На 14, 15 и 16 юни в Стара Загора се провежда най-новият български джазов фестивал – Джаз Форум Стара Загора. В него вземат участие най-известните български джаз музиканти и формации, като Венцислав Благоев, Петър Салчев квартет, Роял дикси бенд – Велико Търново, Военен биг бенд – Стара Загора, вокална група „Траяна“, Йълдъз Ибрахимова и много млади таланти.

 Стоян Янкулов е презентирал българското културно наследство в страни от цял свят. Той е много повече от джаз музикант. Свирил е с Биг бенда на БНР. Участва в проекти на Боби Макферин, Корнел Хорват, Енвер Измаилов. Той осъществява записи на джаз, поп и етно музика. Това съществено е повлияло на уникалния му стил на свирене, в който успява да възпроизведе оркестрово звучене на ударните инструменти.

Разговаряме със Стунджи за това може ли да се свири джаз на тъпан, за удоволствието от преподаването на музика и новите му музикални идеи.

Фрамар: Вие сте изключително широкоспектърен музикант. Може да Ви чуем да свирите джаз, фолклор, дръм енд бейс, рок, фюжън. Кой от тези стилове Ви кара в най-голяма степен да се чувствате като „в свои води“?

Точно така бих определил стила, в който се чувствам най-добре – широкоспектърен. Аз се кефя да свиря най-различна музика. Нямам ограничение и нямам фаворит сред стиловете, в които свиря. За мен музиката е музика като цяло.

Фрамар: Как стана така, че решихте да вземете участие в настоящия „Джаз Форум Стара Загора“?

За мен е удоволствие да участвам във всякакви джазови фестивали. Въобще за музикантите е винаги добре дошло, когато имат предоставена сцена. На сцената един творец може да покаже таланта си, труда си, творчеството си.

Фрамар: И преди сте свирили в Стара Загора…

Много пъти съм свирил в Стара Загора. Публиката е страхотна и винаги ни приема много топло.

Фрамар: Известно е, че владеете уникален стил и умеете да свирите на няколко инструмента (пиано, тарамбука, тъпан, барабани). Кой от тях използвате най-много в джаз музиката? Изобщо трябва ли да има някакво строго ограничение?

В джаз музиката използвам най-много барабаните си. Макар че много често ме карат да свиря джаз на тъпан! По принцип няма ограничение, всеки търси нещо интересно. Свирейки на тъпан, било то джаз или рок енд рол, когато знаеш как да го изсвириш, пак си звучи добре и то доста оригинално.

Фрамар: През 2007 година се класирахте на престижното 5-то място в конкурса „Евровизия“. Имате ли амбиция да участвате с нов проект на следващия конкурс?

Амбиция може да се роди тогава, когато имам готова идея, готово за конкретния повод шоу, като цял спектакъл. Когато имам зад гърба си наистина качествен материал, тогава не се притеснявам да се явя пак на нещо подобно. Но всичко зависи от музата!

Фрамар: На какво се дължи според Вас това, че преди и след вашето участие в конкурса не сме имали подобен успех?

Мога да кажа, че успехът ни се дължи на нашата оригиналност и това че бяхме различни. Свирехме музика, която си свирим винаги, не сме се опитвали да имитираме някого. Нужни са уникалност и добро изпълнение. Силата ни беше и в това, че винаги се раздаваме на 100 процента в начина, по който поднасяме творчеството си. Важно е да се „боцне“ сърцето на публиката, независимо в какъв стил е музиката, която се изпълнява. Мисля, че ние тогава го направихме и на това се дължеше успехът ни.

Фрамар: Музикалните Ви проекти с прочутия бас китарист и композитор Хуан Гарсия Херерос пожънаха голям успех. Да очакваме ли отново да ви видим заедно на една сцена?

Да, разбира се! През лятото ще свирим в Бургас, на фестивала Spirit of Burgas. Ще бъдем заедно с неговата формация. Така стана, че те от чуждестранна страна уредиха да свирим в България, което е потвърждение на това, че никой не е пророк в собствената си страна. Аз се опитах да уредя участието ни в Spirit of Burgas, но не се получи. Когато обаче това стана от чуждестранна страна и по стечение на обстоятелствата аз също свиря в тази група, нещата се обърнаха. За пореден път се доказа, че за чужденците у нас се отваря всяка врата.

Фрамар: Вие взехте участие в лятната музикална академия на Нов български университет. Хареса ли Ви работата със студенти, преподавателската дейност?

Да, това беше един 10-дневен курс и беше изключително интересно. Оказа се, че когато преподаваш, когато учиш другите, преоткриваш и за себе си много неща.

Фрамар: Смятате ли и занапред да се занимавате с преподаване на музика?

По принцип смятам да се занимавам и се занимавам. По-скоро преподавам частни уроци. Има доста желаещи, които искат да посещават уроците, имам си и място, където преподавам.

Фрамар: Проблема, пред който най-често се изправят българските музиканти е пиратството – това, че музиката не се продава легално. Какъв е според Вас изходът от тази ситуация?

От това няма спасение, няма как да се разреши този проблем. Така е в България и така ще бъде. Единственият начин за музиканта да продава албумите си е по време на концертите. На наши концерти например, са се продавали по 500, по 1000 албума. Вече все по-рядко хората си купуват албуми от магазините. А на концерта хората се запалват и още докато са във вихъра на емоцията, идват и си вземат албума.

Фрамар: Вие сте лауреат на множество награди за принос в областта на изкуството и популяризирането на българската култура по света. Какво бихте казали на младите хора, които тепърва започват да се занимават с музика?

Бих им казал да не се страхуват от големия труд, който им предстои! Трябва да бъдат последователни и ще бъдат възнаградени за това. Господ ще ги възнагради щедро, ако бъдат постоянни и не се отказват. Преследвайте мечтите си и отстоявайте целите, които сте си набелязали!