Толкова много една точно определена тема вълнува хората около мен, че не мога да се въздържа да не поразсъждавам по нея. Темата e за оралния секс. Толкова много е писано по този въпрос, толкова вицове има разказани, толкова лекции са прочетени, че чак се чудя как имам смелостта да я подхващам наново.

Ще ми се обаче да споделя едно лично мое схващане за френската любов, като тук ще говорим само за фелациото, в другата област нямам опит, честно. Личното ми мнение ще се опита да разкрие не техническата, а емоционалната страна (има и такава) на правенето на френска любов.

Според мен така наречената „свирка” се дели според емоцията на няколко големи дяла:

• Първи вид – „За първи път”. Понякога това е и началото на сексуалния живот, далеч преди дефлорацията. Свирката те отменя като пълноценен сексуален партньор, не се стига до същински секс, няма опасност да забременееш, това за болестите не ти е съвсем ясно, но при всички положения си мислиш, че е по-безопасен вариант да задоволиш жадния за ласки партньор.

• Втори вид – „За по-бързо”. Отвратителна за мен услуга. Наричам я точно услуга, защото тя е нищо повече от това. Прави се набързо, без да сваляш дрехите и е изцяло в полза на партньора.

• Трети вид – „За съживяване на умрелия”. По-малко неприятна от горецитираната, но пак си е емоционално противна. Прави се, за да предизвика ерекция или в началото, или някъде по средата на акта, когато партньорът нещо се разсеял  или е загубил интерес. Има положителен и за двамата ефект, само когато партньорката също е доста възбудена и го желае.

• Четвъртият вид е по принуда. Пълна отврат. Не ти се иска, но физически или емоционално те принуждават. Емоционалното принуждение е например с думите: „Значи не ме обичаш достатъчно”, „Всички го правят, само ти ли не” или нещо подобно.

• Пети вид – „Извън играта”. Прави се като алтернативен секс, при невъзможност (най-често физиологична) да се осъществи традиционният. Често казано, този вид фелацио е доста симпатичен, защото се прави спокойно, бавно, това не е видът „За по-бързо”, а е вид „Друго качество”. Хубаво нещо е, мъжът е щастлив, щастлива е и тя. Забележка – оптимистичният вариант е налице, когато този вид любов не прилича на вида „По принуда”. Ключовият момент е устната ласка да е взаимно желана.

• Шести вид – „Служебна”. Тя е нещо смесено между „За по-бързо” и „Извън играта”. Практикува се между колеги, които имат връзка, но времето или мястото не им позволяват да се развихрят в този точно момент. Изключително желана от мъжете. Примират си по нея, особено ако са на бюрото. Дава им усещане за надмощие и доминиране. У партньорката остава хубав еротичен спомен, но само при положение (както отбелязахме при горната), че това не е свирката „По принуда”.

• Седми вид „За усилване на напрежението”. Прави се по време на любовната игра (по-често в началото й), за да се усили усещането. Сладурска е, защото е желана и от двамата, а като част от играта е приятна и не е по задължение.

• Осми вид – „По задължение”. Това е семейната свирка. Тя може да бъде и хубава (защото си свикнал с нея), и лоша (защото ти е писнала вече), и безразлична, отдадена на статуквото. Тъпа работа общо взето. Хубава е само в началото на брака, може би в първите две-три години.

• И деветият вид, с който мисля да приключа – свирката „От страст”. Това е най-хубавата част от любовния танц. Прекрасно е, защото целувките са разрешени навсякъде и нито единият, нито другият от двамата мисли какво прави. А когато не мислиш – именно тогава се получава гениалното.