ПРОФЕСОРИТЕ
ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ХИРУРЗИ
Безспорно най-видният варненски хирург е първият наш професор на тази специалност Параскев СТОЯНОВ.
Съвременната варненска хирургия дължи развитието си на професорите Петър АЛТЪНКОВ (основател и пръв ръководител на Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести, 1961 – 1968; от 1972 до пенсионирането си през 1976 – ръководител на обединената Катедра по хирургия на МУ – Варна); Григор ГРИГОРОВ (ръководител на Клиниката по стомашно-чревна хирургия; ръководител и на Хирургическата клиника в Бургас; ръководител на Българската медицинска бригада във Виетнам), Тотю АНДРЕЕВ (ръководител на Катедрата по хирургически болести; основател и ръководител и на Клиниката по урология, 1967 – 1979); Андрей СТОЙЧЕВ (ръководител на обединената Катедра по хирургия, 1976 – 1980); към тях с чиста съвест добавям професорите Красимир ИВАНОВ и Росен МАДЖОВ, както и доцентите Борис КОРНОВСКИ, Яко КУЗМАНОВ, Радослав РАДЕВ и Валентин ИГНАТОВ; но нейната жива емблема и легенда е проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ, Лекар на България.
Във Варна работят и много други чудесни колеги.
С намерение да видя някои от тях, тръгвам за най-красивия ни град и пристигам в УМБАЛ “Св. Марина” в късния мартенски следобед.
Всички са още тук, някои дори не са излизали от залите…
Кабинетът на дългогодишния изпълнителен директор е отрупан с разкошни букети; целият ухае на камелии, рози, карамфили. С изненада научавам, че завчера той е навършил своя половин век: изглежда много по-млад. Знам, че е успешен мениджър, но ще пиша за него като за добър хирург по настоятелната препоръка именно на проф. Темелков.
Проф. Красимир ИВАНОВ е кореняк-варненец. Завършва в родния си град (1986) и 3 години работи в девинската болница. Но Голямата Хирургия го влече, а Тя е най-близо само в родната Варна. За 19 години изминава пътя от аспирант до професор и ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение. “Дмн” и професор става през 2009 г., след защита на дисертационен труд “Нови насоки в диагностиката и лечението на колоректалния карцином”, приносите на който са, че за пръв път у нас се прилага комплекс от молекулни маркери, характеризиращи отделните етапи в онкогенезата на заболяването; този панел се предлага за бъдещ стандарт, който да определя терапевтичното поведение; изработен е и алгоритъм за определяне на индивидуалния риск-индекс на всеки пациент. Официалните резензенти на дисертацията – професорите Николай Яръмов, Шери Таджер и Гено Киров, му дават най-висока оценка; без да съм специалист по темата, няма как да не я приема, щом идва от самите тях.
Заслугите на проф. Красимир Иванов за развитието на съвременната варненска медицина и особено – хирургия, са неоспорими: той разкрива в УМБАЛ “Св. Марина” нови оперативни клиники: по кардиохирургия, съдова хирургия, лицево-челюстна хирургия, ендокринна хирургия, еднодневна хирургия (първата в България, с ендоскопски, лазерен и инвазивен сектор), урология, УНГ, както и по анестезиология и интензивно лечение, интервенционална кардиология и миниинвазивна диагностика. Наистина е неуморен: изгражда и непрекъснато обновява Центъра по образна диагностика с интегриран рентгенографски апарат с дистанционно управление, ядрено-магнитен GE 1,5 T резонанс, 128-срезов компютърен томограф, скенер SOMATOM Spirit, остеометър за цялото тяло, позитронен емисионен томограф; така тази болница разполага и работи с най-съвременната технология у нас; затова е и единствената у нас, отличена с 3 звезди от Европейската фондация за качество! До края на годината ще бъдат основно подновени и клиниките по ортопедия, по неврохирургия и по АГ, все интервенционални направления. Развита е и инвазивната кардиология (около 15 коронарографии и поне 10 стента поставят в Клиниката по кардиология, ръководена от чудесния клиницист доц. Атанас ПЕНЕВ (с когото заедно сме отбивали военната си служба като старшини-школници във Враца и ВМА); това също си е почти кардиохирургия, само че – безкръвна. Така от “Терапиите”, както все още е известна Болница “Св. Марина” на варненци, тя съвсем скоро ще бъде наричана от тях “Хирургиите”; безспорната заслуга за това преобразяване е на проф. Красимир Иванов!
Не по-малко важно е и, че персоналът е най-добре стимулираният в България: хората тук получава най-високата в страната заплата (брутно над 1080 лв; за лекарите тя е средно 2225 лв!).
Още като студент, бъдещият професор не излиза от залите. Спомня си с умиление за първите си учители – д-р Марко Божков и д-р Мария Иванова; и двамата си отиват твърде млади от белия свят, но всички варненски хирурзи още ги помнят. Специализира и в Швейцария (Берн).
Проф. Красимир Иванов работи основно в областта на колопроктологията и в този смисъл е съратник и приемник на достолепния проф. Темелко Темелков. Те двамата, заедно с доц. Валентин Игнатов, развиват и внедряват лапароскопската хирургия във Варна (втори в страната, след основоположника и класика й проф. Тома Пожарлиев): от 1994 г. досега са извършили безброй успешно интервенции в тази област; освен на дебелите черва, я прилагат и при хиатални хернии, тумори на надбъбрека и пр. Красимир Иванов първи у нас извършва интраоперативната вътрелуменна (ендоректална) ехография и лапароскопска интерсфинктерна резекция при ректален карцином.
По всичко личи, че в най-скоро време варненските лекари ще осъществят и своите чернодробни трансплантации; за целта директорът е изпратил младия д-р Пламен Михайлов на специализация в Милано и двама хепатолози – в Берн. А доц. Александър Хинев, д-р Михаил Чешмеджиев и д-р Билян Платиканов извършват и първите бъбречни трансплантации извън София; те вече са 7. Очаква се хабилитация на най-младия доцент-хирург в България (чието име ще съобщят, след като процедурата мине успешно).
Авторитетът на варненските хирурзи проличава и от редовно провежданото тук биенале по Колопроктологична хирургия (създадено и – свидетел съм! – отлично организирано от проф. Темелков, подпомогнат от младите професори Красимир Иванов и Росен Маджов), на което неизменно присъстват над 300 колеги от цялата страна и над 30 – от целия свят.
Питам професора защо в България има толкова много изпълнителни директори-хирурзи, и почти винаги те са сред най-успешните наши здравни мениджъри. Очаквам точно този отговор: защото Хирургът може да носи Отговорността! Освен това – е свикнал на къртовска работа и не се плаши от физическо и психическо натоварване.
Радва се, че има желязна психика: “Трудно се вживявам в каквото и да е, и това е добре, защото хирургът често е лашкан от “Осанна” до “Разпни го!”. Ако вземе да се впечатлява дълбоко, скоро ще рухне… А “директор” не е професия, само длъжност. Моята професия е хирург, и съм горд с нея!”.
Заявява, че има “твърде интересно хоби”: работата… Тя му е “най-голямото удоволствие”: работи по 12-14 часа дневно. Не е меломан, дори и в операционната почти никога не слуша музика, а ако някой пусне радио, не я долавя, съсредоточен в ръцете си и в органа, който реже или шие. Единственото, което може малко да го увлече, е четенето на художествена литература.
Автор: Д-р Тотко Найденов