ПЛЕВЕНСКИ ХИРУРЗИ
Проф. Алберт Тодоров ЛУКАНОВ не остава безразличен към родния град на баща си: тук той създава, оглавява и развива Катедра по спешна хирургия. Любимият му ученик е незабравимият д-р Петьо ИЛИЕВ, който с дни, по цяла седмица, не излиза от Отделението по спешна хирургия (често там и спи, по свое желание, денонощно на разположение, готов всяка минута да окаже помощ, да консултира; там го сполетява и фаталният инсулт, едва 56-годишен…)
Клиниката по пропедевтика на хирургическите болести в Медицинския Университет – Плевен не случайно носи името на проф. Станислав БАЕВ, което й дават признателните му ученици. Роден през 1932 г. в София, той е главен хирург на Плевен от 1984 до 1995. Всестранен, енциклопедичен оператор, полиглот, автор на над 350 научни труда, предимно в областта на коремната и жлъчната хирургия, запален шахматист, общителен, дружелюбен, разговорлив, той подготвя чудесни местни хирурзи – проф. Ташко Делийски, доцентите Кунчо Игнатов, Димитър Стойков, Борислав Нинов, Георги Байчев. Вече в напреднала възраст, той се връща в любимия си град, за да продължи да подпомага и обучава колегите си. Една сутрин, подготвяйки се да отиде на работа, умира в банята си. Напразно го очакват да ръководи главната визитация (никога не е закъснявал!). Обезпокоени, пращат двама млади специализанти да го потърсят в гарсониерата му, откъдето те изпращат страшната вест…
Хирург до последния си час, като баща си проф. Байо БАЕВ, който издъхва в залата, току-що измил се за поредната си операция – така ще бъде запомнен и синът му проф. Станислав БАЕВ, дългогодишен национален и плевенски консултант по хирургия. (Както е известно, той е баща на известния наш кардиохирург доц. Боян БАЕВ, възпитаник на проф. Ал. Чирков).
За своите любими учители дълго време е готов да споделя спомени проф. Любен КОВАЧЕВ, ръководител на Клиниката по пропедевтика на хирургическите болести “Проф. Станислав БАЕВ”. Веднага си личи, че е бивш спортист – висок, строен, подвижен. Наистина, бил е състезател по баскетбол, занимавал се е с кънки и лека атлетика. От студентските си години в София е кръжочник по хирургия – при проф. Иван Василев и д-р Стефан Николов. Известно време се обучава при професорите-създатели на българската онкохирургия Борислав (Бочо) Кръстев и Станко Киров – и двамата: аристократични, изискани, колегиални, духовити, неуморни. Но най-дълго – при проф. Станислав Баев.
И двамата се питаме: има ли още такива Хирурзи, Учители и Човеци?!
Доц. Борислав НИНОВ е не по-малко известен плевенски хирург, изявяващ се предимно в спешната помощ, също възпитаник на проф. Станислав БАЕВ. И той с готовност, преклонение и тъга разказва за него: как никога, дори и посред нощ, не отказва консултация на младите си колеги, как обича да им асистира, да ги наставлява – никога с досадно снизхождение, показано превъзходство или повишен, троснат тон, винаги – с бащинска любов; истински Учител, с главна буква.
Спомня си един от своите хиляди напрегнати спешни случаи. Младеж изпуска циркуляра, с който работи и той прерязва гръдната стена, белия дроб, щитовидната жлеза и лявата му сърдечна камера… Полуумрял, го внасят в операционната зала. Тогава няма Кръвна банка и всички от подходящата група дават от своята кръв за момчето, включително и младият д-р Нинов, който извършва успешната операция. Никога после не вижда това момче.
Съвсем случайно негов колега, който е извършил ремонт на апартамента си, споделя, че човекът, който е изциклил паркета, му е споделил този случай и е показал огромните си разрези и шевове. Казал още, че има 3 деца. Лекарят-клиент бил възмутен, че той не знаел името на спасителя си…
А доц. Нинов чак подскочил от радост!
Най-важното за Хирурга, разбира се, не е да го помнят и благодарят – а ето това: да узнае, че върнатият от него от Небитието Пациент е здрав и се радва на Живота и Семейството си!
Никога останалите хора не могат да изпитват подобно Щастие.
С часове може да разказва за преминали под скалпела му стотици катастрофирали, прободени с нож (включително и в сърцето), изпотрошени, с обилни кръвотечения; многократно е дарявал кръв, но след като се заразява от хепатит В (прокобата на толкова много хирурзи…), спира. Изчислил е, че е давал над 1000 дежурства като млад лекар; т. е. сумарно над 3 години е спал в болницата. Какво ти спане?! Изнурителен, напрегнат труд, буквално изтръгване на хората от зейналата пред тях Яма… Средно годишно извършва над 320 средно тежки операции, предимно по спешност.
С любов и признателност споменава учителите си – проф. Гюровски, д-р Тодор Банков, д-р Росица Георгиева, доцентите Стефан Желязков и Минко Пачов; помни и проф. Иван Карамишев, комуто неведнъж е асистирал, и емблемата на плевенската спешна хирургия д-р Петьо Илиев, денонощното “Постоянно присъствие” в отделението, готов на минутата да се притече на помощ, да спасява, да окуражава.
А едни добри очи гледат колегите си и техните пациенти от огромен портрет, поставен под гордия надпис: “Катедра по пропедевтика на хирургическите болести “Проф. Станислав БАЕВ”.
Да, в хирургичните днета на Плевен сякаш витае – невидим, но завинаги присъстващ, благородният, светъл и неспокоен Дух на незабравимия емблематичен проф. Станислав БАЕВ!
Онкохирургията в Плевен е свързана с имената на професорите Ташко ДЕЛИЙСКИ (гръдна хирургия) и Григор ГОРЧЕВ (знаменит наш онкогинеколог). Не по-малко известен е и доц. Георги БАЙЧЕВ, който отскоро вече работи във ВМА.
Видяхме се с Жиро през миналата есен в Плевен. Макар и да беше неделя, той не можа да ми отдели време: бързаше за някакво село, където го викали за негова стара пациентка. Не можел да откаже на близките й, защото знаел, че напуска Белия Свят… Оперирал я 2-3 пъти, станали близки с цялото й семейство, удължил й живота с няколко подарени от него години, но метастазите свършили своето… За пръв път виждах подобно Човеколюбие у един Лекар: да жертва почивния си ден, за да присъства на последното издихание на своя Пациент. Поправи ме: “Много често съм до болните, които си отиват, за да ги окуражавам, защото всеки човек се нуждае от подкрепа в сетния си миг, за да се отдели по-леко Душата от Тялото…”
Доц. Байчев бързо се прочу не само в Плевен, но и в цяла България със сполучливо прилагания от него щадящ начин на рационална мамектомия при карцином на гърдата, почти винаги – без усложнения след нея. Когато разбрах, че е дошъл да работи в София, цяла зима и пролет правех неуспешни опити да се срещнем. Или не вдигаше, или отговаряше по GSM-а по един и същи начин: “В операционната съм, чакам гефрира, за да знам как да продължа.” Така – от понеделник до петък на обед. След което тръгваше с колата за Плевен, където го чакат за преглед и операция десетки жени. Дано така – пълноценно, задъхано, в носене на Надеждата и Изцелението, да протича животът му още дълги, дълги години.
Както и на стотиците други млади талантливи Хирурзи в нашата Родина!
Автор: Д-р Тотко Найденов