Пролетта е любимият ми сезон. След есента. Няколко ефекта поставят на второ място в класацията месеците март – април – май и единият от тях е появата на обичайно придружаващите ги алергии. Другото нещо, което детронира пролетта от първото място и я кара непрекъснато да се бори за него със зъби и нокти – това са… миризмите.

Разберете ме правилно. Чудесен е ароматът на напъпваща пролет, прекрасно е да се разхождаш под току-що разлистващи се дървета, сред растяща зелена трева, да вдъхваш първите пролетни цветя, но това са неща, които в действителност ме вълнуват, когато по някаква причина се озова на село.

Виж, в града работата е друга. Тук преобладават съвсем различни типично градски пролетни ухания.

И първото, с което ме посреща обичайно настъпващата пролет в града – това е променената сутрешна миризма от контейнерите. Тя неусетно се видоизменя и започва да настъпва по-широко и по-широко около себе си, като по този начин оформя един устойчив ареал около кофите за смет, който става все по-трудно преодолим без предпазни средства от рода на кърпичка на носа. Слънчицето, което така обичаме да ни целува напролет, целува не само нас се оказва. Погалвайки с топлите си лъчи битовите ни отпадъци то има свойството да ги превръща в доста противно миришеща и сякаш готова да избухне всеки момент адска смес. И тази година се успокоявам като надявам, че хората, от които зависи това ще съобразят работата си със съответния сезон, въпреки че до този момент това все не става. Предполагам, че както винаги те си имат своите железни оправдания за пред обществото. А обществото си диша с пълни гърди аромата на разлагаща се смет всяка сутрин и така – след предстоящия летен пик ще продължим до есента, когато този проблем ще започне да отмира от само себе си. Ще заспи зимен сън. До другата пролет.

Второто нещо, по което рано-рано разбирам, че пролетта пристига е ароматът на пресен чесън. Ароматът на пресен чесън започва да се носи първо в градския транспорт – отначало ненатрапчиво (доколкото един аромат на чесън може да бъде ненатрапчив), но впоследствие все по-упорито завземайки пространство около себе си. Този специфичен мирис е до болка познат и на всички, работата на които е свързана с хора. Те знаят, че пресният чесън е чесън с характер. Той не е като стария чесън. Той като всеки млад стрък има склонността да бъде по-нахален и настойчив в изявата си. Миризмата му е уникална и несравнима с нищо друго. Пресният чесън и неговия аромат – ето това за мен е сигурния знак, че пролетта е близо.

Третият мирис, който все по-твърдоглаво цели да ми покаже, че времето се затопля е мирисът, който излъчват (извинете ме, но ще го кажа) човешките тела. Ето това вече е висш пилотаж в оцеляването за хората с чувствително обоняние. Тук вече започвам да се чувствам като Жан-Батист Грьонуй (главен герой от романа „Парфюмът” на Патрик Зюскинд, впрочем ако не сте го чели – не пропускайте). Носът ми започва да ме води по дирите на всеки, минал покрай мен, като обособява пренебрегналите личната хигиена с тяхното абсолютно неповторимо ухание. Тези ухания се блъскат и варират от (пак ме извинете, но не мога да се сдържа) обикновена пот, през престоялата пот на облечена вчерашна блуза до обикновено мръсно.

Преди ако не се лъжа година, бяха ме присъединили във Фейсбук група с име „Хора, къпете се, нищо че не е неделя”. Тази група е актуална за мен всяка пролет и то със страшна сила. Не че тези хора, за които говоря се къпят повече през зимата. Нищо подобно. Но поразсъблечени напролет превръщат положението така да се каже в нетърпима ситуация…

Иначе обичам пролетта. Този уикенд например планувам да се отдам на Dolce far niente сред природата. По възможност колкото се може по-далеч от „градския” аромат на пролет…