Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.
Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата
Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.
CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение
„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.
Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването
При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.
Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение
Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.
Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора
Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.
При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното
Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.
» Мъжете също могат да развият рак на гърдата
Какво препоръчват младите лекари?
Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.
Автоматичният ми въпрос е какви медикаменти е приемал наскоро пациентът?
