Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на секс в крайна сметка.

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните. Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите. И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Предстои ни да останем насаме с любимия човек. Това може да е чаканата вечер, когато за първи път ще консумираме връзката си, може да е редовната ни среща в петък, може да е обичайното прибиране у дома с малко повече вълнение. Все неща, които са чудесна предпоставка за това да обогатим скучните часове от ежедневието с минути на сладък секс. В такива моменти най-често започваме да предвкусваме удоволствието отрано. Период на прекрасно очакване. Мислим си за това, предвкусваме го, започваме да усещаме лекия гъдел на интимната възбуда.

Какво обаче може да се случи, така че бленуваните мигове да се разпилеят в нищото или иначе казано – какво може да накара ситуацията „да се закучи” и в крайна сметка сексът да си остане в сферата на фантазиите?

Няколко са нещата, които могат да провалят един хубав секс.

На първо място – ще кажете това е умората. Говорим за физическата умора. Нищо подобно! Почти доказано е, че физическата умора (стига разбира се да не сте грохнали до фазата „заспивам прав или в движение”) не е особена пречка да се повъргаляте в кревата преди да се отдадете на здравия и ободряващ сън. Тялото ни има почти неизчерпаеми възможности да реагира на дразнители и ако партньорът ни възбужда достатъчно, никаква мускулна треска не би ни спряла да го отъркаляме в чаршафите. Ако той е уморен, Трибестан може да му помогне да събере сили.

Виж, другояче стоят нещата с психичното изтощение. Ако в главата ни не спира да се върти днешният скандал с шефа и дори тихичко се промъква с ужас мисълта от последващо наказание (не дай си Боже дори уволнение), ако в рамките на осемте работни часа сме се срещнали и говорили с десетки изтощителни и натоварващи люде в поредица от сломяващи ума разговори или ако майка ни се е обадила с неприятна вест от дома, тогава сексът май-май ще си остане само идея. Както всички много добре знаем, най-големият сексуален орган е мозъкът и ако той е капнал, унили ще бъдат и опитите ни за интимност.

В тези случаи ако е важно за вас да се „докажете” и ако срещата с основна идея секс така или иначе е факт, опитайте се да поговорите за проблема. Ако го споделите с партньора, твърде вероятно е да се окаже, че притесненията ви не са чак толкова основателни, или че нещата, които ви тревожат все пак биха могли да намерят добър изход. Намирайки подкрепа у човека срещу вас, най-вероятно той бързо-бързо ще стане и човек под вас (или над вас – в зависимост от ситуацията).

Друго нещо, което може да накара сексът да пропадне е болката. Всички знаем за вицовото оправдание „Не тази вечер скъпи, боли ме главата”. Ако нещо ви боли или се разболявате ищахът ви за секс едва ли ще бъде громящ съпротивата. В този смисъл дежурното женско оправдание наистина си е вярно, стига разбира се и болката да е истинска, а не фалшиво извинение.

Така стигаме до един от любимите ми предсексуални гафове. А той е именно – да пристъпим към любов преяли или препили. Толкова са сладко-класически тези две ситуации, че се чудя направо дали да не ги разделя на две, та да си ги опиша в максимални подробности. Така и ще сторя.

Първо – преяждането. Голям враг на секса. По традиция почти всяка една наша среща започва с разговор и за максимално удобство този разговор обичайно се провежда на маса. Така де – едва ли ще разговаряме много, ако вече сме в леглото, а пък да се хванем веднага за ерогенните зони на някои все още им се вижда просташко. Така че сядаме на масата ние, като прелюдия към любовната среща. Хапваме салатка, основно, още малко мезенце, докато разговорът набира темпо и накрая дори завършваме с нещо сладичко за афродизиак. И когато коремът се е издул подобаващо – опа, сещаме се за какво сме тук. За секс. Леле мале! Правили ли сте секс на пълен стомах? Ужасно преживяване. Тежи ти, не можеш да си сгънеш, ако скъсиш ъгъла с краката може и да получиш позиви за оригване или повръщане, за френски ласки пък да не говорим хич. Съвет в този случай – ако срещата търпи – изчакайте до сутринта. Поспете и около шест, когато тестостеронът е на макс – атакувайте. Това вече ще е друга работа.

Второто – пийването и последващия секс. Класическо е схващането, че при мъжа алкохолът повишава желанието, но намалява възможностите. Сега ще ви разкрия една тайна – и при жените е така. Удовлетворяващият сексна пияна (пък дори и на подпийнала) глава не го чакайте. Може да се състезавате до сутринта, но успешно финиширал едва ли ще има. Съвет в този случай – пак същия. Ако вече сте надигнали чашката повече от три пъти по 100 – сексът го оставете за следващата сутрин.

И накрая, но не и по значение. Има едно нещо, което при всички случаи редовно проваля добрия секси това е разпадащата се връзка. Ако чувствата вече не са това, което бяха, ако страстите не ви вдигат в небесата, ако вече дето се казва „хич не ви се ще”, казвам ви, че нещата в тази връзка никак не стоят добре в перспектива. Едно е сигурно. Може да има секс без любов и животът ежедневно го доказва, но любов без секс не може да съществува дълго. Така че ако сексът напоследък нещо ви куца, ако го правите все по-рядко и с все по-голямо неудоволствие, помислете за бъдещето си с човека до вас. Защото иначе някой ден ви очаква голяма изненада…

Хората сме създадени така, че предпочитаме да живеем по двойки. Сами нещо не ни е съвсем комфортно. Може да ни е хубаво от време на време, но за постоянно – мерси! Нерядко обаче, дори бих казала – притеснително често двойките ни се разпадат сякаш просто ей така. Изневиделица и за недоумение на околните, в чиито очи всичко си е било наред. Дали това наистина става просто ей така и в кои случаи имаме основателни причини да се разделим с човека, с който сме делили и хляба и леглото?

Започне ли мисълта за раздяла да ни навестява все по-често, да се задържаме на нея и да обмисляме възможните варианти за самостоятелен живот, връзката е в сериозна опасност.

Какви са най-честите причини за това? Без да се замислям и за миг – категорично мога да заявя, че основните причини за окончателна и безвъзвратна раздяла са две – едната е изневярата, а другата – насилието.

• Изневярата – особено, когато се е стигнало дотам нещата да станат явни, определено е най-честата причина за разрив. Малко са хората, които успяват да простят и да продължат безгрижно напред. Появата на трети със сигурност е сериозен трус в отношенията, а след като истината е „лъснала” е ужасно трудно да се възстанови както нормалната и естествена комуникация (поради нарушеното доверие), така интимния живот (поради обидата). Разбира се има семейства, които намират своя изход. Някои успяват и прощават. Да не се заблуждаваме обаче, че това нещо се прощава от сърце и се забравя лесно. В никакъв случай. Но така или иначе – времето е панацеята, която лекува всичко (или поне намалява болката), то рано или късно казва своята дума и раната започва да заздравява. Това обаче е само в случаи на изневяра, в които съгрешилият, претегляйки всички „за” и „против” решава да прекрати страничната връзка. Ако тя обаче е по-силна и новите чувства надделяват над узаконените, никаква прошка и никаква забрава не може да спаси отношенията. Най-добре е при тези обстоятелства „рогоносецът” да започне също да подрежда своя собствен живот без партньора, отдал се безвъзвратно на новата страст.

• Насилието е другата изключително сериозна причина за слагане на край. Нашите майки и баби казват: „Мъж, който веднаж е вдигнал ръка, ще повтори”. Вярно е! Не си мислете, че първият шамар може да се прости, или вторият и т. н. Най-вероятно ще последва първо посиняване, първи престой в болница и дори не ми се мисли дори за възможните крайни сценарии. Като говорим за насилие, знаем нали, че насилието в една връзка може да бъде и емоционално, и сексуално и прочие, а не само физическо. При всички положения това е вторият най-решаващ фактор за вземане на решение за раздяла. И то окончателна.

Факт е, че много често посочените два основни фактора се преплитат и се получава следното – неудовлетворена и малтретирана жена среща нормален мъж (не говорим за мъж – мечта), просто нормален мъж и това вече е – както се казва „камъчето, което преобръща колата”. Намерила е сили и опора и старата, тежаща връзка си отива всякак.

Интересен е и друг факт, а именно че решението за развод (когато говорим за брак) идва най-често от страна на жените. Те са тези, които в крайна сметка влагат категоричност в решението, което води и до предприемане на действия. Мъжете не знам защо сякаш нямат необходимата смелост, а когато мъж е причината за раздяла обикновено, да не кажа почти винаги, зад решението стои пак жена. Другата жена.

И за да завърша с любимото си обяснение, а именно че сексът е в основата на всичко, бих направила следното обобщение. Дори и да се караме люто, дори и да си крещим, а после да си мълчим, до момента, до който сексът е прекрасен и желан – раздяла няма да има! Категорично. Пълноценният и удовлетворителен секс е един вид показател за здравината на връзката. Разделят ли се обаче леглата, започне ли половинката да кръшка от любимите си допреди това любовни ласки или все е недоволен (недоволна), а особено ако вече не му (й) харесва да ви целува навсякъде, особено ТАМ, пиши я бегала тая връзка. Давам й не повече от година – две състояние на агония и всеки ще потърси новото място, на което дори и всичко да не е съвсем наред – страстта ще е на място и ще поддържа магнетизма между двамата.