Повлия ми и на мен една от последните моди – модата да нарисуваш нещо по тялото си. Мисълта да си направя татус (както е актуалният сленг) ме преследваше от няколко месеца. Накрая – по препоръката на изключително уважавания и почитан от мен Оскар Уайлд, реших да се предам (за несведущите – той твърди, че единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш).

Първо твърдо установих мястото на татуса. На китката. Мислех за дупето, но реших, че няма смисъл да си правиш нещо, имащо за цел да украси тялото, нещо причиняващо болка на всичкото отгоре, нещо, което остава завинаги, а пък то да не се вижда и едва ли не да си го знаеш само ти. А, не – ако ще правя нещо подобно то трябва да е дискретно, но и видно.

Така – мястото е китката, а рисунката? Прерових де що има сайтове с татуировки. Обаче има много, да знаете. Купища картинки на хора, които са се татуирали и нямат търпение да споделят със света нещото, което са си причинили.

В крайна сметка решението беше – ще изрисувам дата. Дата, важна в моя живот. За разкош, а и по модата е датата да е с римски цифри. За целта (отново в Интернет) сверих верността на цифрите в специален онлайн конвертор. Има и такова нещо – конверторът превръща цифрите от арабски (тези, с които ние обикновено пишем – в римски такива с един клик).

Дотук добре, казах си. Твърдо съм определила мястото, рисунката също, остава ми най-лесното нещо – да отида в някое прилично студио и да го направя. Да, ама не точно, се оказа.

Започна нещо, което не очаквах, че ще ми се случи – цяла сага по изпълнението на задачата. За хората, които не ме познават, следва да отбележа, че възрастово съм на границата между късната младост и ранната зрялост и имам по-скоро делови, отколкото екстравагантен вид.

Не мислех, че това може да е спънка по пътя на осъществяване на решението ми, но оказа се, че може и такова нещо да ти се случи.

В първото студио, в което влязох, ме посрещнаха странни на външен вид (според моя вкус) момчета, които ме загледаха с чудновата смесица от ужас и възмущение. Ами да – може би съм с 20 г. по-възрастна от тях, но това първо не е тяхна работа и второ – това въобще няма отношение към работата, която следваше да извършат. Не забравяме нито за миг нали,че тази работа е в сферата на услугите и може би единственото условие, което бих сметнала за ограничително (освен медицинските показания, разбира се) е липсата на пълнолетие.

Та питам аз какво да правя – час ли да си запиша, капаро ли да им оставя, каква въобще е процедурата по извършването на татуирането, обаче те си ме гледат, гледат и чак в един момент, в който явно решиха, че не съм нито проверяваща от НАП, нито от РЗИ или нещо такова, пестеливо споделиха цената и че трябва предварително да си запазя час…

Нужно ли е да обяснявам, че напуснах студиото с бясна скорост и започнах ново издирване по телефони и адреси.

Честно, ще ви спестя дългите и не толкова интересни обяснения за местата, които посетих – три или четири впрочем. В крайна сметка упоритостта ме бе възнаградена и успях да открия студио, което отговаряше (сравнително) на минималните изисквания, които си бях поставила – да е чисто, да изглежда приятно, да издава професионализъм и специалистът татуист да е любезен.

И така – жребият беше хвърлен. А аз – метната на медицинската кушетка (нали се сещате, че студиото, което задоволи претенциите ми изглеждаше почти като медицински кабинет). Оказа се, че никак не е страшно. Болката беше съизмерима с тази от епилатор, а след около 20 минути вече бях горда носителка на татус. Една от най-важните дати в моя живот красеше китката ми.

Казват, че всеки, който си направи татуировка – повтаря. Мисля, че дупето ми го чака изненада съвсем скоро…