В пост във Facebook, проф.Петър Петров задава няколко прости въпроса. Без обвинения, без лесни решения, но с грижа за бъдещето на нашето общество. Защото цената на безгрижието и неграмотността е висока.
Текстът на проф. Петър Петров
„Днес на моя лекция пред 45 млади жени – студентки по акушерство, повечето родени след 2000 година. Млади хора, избрали медицината за свой път които би трябвало да бъдат поколението с най-лесен достъп до информация, знания и медицинска профилактика.
И реших да им задам един прост въпрос:
„Колко от вас са ваксинирани срещу HPV – вирусът, който може да причини рак на маточната шийка?“
Отговорът ме потресе.
Нито една.
0 от 45.
Не една-две. Не 5 или 10.
НУЛА.
» Безплатна HPV ваксина вече и за момичета от 15 до 18 ненавършени години
После зададох друг въпрос:
„Колко от вас редовно посещават гинеколог за профилактичен преглед?“
Отговорът отново беше тревожен – 8 от 45 или по-малко от една пета.
И тогава човек няма как да не си зададе въпроса:
Къде сбъркахме?
Как е възможно да живеем във време, в което имаме достъп до огромно количество медицинска информация, а профилактиката да продължава да бъде последната ни грижа?
Как е възможно млади жени да знаят всичко за социалните мрежи, тенденциите, технологиите и света около тях, но да не знаят достатъчно за собственото си здраве?
Да познават куп инфлуенсъри, певачки и др. които са известни само на тях, и само с това че са известни само на тях, а да не знаят елементарни неща свързани с това как да пазят собственото си здраве и това на близките си?
И тук не обвинявам тези 45 млади жени.
Обвинявам липсата на здравна култура.
Обвинявам липсата на системно здравно образование.
Обвинявам години наред пропускана профилактика заради която всеки ден в България умира по една млада жена от рак на маточната шийка.
Защото никой не се ражда с медицински знания.
Някой трябва да ги даде.
Училището. Университетът. Семейството. Лекарят. Държавата. Здравната система.
Ракът на маточната шийка не започва с болка.
Той започва много по-рано – с инфекция, която често може да бъде предотвратена, с пропусната профилактика, с липса на информация, с едно „няма да ми се случи“.
А когато вече се появят симптомите, понякога е късно.
Затова трябва да спрем да говорим за профилактиката само когато някой пореден млад човек загуби битката.
Трябва да говорим преди това.
Трябва да питаме децата си.
Трябва да образоваме студентите си.
Трябва да говорим открито за HPV.
Трябва да насърчаваме профилактичните прегледи.
Трябва да превърнем здравната култура в част от общата култура на нацията.
Защото има една проста истина:
Образован човек не е само човек, който знае история, литература, математика или чужди езици.
Образован човек е и човек, който знае как да пази живота и здравето си.
А днес, след тази лекция, си тръгнах с един много неприятен въпрос:
Ако сред 45 млади жени нито една не е ваксинирана срещу HPV и по-малко от една трета се грижат редовно за гинекологичното си здраве – какво всъщност знае България за собственото си здраве?
Това вече не е статистика.
Това е диагноза на обществото.
И ако не променим това, утре ще плащаме цената не с пари.
Ще я плащаме с човешки животи.
проф. Петър Петров“