БЛС – славно минало, срамно бъдеще и тъжно настояще
(кратък исторически преглед и прогноза)
Българският лекарски съюз е организация със славно минало, мътно и тревожно настояще и неясно бъдеще.
“Лекарят понякога лекува, често облекчава и винаги утешава!” – водени от тази безсмъртна древна формула, нашите деди решават да се организират в съсловна организация, която да носи трите простичките и магически буквички БЛС. В началото е Софийското медицинско дружество (краят на 19-тия век). Като всяко българско творение, и то скоро се разцепва на 2 крила – “Българско лекарско дружество”, оглавявано от д-р Петър ОРАХОВАЦ (1857 – 1922) и “Софийско лекарско дружество” с председател д-р Марин РУСЕВ (1864 – 1935), всяко от тях – с различни виждания за общественото здравеопазване. Привържениците им се титуловат по фамилиите на водачите си, т. е. “ораховисти” и “русевисти”. Понеже първите са се дипломирали в Москва, а вторите – в Западна Европа, те не крият и различните си чувства си към империята-Освободителка, съответно – русофили и русофоби. Към Ораховац се присъединява д-р Димитър Моллов (1845 – 1914), а към Русев – д-р Георги Сарафов (1848 – 1915), еднакво всеотдайни, будни и… непримирими. Създалото се напрежение и неколегиалност налагат свикването на обединителен Събор в София с 304 делегати от цялата страна на 10 октомври 1901 г., на който се създава БЛС. За пръв негов председател е избран д-р Димитър Моллов; през 1879 г. той е разработил “Временните правила за устройството на медицинското управление в България”, под влияние на руската земска медицина. Д-р Марин Русев пък създава Закона за опазване на общественото здраве (1903), който е ръководен правителствен документ за цели 25 години.
Още първият учредителен Събор на БЛС издига искане за “реформа на участъковите лекари”, “извоюване на лекарите място в училището като лекари и преподаватели по хигиена и антропология”, “определяне максимума число на жителите на всеки град, за здравето на които може да се грижи един лекар”, “определяне хонорара на волнопрактикуващите лекари”. Както се вижда, нищо ново под слънцето 106 години по-късно: по въпросите и с училищните лекари, и с тавана на здравноосигурените, които един ОПЛ може да запише в пациентската си листа, и с хонорара от НЗОК за специалистите на частна практика, и с прословутата – и все неприемана от МС – “Здравна карта”!.
Всеки от ежегодните Събори привнася нещо ново в дейността на БЛС, като напр. VIII Събор открива осигурителна и взаимоспомагателна каса за членовете си и чрез д-р Русев прави откритието, че “лечебната медицина трябва да отстъпи мястото си на предпазителната”, т. е. на профилактиката. Педиатърът д-р Стефан ВАТЕВ (1866 – 1946), завършил в Лайпциг, пръв издига идеята (пламенно приета от БЛС) за създаване на Медицински Факултет в София, което се осъществява през 1918 г.
На 12 юни 1924 г. министърът на вътрешните работи Иван Русев утвърждава Устава на БЛС, съгласно чийто чл. 1 “Целта на ЛС е да създаде между членовете си връзки за солидарност и добри другарски отношения”, “да образува взаимно подпомагане между лекарите”, “да способства за научното усъвършенстване на лекарите” и”да съдейства за уреждането и преуспяването на санитарното дело в България”, а чл. 4 постановява: “Всеки лекар, имеющ право на практика в Царство България, става член на съюза или престава да бъде такъв, щом даде писмено заявление за това в местния клон”, което не означава задължително членство като непременно условие за упражняване на професията, а просто право на избор за членуване. Изобщо, през цялото си 47-годишно съществуване, до насилственото му закриване през 1948, БЛС работи за обединението на лекарското съсловие, защита на труда и издигане на авторитета, развитието и усъвършенстването на квалификацията и професионализма, грижите за материалното му обезпечаване.
Непосредствено след Девети септември 1944 г. новата тоталитарна власт започва мощна наказателна атака срещу БЛС. Арестуван и пратен в концлагер е председателят му д-р Иван Койчев; разформирован е целият УС и на негово място е определен – от неизвестен “ОФ-комитет” – неизбиран от никого “временен УС”. Със заповед 210/8 декември 1944 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов еднолично узаконява тези своеволия, въпреки, че съгласно Устава на БЛС подобни реорганизации се правят единствено от легитимно свикан редовен Събор. На 3 октомври 1949 г. т. нар. “Национална конференция на БЛС”, състояща се от 61 самозвани, практически упълномощени от ЦК на БКП представители, вземат решението “БЛС да се влее в Профсъюза на здравните и хигиенните работници”, където неговите досегашни членове ще членуват наред с бръснарите и теляците в обществените бани; това безспорно представлява безпрецедентна и непростима гавра с най-великата професия! За щастие, това положение трае само 3 години, до създаването, по решение на ЦК на БКП, на Профсъюз на здравните работници, в който наред с лекарите, зъболекарите и фармацевтите, обаче членуват също и сестрите, санитарите и шофьорите на линейки…
Още преди 10 ноември – през 1988 г., една малка група от 4 лекари, организирани от проф. Димитър Радонов (тя се състои още от д-р Любен Астинов, проф. Емил Стоянов и д-р Тотко Найденов) сформира “Инициативен комитет за възстановяване на БЛС”. Постепенно към него се присъединяват проф. Чавдар Драгойчев, д-р Любомир Куманов, д-р Милан Миланов, д-р Триас Мавроматис, проф. Николай Беловеждов, д-р Атанас Шерев, д-р Борис Бояджиев, д-р Христо Хинков, д-р Стоян Лупов от Пазарджик, стоматолозите д-р Иван Иванов и д-р Илко Семерджиев и др. Върхът на проявата е организирането на Национално съвещание за възстановяване на БЛС, в Аулата на Центъра по хигиена, на историческата дата 13 януари 1990 г.; за временен първи председател, без обсъждане и алтернативи, е одобрен инфекционистът-педиатър проф. Иван Киров, който дотогава няма и капчица принос към подготвителната работа, но е ултимативно наложен от д-р Милан Миланов на последното заседание на Инициативния комитет. Проф. Киров е единствен кандидат за лидерския пост и на 27-мия Възстановителен Събор, провел се на 26-27 май 1990 г. Две години по-късно за председател е избран хирургът от ИСУЛ д-р Димитър Игнатов, който още тогава налага ярко политизиране на съсловната организация и авторитарен, непрозрачен, почти конспиративен стил – това отвращава и отблъсква много колеги, но, както е прието езуитски да се казва, “такива бяха времената”.
През това време аз създавам и оглавявам първия печатен орган на възстановения БЛС – в. “Български лекар” (1993 г.), който в първите 3 години е двуседмичник, но после започва да излиза само веднъж, в края на всеки месец, тъй като издръжката му зависи изцяло от реклами и обяви, търсени единствено от мен; авторитарното, силно политизирано ръководство БЛС не подпомага своя печатен орган финансово или морално, защото той публикува независими мнения, нерядко влизащи в противоречие с политизираните авторитарни идеи на председателя му. Тъй като вестникът се бори за справедлива, разумна и деполитизирана здравна реформа в интерес не само на лекарите, а и на пациентите, председателят на БЛС налага на УС да се откаже да ползва безплатния си печатен орган (1998), но изданието продължава да излиза автономно и да налага на съсловието и обществото идеите и празниците, създадени от главния му редактор.
Хирургът от ИСУЛ д-р Димитър Игнатов е председател на БЛС общо цели 10 години (1992 – 2002): 7 години, когато БЛС е съдебно регистриран по Закона за лицата и семействата; и още един 3-годишен мандат – по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС, преименован на ЗСОЛЗ). Създаването със специален закон на монополна, безалтернативна, задължителна организация априори я превръща в казионна и я обрича на застой, създава условия за злоупотреби от страна на непочтени и меркантилни ръководители. (И те енергично се възползват от тази възможност…)
През това време д-р Игнатов е избран и за депутат (2 мандата) на СДС, което използва за безцеремонно превръщане на авторитарно ръководената и практически приватизирана от него съсловна организация в сляп послушник на Парламентарната си група ОДС. Това представлява недопустимо и грубо политизиране на БЛС, заради което Инициативна група от 7-8 колеги, под мое ръководство, му поисква оставката на пресконференция в БТА на 31 август 2000 г. Последиците за мене са тежки: публично отправени (пред спешно свикан, безмълвен Национален съвет на БЛС) заплахи от страна на Игнатов с физическа разправа и дори направо със смърт и… спиране, под негово давление, на рекламодателите на в. “Български лекар”, чрез който създадох и наложих – след къртовски труд, постоянство и преодоляване на безброй непочтени и безсмислени пречки! – всички празници и отличия на моето лекарско съсловие. Никога не съм и предполагал, че домораслите ни демократи (при това – лекари!) са в състояние да наложат подобен жесток болшевишки хистеричен и параноичен стил спрямо инакомислещите.
На Събора, състоял се на 7 април 2002 г. на Слънчев бряг, е прието, макар и само с 1 глас мнозинство, мое организационно предложение, неколкократно публикувано цяла година преди това и във в. “Български лекар”: да бъде допълнен чл. 39 от Устава на БЛС със забрана за избиране в УС и на депутати, което автоматично лишава Игнатов от номинирането му за последно преизбиране за втори 3-годишен мандат (по ЗСОЛС). За председател обаче е издигнат един търговец на мазут, собственик на печатница и хотелиер от Смолян д-р Андрей Кехайов, бивш хирург в Рудозем, независимо че от 1993 г. той не е упражнявал професията и отдавна е загубил лекарските си права. Кехайов бързо установява и налага култовски и авторитарен стил на ръководство (казионният му в. “Кво вадис” подробно публикува всяко негово изказване, както и по 5-6 негови снимки във всеки свой брой; дори и Тодор Живков нямаше толкова във в. “Работническо дело”!); за 6 години проваля общо 3 НРД, с което лишава болниците от десетки милиони лв (на път е да провали и 4-ти, за 2009!); затова пък развъртява усилена търговия с мазут от своите бензиностанции с МЗ и лечебни заведения в страната и отпечатва милиони формуляри на НЗОК в своята печатница “Кайнадина” в Смолян. Всичко това наистина не е незаконно, но безспорно е аморално и представлява груб конфликт на интереси, за което аз по-късно сезирах парламентарната Комисия за борба с корупцията.
Кехайов ръководи БЛС по-авторитарно и от Игнатов; през 2007 г. той свиква 3 извънредни Събора с амбициозната цел да промени Устава и да отпадне ограничението за 2 ръководни мандата. Нещо повече, Кехайов упорито не свиква редовен Отчетно-изборен Събор, макар че от края на м. април 2008 г. вторият му последен мандат като председател на БЛС е изтекъл. Пораженията, които този едноличен ръководител нанася върху съсловната организация, ще останат да тегнат върху бъдещото й съществуване за вечни времена. Нещо повече, Кехайов също като Игнатов, политизира БЛС (на няколко пъти иска оставките на зам.-министър Емил Райнов и правителството на Станишев, среща се с опозиционни партии), което по принцип изобщо не е работа на една съсловна организация. Заплашва и със стачки, макар че според Закона за колективните трудови спорове те могат да бъдат организирани единствено от синдикати.
През 2006 г. този търговец на мазут успява да прокара на Извънреден Събор едно позорно допълнение към Етичния кодекс, съгласно което всеки лекар, който си позволи да отправя публични критики към организацията (разбирай – председателя й), подлежи на изключване от нея; при задължителното членуване в БЛС като непременно условие за упражняване на професията, това означава автоматически уволнение от работа! Излиза, че феодалите на БЛС преживе са канонизирани. Още по-интересно и загадъчно е друго: какво са гледали и мислили (и изобщо – присъствали ли са там?!) близо 400-те делегати на Събора, та сами са си гласували (може би – дори с радост?!) поставяне на мундщук на устата?! Що за средновековно мракобесие и духовен мазохизъм при конституционно осигурена свобода на словото в една, Божем, демократична страна? Толкова ли не им ясно на лекарите-делегати, че демокрацията означава 2 основни момента: спазване на законността и осигуряване на свобода за чуждото мнение плюс безусловна търпимост към него?! И това става през 2006 г. – а не през 1937, когато се провежда сталинският лов на вещици под зловещия предтекст за борба с “враговете на народа” и “враговете с партиен билет”! Пак добре, че председателят не е предложил и делегатите – не са гласували за отваряне на концлагера в Белене за волномислещите си колеги…
Сайтът на БЛС вече 6 години започва с лика и славната творческа и лекарска биография на неговия бележит председател (една от характеристиките според нея е, че “много добър шахматист” – колко впечатляващо…). Не е публикуван нито Уставът, нито съставът на Контролната комисия, на която всеки член има право да се оплаче.
Отдавна БЛС е заприличал на непроветрявана, килнала се къща на 3 етажа: най-горният се състои от една-единствена просторна стая – за Председателя; на втория се ширят и веселят членовете на послушния му УС; сутеренът е за безличната и покорна членска маса, от която се иска само да си плаща членския внос и в никакъв случай да не задава въпроси за какво се харчи той и каква й е ползата от задължителното членство. Ако все пак някой попита това, му се отговаря с болшевишкия контравъпрос: “А ти какво направи за БЛС?”. Прилича на суровия: “Ты записался добровольцем?” Тежко ти, ако не си се записал…
Днес БЛС се е превърнал в омразно понятие и мръсна дума за всички лекари – и то само заради своите двама председатели през последните 16 години; той не се ползва с авторитет и обич от колегите, които са задължени да членуват в него като непременно условие за упражняване на професията, съгласно антиконституционния и репресивен чл. 3 от ЗСОЛС и да плащат членски внос (от м. г. унифициран за всички Регионални Колегии в страната – по 6 лв месечно, 2 лв от които отиват директно в Централата), без никаква полза за себе си и без да получават отчет за изразходването му, сякаш това е някаква частна, конспиративна или военизирана организация, а ръководството й по-скоро прилича на хунта или клика.
Необяснимо и тъжно е как 28 000 лекари вече 16 години равнодушно наблюдават и допускат тяхната съсловна организация да бъде така обезличавана и обезсмисляна до вече пълното й задушаване и приватизиране. Като изключим първоначалното 2-годишно незабележимо председателстване на престарелия проф. Иван Киров, тя е оглавявана последователно от двама дребни и бедни духом, но нагли и неудържимо напористи маргинали-вождисти, водени не от уважение, грижа и обич къмколегите, които са ги избрали, а единствено отличните си политически или финансови интереси. Принципите на тези наши началници е абсолютизмът на Людовик XIV (“Държавата – това съм аз!”) и болшевизмът на Маяковски (“Кажем ли Партията – разбираме ний Ленин”, т. е. кажем ли БЛС – разбираме временно властващия му феодал, който го третира като своя лична фирма – ЕТ или ЕООД.) Високомерието и чувството за недосегаемост на монополиста, възможността за вземане на конспиративни решения, без обсъждането им не само с членовете на УС, но дори и с делегатите на Съборите, винаги замайват главите на нискоинтелигентните ръководители, които започват да се мислят едва ли не за богоравни.
Неколкократно, в продължение на близо 10 години, съм пледирал към министри и лекари-депутати – вкл. с открити писма и предложения, публикувани в почти всеки брой на в. “Български лекар” – за допълнения към ЗСОЛЗ: да направят необходимото за освобождаването на БЛС от оковите, нахлузени му от неговите приватизатори.
В началото на 2008 г. предложих на Комисията за борба с корупцията към 40-то НС Проектозакон за допълнение на ЗКОЛЗ: към чл. 35 (“Членовете на БЛС, съответно СБЗ, имат право да избират и да бъдат избирани в органи на съюзите и на регионалните колегии. Не могат да бъдат избирани в тези органи министри, зам.-министри, главни секретари на министерства, директори на здравни заведения”), да се добави: “и служители и експерти на МЗ и НЗОК, и лица, които имат търговски и/или консултантски взаимоотношения с МЗ, НЗОК и техните подразделения.” Предлагах поправката, за да не се допуска явен конфликт на интереси, както и безспорни противоречия в дейността и служебните задължания. Това безспорно щеше да направи БЛС далеч по-независим и автоматически щеше да отстрани председателя Кехайов, който усилено продаваше мазут от собствените си бензиностанции на университетските и районни болници, освен това отпечатваше и формулярите на НЗОК; всичко това априори правеше зависим и него, и целия БЛС, от Касата и МЗ.
Комисията уж прояви интерес, но скоро всичко заглъхна. Наближава и зимата на 2008 г.; председателят Кехайов и неговите послушници от УС продължават да протакат свикването на Отчетно-изборен Събор и се окопават за вечни времена в ръководството на БЛС. Тогава предложих на неколцина лекари-депутати, както и на здравния министър д-р Евгений Желев и президента на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев (за да съдейства с неговата напористост) друг Проектозакон за допълнение на ЗСОЛЗ, а именно: към преходните и заключителните му разпоредби да се добави: “& 6. 1. Ако след изтичането на мандатите на ръководствата на БЛС, съответно БКЗ, не се свика Събор на БЛС, съответно конгрес на БСЗ, това се извършва от министъра на здравеопазването в едномесечен срок.”
И сега чакам (може би – и този път напразно…) развитие.
Липсата на алтернативна съсловна организация, както и на яснота при избора на делегати за Общите събрания на Регионалните лекарски колегии и за Съборите на БЛС, на прозрачна и строга финансова отчетност на задължително събирания членски внос, на грижа за квалификацията на лекарите, на демократичност при вземането на управленски решения – всичко това предопределя моралния крах на свидната 107-годишна организация на българските лекари, станала – вече излишна и дори направо вредна за съсловието и националната здравна политика – по вина на своите хитри, алчни, безотговорни и де факто приватизирали я председатели.
За унищожаването на БЛС обаче определен грях имат не само те, но и добре подбраните, старателно отглеждани и обилно хранени от тях несменяеми номенклатурни послушници-членове на УС и НС, които си получават своите облаги (безплатни, необявявани на съсловието екскурзии в чужбина под форма на “делегации”, добре платени места в директорските бордове на болниците, GSM-и за сметка на неприкосновения свещен членски внос, също безплатно ползване на хотели и ресторанти и пр.). Това са т. нар. “полезни идиоти” (изразът е на Ленин), с които се обгражда всяка авторитарна власт, за да може да паразитира.
Ако не се смени недопустимия за XXI век абсолютарен, конспиративен и култовски стил на ръководството му, явно за съсловието е дошло времето да каже “Сбогом!” на някога тъй славния, но вече съвършено безсмислен и ненужен никому (освен на председателите си и шепата техни угодници) БЛС.
НЗОК
През 1998 г. НС приема Закон за здравното осигуряване (ЗЗО), с който в страната ни се въвежда задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗО е създадена Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), която започва да функционира от 15 март 1999 г. Основната й задача е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България в частта му по управлението на събраните средства и заплащането на използваните здравни дейности и лекарства (по определен обхват и обем) в полза на здравноосигурените граждани. Събирането на здравноосигурителните вноски първоначално е възложено на Националния осигурителен институт, а от януари 2006 г.- на Националната агенция по приходите.
Първият директор на НЗОК е д-р Илко Семерджиев. Следват: д-р Бойко Пенков, бившият здравен министър доц. Никола Василев (и. д.), проф. Генчо Начев (и. д.), Надежда Генева (и. д.), д-р Глинка Комитов (и. д.), д-р Димитър Петров, д-р Иван Букарев, д-р Румяна Тодорова.
Вече се чуват все повече гласове за отпадане монопола на НЗОК и даване равнопоставеност на частните здравноосигурителни фондове (чийто брой в момента доближава 20), но това е работа вероятно на бъдещото 41-о Народно събрание.
СБДМ
Съюзът на българските медицински дружества (е създаден като Съюз на научните медицински дружества (СНМД) на 26 ноември 1968 г. по инициатива на авторитетни български учени, с първи председател акад. Алекси Пухлев, виден български интернист-нефролог (1905, Габрово – 1979). Последователно председатели са му: чл.-кор. проф. Георги Гълъбов, проф. Коста Заимов, проф. Начо Начев, проф. Иван Вълков, акад. Чудомир Начев, доц. Тодор Попов.
През март 2007 г. СБМД е приет за член на Организацията на европейските медицински специалисти UEMS. Така СБМД става единственият негов легитимен български партньор, което го задължава да бъде проводникът на европейския медицински опит и квалификация у нас.
Националното и софийско здравеопазване в момента
Нашата нация неудържимо застарява (всеки 4-ти българин вече е в пенсионна възраст) и намалява катастрофално (с близо 40 000 души годишно!) Умират около 114 000, раждат се 74 000 (вероятно поне една четвърт от тях – с небългарски произход!); регистрираните аборти са приблизително колкото депопулацията ни – близо 40 000. Стотиците хиляди младежи, емигрирали в западноевропейските страни, Канада и САЩ, едва ли ще се върнат, задомят и създават потомство у нас…
Понастоящем населението на България е 7 млн 670 хиляди души, от които 3 млн 720 хиляди – мъже и 3 млн 950 жени. В градовете живеят 5 млн 420 хиляди, в селата – 2 млн 250 хиляди души (цифрите са леко закръглени за прегледност).
Средната продължителност на живота на българина е най-ниска в целия ЕС: средно 72,6 години (на мъжа – 69,1 години, а на жената – 76,3). Демографските ни показатели са направо отчайващи: 14,3 на хиляда обща смъртност, 8,6 на хиляда – раждаемост; естественият ни прираст е отрицателен – минус 5,7 на хиляда. Това предвещава бавно, но сигурно стопяване – до пълно изчезване! – на българската нация след 300 години. Всеки народ си заслужава съдбата…
Смъртността у нас се дължи преди всичко на сърдечно-съдовите заболявания (хипертония, сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт) – 75 000 души (66%), следвана от новообразуванията – 18 000 (16%), дихателната система – 4000 и т. н.
Болничните легла са 44 000, разпределени в 122 многопрофилни болници за активно лечение, 54 специализирани, 54 частни, 72 специализирани. Диагностично-консултативните центрове са 104.
Лекарите ни са 28 000 (36 на 10 000 от населението), стоматолозите – 6500, фармацевтите – 3700, медицинските сестри – едва 30 000 (при необходимост от двойно повече). Специалисти по вътрешни болести са около 4300 лекари, по хирургия – 1720, по педиатрия – 1430, по акушерство и гинекология – 1350, по неврология – 1100, по образна диагностика – 900, по психиатрия – 600, по офталмология – 600, по ортопедия и травматология – 600, по клинична лаборатория – 560, по УНГ – 540, по дерматовенерология – 400, по физиотерапия – 400, по урология – 350, по неврохирургия – 150.
Делът от брутния вътрешен продукт, заделян за здравеопазването, от години не надвишава 4,2-4,3% (при средно 10% в останалите страни-членки на ЕС).
София
Населението на българската столица по официални данни (2006) е близо 1 млн 240 000 души, 60 000 от които живеят в околните й села. Жените са повече: 650 000 срещу 590 000 мъже. Новородените са точно 12 781, я починалите хора – 15 661, т. е. по отношение естествения прираст (извън имиграцията) е отрицателен – минус 2880, както е в цялата страна. Абортите са 6314 (19 на 1000 жени), т. е. наполовина на ражданията – което недвусмислено говори за отчайващо ниска сексуална култура.
Регистрираните заболявания в извънболничната помощ в столицата за същата 2006 г. са 2 млн и 205 хиляди.
Смъртността сред столичани се дължи предимно на органите на кръвообращението (или сърдечно-съдовата система) – хипертония, мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт – 10 182 души (65% от общата смъртност); на новообразуванията – 2531 (16,2%); дихателната система (предимно пневмонии) – 664 (4,2%); травми и отравяния – 497 (3,2%).
Медицинският персонал в софийските лечебни заведения (физически лица) е: лекари – 3298, стоматолози – 17, специалисти по здравни грижи (в т. ч. медицински сестри, акушерки, лаборантки и пр.) – 6165, фелдшери – 26, акушерки 624 и медицински сестри – 4173.
Лечебните заведения са 51 с общ брой легла за болнична помощ – 8703 (осигуреност 70,31 легла на 10 000 от населението).
МБАЛ за активно лечение са 8, а специализираните – 21 (от тях 14 за активно лечение, 6 за долекуване и продължително лечение и 1 за рехабилитация).
Лечебните заведения за извънболнична помощ (по регистрите на РЦЗ) са: 1031 амбулатории за първична помощ (индивидуални практики), т. е. общопрактикуващи лекари, които са изцяло частници; груповите им практики са едва 43.
Амбулаториите за първична стоматологична помощ (индивидуални практики) са 2265, а груповите практики – само 52.
Диагностично-консултативните центрове (бившите поликлиники) са 33, а медицинските центрове – 170. Стоматологичните центрове са 29, а медико-стоматологичните центрове – 22.
Самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории са 197.
(Данни от директора на РЦЗ д-р Красимир КУШЕВ.)
Столичните общински болници
Те са пет.
Първа МБАЛ се намира в центъра, в самото сърце на София, ъгъла на бул. “П. Евтимий” и ул. “Раковски”. Построена е през 1953 г. първата в страната и столицата от тип градска обединена болница. Разполага с клиника по вътрешни болести и по УНГ, хирургично, неврологично, урологично и офталмологично отделение; отделение за интензивни и специални грижи за новородени и деца с повишен риск; база за метаболитни заболявания в Драгалевци и др. Тел.: 8059-205. Дългогодишен управител беше д-р Анна Милкоева; понастоящем е доц. Михаил Николовски, уролог.
Втора МБАЛ е също над 50-годишна. Намира с в близост до Централната гара и Автогарата. Тя се слави с педиатрично и АГ-отделение, образцова Родилна зала, сърдечна катетеризационна лаборатория към Клиниката по кардиология и пр. Тел.: 9158-500. Изпълнителен директор й е д-р Красимир Пандев.
На километър от нея се намира една от най-големите и стари болници в България – Пета МБАЛ (бивша Първа работническа); открита е през 1891; в нея функционират почти всички отделения (липсва само Родилна зала). Тел.: 9268-100. Изпълнителен директор е д-р Васко Кацаров.
Трета МБАЛ (бивша “Д-р Мара Малеева- Живкова”) е специализирана по сърдечно-съдови заболявания. Тел.:9211-344. Изпълнителен директор е доц. Марио Станкев.
Четвърта МБАЛ се намира на 20 метра от “Руски паметник”. Тел. 953-24-85. Изпълнителен директор е д-р Стела Станчева, УНГ.
Автор: Д-р Тотко Найденов