Пътищата на съдбата ме изхвърлиха вчера на едно място, доста различно от обичайно посещаваните от мен. Място, на което животът тече по друг начин и не само пространството, но и времето сякаш са други. Странни. Необичайни… С две думи – попаднах на панаир. На Юндола. Оказа се, че съборът бил традиционен, провеждал се всяка втора неделя на септември. Така и не разбрах какъв точно е бил първоначалният повод, сложил началото на традицията. Забелязах само, че днес това събитие се е превърнало в панаир. Много шарен и много шумен.

И като оставям настрана коментарите относно невероятната мултикултурна среда и като се постаравам същевременно да бъда максимално описателна, предпочитам да споделя усещането в снимки и малко (колкото да не е без хич) коментар.

Началото – кадър, опитващ се да пресъздаде първоначалното впечатление на човека, който току-що слиза от колата и започва да гледа. Впрочем, това което прави картинката безкрайно еклектична още от пръв поглед е съчетанието на сравнително новите и модерни надуваеми съоръжения със (забелязвате ли я – в дъното) – ретро – въртележката с лебеди. Дори си нямах и представа, че такива съществуват…

Почти непреводимият надпис на машината, произвеждаща това, без което нито един панаир не може – захарен „памук”…

Гроздето е българско. Точно му е сезонът и спокойно можеш да си хапнеш, преди да решиш дали да купиш. Съвсем логична търговска тактика.

Всичко претендира да е най-вкусно. И палачинките, и царевицата (или може би е по-правилно да си поискам от „кочана на пара”). В един момент леко се обърквам…

Част от клиентите се движат по-скоро на групи, а небивал интерес предизвиква всяко по-лъскаво нещо. Сериозна конкуренция на пайетите и ламето обаче са и анцуговите горнища…

И не мога да се въздържа от малко коментар в самия край. Най-шареното нещо на панаира са хората. От забулените лели, през силно гримираните девойки, облекли рокли, най-вероятно от абитуриентския бал, до голите до кръста бараби, които унищожават промишлени количества светло пиво в стъклени бутилки. А музиката… о, музиката, страхувам се, че тук речникът ми е беден да пресъздаде борбата за надмощие между старите чалга шлагери, новите чалга хитове и откровените кючеци.

Оттегляме се от панаира. Леко поопушени от димящите скари и спестили си съмнителното удоволствие да се омажем със захарен памук. Наречете ме сноб, но отивам да хапна и да позяпам някъде другаде. Там, където бих избегнала риска да бъда пометена и културно унищожена от цветната и шумовата вълни на панаира.

Нямаше да започна този материал, нямаше дори да изгледам този клип, ако не ми го беше изпратил един познат, за когото съм убедена, че не е почитател на чалгата. Това, което получих от него онзи ден в скайпа дори не беше чалга клип, а видео с доста долнопробен (поне за моя вкус) кючек. Съвсем друг е въпросът може ли кючекът въобще да бъде висока проба…

Нека да обясня всичко отначало, че ми напира отвътре. Изпращат ми значи един линк за видео клип в понеделнишката почивна утрин (нали се сещате, че поради незнайни и неразбираеми поне за мен причини, по повод „деня на труда и работническата солидарност” трябваше да мързелуваме четири дни, единият от които беше понеделник). Отварям клипа и в лицето ме блъсват пискливите тонове на някакъв (ако не се лъжа) кларинет. Следващото, което ми се наби зверски в очите бе друсащото се дебеличко коремче на 8 – 9-годишно дете. Облечено с яркочервена риза. От ромски произход. Може би трябваше да започна с факта, че целият клип беше с ромски произход. Явно е от някакво празненство, защото публиката е от десетки забавляващи се роми от всякаква възраст и пол.

Заглеждам се, пак отбелязвам – с нарастващ интерес, просто защото не мога да разбера причината, поради която ми пращат този клип.

До 28-та секунда детето продължава да се друска неистово с празен поглед, неколцина мъжаги около него се забавляват и определено го поощряват. 28-а секунда – появява се първият смелчага, който подпъхва банкнота в гащите на малкия артист. Точно тук клипът започва да става гнусен. И точно в този момент започвам да разбирам защо ми е изпратен. Около 50-а секунда банкнотите започват да се множат. Танцьорът започва да показва първи признаци на умора, но агитката отстрани не го оставя да спре и да почине. 2,20 сек. – малкият явно пожелава да се откаже, на не му разрешават и го връщат обратно на импровизираната сцена. 2,48 сек. – банкнотите започват да изпадат от колана, на минутата обаче се появява сръчен помощник, който светкавично ги напъхва в джоба на танцьора (този помощник вероятно е бащата, защото той е нещо като режисьор на клипчето от самото му начало). Същевременно на мястото на изпадалите банкноти продължават да се появяват нови. Ромчето, обаче бързо схванало ситуацията мигновено ги мести директно в джоба. Признаците на умора се усилват. Детето от време на време спира да се тресе и се опитва да си поеме дъх. Няма милост. Адреналинът се покачва, агитката реве и иска още. Предполагам в един момент, че така са се чувствали и гладиаторите на древните арени. Тълпата притиска отвсякъде и чака своето зрелище. В крайна сметка детето е гроги, но с пълни джобове. Клипът свършва. Аз се чувствам гадно. Не ми се иска да го гледам пак и съвсем не ми е смешно, както в първите десетина секунди. Разбирам, че чувствата на човека, който ми изпрати клипа са същите. И двамата започваме да се питаме къде тук е ролята на Агенцията за закрила на детето.

Аз мисля, че имам своя отговор. Тя, Агенцията за закрила на детето няма практика да се самосезира от публикации и клипове в Интернет. Също така всеизвестен факт е, че ромското население в България от години е оставено да живее и продължава да го прави по свои собствени закони, заключващи се и важащи само в кварталите с компактно население. Същите тези закони противоречат на националното законодателство (имам предвид сексът с малолетни например, както и последващите от него раждания от 11 – 12-годишни ромки). Никой обаче не се заема да разреши този проблем. Всички бягаме от него и официалното оправдание, придружено с измиване на ръцете е: „Такива са техните традиции”. Техните традиции обаче продължават да се разпространяват в още по-гротескни форми.

Стига се дотам, че родители продават децата си (включително и момчета) за сексуални услуги на чужденци, а в замяна получават лаптоп, евентуално нов мобилен телефон и платени сметки. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.

Стига се дотам, че от години бременни ромки раждат децата си извън България и тези деца се търгуват най-безцеремонно. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.

В крайна сметка се питам какво ли бъдеще може да очаква дете, което на 8-9 години научава, че когато друсаш разголен корем пред публика получаваш пари…