Млади лекари от Болница „Тракия“ представиха успешни случаи при метастатичен рак на гърдата

Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

Пиърсингът на ухото може да доведе до трайна деформация, ако не се лекува навреме

Зачервена и подута ушна мида след пиърсинг или травма невинаги е безобидна. В някои случаи причината е перихондрит: инфекция на тъканите около хрущяла на външното ухо, която при забавено лечение може да остави ухото трайно деформирано. За това предупреждава д-р Ванина Бурова от УНГ клиниката на УМБАЛ Каспела в Пловдив.

Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.

Рисковете от често използван медикамент – Диклофенак

В пост във Facebook, доктор Стефан Митев разказва за случай от неговата практика, свързан с употребата на нестероидното противовъзпалително лекарство Диклофенак и потенциалните вреди, които то може да нанесе на пациент.

„В началото на месеца направих колоноскопия на 30-годишен мъж с кървене след изхождане. Кървенето се оказа от хемороиди, но с изненада открих язви по клапата между тънкото и дебелото черво (илеоцекална клапа). Язвите са белите зони, показани със стрелки на снимката.

Автоматичният ми въпрос е какви медикаменти е приемал наскоро пациентът?

Колоноскопията се проведе без упойка, чрез метода с вода (water exchange) и пациентът бе буден през цялото време. Веднага може да отговаря, което в случая бе твърде ценно.

Преди три дни бе завършил 10-дневен курс с диклофенак. Лекарството му е препоръчано от лекар във фитнеса. То е от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и често се използва при различни видове болка. Възможен страничен ефект е възникване на ерозии (повърхностни увреждания) и язви в стомашно-чревния тракт поради намалено образуване на простагландини, имащи защитни функции. Пациентът е приемал инхибитор на протонната помпа за намаляване на киселинността в стомаха, но това не помага относно засягането на тънкото черво.

Взех биопсии от засегнатата зона и резултатът е съвместим с остра медикаментозна увреда, почти сигурно от диклофенак. Ако пациентът бе попаднал на друго място, съществуваше сериозна вероятност да получи диагнозата болест на Крон, която също протича с язви в областта. Грешната диагноза щеше да доведе до редица неприятни последици. Възможността да задавам въпроси на пациента по време на изследването е твърде ценна.

Внимавайте с приема на нестероидни противовъзпалителни средства.

Употребявайте ги, когато има нужда и с повишено внимание за потенциални странични ефекти.“

Паразити в организма – симптоми, лечение и кои билки традиционно се използват?

Паразитите в организма често остават незабелязани, но има някои симптоми, които могат да бъдат знак, че в тялото ни се случва нещо. Паразитите са организми, които живеят за сметка на своя гостоприемник. Някои от тях могат да обитават червата на човека и често протичат без ясни симптоми, докато други могат да причинят различни стомашно-чревни оплаквания.

Симптомите, на които трябва да обърнем внимание

Най-често срещаните симптоми са свързани със стомашни неразположения. Важно е да се знае, че тези сигнали могат да се дължат и на друго заболяване, като единственият начин за установяване на паразитна инфекция е медицинско изследване. Все пак здравните експерти съветват да се обърне внимание ако пациентите срещат някое от тези оплаквания:

  • подуване на корема;
  • газове;
  • лош дъх;
  • стомашен дискомфорт;
  • продължителна диария или запек;
  • гадене;
  • необяснима загуба на тегло;
  • пъпчици по кожата;
  • сърбеж около ануса (особено при острици);

Как паразитите попадат в организма ни?

Дори при спазване на добра лична хигиена, винаги има риск от заразяване с паразити. Най-често срещаните начини да попаднат неканените гости в тялото ни са консумацията на недостатъчно добре обработено месо, замърсена вода, недобре измити плодове и зеленчуци и други.

Лечението на паразитна инфекция може да бъде назначена само от специалист и се провежда с определени за това медикаменти.

В народната медицина има редица билки, които подпомагат поддържането на имунната система и подпомагат стомашно-чревното здраве. Те не заместват медицинските изделия, но могат да бъдат част от общ режим за поддържане на доброто състояние на организма.

  • Екстракт от тиквено семе – използват се от векове в различни култури като част от традиционни програми за прочистване на червата. Подпомагат нормалната функция на храносмилателната система.
  • Екстракт от чесън – едно от най-силните оръжия на природата. Подпомага имунната система и поддържа микробния баланс в организма.
  • Екстракт от джинджифил – съдейства за нормално храносмилане, намалява усещането за тежест след хранене и ограничава гаденето.
  • Екстракт от резене – спомага за редуциране на газовете и подуването. Подкрепя нормалното храносмилане.

ПАРАЗИТАКС от Биотика 1961 e хранителна добавка за поддържане на стомашно-чревно здраве. Продуктът комбинира тези билкови екстракти и съдейства за поддържане на добро състояние на организма. Препоръчителният профилактичен прием на продукта според производителя е 3 месеца, като дневната доза е 2 капсули – сутрин и вечер след храна.

При съмнение за паразитна инфекция най-важната стъпка е поставянето на точна диагноза. Билки като тиквено семе, чесън, джинджифил и резене традиционно се използват само за подпомагане на храносмилането и като част от програми за естествено прочистване на организма. В комбинация със здравословен начин на живот и добра лична хигиена те могат да допринесат за поддържането на нормалната функция на стомашно-чревния тракт.