Социалните мрежи. Вече не можем без тях. Те запълват празните пространства в живота ни. А празни пространства дал Господ. Имаме нужда някой да ни изслуша, имаме нужда от приятели, имаме нужда от любов, а не на последно място – имаме и най-естествената от всички необходимости – необходимостта от секс.
Добре, съгласна съм да запълня празноти като изслушване и обмяна на поизтъркани мъдрости, щом съм влязла доброволно с социалната мрежа, щом съм се „сприятелила” с над 500 човека и ги правя свидетели на случващото се около мен. Понякога и аз имам нужда от същото това нещо. Съгласна съм да поддържам връзка с истински мои приятели и роднини, които са далече в момента и Интернет е единствената ни връзка и място за контакт. Но категорично не съм съгласна и протестирам против домогванията на всевъзможни непознати самотници да запълвам отчаяната им нужда от любов, а още по-малко – отчаяната им нужда от секс.

Какво най-често казват хората

Ще кажете – ами не се свързвай с тях. Уж не се свързвам. Ама понякога го правя, знам ли – ако е някой забравен съученик или далечен роднина, когото без да искам мога да „резна” в мрежата и да обидя дълбоко… Така че – приемам. Поне докато в чата не запълзят мераци. Те често започват съвсем невинно. „Здравей”, „Как си”. Ей това е любимото ми – „как си” – как очакват да им отговоря?! Да ги залея с душевните си терзания или да ги направя съпричастни на безумната си радост от нещо, за което си нямат и представа какво е?

Както и да е… След това се започва неприкритото напълзяване – „Много си хубава на тази снимка” и тъй нататък и тъй нататък… В един от тези адски досадни моменти обикновено малко грубичко изхвърлям индивида от контактите си без обяснения. Всъщност, като се замислям, това „без обяснения” наистина е гадничко. От другия път вместо коментар ще започна любезно да прилагам списък с по-подходящи за целта сайтове за запознанства. Така де, да се ориентира човекът.

Да поговорим сериозно

Сега – сериозно. Познавам много хора, които са се запознали по Интернет. Познавам и успешни връзки и семейства, родени от (първоначално) онлайн връзка. Съвсем не отричам възможността да се осъществи интимно общуване с помощта на клавиатура и мишка. Обаче! Има нещо, което е важно да се спазва и това е нещо е културата на търсене на секс онлайн. Значи – има си специализирани сайтове за това. Не мога да разбера защо някой ще седне и ще търси секс там, където хората честно и открито си споделят мисли, емоции, преживявания, а понякога и дори работят. Може би така е по-интересно. Може би търсенето на секс в социална мрежа, а не в специализиран сайт дава по-различен вкус и тръпка на приключението. Не знам.

Въпрос до поколение

Аз лично съм от поколението – твърди привърженици на реалния, а не на виртуалния секс. Смятам че докато не видиш, не помиришеш и не почувстваш кожата на някой няма как да се влюбиш. Вероятно греша. А вероятно не. При всички случаи не мога да попреча на другите да опитват. Даже няма да им се сърдя и когато ставам обект на плосковато виртуално ухажване. Но нека и те ме разберат, когато ги пренебрегвам. Пренебрегвам ги, защото аз лично мисля да си остана привърженик на баналния, скучен и до болка познат истински контакт. Когато заедно избираме виното за вечерта, когато заедно решаваме и къде ще е мястото. Когато се събираме, за да се почувстваме. Когато държим ръцете си и говорим. Когато после се изпращаме в студа, прегръщаме се и се смеем заедно. До другото ни истинско виждане. Офлайн. А в социалната мрежа след срещата бих споделила любимия си музикален клип. За тези, които ще ме разберат.

През последните няколко (може би десет) години в любовната терминология навлезе нов термин – „кугърка”. Нов субект ли се появи на интимния хоризонт или нов вид разврат, е въпросът? Нито едното, нито другото.

Кои са кугърките?

Терминът „кугърка“ обозначава жените във връзка от типа „по-млад мъж с по-възрастна жена”. Не че това е нещо невиждано досега. В подкрепа на твърдението, че нищо ново няма под слънцето, ще отбележа че баба ми е с две години по-голяма от дядо ми, имаха здрав брак и отлично (поне в моите очи семейство). Тогава (20-те – 30-те години на миналия век) традицията е била такава – женили са ги с малка разлика във възрастта в полза на жената. Тя е трябвало да бъде по-зряла, за да започне да ражда веднага деца, да има сили да върти къщата и домакинството, а и собственото й семейство се е стараело да я задържи максимално дълго при себе си като безплатна работна ръка.

Да, под слънцето нищо ново, но защо по дяволите този нов термин „цъфна” и все по-често се коментира по страниците на женските списания и дамски сайтове?

• Първо както отбелязахме по-горе – вече за този тип отношения се говори много по-свободно, Деми Мур и Мадона са толкова известни с браковете си с по-млади мъже, че няма накъде повече. Дори и в България това се случва все по-често – Гала се свърза с десет години по-младо гадже, Жени Калканджиева се омъжи за 11 години по-млад от нея мъж, а Юлиана Дончева води с 16 години във възрастовата разлика с мъжа си Станислав. На второ място – с подобряването на качеството на живот, жените остават запазени като външност все по-дълго време, бръчките успешно се заличават с ботокс и хиалуронова киселина, така че една 40-годишна дама спокойно може да се пусне с 20-25 годишен младок и съвсем да не изглеждат нелепо един до друг. И трето, и то съвсем не последно по важност – ставаме (или поне се опитваме да демонстрираме, че ставаме) все по-толерантни към различните от общоприетото.

• Интересът към връзките на млади мъже с по-зрели жени е широко разпространен. Любопитен и изключително показателен в това отношение е фактът, че при задаване на комбинацията от думи «връзка с по-…» в търсачката Google, «връзка с по-млад мъж” излиза на първо място, а „връзка с по-възрастен мъж” – на второ! И доказателствата за интереса към темата продължават – на трето място по търсене стои проблемът „връзка с по-голяма жена”, а на четвърто – „връзка с по-възрастна жена”!

• И нека отбележим нещо много важно. Тук не става въпрос за меркантилна връзка – не става дума за връзка по интерес, за финансова изгода или търсене на платен секс. Става дума за трайни отношения (трайни, трайни – то понятието е относително, но говорим за интимни отношения от порядъка на повече от година). Става дума за отношения, подплатени с чувства, говорим за влюбеност и за любов.

Ще се опитам, поне доколкото съм имала подобни наблюдения, да пресъздам гледната точка от едната и от другата страна.

ТОЙ: Не ме интересува чуждото мнение. Животът си е мой и ще го живея както си искам. Не чувствам разлика във възрастта или поне за мен това не е проблем. С нея ми е хубаво. Можем да си говорим с часове. Научавам много неща. Сексът е чудесен. Не се притесняваме един от друг, тя е опитна и това ме възбужда. Никога не ме притиска с въпроса: „Какво ще правим занапред?”. Дори се бои от този въпрос. Това напълно ме устройва, защото откъде по дяволите да знам какво ще правим занапред. Обичам я. Единственото, което ме притеснява е мнението на майка ми. Затова и родителите ми нищо не знаят. Това е.

ТЯ: Въобще не знам откъде ме връхлетя тази лудост. Никога не съм мислила, че ще имам връзка с по-млад от мен мъж. Но той се държи така кавалерски, чувствам се истинска обожавана дама на сърцето му. Младостта му е заразна, той винаги е в добро настроение и не ме натоварва с мърморене и черногледство. Сексът е… възхитителен! Той винаги е във форма и готов за любов. Обожавам го! Понякога чувствам скрупули по отношение на нашата връзка, говорим за това, но той все обръща нещата на шега. Разтоварващо е.

Била съм на фирмени партита. На най-различни фирмени партита – на не толкова „фирмени”, и на много ФИРМЕНИ! Най-интересното в тези уникални събития е, че всички отиват така сякаш отиват на работа, а си тръгват всеки по своя си собствен начин. Един попреплитайки крака към дома, втори – хванал пътя към бара, а трети – хванал през кръста колежката. И тук си идваме на думата. Само да уточня още веднъж, че говорим за думата от гледната точка на колежката.

Основните проблеми на фирменото парти

Проблемът с пиенето е ясен – на фирмено парти не бива. С яденето е по-допустимо, въпреки че пак не бива да се прекалява, защото после излизат едни снимки, много, ама много далеч от естетиката. С танците – пак същото, придържаме се към приличието. Какво да правим обаче със сексуалното желание? В края на краищата – него не го демонстрираме открито нито на фирмени партита, нито къде да е другаде. Крием го поне дотогава, докато не останем насаме с ответната персона. И ако повечето от колегите, събрани на партито са излезли с подобна мисъл, скрита в главата, какъв е проблемът да се отдадем на плътска страст в една вечер, в която целта е ясна – излезли сме за забавление. В крайна сметка, ако презумпцията е, че сме се събрали за забавление и ако не бива да се прекалява с пиене и ядене, то какво друго забавно остава, освен сексът?

Другият факт, който ни улеснява в осъществяването на въпросната цел е, че сме излезли с познати хора. Няма опасност да попаднем на психопати, мошеници или изнасилвачи. Ванката от офиса го знаем, знаем го как мирише, знаем дори и как си пие кафето сутрин. Пие три в едно впрочем, но не това е важното. Важното е дали да му легнем, ако ни се иска?

Тук идва третата бариера в ума – ами иска ни се. Затова сме и направили прическата, грима, маникюра и сме обули чорапите със силиконов ръб, а не офис-чорапогащите. Затова деколтето крещи: „Вземи ме!”, затова погледът е палав. Следва четвъртата бариера – да посмеем да покажем желанието си недвусмислено. Иначе чакайки да ни се усмихне сексуалното късметче, може и доникъде да не я докараме. Отиваме към Ванката (ясно ви е вече, че това е изборът на вечерта) и му се навираме в ръцете, ама буквално му се навираме, защото нали уточнихме че става дума не за намек, а за ясно и точно заявяване на сексуален интерес. Ванката се държи любезно, усмихва се, обаче нещо не поддава съвсем. Шепнем му на ушенце, че май никак няма да е лоша идеята след партито да ни дойде на гости и да разгледа библиотеката ни с нови заглавия и т. н. и т. н…

С две думи пускаме в ход целия наличен женски арсенал от непочтени оръжия. Отсреща – бетон! И понеже трябва да се излезе от ситуацията с чест – продължаваме с приятелски тон, обръщаме всичко на майтап и в крайна сметка замъкваме горкия колега на по питие, за да довършим в най-близкия бар. Там вече ситуацията намира своето обяснение, което ние за щастие прозираме зад думите на Ванката, защото както си спомняте от по-горе, съобразно добрия тон на офис-парти не сме пили прекалено и сме достатъчно трезви, за да разбираме. И ето обяснението – мъжете никак, ама никак не обичали агресивните жени! Можело, ама не и от страна на близките познати, в частност – от страна на колежките. Иначе можело да се случи, обаче на морето, или нещо подобно, когато и те (мъжете) не са много на себе си.

Запаметяваме ние файла с информация и си правим изводите за другото фирмено парти:

• Първо – това със забавлението на фирмено парти го забрави – ако искаш да запазиш достойнство и авторитет – това събитие си е като допълнителна работа.
• Второ – ако се търси партньор за еднократен секс – пак не го търси там. По-добре опитай в нощните барове, въпреки че вероятността да попаднеш на някой в кондиция и добра форма за креватни забавления, също клони към невъзможност.
• И трето – това със секса на работа го остави на съдбата. Защото се случва – много сполучливи връзки започват на работното място, създават се семейства, деца се раждат и прочие. Само че за тая работа трябват двама, и то двама, които не се свалят от немай къде точно на фирменото парти.