7 признака, че може да страдате от инсулинова резистентност

Постоянна умора, неудържим глад за сладко и качване на килограми са сред най-честите сигнали, които могат да насочат към инсулинова резистентност.Инсулиновата резистентност се превърна в едно от най-разпространените метаболитни нарушения през последните години. Въпреки това много хора живеят с нея дълго време, без да подозират за проблема. Симптомите често се приемат за резултат от стрес, преумора или „бавен метаболизъм“, а всъщност могат да бъдат първите предупредителни сигнали, че организмът има затруднения с регулирането на кръвната захар.Добрата новина е, че когато бъде открита навреме, инсулиновата резистентност в повечето случаи може да бъде овладяна чрез промени в начина на живот, правилно хранене и при необходимост – медикаментозна терапия под лекарски контрол.

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса. Основната му задача е да „отключи“ клетките, за да могат те да приемат глюкозата от кръвта и да я използват като източник на енергия.

При инсулинова резистентност клетките постепенно започват да реагират по-слабо на действието на инсулина. За да компенсира това, панкреасът започва да произвежда все повече инсулин. В началото нивата на кръвната захар могат да останат нормални, но в организма вече циркулират необичайно високи количества инсулин.

С течение на времето това натоварва панкреаса и значително увеличава риска от развитие на преддиабет, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други метаболитни нарушения.

7 симптома, които могат да подсказват инсулинова резистентност

1. Натрупване на килограми, особено около корема

Един от най-характерните признаци е натрупването на мазнини в областта на талията. Високите нива на инсулин стимулират складирането на мазнини и затрудняват тяхното разграждане.

2. Постоянен глад и силно желание за сладко

Ако често изпитвате глад само час-два след хранене или изпитвате непреодолимо желание за сладки изделия, това може да е знак, че клетките не използват ефективно глюкозата.

3. Умора след хранене

Чувството за отпадналост след обяд или вечеря не винаги е нормално. При инсулинова резистентност организмът трудно използва глюкозата, което може да доведе до сънливост, умора и чувство за тежест.

4. Потъмняване на кожата в определени зони

При някои хора се появяват по-тъмни участъци по кожата, най-често по врата, под мишниците и около слабините.

5. Повишени триглицериди и омазнен черен дроб

Инсулиновата резистентност често не засяга само нивата на кръвната захар. Тя може да бъде свързана още с високи триглицериди и ниски нива на „добрия“ холестерол (HDL). Поради тази причина лекарите разглеждат това състояние като част от т.нар. метаболитен синдром.

6. Трудна концентрация

Някои хора описват усещане за забавено мислене, разсеяност, проблеми с паметта. Макар тези симптоми да не са специфични само за инсулиновата резистентност, те често се наблюдават при хора с нарушен въглехидратен метаболизъм.

7. Повишена кръвна захар или фамилна обремененост

Високи нива на кръвна захар или фамилна обремененост – ако в семейството има хора с диабет тип 2, рискът от инсулинова резистентност също е по-висок. Допълнително внимание трябва да се обърне при наличие на синдром на поликистозните яйчници при жените.

Добавки, които поддържат нормалната кръвна захар

Някои билкови екстракти могат да бъдат изключително полезни за поддържане в норма нивата на кръвната захар.

ИнсуРезист ФОРТЕ от Biotica 1961 е хранителна добавка, която съдържа екстракти от Банаба, Гимнема силвестре, Бяла черница, както и Алфа-Липоева киселина и Цейлонска канела.

Продуктът представлява естествена подкрепа за протичането на метаболитните процеси и за постигане на уравновесени стойности на глюкозата в кръвта. Предлага се с обновена и усъвършенствана ФОРТЕ формула за по-бърз ефект.

Съдейства за метаболитно равновесие и спомага за запазването на нормални концентрации на кръвната захар. Уникалната формула има принос за контролиране на чувството за глад, управление на телесното тегло и повишаване на чувствителността на организма към инсулин.

 Как се поставя диагнозата?

Инсулиновата резистентност не може да бъде установена само по симптомите. Обикновено лекарят назначава комбинация от изследвания, сред които:

  • кръвна захар на гладно;
  • инсулин на гладно;
  • HOMA-IR индекс;
  • орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) с проследяване на глюкоза и инсулин;
  • липиден профил;
  • гликиран хемоглобин (HbA1c).

Резултатите трябва винаги да бъдат интерпретирани от лекар, тъй като стойностите се оценяват в контекста на цялостното здравословно състояние.

Може ли инсулиновата резистентност да бъде овладяна?

Да. При много хора състоянието се подобрява значително, когато се предприемат навременни мерки срещу инсулиновата резистентност. Най-често специалистите препоръчват балансирано хранене. Добре е менюто да включва повече зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури и полезни мазнини. Препоръчва се ограничаване на сладки изделия, подсладени напитки и преработени храни.

Повишената физическа активност също подобрява състоянието. Дори 30–40 минути бързо ходене дневно могат да окажат положителен ефект. Комбинацията от кардио упражнения и силови тренировки обикновено дава най-добри резултати.

Навременните изследвания, здравословният начин на живот и консултацията със специалист могат да помогнат не само за подобряване на ежедневното самочувствие, но и за намаляване на риска от диабет тип 2 и други сериозни метаболитни заболявания в бъдеще.

Доц. д-р Весела Карамишева: Приемът на достатъчно вода е част от грижата за спокойна бременност

Доц. д-р Весела Карамишева е специалист акушер-гинеколог с повече от 20 години опит и профилиране в областта на онкопрофилактиката и диагностика на социално-значими заболявания в акушерството и гинекологията. Работи активно в областта на оперативната гинекология и миниинвазивна гинекологична хирургия. Участва и подкрепя колаборации с научни екипи и институции в страната и извън нея, насочени към реализиране на изследователски, образователни и приложни инициативи с интердисциплинарен характер. От 2009 г. работи в СБАЛАГ „Майчин дом“. Хабилитиран преподавател към Катедра по Акушерство и гинекология, МУ-София. От 2020 г. доц. д-р Карамишева е част и от екипа специалисти на Медицински център Гея Мед.
Разговаряме с доц. Весела Карамишева за темата, която стои в основата на всяка здрава бременност – балансираната грижа за бъдещата майка. Храненето, добрата хидратация, умереното движение и времето на чист въздух не са просто препоръки, а част от ежедневния режим, който подпомага както здравето на жената, така и правилното развитие на бебето. В интервюто доц. Карамишева дава практични насоки как бременните жени да изградят по-осъзнати навици и да преминат през този важен период с повече спокойствие, енергия и увереност.

Доц. Карамишева, често говорим за профилактика, изследвания и медицинско проследяване. Но доколко ежедневните навици влияят върху репродуктивното здраве още преди бременността?

Ежедневните навици имат съществено значение за репродуктивното здраве и е добре грижата да започне още преди планирането на бременността. Няма точно определен момент, от който да започнем – колкото по-рано изградим полезни навици, толкова по-добра основа създаваме за бъдещото репродуктивно здраве. В съвременното динамично време най-голямото предизвикателство е да намерим и поддържаме устойчив баланс между доказани фактори за здраве: начин на хранене, движение, качествен сън, поддържане на подходящо телесно тегло по време на бременност. Това, което със сигурност можем да кажем е, че ограничаването на доказаните вредни фактори – тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и хроничния стрес – има благоприятно значение за общото и репродуктивното здраве.

„Ядене за двама“, повече вода, пълна промяна на режима – кои са митовете и какво реално се променя в нуждите на жената по време на бременност?

Още от древността бременността се обвързва с известна мистичност. Дълго време процесите, които протичат в организма на жената, не са били напълно разбрани, а и днес създаването и развитието на нов живот продължава да се възприема като едно от чудесата на природата.
Един от най-разпространените митове е, че бъдещата майка трябва да „яде за двама“. Вероятно този мит е свързан с исторически периоди на хранителен недостиг, когато осигуряването на достатъчен енергиен и хранителен прием за бременната жена е било от съществено значение за нейното здраве и за развитието на плода.
Днес обаче знаем, че не е необходимо количеството храна да се удвоява. По-важни са качеството, разнообразието и редовният прием на пълноценни хранителни вещества.

  • Променят се и нуждите от определени витамини и минерали, като фолиева киселина, желязо, йод и витамин D, но приемът им трябва да бъде съобразен с индивидуалното състояние и препоръката на наблюдаващия лекар.
  • Природата често ни дава най-добрите и достъпни решения – движение, светлина, свеж въздух и възстановяване. При липса на медицински противопоказания, редовната умерена физическа активност подпомага контрола на теглото, добрия сън и настроението, намалява риска от гестационен диабет и проблеми с високото кръвно налягане и подготвя тялото за раждането. За здрави бременни без противопоказания Световната здравна организация препоръчва общо поне 150 минути умерена физическа активност седмично, разпределена според възможностите и комфорта на жената.
  • Един от елементите с особено значение за цялостната грижа за организма е добрата хидратация. Водата участва в основните физиологични процеси и е важна част от балансирания ежедневен режим. Тя не е самостоятелно средство за лечение, но има своето важно място в поддържането на общото и репродуктивното здраве.
Хидратацията е особено важна по време на бременността, защото в този период жените се сблъскват с увеличен обем на кръвта и потребността на организма от повече течности. Това обаче не означава механично да се пие прекомерно количество вода, а приемът да бъде редовен и съобразен със сезона, физическата активност и медицинското състояние.

Затова бременността не изисква цялостно и рязко преструктуриране на начина на живот. По-скоро са необходими целенасочени, постепенни и устойчиви промени, съобразени с индивидуалните потребности, обичайния ритъм на жената и протичането на бременността.

На какво е важно да наблегне една жена, когато планира бременност или вече е бременна – храна, вода, произход и качество на продуктите?

Когато една жена планира бременност или вече е бременна, е важно да обръща внимание не само на количеството, а преди всичко на качеството, разнообразието и произхода на храната и водата. За съжаление, постигането на идеален хранителен режим невинаги е лесно, а биологичните продукти често са по-скъпи. Все пак това не означава, че добрият избор е недостъпен.
В България има фермерски пазари, местни производители и сезонни продукти на сравнително достъпни цени. Хубаво е жената да търси надеждна информация от медицински организации и научно обосновани здравни сайтове, а при съмнение да обсъжда хранителния си режим с лекар или диетолог.

  • Важно е да помним, че по-голямото количество не означава по-високо качество, а привлекателният външен вид невинаги е гаранция за по-добър хранителен състав. По-ценни са свежестта, сезонността, ясният произход, правилното съхранение и минималната обработка на продуктите.
  • Същият принцип важи и за водата – тя трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба.

Моят съвет към пациентките, планиращи бременност, е да правят информирани, разумни и устойчиви избори.

Водата трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба

Как чистата среда, храната и водата се отразяват върху репродуктивното здраве и развитието на новия живот?

Животът се заражда и развива във водна среда и може би затова водата остава един от най-силните символи на началото. Но когато говорим научно, най-важна е цялостната среда, която създаваме – чистата вода, качествената храна, въздухът и навиците ни. Чистотата на продукта не се определя само от етикета „био“ или от безупречния му външен вид. Значение имат произходът, контролът, сезонността, начинът на производство, съхранението и подготовката му за консумация.
Половите клетки не пазят „спомени“ в буквалния смисъл, но носят генетична и епигенетична информация. Затова грижата за собственото ни здраве още преди зачеването е и форма на грижа за бъдещото поколение.

Какво препоръчвате на родителите при избора на вода за бебето и за цялото семейство? Какви въпроси най-често получавате за преваряване, подходяща вода за новородено и приготвяне на храна?

Съвсем естествено е след девет месеца, в които сме изградили доверие, бъдещите майки да продължат да ни търсят и с въпроси за първите грижи за бебето. Едно от най-честите допитвания е каква вода да изберат – за пиене, за приготвяне на мляко и храна и дали е необходимо тя да се преварява.
За мен лично при избора на вода е важно да има ясен произход, постоянен състав и надеждна сертификация.
Разбира се, важно е родителите винаги да спазват указанията за приготвяне на конкретната храна и препоръките на педиатъра. Най-същественото е изборът да бъде информиран, последователен и съобразен с възрастта и индивидуалните потребности на детето.

Кои са най-честите въпроси и притеснения, с които бъдещите и настоящите майки идват при Вас – и кои са нещата, на които Вие като специалист ги съветвате да обръщат най-голямо внимание?

В дългогодишната ми практика съм установила, че въпросите и притесненията на родителите до голяма степен остават едни и същи. В основата им стои най-естественото желание детето да се развива нормално и да се роди здраво. Трудно е да се даде еднозначен отговор, тъй като всяка жена идва със своята възраст, социална среда, здравна култура, психологическа нагласа и личен житейски опит. За краткото време на една консултация специалистът трябва не само да предостави медицинска информация, но и да я поднесе по начин, който е разбираем, спокоен и съобразен с конкретния пациент.
Най-често въпросите са свързани с храненето, двигателната активност, приема на витамини и добавки, проследяването на бременността, рисковете от инфекции, влиянието на стреса и начина на живот. Като специалист винаги съветвам жените да се фокусират върху няколко основни неща – редовни профилактични прегледи, балансирано хранене, добра хидратация, умерено движение, достатъчно сън и избягване на доказани рискови фактори като тютюнопушене, алкохол и самолечение.
Нашата обща цел, както винаги казвам, е успешното протичане на бременността и раждането на здраво дете. За да я постигнем, е необходимо да извървим този път заедно – чрез открит диалог, взаимно уважение, доверие и споделена отговорност.

Синдром на Протей: причини, симптоми, диагноза и лечение

Синдромът на Протей е изключително рядко генетично заболяване, при което определени части на тялото нарастват прекомерно и асиметрично. Засяга кожа, кости, мастна тъкан и кръвоносни съдове, като причинява видими деформации, функционални затруднения и сериозни медицински усложнения. В тази статия разглеждаме причините, симптомите, начина на диагностика и съвременните подходи за лечение и проследяване.

Какво е синдромът на Протей?

Синдромът на Протей е прогресивно генетично разстройство, характеризиращо се с неравномерен и асиметричен свръхрастеж на различни тъкани – кожа, кости, мастна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове. Наименованието произхожда от древногръцкия бог Протей, способен да променя формата си – метафора за непредсказуемото и многообразно клинично представяне на заболяването.

Характерна особеност е, че свръхрастежът е локализиран: например единият крак може да е значително по-дълъг или по-обемист от другия, едната половина на лицето – увеличена, или отделни участъци от кожата – уплътнени и надебелени. Много деца се раждат без явни аномалии, а промените се появяват и задълбочават постепенно в хода на детството.

Причини: мутация в гена AKT1 и соматичен мозаицизъм

Синдромът на Протей се причинява от мутация в гена AKT1, която възниква след зачеването – явление, известно като соматичен мозаицизъм. Това означава, че само част от клетките в тялото носят мутацията, поради което са засегнати единствено определени тъкани и органи. Именно затова заболяването обикновено не се унаследява по класически начин и в семейството рядко има друг засегнат член.

Мутацията активира сигналния път AKT1/PI3K/mTOR, отговорен за регулиране на клетъчния растеж и оцеляването. Патологичната му активация води до неконтролирана клетъчна пролиферация в засегнатите тъкани.

Симптоми на синдрома на Протей

Клиничната картина е изключително вариабилна – няма двама пациенти с напълно еднакви прояви. Симптомите засягат множество органи и системи:

Костни и скелетни промени

  • Прекомерен растеж на крайниците – удължаване, задебеляване или деформация на ходила
  • Сколиоза и изкривяване на гръбначния стълб
  • Асиметрия на лицевия скелет и промени в черепа
  • Нарушена походка и ограничена подвижност на ставите

Кожни промени

  • Удебелена, груба кожа с характерни плочки (connective tissue nevi)
  • Пигментни изменения и доброкачествени кожни тумори
  • Бавно прогресиращи кожни лезии с неравна повърхност

Съдови малформации

  • Разширени вени и аномалии в кръвоносните и лимфните съдове
  • Повишен риск от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия
  • Лимфедем на засегнатите крайници

Неврологични и онкологични прояви

  • Гърчове и когнитивни затруднения при част от пациентите
  • Повишен риск от доброкачествени и злокачествени тумори в различни органи
  • Свръхрастеж на мастна тъкан и мускули, водещ до асиметрия на тялото

Важно е да се подчертае, че описаните промени не са само козметичен проблем. Те могат да причинят хронична болка, ограничена мобилност, компресия на вътрешни органи и животозастрашаващи съдови усложнения.

Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на синдрома на Протей се основава на три стълба: клинична оценка, образни изследвания и генетично тестване. Лекарите търсят характерната триада от:

  • Асиметричен и непропорционален свръхрастеж на тъкани
  • Специфични кожни и костни лезии
  • Съдови аномалии с прогресия във времето

Генетичният анализ за мутация в AKT1 може да потвърди диагнозата, но тъй като мутацията не се открива в кръвта при всички пациенти поради мозайчния характер на заболяването, често е необходима биопсия от засегната тъкан.

Поради изключителната рядкост на заболяването – под 1 случай на 1 милион души – пациентите обикновено се насочват към специализирани центрове с мултидисциплинарни екипи, включващи генетици, ортопеди, дерматолози, съдови хирурзи и невролози.

Лечение и проследяване на синдрома на Протей

Към момента не съществува лечение, което да излекува синдрома на Протей. Терапевтичният подход е симптоматичен и е насочен към контрол на усложненията и подобряване на качеството на живот на пациентите.

Хирургични интервенции

  • Ортопедични операции за корекция на деформации и изравняване на дължината на крайниците
  • Стабилизиране на стави и гръбначен стълб
  • Пластично-реконструктивни процедури за намаляване обема на свръхрастнали тъкани

Съдова профилактика и рехабилитация

  • Медикаментозен и интервенционален контрол на венозни малформации
  • Профилактика на тромбози и тромбоемболични усложнения
  • Кинезитерапия, рехабилитация и помощни средства – ортези, специални обувки
Любопитно
» Джоузеф Мерик - Момчето – слон, известното дете със Синдрома на Протей
» Редки заболявания и синдроми

Таргетна терапия – перспективи

В последните години активно се проучват таргетни терапии, насочени към AKT1-сигналния път. Инхибиторите на PI3K/AKT/mTOR показват обещаващи резултати в клинични проучвания, но засега не са утвърдени като стандартна терапевтична практика.

Психологичен и социален аспект

Предизвикателствата при синдрома на Протей далеч надхвърлят медицинските. Видимите физически промени и многократните оперативни интервенции нерядко водят до снижено самочувствие, социална изолация и стигматизация в учебна и работна среда. Изследванията показват повишена честота на тревожност и депресия сред засегнатите лица.

Психологичната подкрепа – за пациента и за неговото семейство – е неразделна част от цялостния терапевтичен план. Пациентски организации, групи за взаимопомощ и информационни кампании за редки болести играят ключова роля за намаляване на стигмата и социалното приобщаване на засегнатите.

Заключение

Синдромът на Протей е красноречив пример за това как единична генетична мутация може да промени коренно развитието на тъканите в човешкото тяло. Въпреки липсата на окончателно лечение, ранното разпознаване, специализираното проследяване в мултидисциплинарен екип и комплексният терапевтичен подход могат да ограничат значително усложненията. Целта е засегнатите хора да водят максимално пълноценен и качествен живот.

Lu-PSMA терапия: какво представлява лечението с Лутеций

Lu‑PSMA терапията (или 177Lu‑PSMA терапия) е модерно радиолигандно лечение при напреднал рак на простатата. Тя използва комбинация от молекула, която се закача върху клетките на простатния карцином (PSMA – Prostate‑Specific Membrane Antigen), и радиоактивен изотоп – лутеций‑177 (177Lu). Този „таргетиран“ радиоизотоп доставя лъчение директно до туморните клетки и така ги уврежда, докато по‑голяма част от здравите тъкани остава сравнително щадена.

Как работи Lu‑PSMA терапията?

При лечение с Lu‑PSMA се въвежда във вената PSMA‑специфичен лиганд, маркиран с лутеций‑177. Този комплекст циркулира в кръвта, „засича“ клетките на простатния карцином, на които има високо ниво на PSMA, и се прикрепя към тях. След като се прикачи, радиацията от лутеций‑177 уврежда ДНК‑то на раковите клетки и води до тяхното загиване.

Този механизъм дава на терапията характера на персонализирано и прецизно лечение – ефектът се концентрира предимно върху туморните огнища, а не върху целия организъм.

 Полезно
 » ДЖЕНОМИКС ОНКО ПРЕВЕНТ ТЕСТ ЗА ГЕНЕТИЧЕН РИСК ЗА РАК НА ПРОСТАТАТА
 » ДЖЕНОМИКС ОНКО ПРЕВЕНТ МЪЖКИ ПАКЕТ – ОЦЕНКА НА ГЕНЕТИЧНИЯ РИСК ОТ РАК НА ПРОСТАТАТА, КОЛОРЕКТАЛЕН РАК И КОЖЕН МЕЛАНОМ
 » Кои храни и напитки могат да повишат риска от рак на простатата
 » Лечение при рак на простатата

При какви пациенти се използва Lu‑PSMA терапията?

Lu‑PSMA терапията е подходяща предимно при пациенти с:

  • Напреднал рак на простатата, особено когато заболяването продължава да прогресира въпреки хормонална терапия.
  • Метастатична форма на простатен карцином, включително костни и лимфни метастази.
  • Рак на простатата, резистентен на кастрация (castration‑resistant prostate cancer – CRPC), при който стандартните схеми (химиотерапия, хормони и др.) вече не дават достатъчен ефект.

Преди да се започне Lu‑PSMA, задължително се провежда PSMA PET/CT сканиране, което показва дали туморните клетки на пациентите изразяват достатъчно PSMA и могат да бъдат ефективно „усетени“ от терапията.

 

Как протича лечението с Lu‑PSMA?

Обикновено терапията с лутеций сe дава на серии от вливания, с определен интервал между тях (обикновено няколко седмици). Конкретният брой се определя от лекуващия екип и здравословното състояние на пациента.

По време на лечението и след всеки цикъл пациентите се следят чрез:

  • PSA ниво – за да се оцени дали туморната активност намалява.
  • Образни изследвания (както PSMA PET/CT) – за контрол върху размерите и броя на туморните огнища.

В повечето случаи Lu‑PSMA се прилага като трета или последваща линия терапия, когато първоначалните и вторичните схеми вече не са ефективни.

Предимства на Lu‑PSMA терапията

  • Насочен характер: ефектът е върху туморните клетки, а не върху цялата телесна тъкан.
  • Ефективност при метастази: може да се използва за лечение на костни, лимфни и вътрешноорганни метастази.
  • Подобряване на качеството на живот: при някои пациенти терапията намалява симптоми (като болка от костни метастази) и удължава живота.

Къде „стои“ Lu‑PSMA в лечението на рака на простатата

Lu‑PSMA терапията е една от най‑съвременните опции при напреднал рак на простатата, особено във фазата, когато повечето стандартни схеми са изчерпани. Тя комбинира точно „таргетиране“ на раковите клетки с радиоактивно въздействие, като по този начин предлага нова възможност за продължаване на терапията и подобряване на прогнозата при подходящо избрани пациенти.