ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ХИРУРЗИ

Началото на кардиохирургията във Варна поставя проф. Генчо НАЧЕВ, който извършва в местната Клиника първите 10 операции, специално дошъл за целта с екипа си от софийската “Св. Екатерина”. Първият й началник, за кратко, е доц. Владимир ДАНОВ, но той скоро след това отива в УНСБАЛ “Св. Анна” – София. И тогава я оглавява д-р Пламен Панайотов (2008). След името си поставя неясните абревиатури FETCS (всепризнатият европейски сертификат по кардиохирургия); приет е за член и на Европейската асоциация по гръдна и сърдечна хирургия, и на Обществото на американските кардио-торакални хирурзи.

Работил е 3 години в Стара Загора, след което специализира при непрежалимия доц. Борис Мишев в Болница “Лозенец”, както и 4 месеца в Хюстън, САЩ и 1 година – в Истанбул, където лично извършва 230 операции.

Д-р Панайотов пръв – и все още единствен – в България извършва сърдечни операции през мини-стернотомия (много малък разрез малко встрани на гръдната кост). Усъвършенствал е пластиките при дисекираща аортна аневризма (веднъж му се случват последователно 2 в един ден!). Никъде другаде у нас не се прави и операцията на Дейвис (при аневризма на корена на възходящата аорта – прилага се реимплантация на аортната клапа в съдова протеза, заедно с коронарните артерии; по този начин се запазва собствената клапа, а това е особено важно за млади хора!).

Извършил е над 1200 операции на открито сърце във Варна (от тях – 120 митрални пластики), като 20% от тях са в спешен и неотложен порядък. Покрива целият спектър сърдечни операции при възрастни, вкл. комбинирани операции за реваскуларизация и клапно протезиране (пластика), хирургическо моделиране при аневризма на лявата камера (операцията на Дор), тумори на сърцето.

Няколко пъти е извършвал успешно и мълниеносната операция на Тренделенбург при драматичната белодробна тромбемболия!

И Пламен е бил кръжочник, като почти всички хирурзи, и то още от II курс, в Меката на спешната медицина – “Пирогов”; учил се е директно от класика й проф. Георги (Джо) Златарски, включвал се е в екипите на д-р Иван Халачев, д-р Веселин Оцетов, д-р Борислав Константинов. С благоговение е наблюдавал и самия проф. Алберт Луканов. Кого ли не е обучила Школата “Пирогов”? Първата сърдечна операция наблюдава във ВМА – закрита комисуротомия; извършват я пред очите му професорите-генерали Генчо Кръстинов и Йовчо Топалов. Никога няма да забрави тържествения, струващ му се – величествен жест на Кръстинов, който сваля ръкавицата, намазва с йод ръката си и я извършва елегантно, почти ритуално с пръст, каквато е практиката тогава. Смаян е от ювелирната същност на тази специалност и решава: ще я придобие, ще я овладее и той!

За да стане тя смисъл на живота му.

Наивно го питам как издържа това напрежение – по 7-8 часа толкова съсредоточена и тежка оперативна дейност дневно? Успокоява ме със смях: след малко ще си отпочине – на… тенис-корта. Няколко сета – след което ще си вземе душ и ще се прибере освежен вкъщи, за да вечеря и да си легне.

И рано сутринта – пак тук…

Това е стереотиптият биоритъм на кардиохирурзите навсякъде.

Който не може да го издържи – да си сменя професията.

С доц. Валентин ИГНАТОВ, началник на Клиниката по еднодневна хирургия, се виждаме съвсем за кратко. Нарича я ласкаво “безкръвна”, защото е усъвършенствал ендоскопската хирургия и лазерната коагулация. Вальо е от Варна; в тази велика професия го въвеждат д-р Марко Божков, незабравимият ерудит-благородник, учител на толкова други местни хирурзи, уви, отишъл си твърде млад, едва 50-годишен, и легендарният проф. Темелков. Идва в клиниката рано сутринта и си отива, чак когато всичко приключи, не по-рано от 17 ч.

Така и не можах да се видя и поговоря със стария си приятел и единомишленик в борбите за съсловна чистота на БЛС доц. Радослав РАДЕВ, началник на Клиниката по гръдна хирургия: та той така и не излезе от операционната… В късния следобед пък имаше свободен прием в кабинета си; рано сутринта също не можа да ми отдели и 20-тина минути – влезе за тежка операция в залата. Прилича на оперен певец – внушителна благородна осанка, красиво лицо с големи изразителни очи и артистична брадичка, мелодичен баритонов глас. Всички тук са запознати със солидната му дисертация “Спешна и неотложна торакоскопия” (научен ръководител доц. Яко Кузманов); авторитетът му сред варненските хирурзи е неоспорим.

Тръгвам си от Варна, истински обнадежден от тези чудесна сплав-амалгама между старото, средното и младото поколение хирурзи.

Затова ще споделя радостта на проф. Росен Маджов, който обявява, че след първоначалния отлив от тази специалност, все повече млади новозавършили колеги искат да работят именно хирургия.

И именно – в УМБАЛ “Св. Марина” – Варна!

Вероятно – има защо…

Автор: Д-р Тотко Найденов

ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ХИРУРЗИ

Проф. Росен МАДЖОВ, ръководител на Втора (жлъчно-чернодробна) хирургическа клиника и зам.-ректор на МУ – Варна, е родом от Балчик, възпитаник на русенската английска гимназия. Той също от студент буквално спи в университетската хирургическа клиника, където е най-активният кръжочник на проф. Петър ЧЕРВЕНКОВ. След дипломирането си отива в Нови Пазар; там завеждащ отделението е вездесъщият, боготворен в целия район д-р Митьо Георгиев. Хирургията в това малко градче е на ниво благодарение не само на него; тук с готовност идват да оперират на място знаменитите варненски хирурзи професорите Червенков и Темелков и доц. Борис Корновски. Д-р Митьо Георгиев доказва, че няма столични и провинциални, има можещи и по-малко можещи хирурзи. През неговата школа са преминали безброй великолепни оператори от Североизточна България.

Росен помни много драматични случаи в Нови Пазар, особено първото си дежурство като шеф-екип. Посреднощ им довеждат двама облени в кръв мъже. Пиянска история? Оказва се – любовна… Единият ляга при жената на другия; опозореният съпруг го дебне да излезе и го халосва с чук по главата, като добиче в чикагска кланица, както го е описал Алеко. Жертвата обаче е само зашеметена (корава глава трябва да е имала!), вади кама и жестоко, на няколко места, наръгва човека, комуто току-що е слагал рога… Едва го спасяват. Младият лекар е дежурен, както е традицията, и на първата си Нова година. Още преди празничните гърмежи започват да пристигат спешни случаи: остър апендицит, два илеуса, перфорирала язва… Привършва на обед следващия ден, 1 януари, почти 13 часа непрекъснато рязане и съшиване… Произнася на колегите си: “Честита Нова година!” и чак тогава усеща колко е смазан от умора; едва намира сили да свали ръкавиците, струполява се на най-близката кушетка и мигновено потъва в дълбок сън, без дори да съблече изцапаната в кръв престилка…

Проф. Маджов оперира практически всичко във висцералната хирургия. Екипът му е подбран, силен, надежден. Тук често идват пациенти с тежки заболявания – рак на черния дроб, панкреаса и жлъчните пътища, некротични панкреатити (най-често вследствие препиване с водка-менте). В близкото минало е извършвал по 400 операции годишно; напоследък ги е намалил на около 250, защото е твърде зает с научна и административна дейност като зам.-председател на Българското хирургическо дружество, член на ВАК и на редколегиите на няколко списания и зам.-ректор на Медицинския Университет – Варна. Дисертационният му труд за научното звание “дмн” (рецензенти професорите Радослав Гайдарски, Николай Яръмов и Шери Таджер) на тема “Място и роля на билиодигестивните анастомози в хирургията на екстрахепаталните жлъчни пътища” прави силно впечатление на цялата гилдия: в него бъдещият професор споделя опита си от проучване на голяма група болни (2 524!), оперирани по повод усложнени форми на жлъчно-каменната болест и налагищи интраоперативна ревизия на екстрахепаталните жлъчни пътища. Разработен е алгоритъм за поведение при резидуални конкременти, вкл. и алтернативни нехирургични методи; въведена е в практиката постоперативната трансфистулна (перкутанна) фиброоптична холедохоскопия, ревизия на екстрахепаталните жлъчни пътища и екстракция на резидуални конкременти и пр. Успешната защита на дисертацията, последвана от хабилитация, утвърждава проф. Росен Маджов сред водещите български жлъчно-чернодробни и панкреатични хирурзи; вероятно заедно с Красимир Иванов те са и най-младите ни професори не само по хирургия, а и изобщо в здравеопазването ни.

При смърт на пациент лично съобщава на близките, независимо кой е бил операторът (отговорността винаги е на ръководителя на отделението или клиниката!); това е най-тежкият момент за всеки хирург и професорът никога няма да свикне с него.

Единственото, което го измъчва, е кризата в морала на някои лекари. Това означава, че те просто не са били за най-великата професия, но тогава пък страда Пациентът, който е най-важното в Нея.

Специализирал е в “Пирогов”, Атина, Тел Авив, Хановер, Рим. Малцина могат да се похвалят с толкова впечатляваща научна продукция: автор и съавтор е на 14 учебника, ръководства и монографии и на над 240 съобщения и публикации (82 от тях – в чужбина!). Неимоверно висок е и импакт-факторът му: 27,254.

Младият хирург-професор Росен Маджов, който е образец за професионализъм, интелект и колегиалност и би могъл да бъде гордост за всяка европейска хирургическа клиника, отморява от напрегнатата си работа най-простичко: с плуване и сауна.

Нали си е дете на Морето…

Вълнуваща е и срещата ми с доц. Борис (Борето) КОРНОВСКИ, с когото сме добри познати от старите романтични времена, когато бяхме членове на УС на БЛС и разпалено обсъждахме развитието на съсловното движение. Дори и като зам.-кмет на Варна (с 2 мандата), доц. Корновски не е пропускал да оперира почти ежедневно (макар и вече 73-годишен, с тежка дископатия, все още продължава да работи и да дава консултации в МБАЛ “Св. Анна”). Многодетният баща на 3 лекари е пословичен в цялата страна с блестящата си техника и богатата ерудиция.

Доц. Корновски е връстник на проф. Темелков; и той е роден през 1937 г., но не във Варна, като него, а в плевенското село Ставерци. Още третокурсник е кръжочник при д-р Стойчо ТЕНЕВ (бащата на бъдещия прекрасен онкохирург доц. Веселин Тенев); на лекции почти не ходи – защото не излиза от залата. И когато се дипломира, Тенев му казва, че притежава квалификацията на хирург с поне 3-годишна практика. 6 месеца в Добрич Корновски извършва поредица от големи операции, вкл. и урологични и ортопедични, заедно с шефа си д-р Минко Добрев, уролога д-р Иван Юхнев и ортопеда д-р Минко Добрев; така и не му намират квартира – а той и не настоява: спи на една кушетка в предоперационното помещение, готов всеки миг да скочи и да надене ръкавиците. Не минава нощ, без да го събудят поне за един спешен случай. Докога би могъл да издържи така?

“Никога не съм се изморявал на масата, каквито и да са операциите. Те са моят Живот, затова не ми тежат!”.

Тогава се научава да дреме прав, докато на пациента дават упойката – с измити, вдигнати нагоре ръце… Главата му клюмва, краката му омекват, те – не, стоят прави, не докосват нищо, за да не се замърсяват: Рефлексът на Хирурга!

После, най-изненадващо, му предлагат не какъв да е пост, а направо – зав. хирургичното отделение, на Каварненската болница. Така, едва 27-годишен, без специалност, Борето Корновски е вероятно най-младият ръководител на болнично отделение, при това – хирургично! – в цяла България! Веднага се съгласява, въпреки предупреждението: “На твоя отговорност…” Отива без колебание и 4 години извършва там най-сложни операции, впечатляващи и най-опитните му колеги, поради което проф. Тотю Андреев лично го кани за свой асистент във Варненската държавна болница. Тук предизвиква фурор с първата у нас едномоментна двустранна резекция на бял дроб. Оперира с проф. Байо Баев (тогава – за кратко време, ръководител на Катедрата), гръдните хирурзи д-р Веселин Тодоров и д-р Андрей Симеонов. Славни, луди времена – на подвизи в залата и… безпаричие!

Борето специализира в Онкологичния център в София – при още тогава легендарните професори Бочо Кръстев и Станко Киров. Веднъж отстранява пред него карцином, обхванал хранопровода и проникнал към ларинкса. След това издърпва стомаха и го пришива направо към устата. Станко Киров е изумен от толкова находчивото решение и после споделя пред колегите удивлението си от сръчността на младия варненец.

Корновски се усъвършенства в голямата коремна хирургия. Бързо става известен с пестеливата прецизност на движенията си, бързата и красива деструкция (отстраняването на засегнатите органи) и финото шиене, граничещо с “бродиране”. И, нещо не по-маловажно – чистотата на оперативното поле: не допуска обилно кървене, с което предотвратява нежелани кръвопреливания. (Както казва: “Кръвопреливането е още една, допълнителна операция; трябва да направиш всичко възможно, за да я избегнеш и да я спестиш на пациента, да го щадиш!”.)

С професорите Тотю Андреев и Тодор Тодоров създават една от първите в страната клиники по стомашна хирургия (която по-късно доц. Корновски заслужено оглавява) и по колопроктология (ръководена и развивана от проф. Темелков). Двамата с него въвеждат във Варна радикалното отстраняване на хранопровод (обхванат от рак или изгорен от корозивни вещества) и пластиката му със стомаха, който е неговият доказано най-добър заместител.

Борето никога не е давал кръв: бил е тежък язваджия (още като студент е опериран от проф. Агоп Чакъров заради перфорация; преживял е и 5 мелени), а е прекарал и тежък хепатит (след убождане по време на операция го заразява пациент: зловещата съдба на хиляди хирурзи по целия свят…).

Не знае не само какво е умора, но и отпуска. Когато го назначават за зам.-кмет, има да ползва 300 дни от клиниката; след 2-та мандата се връща в нея с нови 300 от общината, разбира се – също невзети и до ден днешен.

Много тежко преживява смърт на пациент – и никога няма да свикне с нея. Смъртността обаче в клиниката е ниска (“Защото е важна не само сполучливата операция, а и доброто възстановяване и гледането на пациента след нея!”)

Вярва в “Някаква Висша Сила”, която бди над болния и неговия лекар, но е толкова съсредоточен по време на операция, че забравя за всичко наоколо.

Удивителното е, че и двамата сина на доц. Борис Корновски са видни варненски хирурзи, като него. По-малкият, Владимир е асистент в Кардиохирургичната клиника на УМБАЛ “Св. Марина” (“Сутрин излиза рано, вечер се връща късно; и той няма умора като татко си…”). Батко му Стефан е гръден хирург в Клиниката на доц. Радослав Радев (“И той само оперира, нищо друго не знае и не иска да прави…”. Дъщерята на Борето – Доротея също е лекар, но педиатър; съпругът й обаче (т. е. зет му), д-р Яник Карацомис, също е хирург (бил му е студент!); те живеят и работят в Атина.

Наближава 18 часа, когато д-р Пламен ПАНАЙОТОВ, ръководител на новооткритата Клиника по кардиохирургия, най-после намира време да се видим за кратко. Току-що е излязъл от залата. Днес сутринта е извършил една реоперация на жена с пластика на аортната клапа от преди 13 години (току-що й е заменил митралис) – това е продължило 4 часа; следобед е оперирал по-кратко – “едва” 3 часа – сменил е аортна и митрална клапа и е направил пластика на трикуспидалис). Годишно тук извършват над 600 операции, 400 от които – лично Панайотов.

“Пловдивчанин, завършил в София, работещ във Варна”, това е кратката характеристика на този 52-годишен младолик мъж. С допълнението, че идва в черноморската ни столица от Кувейт, по лична покана от проф. Красимир Иванов, на която не може да устои и която ще промени живота му.

Автор: Д-р Тотко Найденов

ПРОФЕСОРИТЕ

ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ХИРУРЗИ

Безспорно най-видният варненски хирург е първият наш професор на тази специалност Параскев СТОЯНОВ.

Съвременната варненска хирургия дължи развитието си на професорите Петър АЛТЪНКОВ (основател и пръв ръководител на Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести, 1961 – 1968; от 1972 до пенсионирането си през 1976 – ръководител на обединената Катедра по хирургия на МУ – Варна); Григор ГРИГОРОВ (ръководител на Клиниката по стомашно-чревна хирургия; ръководител и на Хирургическата клиника в Бургас; ръководител на Българската медицинска бригада във Виетнам), Тотю АНДРЕЕВ (ръководител на Катедрата по хирургически болести; основател и ръководител и на Клиниката по урология, 1967 – 1979); Андрей СТОЙЧЕВ (ръководител на обединената Катедра по хирургия, 1976 – 1980); към тях с чиста съвест добавям професорите Красимир ИВАНОВ и Росен МАДЖОВ, както и доцентите Борис КОРНОВСКИ, Яко КУЗМАНОВ, Радослав РАДЕВ и Валентин ИГНАТОВ; но нейната жива емблема и легенда е проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ, Лекар на България.

Във Варна работят и много други чудесни колеги.

С намерение да видя някои от тях, тръгвам за най-красивия ни град и пристигам в УМБАЛ “Св. Марина” в късния мартенски следобед.

Всички са още тук, някои дори не са излизали от залите…

Кабинетът на дългогодишния изпълнителен директор е отрупан с разкошни букети; целият ухае на камелии, рози, карамфили. С изненада научавам, че завчера той е навършил своя половин век: изглежда много по-млад. Знам, че е успешен мениджър, но ще пиша за него като за добър хирург по настоятелната препоръка именно на проф. Темелков.

Проф. Красимир ИВАНОВ е кореняк-варненец. Завършва в родния си град (1986) и 3 години работи в девинската болница. Но Голямата Хирургия го влече, а Тя е най-близо само в родната Варна. За 19 години изминава пътя от аспирант до професор и ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение. “Дмн” и професор става през 2009 г., след защита на дисертационен труд “Нови насоки в диагностиката и лечението на колоректалния карцином”, приносите на който са, че за пръв път у нас се прилага комплекс от молекулни маркери, характеризиращи отделните етапи в онкогенезата на заболяването; този панел се предлага за бъдещ стандарт, който да определя терапевтичното поведение; изработен е и алгоритъм за определяне на индивидуалния риск-индекс на всеки пациент. Официалните резензенти на дисертацията – професорите Николай Яръмов, Шери Таджер и Гено Киров, му дават най-висока оценка; без да съм специалист по темата, няма как да не я приема, щом идва от самите тях.

Заслугите на проф. Красимир Иванов за развитието на съвременната варненска медицина и особено – хирургия, са неоспорими: той разкрива в УМБАЛ “Св. Марина” нови оперативни клиники: по кардиохирургия, съдова хирургия, лицево-челюстна хирургия, ендокринна хирургия, еднодневна хирургия (първата в България, с ендоскопски, лазерен и инвазивен сектор), урология, УНГ, както и по анестезиология и интензивно лечение, интервенционална кардиология и миниинвазивна диагностика. Наистина е неуморен: изгражда и непрекъснато обновява Центъра по образна диагностика с интегриран рентгенографски апарат с дистанционно управление, ядрено-магнитен GE 1,5 T резонанс, 128-срезов компютърен томограф, скенер SOMATOM Spirit, остеометър за цялото тяло, позитронен емисионен томограф; така тази болница разполага и работи с най-съвременната технология у нас; затова е и единствената у нас, отличена с 3 звезди от Европейската фондация за качество! До края на годината ще бъдат основно подновени и клиниките по ортопедия, по неврохирургия и по АГ, все интервенционални направления. Развита е и инвазивната кардиология (около 15 коронарографии и поне 10 стента поставят в Клиниката по кардиология, ръководена от чудесния клиницист доц. Атанас ПЕНЕВ (с когото заедно сме отбивали военната си служба като старшини-школници във Враца и ВМА); това също си е почти кардиохирургия, само че – безкръвна. Така от “Терапиите”, както все още е известна Болница “Св. Марина” на варненци, тя съвсем скоро ще бъде наричана от тях “Хирургиите”; безспорната заслуга за това преобразяване е на проф. Красимир Иванов!

Не по-малко важно е и, че персоналът е най-добре стимулираният в България: хората тук получава най-високата в страната заплата (брутно над 1080 лв; за лекарите тя е средно 2225 лв!).

Още като студент, бъдещият професор не излиза от залите. Спомня си с умиление за първите си учители – д-р Марко Божков и д-р Мария Иванова; и двамата си отиват твърде млади от белия свят, но всички варненски хирурзи още ги помнят. Специализира и в Швейцария (Берн).

Проф. Красимир Иванов работи основно в областта на колопроктологията и в този смисъл е съратник и приемник на достолепния проф. Темелко Темелков. Те двамата, заедно с доц. Валентин Игнатов, развиват и внедряват лапароскопската хирургия във Варна (втори в страната, след основоположника и класика й проф. Тома Пожарлиев): от 1994 г. досега са извършили безброй успешно интервенции в тази област; освен на дебелите черва, я прилагат и при хиатални хернии, тумори на надбъбрека и пр. Красимир Иванов първи у нас извършва интраоперативната вътрелуменна (ендоректална) ехография и лапароскопска интерсфинктерна резекция при ректален карцином.

По всичко личи, че в най-скоро време варненските лекари ще осъществят и своите чернодробни трансплантации; за целта директорът е изпратил младия д-р Пламен Михайлов на специализация в Милано и двама хепатолози – в Берн. А доц. Александър Хинев, д-р Михаил Чешмеджиев и д-р Билян Платиканов извършват и първите бъбречни трансплантации извън София; те вече са 7. Очаква се хабилитация на най-младия доцент-хирург в България (чието име ще съобщят, след като процедурата мине успешно).

Авторитетът на варненските хирурзи проличава и от редовно провежданото тук биенале по Колопроктологична хирургия (създадено и – свидетел съм! – отлично организирано от проф. Темелков, подпомогнат от младите професори Красимир Иванов и Росен Маджов), на което неизменно присъстват над 300 колеги от цялата страна и над 30 – от целия свят.

Питам професора защо в България има толкова много изпълнителни директори-хирурзи, и почти винаги те са сред най-успешните наши здравни мениджъри. Очаквам точно този отговор: защото Хирургът може да носи Отговорността! Освен това – е свикнал на къртовска работа и не се плаши от физическо и психическо натоварване.

Радва се, че има желязна психика: “Трудно се вживявам в каквото и да е, и това е добре, защото хирургът често е лашкан от “Осанна” до “Разпни го!”. Ако вземе да се впечатлява дълбоко, скоро ще рухне… А “директор” не е професия, само длъжност. Моята професия е хирург, и съм горд с нея!”.

Заявява, че има “твърде интересно хоби”: работата… Тя му е “най-голямото удоволствие”: работи по 12-14 часа дневно. Не е меломан, дори и в операционната почти никога не слуша музика, а ако някой пусне радио, не я долавя, съсредоточен в ръцете си и в органа, който реже или шие. Единственото, което може малко да го увлече, е четенето на художествена литература.

Автор: Д-р Тотко Найденов