Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology

В пост във Facebook, доктор Стефан Митев разказва за случай от неговата практика, свързан с употребата на нестероидното противовъзпалително лекарство Диклофенак и потенциалните вреди, които то може да нанесе на пациент.

„В началото на месеца направих колоноскопия на 30-годишен мъж с кървене след изхождане. Кървенето се оказа от хемороиди, но с изненада открих язви по клапата между тънкото и дебелото черво (илеоцекална клапа). Язвите са белите зони, показани със стрелки на снимката.

Автоматичният ми въпрос е какви медикаменти е приемал наскоро пациентът?

Колоноскопията се проведе без упойка, чрез метода с вода (water exchange) и пациентът бе буден през цялото време. Веднага може да отговаря, което в случая бе твърде ценно.

Преди три дни бе завършил 10-дневен курс с диклофенак. Лекарството му е препоръчано от лекар във фитнеса. То е от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и често се използва при различни видове болка. Възможен страничен ефект е възникване на ерозии (повърхностни увреждания) и язви в стомашно-чревния тракт поради намалено образуване на простагландини, имащи защитни функции. Пациентът е приемал инхибитор на протонната помпа за намаляване на киселинността в стомаха, но това не помага относно засягането на тънкото черво.

Взех биопсии от засегнатата зона и резултатът е съвместим с остра медикаментозна увреда, почти сигурно от диклофенак. Ако пациентът бе попаднал на друго място, съществуваше сериозна вероятност да получи диагнозата болест на Крон, която също протича с язви в областта. Грешната диагноза щеше да доведе до редица неприятни последици. Възможността да задавам въпроси на пациента по време на изследването е твърде ценна.

Внимавайте с приема на нестероидни противовъзпалителни средства.

Употребявайте ги, когато има нужда и с повишено внимание за потенциални странични ефекти.“