ПРОФЕСОРИТЕ
Проф. Злате ДУДУНКОВ
И този мастит хирург-дълголетник е изключително скромен и не обича да шуми около себе си, подобно на своя приятел, 90-годишният доайен на българските хирурзи проф. Станко Киров, с когото делят един и същ кабинет в Националния Онкологичен център. През август 2010 ще навърши 80 години (с цели 10 години е “по-млад”!), но всеки ден и той, като проф. Киров, е там, в болницата, сред колегите и пациентите си, готов да влезе в операционната, да консултира и да реже със скалпела.
Вуйчо му е известният професор по УНГ Георги Янков (1895-1974); като млад студент Злате ходи при него да му помага при тонзилектомиите и други операции, и тази дейност му харесва. Субординатурата кара в ИСУЛ, при самия проф. Борислав (Бочо) Кръстев (“енциклопедист с голям диапазон, с виртуозна лека ръка, колегиален, внимателен с кадрите”), а разпределението – в Ихтиман, където зав. Онкологичния кабинет е д-р Крапчев (асистент на проф. Станишев, и поради това непростимо “престъпление” – “заточен” тук…); той обаче, както всички ученици на великия си учител, е великолепен лекар и му внушава любов към раково болните хора и почти клетвено желание и умение да им помага, да ги спасява.
И ето го, бъдещия проф. Злате Дудунков, при друго напразно потискано светило от школата на Станишев – д-р Иван Руменов, който завежда, допуснат “по милост”, онкохирургичното отделение на Трета градска болница. С какво си спомня за него?
“Иван Руменов беше изумителен хирург: отлично владеещ топографската анатомия, с голяма работоспособност, бърза и точна оперативна техника и добри лечебни резултати. И, освен това – много земен, отзивчив, състрадателен, колегиален.”
Проф. Злате Дудунков е извършвал десетки хиляди успешни операции – от хернии и перинеални фистули до заместване на хранопровод със стомах и тънко черво и чернодробни и дебелочревни резекции. Разработил е нови оригинални методи: за операции на генерализирана дебелочревна полипоза със запазване на цекума и колон асценденс (в 6 варианта), тотална проктоколектомия и пр. Всичките му болни са преживели 5 години след операциите; много от тях – и над 20-30 години, с добра физиология.
Бил е Хумболтов стипендиант. Специализирал е в Германия (Франкфурт, Мюнхен, Аахен, Ерланген, Регезбург, Тюбинген). Оттам е привнесъл много опит и знания в България, и щедро ги е раздал на сътрудниците си: Куртев, Ралчев, Джонгов, Александрова, Марков, Иван Гаврилов. Любимата му ученичка е проф. Виолета Димитрова.
Обиколил е цяла България; къде ли не са го викали за консултации и извършване на най-сложни операции? В Габрово му е най-тежко: цели 13 часа над масата, където лежи с разтворен разтворен един колега, с плъпнал и враснал от дебелите черва до ректума карцином. Асистиращите излизат, пушат, ходят до тоалетната; проф. Дудунков не усеща нищо, вторачен в оперативното поле, цял плувнал в пот. Накрая не може да помръдне нито ръцете, нито краката (те са като колони, враснали в циментовия под); без да може да сгъне коленете си, едва се добира до лекарския кабинет, където се струполява и заспива мигновено на дивана; няма сили дори да свали ръкавиците си. Но габровският лекар вече над 15 години не само е още жив, но и продължава да работи!!
Така е вече 55 години за проф. Злате Дудунков: не вижда как растат дъщерите му, как преминават празниците, неделите, Нова година: той е все в залата, надвесен над поредния упоен на масата пациент, който му е поверил най-ценното – Живота си. Почти не ползва и отпуските си. Момичетата му затова и не тръгват по професионалния път на татко си; подобно себераздаване наистина не е за всеки.
Затова пък внукът му, д-р Злати Тодоров, завършва медицина в Франкфурт и в момента специализира там хирургия. Сигурно ще стане отличен Лекар като дядо си.
Проф. Злате Дудунков е силно религиозен; винаги се моли Богу, преди да се измие за поредната битка с болката и смъртта.
Добър е Господ, помагал му е повече от половин век.
Надява се, уповава Му се: да продължава да бди над него и пациентите му.
И дано да бъде толкова милостив и към внучето…
Проф. Николай ЯРЪМОВ
След неочакваната, толкова ранна кончина на доц. Димитър Трифонов, неговото място на началник емблематичната Втора Хирургична клиника “Проф. Ал. Станишев” заема друг млад и енергичен човек – проф. Николай ЯРЪМОВ.
Макар и сладкодумен, е трудно да се поддържа разговор в неговия кабинет: тук непрекъснато влизат млади колеги с въпросите си за хоспитализиране или изписване на пациенти не само от София, но и от цяла България. (Втора хирургия е известна с безотказността и достъпността си.)
Проф. Яръмов е софиянец, но като млад лекар започва и дълги години работи в далечна Силистра. Още като студент е кръжочник в “Пирогов” при проф. Веселин Матеев; работил е и с незабравимия проф. Алберт Луканов. Спомня си го като достолепен, вече възрастен, но непредаващ се на времето Лекар. Веднъж, през юни, внезапно застудява и той идва в “Пирогов”, повикан за консултация, с… балтон и ръкавици, като през смях си признава, че се е настудувал в Сибир… Оперирайки, не спира да ръси духовитости; една от най-непреходните от тях е: “Любов и хирургия се учат нощно време…”
Как ще забрави и знаменития проф. Янко ДОБРЕВ? Често идва с пътническия самолет от София в Силистра като консултант. Чакат го пациенти на… цели 5 маси! Някои от хората дори са вече отворени. Проф. Добрев бързо оперира всички, като на чуден, вълшебен конвейер; само си сменя ръкавиците. Младите колеги след него затварят разрезите. Вечерта, по традиция, му устройват прием в резиденция “Сребърна”, където достъп по принцип имат само Тодор Живков и специалните му чуждестранни гости. Професорът не показва нито за миг, че е изморен от 5-те извършени тежки операции: пайва, хапва, танцува с младите медицински сестри. Сутринта се връща в София със следващия самолет, а в хирургичното отделение дълго обсъждат възхитителните му операции и обноски.
Тук, в Силистра, младият, едва 27-годишен Яръмов получава завинаги своите варици… Два автобуса катастрофират; в болницата за броени минути докарват над 30 души. Операциите, които им извършват по спешност със зав. отделението д-р Владимир ЯНКОВ, продължават цели 18 часа: прави, без да подгънат на крак, без дори да отидат до тоалетната. Понеже е страстен пушач, Янков пафка в залата цигарите, които му подават с щипки, но също не излиза. Накрая, Николай се струполява на кушетката, целият схванат, със силни крампи на подбедриците. Там обаче вече са “разцъфтели” поддалите, разширили се като рози вени. (Ще си ги носи цял живот…). Толкова е дехидратиран, трябва цял час да го наливат с венозни системи, за да проработят бъбреците отново…
Не получават и стотинка за извънредния си, разбил здравето им труд…
След Силистра, която ще запомни с извънредно много работа и трудности (вкл. бутане на закъсала в прословутите добруджански снежни преспи линейка), спечелва конкурс в Първа хирургия, където работи при професорите Ганчо Ганчев и Карл Енев. После – в ИСУЛ.
И сега – в знаменитата Втора хирургия, като неин ръководител! Отговорността е голяма: та тук се е подвизавал великият проф. Александър Станишев, печалната легенда на българската хирургия!
Няма ден, в който проф. Яръмов да не оперира. Насочен е предимно към злокачествените стомашни и дебелочревни болести, но е на “ти” и с гръдната и ендокринната хирургия. Казва, че онкохирургията е хирургия на лимфните възли, т. е. не по-маловажно от радикалното отстраняване на тумора е тяхното “изчистване” от обхванатите ги метастази. Има повече от 20 пациенти, оперирани по повод стомашен рак, с над 10-годишна преживяемост. На 7 април и на Никулден някои от тях идват с цветя и подаръци, други изпращат картички или само му се обаждат по телефона. Малко ли е това за Хирурга?
В коридора срещам стар познайник: д-р Николай КЪТЕВ; познаваме се още от романтичния бунтарски период на КТ “Подкрепа”, чиято медицинска секция той оглавяваше. Води ме в кабинета си и ми разказва неща, за които не съм и подозирал.
И той е бил кръжочник от студентските си години в емблемата “Пирогов”, само че при обаятелния проф. Антон МИТОВ; определя го като най-добрия човек, когото е срещал някога. Неуморим хирург и педагог, през свободното си време той дирижира хора на болницата и пее в него соло със своя кадифен, но мощен бас. Кътев твърди, че именно проф. Митов първи у нас въвежда спешната ендоскопия (при хеморагии от гастроинтестиналния тракт). Любимият му израз е: “Слънцето, въздухът и простаците никога няма да свършат!”…
Още третокурсник, Кътев през вечер дава доброволни нощни дежурства в “Пирогов” – нали именно тогава се учи спешната хирургия? Включва се в екипите на проф. Андрей Стойчев, д-р Атанас Косталевски, д-р Мирослав Семов – все чудесни диагностици и оператори.
Още тогава извършва около 80 апендектомии; прави и първите си холецистектомии, дори… шие наръгано с нож сърце (заедно с д-р Иван Петков); вероятно Кътев е единственият студент-медик у нас, затварял проникваща прободна рана на сърце! Твърди, че това е “велико чувство”: да държиш все още туптящото, но вече мъждеещо, замиращо в ръцете ти човешко сърце и като самия Господ-Бог да го съживяваш, а заедно с него – да връщаш обратно в Белия Свят Душата, пропадаща в Небитието!
Преминава и през т. нар. “дълбока провинция” – в далечния Тутракан, в чиято операционна зала свещенодейства местната знаменитост д-р Камен Палатов. Немски възпитаник, строг, организиран и взискателен, той извършва стомашни резекции с местна упойка. Николай интубира, реже, съшива; на 2 пъти дава от своята кръв за легналите на масата пациенти.
Далеч от София, а и от целия забързан и зает с проблемите си свят, също живеят, работят и спасяват хора десетки никому неизвестни и като че ли невидими прекрасни Лекари и Хирурзи. Поклон пред тихия им, незабележим и винаги недооценен от държавата и обществото ни Подвиг!
Запален скиор, подводен водолаз и гмуркач, д-р Николай Кътев е вероятно единственият наш хирург, който редовно (от 1996 г.) участва в благотворителни мисии на ООН и САЩ по целия свят. Къде ли не е ходил и оперирал: в Индия, Филипините, Танзания, о. Пемба. Преживял е какви ли не ужаси: от зейнала насреща му зелена мамба до тайфун, едва не свалил самолета, с който пътува от Индия към филипинския о. Борокай, където, в заляната от пороя болница, вече го чакат за операция десетки бедняци. В някои от мисиите го придружават жена му, която е медицинска сестра и още невръстното им дете Николай, днес също тръгнал по трудния, но толкова романтичен път на баща си в хирургията.
Д-р Кътев специализира ендокринна хирургия в Сан Франциско и гръдна и ендокринна онкохирургия в Каназава, Япония; в друг град от Страната на изгряващото слънце – Шизуока, дори изнася лекции. Отива и в Милано, където се учи от световноизвестния легендарен създател на реконструктивната мамектомия при рак на млечната жлеза проф. Умберто Веронезе, който и на 84 години продължава да оперира!
Няколко месеца дава нощни дежурства в “Куин Елизабет Хоспитал” в английския град Нюкасъл.
Заплащането там е 50 лири на час!…
Защо ли се е върнал в България, където ще му начисляват по 80 стотинки?!
Родина, сине…
Автор: Д-р Тотко Найденов