искал да стане кардиолог, запленен от увлекателните лекции на сладкодумния акад. Илия Томов. По-късно, като млад селски лекар на с. Склаве, Благоевградско (между Мелник и Сандански) стриктно изпълнява наученото от него за лечението на сърдечно-съдовата недостатъчност (дигиталис, фурантрил, панангин); възторгнат от успеха си, му изпраща благодарствена картичка и му го описва. Само година по-късно съвсем случайно му се открива възможност да се включи в малката група български военни хирурзи (доцентите Неделчо Гергелчев и Цветан Панов), заминаващи за Манагуа, столицата на Никарагуа. (Бойко перфектно говори испански, защото е завършил гимназия в Хавана.) Само 1 година (1980-81), но пък колко разтърсваща: живот в бункери на Сомоса; непрекъснати спешни операции, най-вече на огнестрелни рани; денонощни стрелби, дори и в болницата; край него падат и убити колеги… Първоначално не може да прави нищо друго, освен да асистира, после започва да се справя и самостоятелно.
Върнал се в България, започва да работи като участъков терапевт в Благоевград. Но хирургията вече е влязла завинаги в кръвта му. Случайно попада на вестникарско съобщение за конкурс за ординатори в “Пирогов”, в Катедрата по спешна хирургия. Явява се на изпит при самия проф. Андрей Стойчев – и го спечелва!
Какво му остава от работата в тази емблематична за цяла България велика болница?
Уроците и опитът на невероятните личности и учители: ученика на Генерала проф. Андрей Стойчев, поливалентен оператор и водещ спешен гръден хирург на страната ни (често води асистентите си на вечеря и не им позволява да плащат;скоро получава тежък инсулт и цели 20 години, до Края, се топи в леглото си); изящния шеф на Първа хирургия д-р Николай Бобев (който често цитира мисълта на знаменития френски хирург Анри Мондор: “Мястото на хирурга е в операционната!”); любознателния д-р Емил Стайковски (продължава да чете и след пенсионирането си!). Силно впечатление му прави и неуморимият д-р Методи Марков, който извършва първата в България лапароскопия (1979) и го научава на лапароскопска диагноза. Уви, само 6 дни преди да се пенсионира, д-р Марков почива от масивен инфаркт сред близките си (докато на глас е мечтал как ще си почива следващата седмица сред ягодите на вилата си…).
След няколко години идва в ИСУЛ, при един от най-уважаваните български хирурзи – проф. Дамян Дамянов. И се потопява в Голямата Хирургия.
Специализирал е в почти всичките й области: спешна, ендокринна, дебелочревна, сърдечно-съдова, жлъчно-чернодробна, гръдна, коремна, онкологична. Дисертацията му е на тема “Диференциран хирургически подход в лечението на разпространения гноен перитонит”. В нея съобщава за опита си с отворения корем с лапаростома, която осъществява с българско антисептично платно (сбъдва се и в нашата страна мечтата на хирурга за коремен “цип”!).
Бойко обаче твърди, че най-голямата тревога в хирургията не е перитонитът, а кръвоизливът от стомашно-чревния тракт, който нерядко води до фатална кръвозагуба. И до днес го гнети споменът за младежа, когото водят късно в клиниката и докато го свалят в операционната, изпада в хеморагичен шок и загива… Как да съобщи на майка му, която на другия ден пристига от чужбина и очаква да види сина си успешно опериран, защото лекарите там са й обяснили, че неговият случай е сравнително лек и не би трябвало да застраши живота му?! Това е най-тежкият спомен от досегашната му работа.
Областта, в която се задълбочава, е не само спешната хирургия, но и стомашният рак. Безпокои го ниската преживяемост у нас от него; защото в Япония тя е 90%! Но там редовно извършват профилактични прегледи на хората…
Доц. Бойко Коруков определя спешната хирургия като “Балансиране на ръба на смъртта; отговорност и удовлетворение”, а проф. Алберт Луканов – като нейната икона. Иначе е “твърд атеист”… Споделя мнението на шефа си проф. Дамянов: не се уповава на някакъв Бог или Висша Сила, а на опита, решителността, умението и, непременно – на екипа си.
Всеки е прав за себе си. Важното е да има успехи. А щом спасява хората – значи работи отлично.
Аз пък се моля на милостивия всемогъщи Бог да помага на всички добри Хирурзи, независимо дали вярват в Него.
И той го прави – защото явно ги обича, след като е благословил Ръцете им.
Автор: Д-р Тотко Найденов