Архив за етикет: фрамар

Здрави и красиви – лично с Деси Пеева

Публикувано на от

Деси е една от нашите най-слънчеви авторки, усмивката струи от всеки ред на рубриката „Здрави и красиви с Деси“, която тя списва. Решихме да я представим лично пред читателите на Фрамар, стига се е крила зад компютърния екран в хотела, където тя работи за лятото. :)

Как ще се представиш на читателите на Фрамар?

Казвам се Десислава Пеева , от Варна, и от повече от 10 години се интересувам от здравословен начин на живот. А по образование съм почти завършил Магистър по туризъм.

Как ти хрумна идеята да списваш блог-а си, покрай който те познават читателите на Фрамар?

Идеята за блога ми се роди преди 8 месеца когато реших да създам мое интернет кътче където да споделям интересни и полезни съвети относно суровоядство, различни суперхрани, мои сурови рецепти, антиейджинг, натурална козметика, фитнес и не на последно място екзотични wellness дестинации, които предлагат „сурова ваканция“.

Много хора ни задават въпроси покрай твоите статии и бихме искали да ти ги зададем на теб…

- Как се сдобиваш с някои от по-екзотичните продукти, с които готвиш?

Повечето храни купувам от големите супермаркети, а някои по-екзотични от здравословните он-лайн магазини.

- Скъпо ли е да се живее здравословно? Колко даваш месечно за храна?

Зависи от много неща. Ако човек сам си приготвя храната бих казала, че този начин на живот никак не е скъп. Обикновено давам около 150 лв на месец за храна. Сега лятото малко повече понеже живея в курорт и тук плодовете и зеленчуците са значително по-скъпи.

- Изпадаш ли в хранителни изкушения от „нездравословна храна“ и как се справяш с тях?

Понякога ми се случва да хапна нещо, което смятам за нездравословно като например малко сирене в салатата или малко шоколад когато съм на гости, но в никакъв случай не се самообвинявам след това. Не съм крайна и го приемам като нещо нормално и в реда на нещата. Най-голямото изкушение за мен е препечения пълнозърнест хляб. Това може да ви се стори странно, но по принцип се старая да избягвам глутена. Повечето хора не осъзнават, че малко или много всеки има непоносимост към този алерген.

- Може ли да се живее изцяло „здравословно“, в непрекъсната диета  и тн…?

Аз не мисля, че съм в непрекъсната диета. За мен здравословното хранене е начин на живот, а не нещо временно, което ще зарежа когато мине месец или два.

- Алкохол и цигари?

Не пуша цигари, а по време на празници си позволявам по 1-2 чаши домашно непастьоризирано бяло вино.

- Как възприемат колегите ти в работата твоя здравословен начин на живот?
По принцип не се впускам в обяснения за моя начин на живот освен ако някой не прояви любопитство. Най-често реакциите са доста стъписващи например, ако на въпроса „Ти ядеш ли месо?“ отговоря отрицателно.

Как мислиш, с развиването на блога и статиите ти за Фрамар, от които те познават хиляди хора, не е ли време вече и за нещо по-голямо, примерно, книга или собствен бизнес в тази сфера? Накъде ще те поведат ветровете?

Интересен въпрос! Замисляла съм се за книга, но мисля че на този етап ми е все още рано. Според мен трябва да натрупам повече опит и знания. Иначе бих била радостна за съвместна работа със здравословен он-лайн магазин.

Живее ли здравословно българката?

Не бих могла да дам категоричен отговор на този въпрос, но си мисля че българката се старае напоследък да се храни здравословно и все повече се замисля какво се предлага в действителност в търговската мрежа.

Спомена, че ще отговаряш на въпросите по време на нощна смяна, как се справяш с безсънието?

Сънят е изключително важен за едни здавословен начин на живот, но лятото правя компромис с този принцип заради работата ми. Като цяло предпочитам да избягвам кафето, но преди нощна смяна си позволявам по едно. Също така гледам да си почивам добре след безсънна вечер.

Кои са любимите ти методи за борба със стреса?

Понеже съм от морски град винаги предпочитам плажа пред планината и обичам да релаксирам там с интересна книга в ръка. А зимата фитнес и сауна са моята антистрес рецепта!

Дай ми 5 съвета за борба с есенната депресия, която ще дойде след горещото лято :)

За мен есента винаги е свързана с почивка след напрегнатото лято, но за повечето хора е обратното. Бих препороръчала повече разходки сред природата, реални социални контакти, спорт и здравословна храна.

И твоите пожелания за читателите на Фрамар?

Не искам да бъда твивиална и да пожелая да бъдат „здрави“, защото повечето хора се замислят с какво се хранят чак след като се разболеят. Затова ще кажа само: Бъдете постоянни, четете и се информирайте непрекъснато за здравословното хранене за да сте мотивирани да водите такъв начин на живот!

Доктор Мирослава Петрова – Досева, национален Фрамар консултант: Посрещайте всеки нов ден с усмивка

Публикувано на от

Доктор Мирослава Петрова – Досева е поредният национален Фрамар консултант, който ще ви представим. Специализирана в белодробни и сърдечни заболявания, тя в момента работи във Вътрешно отделение на „МБАЛ- д-р Д.Чакмаков“, гр. Раднево и дава консултации в нашия форум.

1.Представете себе си и своята практика пред читателите на Фрамар.

Здравейте! Казвам се Мирослава Петрова-Досева. Родена съм на 04 Май 1983г. Завършила съм медицина в Тракийски университет, гр. Стара Загора през 2008г. Професионалният ми път като лекар започна през същата година и вече близо 3 години работя във вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Д. Чакмаков” гр. Раднево – сектор кардиология и пулмология. През 2010г. започна специализацията ми по обща медицина.

2.Правим това интервю с Вас в качеството Ви на национален интернет консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи път открихте интернет и как се случи това?

За първи път открих възможностите на интернет пространството през 1998/1999г. Използвах основно електронна поща за кореспонденция с приятели от чужбина, тъй като ми предстоеше пътуване извън България.

3.По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите Ви сайтове?

За интернет отделям различно време всеки ден, но средно около 2-3 часа. Най-често посещавам следните уеб сайтове: Google.bg; Facebook.com; framar.bg; yahoo.com; youtube.com; medinfo-bg.com и др.

4.Интернет активен ли е българският лекар?

Младите лекари – ДА!

5.Използвате ли интернет като източник на данни за своята работа?

ДА! Най-вече чужди уеб сайтове.

6.Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

За мен лично онлайн консултацията е голямо предизвикателство. Тук лекарят и пациентът не се срещат лично – очи в очи. Пациентът е малко „инкогнито” и затова онлайн консултацията е малко по-трудна от стандартния преглед в лекарския кабинет.

В медицината има една известна фраза, която гласи: „Който добре разпитва, добре лекува!” Затова при всяка онлайн консултация, въпросите от страна на лекаря са много, за да бъде помощта по-голяма.

7. До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на лекар с пациент?

Онлайн консултацията може да измести директния контакт между лекар и пациент само в малък процент от случаите и тогава, когато състоянието на пациента не е спешно. Например: консултация относно лекарства – доза, заместители, странични ефекти, лекарствени взаимодействия и др.; консултация относно лабораторни изследвания-резултати; съвет/насока за консултация с определен специалист за конкретна ситуация и др.

8. Работят ли в полза на лекаря коментарите за него в интернет-форуми, социални мрежи, профили?

Според мен – ДА!

9.Има ли случаи на злоупотреба с лични данни на лекари?

Нямам информация за това.

10.Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

На читателите на Фрамар пожелавам да бъдат здрави и силни, да не се предават лесно пред трудностите, да посрещат всеки нов ден с усмивка и желание за живот, защото най-доброто тепърва им предстои!

Консултирайте се с доктор Мирослава Петрова – Досева : белодробни и сърдечни заболявания

Д-р Галина Кисьова: Онлайн консултацията също може да бъде в полза на пациентите – интервю за GP NEWS

Публикувано на от

Д-р Галина Кисьова е един от най-всеотдайните специалисти във www.framar.bg, които консултират и дават съвети в една деликатна и много важна област – педиатрията. Пред вас е едно интервю за предизвикателствата на онлайн консултациите, за интернет и до каква степен той е полезен за лекарите.

1.Представете себе си и своята практика пред читателите на GP NEWS?

Здравейте, казвам се д-р Галина Кисьова. През 2006 година завърших медицина в Медицинския факултет на Тракийски университет, гр. Стара Загора. Като член на Асоциацията на Студентите Медици в България (АСМБ) и на Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина(IFMSA) преминах през стажове на обучение в Клиниките по Педиатрия и Неонатология на университетските болници в град Ла Валета в Малта и в град Порто в Португалия. Първоначално работих като ординатор в Отделение за недоносени деца в Дом за медико-социални грижи град Стара Загора. От 2008 година специализирам Педиатрия в Клиника по Педиатрия към Университетска болница в град Стара Загора.

2. Правим това интервю с Вас в качеството Ви на национален интернет консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи път открихте интернет и как се случи това?

Завършила съм Природоматематическата гимназия „Гео Милев“ в град Стара Загора, където за първи път открих света на необятното пространство наречено „Интернет“.

3. По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите Ви сайтове?

Всеки ден е различно в зависимост от натовареността на графика ми, но, когато намеря интересни статии или търся определена информация, прекарвам доста часове пред компютъра. Любимите ми сайтове са тези, които ми помагат да получа повече информация от моята област – медицината и в частност педиатрията.

4.Интернет активен ли е българският лекар?

Много от моите колеги черпят познания от различни сайтове, както български, така и международни. По мое мнение всеки един, уважаващ себе си и професията си, български лекар трябва да използва редовно интернет. Лекарят трябва винаги да бъде любознателен и да се информира за новостите в диагностиката и лечението на редица заболявания.

5. Използвате ли интернет като източник на данни за Вашата работа?

Разбира се! Един от основните източници на полезна за моята практика информация, освен специализираната литература, която чета и конференциите и конгресите по Педиатрия, които посещавам, са интернет сайтовете.

6. Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

Най-голямото предизвикателство е, че липсва директният контакт с пациента. Въпреки това обаче, онлайн консултациите имат много положителни черти. Много от майките, особено тези в майчинство, искат да получат повече информация за отглеждането и профилактиката на своите деца и онлайн консултацията е един от лесните и достъпни за тях начини. Консултациите относно кърменето биха стимулирали и помогнали на много от кърмачките да не се отказват от кърменето на своите бебета. С онлайн консултацията може да се дадат съвети, както за лечението на дадено заболяване и хигиенния режим, който трябва да спазват пациентите, така и кога задължително трябва да потърсят лекарска помощ.

7. До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на лекар с пациент?

Онлайн консултацията не може да замести напълно клиничния преглед и директния контакт с лекаря, но може да бъде също в полза на пациентите. С помощта на онлайн консултацията на специалистите в здравния Форум на Фрамар, пациентите имат възможността да получат компетентни съвети от лекар-специалист за профилактиката на своето здраве, както и за диагностиката и лечението на заболяванията, от които се интересуват.

8. Работят ли в полза на лекаря коментарите за него в интернет-форуми, социални мрежи, онлайн профили?

Да, разбира се. Много от днешните пациенти търсят информация за лекарите, медицинските центрове, медико-диагностичните лаборатории и болниците в страната в интернет сайтовете.

9. Има ли случаи на злоупотреба с лични данни на лекари?

Аз не знам за такива случаи.

10. Какво ще пожелаете на читателите на GP News?

Пожелавам им най-вече да са здрави и да продължават с голям професионализъм и всеотдайност да се грижат за здравето на своите пациенти.

Консултирайте се за здравето на вашето дете и  бебе с доктор Галина Кисьова.

Иван Зангаголев, незрящ по рождение „ Когато човек се бори и влага всичко от себе си, съдбата го възнаграждава.“

Публикувано на от

Дали наистина е така, никой не може да ни гарантира, но искаме да повярваме, че е така. Иван никога не е виждал света в който живее, от почти 31 години. Това не му пречи да усеща дали хората са добри или лоши, да има мнение по куп въпроси и да се бори, което е най-важното за него! Можем за много неща да се поучим от този човек, когото  сякаш никой не забелязва – синдромът на държавническата и обществената слепота – едно от най-страшните заболявания на света…

Здравей. Ще се представиш ли на читателите на Фрамар? Всички тези традиционни неща, като име, възраст…
Казвам се Иван, на 31 години. През целия си живот съм живял в Несебър, България. Занимавам се основно с музика и компютри, като това са моите две основни хобита. Музиката е на по-преден план. Свиря в три групи, като в двете от тях съм китарист, а третата група е личен мой проект, където сам свиря на всички инструменти.

Ти си незрящ от самото си раждане. Ще ни разкажеш ли повече за заболяването си и за своето детство?
Това е станало малко след раждането ми, едва три дни след него и аз няма как да помня какво е това да виждаш…
Израснах като човек, който може да различи само светлина и тъмнина. Никога не съм се поставял на мястото на зрящите, защото нямам ясна представа какво е да виждаш. Имах нормално и добро детство. Когато бях 10 годишен /аз доста късно тръгнах на училище/, отидох да уча в специализираното училище в град Варна за деца с нарушено зрение. Животът ми мина сред незрящи хора, чак до завършването ми. След това аз разбрах, че няма смисъл да се изолирам само сред незрящи и започнах да контактувам с един доста по-широк кръг хора, с които се запознах, станах приятел, започнах да се интересувам от много неща. Още от дете съм будна личност и никога не ме е спирало това, че съм незрящ. Не смятам, че това е проблем, който би ме спрял.

С какво тези училища са по-различни от стандартните училища?
Учениците там са или напълно незрящи или с голям процент намалено зрение. Класовете са по-малки, между 10-15 човека, за да може да става по-лесно преподаването на учебния материал. Ние учим специална азбука, тази на Брайл.
Нещата са по-трудни от другите училища. Нямаме дъски, на които да се пишат дадени съчинения, разкази или задачи. Всичко става с устно или писмено изпитване. Като предмети си е като останалите училища, всички стандартни предмети.

За хора като теб България е истински ад. Това, което ме впечатли в теб, бе твоята борбеност. Тя е впечатлявала и други хора. Какво е да си „инвалид“ в България…?
Животът за всички тук е труден. И за хора като мен и за всички други. Няма никакви възможности за работа, или ако има, те са минимални. Върхушката отхвърля хората в неравностойно положение или такива с някаква болест и дори и да искаш, не можеш да получиш своята реализация. Винаги съм бил борбен и съм искал да постигна това, което си поставям за цел. Имал съм много перипетии, животът ми е една безкрайна поредица от проблеми, с които обаче аз искам да се справя и го постигам.
Израснах почти без родители, те починаха – майка ми през 1997 и баща ми през 2003. Научих се да живея сам или животът ме научи да се боря и да се справям с трудностите по един или друг начин. Имал съм много проблеми, но аз не се предавам ,защото това е един от начините да се усетя жив. Така мога да успея и да преодолея проблемите около мен.

Как един незрящ се оправя с това, че живее сам?
Да живееш сам си има две страни– едната е по-голямата свобода, по-приятната част на нещата. Но от друга страна , да се справя сам човек е много трудно, никога не бях оставал сам, докато не починаха родителите ми, те винаги са били до мен и винаги са ме подкрепяли. Чак тогава осъзнах колко е трудно човек да е сам и да се справя с всичките трудности.Но колкото и да е трудно, колкото и да съм подтиснат на моменти, имам приятели, които са около мен. Музиката ми дава също стимул в живота и така успявам да преодолея цялата тази самота, която ме заобикаля.

А как възприемаш света около себе си?
Има два начина. Основния е чрез докосване, защото аз нищо не виждам, дори сенки и силуети не мога да различавам. Всичко става чрез докосвания или някакви обяснения. В моето въображение си създавам една представа за света, която с обикновени думи ми е много трудно да обясня, много пъти съм се опитвал. Но аз знам как изглежда това или онова, как изглеждат хората, мога да преценя нещата по един или друг начин, имам свой стереотип, по който преценям всичко…

А какво е за теб…морето? А лятото?
Едно огромно пространство, пълно с вода, където чрез природните явления се образуват течения, тази вода се върти, мести по някакъв начин.
Лятото? Когато мога, аз не стоя в Несебър, ходя навсякъде, не се задържам на едно място, научил съм се дори и да се ориентирам сам и да се придвижвам където си искам. Лятото е горещина, купони, мацки, забави. Такива неща, все положителни емоции.

Говорейки за твоя роден град, ти спомена, че не харесваш хората тук…
Несебър е курортен град и хората са по-студени, по-дръпнати. Бизнесът им често ги поглъща и цялото им внимание е насочено само към това, а това ги прави по – отчуждени от останалия свят.
Те са и големи интриганти и клюкари, нещо което аз ненавиждам. Това ме отдалечава от този град. Живея тук, защото тук съм израснал, но този град не ми е на сърцето…

Дали всички българи са така нетолерантни?
В България има много хора, и добри и лоши. В малките градчета нещата са по-трудни и гадни, защото тук всеки познава всеки, затворена общност, трудно ще намериш някой нов човек, с когото да се запознаеш…Лятото тук е доста по-различно, защото има повече хора. Но пак не ми харесва.
Във Варна, където учих цели 11 години, нещата са много по-различни.Познавам много хора, които ме приемат такъв, какъвто съм, дори и в групите, където свиря, на никой не му прави впечатление, че аз не виждам или пък каквото и да е било друго…

От няколко години сме в Европа, усещаш ли някаква промяна в отношението към теб?
Обединена Европа е една фасада, зад която политиците продължават с игрите си, а хората от народа продължават да си живеят както досега, еднакво зле.

А какво мислиш за „големия преход”, през който се влачим вече 20 години?
Проблемите са два. Народът ни трябва да е по-обединен, за да може да пребори тази върхушка, която горе действа по един или друг начин. Ние сме лъгани и мамени, чрез медии и по всякакви други начини. Част от нас са примирени, те живеят този живот. Вторият проблем е липсата на младежите – много способни и умни младежи избягаха от България, нещата тук са много зле и всеки избира бягството, за да си подсигури по-хубав живот. Хората, които остават тук, нямат сила да се преборят с проблемите, които ни заобикалят. И няма преход, всичко е само един кръг, в който се сменят различните политици, а всичко за нас, хората, остава едно и също и даже става все по-лошо с всеки изминал ден.

Мислиш ли, че в друга държава би имал различна съдба и какво би искал да се промени около теб?
Не съм мислил за емиграция, аз съм патриот, вярвам в решаването на проблемите, не в бягството от тях. Искам да се променят няколко елементарни неща. Хората в неравностойно положение да могат да си намират нормална работа и да се интегрират в обществото, да бъдат приети като всички други и да не са отделяни като „различни“. Тогава животът ни ще е по-добър, когато независимо от заболяванията си, ще можем да се реализираме някъде, в зависимост от своите възможности.

Опитвал ли си да си намериш работа?
Опитвал съм да намеря работа, но хората тук не са запознати с компютрите и техните възможности, както и с компютърните пособия за незрящи. Те дори не знаят, че има програми, които ни дават възможност да работим с компютрите еднакво добре с другите хора. Колкото и пъти да съм опитвал, реакцията е – „ти си незрящ, не можеш да работиш с компютър, къде си стръгнал…“
Обещават да звъннат някога и никой не се обажда…

И доходът ти е само една инвалидна пенсия…?
Да, това е пенсия от 200 лева на месец, с която ми е много трудно да живея. Като се платят ток, вода, ежедневните нужди, храна, човек не може да се справи с нея. Признавам си, че ако не бяха приятелите, които ми помагат в най-трудните моменти ,не бих могъл да оцелея. Дори и на хората с нормални заплати им е трудно, какво да говорим за хора в моето положение. Цените скачат всеки ден.

Получавал ли си помощ от община Несебър или някоя друга организация?
От Социални Грижи ми плащат 150 лева годишно помощ за електроенергия през зимния сезон, Отделно по закон се полага еднократна помощ в рамките на още 150 лева, която преди бе 200 лева, но от няколко години бе намалена сумата, един път в годината. И това е всичко.

Как възприемаш думата „инвалид”? Нима може да си инвалид, ако пишеш по-бързо от мен в скайп, употребяваш Cool Edit и свириш на китара в три групи, неща, които за много от „нормалните” хора са невъзможни?
Не харесвам тази дума и аз лично не се усещам такъв. Хората казват така на други хора, които са с някакво заболяване и не са 100% работоспособни, но аз предпочитам да бъда наричан „незрящ“. Не се усещам инвалид по никакъв начин. Движи ме моята борбеност, обичам да правя нещата, които ми харесват и се усещам добре, когато и хората ги харесват и намират за добре направени.

Как откри музиката, която е важна част от твоя живот?
Това се случи преди много години, като сега съм основно съсредоточен в метъл и пънк разновидностите. Бях на 8, когато открих метъла и Metallica покрай братовчед ми. Започнах да се интересувам от този стил музика, да научавам нови групи и да записвам касети.Направих доста добра колекция, защото тази музика все още ми дава много сила. А пънка открих през 1998, когато чух първите групи. Във Варна имаше метъл магазини, записвах си най-различни групи и открих тази музика. Той ми помогна за една много важна част от живота ми, една сериозна депресия преди 4 години и половина. Бях на косъм да извърша една голяма беля, но пънкът ми помогна…

Какво ще ни разкажеш за групите си? Какво е да излезеш на концерт пред публика…?
Моята биография като музикант започва още от ученическите години, още от училищните формации с моите съученици. Първата ми сериозна група е SAUERKRAUT, през 2003. През 2004 с тях бях на първия си концерт, на двудневевен метъл фест в град Добрич. Не се притесних и нямах дори и сценична треска. Не съм никак срамежлив. Преди бях такъв, 1995-1996, но нещата се промениха. Усетих се повече от нормално, все пак в публиката бе пълно с мои приятели. Със SAUERKRAUT свиря и до ден днешен, като сме имали безброй концерти. Сам си направих и своята OI група, Кубратов Сноп. С нея също съм излизал и на два концерта. Третата ми група е мой стар проект, Жарены Ципльонок, където аз свиря на всички инструменти. Започна съвсем като шега, с първите записи на хвърчащи касети. По-късно продължих по-сериозно, с първите ми записи на компютър. Нямам концерти с тази група.

Кубратов Сноп са националистическа OI банда. Вие обичате България, която е така нетолерантна към всички свои граждани??
Аз обичам родината си, но не обичам държавата си. Горд съм с нашата история, с нашата борбеност и сила, но ме е срам от сегашното положение и от държавата и държавниците. Именно това е идеята и на нашата група – ние пеем за проблемите и искаме да поправим поне малко от тях, защото всички е доста нереално. Народът ни трябва да е сплотен, а не разединен. Обожаваме да си правим мръсно един на друг и това често ни прави лоша шега.

А какво е …интернет за теб?
О, той е нещо огромно за мен.Още от първия си час по информатика се бях заклел, че ще се науча да работя с коммпютър и ще си имам свой. Така и стана, скоро имах свой компютър, снабден с програмите за незрящи.Интернет е запознанство, начин за събиране на информация, начин да срещна приятели. От 2003 имам интернет у дома, а преди това ходех по зали, където ми инсталираха говорящата програма.

Ти си нощна птица, която стои по-късно и от мен на компютъра. Това ли е любимото ти време от деня?
Всичко започна преди време, имах приятелка, с нея имах проблеми, наложи се няколко дни да не спя. Намразих спането, смятам, че са ми достатъчни 5-6 часа на денонощие. Но и до момента предпочитам нощния си живот, дори и да не съм в интернет. Дори и по купоните заспивам последен.

Какво ще пожелаеш на хората, които четат това интервю?
Не съм се замислял лично за себе си, би било хубаво светът да получи подарък, малко хубави дни, макар и да са кратки.Понякога се улавям, че си мисля, че живеем в гаден и подтискащ свят. Нека хората да се усетят малко по- щастливи, жизнени, по – борбени. Когато човек се бори и влага всичко от себе си, съдбата го възнаграждава.
Искам да ви пожелая да сте себе си и да сте истински.

Радек Йон и неговата книга „Мементо“ – години по-късно

Публикувано на от

Днес довърших една книга, за която си казах, че вероятно е трябвало да я прочета преди 20 години, когато е излязла за пръв и последен път в България. Издадена през януари, 1989, от издателство „Народна култура”  „Мементо” на Радек Йон  и до момента остава класическо четиво за по-възрастните наркомани(ако въобще можем да говорим за възраст  при едно „скоротечно заболяване“) и за всички „нормални хора“, преживели 80-те години.

Не знам с какви очи бих я прочел през 1990 година, примерно, когато аз самият бях на 17 – приблизителната възраст на Михал в началото на историята му. Прочетох я едва днес, когато вече съм на 39 и да си призная ли къде я прочетох – на колелото във фитнеса. Попаднах съвсем случайно на нея едва преди месец, от един уличен търговец на книги. И понеже имам манията да спасявам, набързо спасих куп книги от убиващата слънчева жега в онази мързелива неделя.

Започнах  и завърших книгата с доста различни мисли в главата

В крайна сметка, това бе една от книгите на „изгубеното поколение” на България, феномен, за който тепърва ще се говори, стига след 20 години някой да може да се сети за него – за нас, всъщност.

Ние бяхме родени през 70-те и от нас се очакваше да станем „граничари, космонавти, продавачи в магазин, достойни комунисти и строители на родината“. Бяхме възпитани  и отгледани да бъдем такива, но се случиха други неща. И докато на думи и в списание „Славейче” и вестник „Народна младеж” отчитаха бурно колко сме добри, как прибираме реколтата и се готвим плавно през септемврийчета да станем изградени и завършени кадри на БКП, с много от децата на онова време това не се случи.

Попречиха ли им Бийтълс, Лед Цепелин, диското, маратонките, доларите пред Кореком, дрогата, алкохола, пречупването на илюзиите? Или само им помогнаха да осъзнаят къде живеят и колко е куха системата.

Децата на 70-те години

Именно за тези деца на 70-те пише и Радек Йон, хлапетата от големия град, който от сив живот в една скучна семейна клетка опитваха от дрогата, за да избягат от реалността. И тогава те влизаха в друг свят – където можеш пак да обичаш, да живееш, да се радваш, но всичко се върти около поредната доза или до първата и последната кражба на опиат от болница или аптека. Съвременните деца  ще се учудят, но някога в болниците е можело да влезеш лесно и да обереш някое спешно шкафче и да избягаш с така ценните наркотици – морфин, лидол, омнопон и тн. Не е било трудно и да ги вземеш от някоя аптека, където повече от сънотворните са били без рецепта, а опиатите лесно са се взимали с подправени такива. Не е престъпление, а просто лов на емоции.

Книгата е писана и издадена в Чехословакия в средата на 80-те, когато тези „проблемни” деца в България бяха все още единици. Тя успя да излезе при нас след 4 години „перестройка” и то във време, в което обичайно нещата се случваха, но никога никой не узнаваше за тях. Януари 1989 бе бурно време, вероятно книгата така и така не е стигнала до повечето от адресантите си, забутана по складове и в бързо намаляваща мрежа от книжарници. Някога всеки квартал имаше книжарница, дори и да беше само 10-15 блока. Хората четяха, а книгите бяха по-интересни от телевизията. За книги имаше големи опашки, съразмерни с опашките, които щяха да се появят пред 1 касетка със салам в магазина, само 1-2 години след това.

Историята на Михал, детето от Прага

Радек Йон ни разказва за Михал, детето от Прага, което решава да опита от наркотиците, в търсене на интересното в живота, отегчен от скуката в семейното битие. Намират се приятели, обикновено има и един по-възрастен, който им пробутва по нещо, като всички вярват, че това не е опасно и че лесно могат да се спрат. А когато става прекалено късно, те разбират няколко истини за живота на зависимите. Много е страшно да няма. В такива моменти ти си склонен да ревеш и да се унижаваш, само и само за една доза. Нямаш приятели, нямаш никого – само ти, иглата и дозата. А който ти даде дозата, има и още една и си лаком и за нея.

Тъмен прозорец и човек пред прозореца

Двеста и петдесет страници по-късно, краят е тъжен и очакван. Михал е намерен в безпомощно състояние и умира, изоставен след поредния купон в изоставения апартамент, който  е обитавал със самоубилата се Ева, неговата голяма любов. Нали не сте очаквали, че Михал ще живне, ще се съвземе и ще започне да работи на село, наливайки тяло с труд, пресни зеленчуци и песни, които пее, възкачен на някой трактор. Така би завършила книгата, ако бе писана през 60-те години.

Но вече бяха 80-те и нещата не изглеждаха далеч толкова оптимистично и весело и един такъв „Happy-соц” край нямаше да бъде възприет адекватно от никого.

Историята на изгубеното поколение на България

Споменах за „изгубеното поколение” на България – хората, родени през 70те, момчетата и момичетата, които можеха да бъдат на мястото на Михал Отава.

Ние можем добре да разберем света на главния герой, защото и ние сме живели и изживели осемдесетте. Всеки един от нас е имал по някой приятел, който търсейки по-доброто и шарено утре, затваряше очи от свръхдоза.  Така загиваха в България децата – цветя, поне така бе през 80-те.

За после Радек Йон е нямало как да ни разкаже, защото сигурно и той не е предполагал. Изведнъж стройното ни бойно поколение, което трябваше да покорява света и да пази комунизма в България започна да се разтапя много бързо. Убиваше го пустота на 90-те, по-страшна и от годините на комунизма, когато все   още имаше смисъл да се вярва, че утре ще е по-добре. Убиваше го и все още го убива „непосилната лекота на битието” (цитирайки Милан Кундера), което ни залива с телевизионни игри, лъжи на политици, с поредното „утре”, в което не си успял да промениш нищо, защото „вчера” те е дърпало, ужасно силно.

И какво се оказа, ако Михал бе преживял 80-те, дали нямаше да го довършат 90-те

Изгубеното поколение на България (в мое лице) хареса „изгубената книга“ от края на 80-те. В нея то видя детството си, невинно и в търсене на нещо по-добро. Хубава книга, като изрезка с моето име, намерена на дъното на някоя дървена кутия, от пожълтял от времето вестник, в който говорят нещо за мен, така отдавна и неясно, че дори и аз не го помня, но ми харесва.

Докато тренирам с щангите, оставям книгата на администраторката, която всеки път я отваряше и четеше по малко. Хубаво момиче, около 23-25 години, което всеки път с виновна физиономия ми подаваше книгата, виновна, защото съм я хванал да ми я чете.

„Ами, не можах да я разбера, не е за мен”, казва тя, бръчкайки безпомощно чело.

Опитах се да и обясня, че прилича малко на „Джони грабна пушката” на Далтън Тръмбо, а тя ме попита ще искам ли протеин или нещо подобно. Изгубеното поколение срещу младото поколение, което тепърва трябва да изживее годините, преживяни от нас.

„Мементо“ днес

Дали е възможно да се пренапише „Мементо” за днешните дни и днешните наркомани? Силно се съмнявам. Горкият Радек Йон, откъде да знае, че наркоманиите в България вече не са дори и социално явление, а всекидневие. Дори и  пласьорите не са драматично – коварни като Рихард, а пресметливи бизнесмени, които печелят от липсата на бъдеще еднакво много с политиците, които го унищожават, същото това „утре”, което така и така не идва. И дори и да го напише, вероятно ще е като жълта статия, с роден и починал, просто хроника на едно ежедневие.

Последните страници на книгата бяха повредени от вода. Или някой е плакал или стандартната влага в някое мазе, където е преседяла 22 години, кой знае. Книгата остана в колата, но утре ще я прибера и ще я сложа в библиотеката си. И вероятно някой ден пак ще я прочета, когато стана стар и по цели дни няма да има какво да правя. Или може би миг по-рано или никога повече. Няма как да зная.

Но жалко, мисълта ми бе за онова, загубеното поколение на България. Дали не можеше да бъде различно и онова, моето поколение да има различна съдба…Не говоря за онази, в правотата на която ни уверяваше партията, а нещо различно и вероятно по-хубаво. Наистина не знам, а четейки книги като тази, които връщат спомените, започвам съвсем да се обърквам.

Доктор Виолина Тодева с интервю за списание GP NEWS, брой Август, 2011

Публикувано на от

„Българският лекар става все по-активен в интернет“ – интервю с доктор Виолина Тодева – Димитрова, специалист в националния здравен портал www.framar.bg за специализираното списание GP News

 

01. Как ще се представите на читателите на GP NEWS?

Здравейте, казвам се д-р Виолина Тодева. Специализирам кожни и венерически болести от три години в ККВБ Стара Загора и от година и половина работя за интернет страницата на Фрамар.

02. Вие сте една от най-дейните лекари, които работят за националния здравен портал Фрамар. Какво ви мотивира да пишете статии и да давате консултации в онлайн форума на Фрамар?

Всяко начало до голяма степен е случайно. Така се получи и с избора на специалността кожни и венерически заболявания, както и интернет страницата на Фрамар. Мога спокойно да кажа за себе си, че съм щастливка да работя нещо, което ми доставя голямо удоволствие. Радвам се да мога да помогна на повече хора по различен начин. Интернет е едно добро място за това.

03. Интернет активен ли е българският лекар?

Смятам, че става все по-активен. Докато аз учех и завършвах образованието си по медицина, достъп до информацията в интернет имаха единици. Днес виждаме колко се е променило всичко и е немислимо един лекар да работи активно, без да е информиран за новото, което се случва. Много се работи, много проучвания се правят, навлизат нови технологии и методи за диагностика и лечение. Ако един лекар не посещава научни форуми и специализирани сайтове в интернет, той няма от къде да се ориентира и да прочете новата информация. Освен това пациентите също получават информация от интернет, задават повече въпроси и не можем да си позволим да сме по-малко информирани от тях. За съжаление, в практиката на всеки лекар се случва да дойде пациент, на който да не можеш да се постави веднага диагноза – тогава от интернет можеш да получиш безценна информация от работата на колега, който преди теб се е срещнал с този проблем.

04. Какво е вашето мнение за възможностите всеки лекар да представи себе си и практиката си в интернет сайт, социална мрежа, форум? Възползват ли се лекарите от това или разчитат на по-традиционни форми – листовки, табели, светлинни табла?

Все още най-популярен метод за реклама е рекламата във вестник, но това се дължи и на факта, че сме свикнали там да търсим информация за лекари или центрове. Естествено немислимо е съществуването на лекарски кабинет или център без табела или светлинно табло или други методи за обозначаване. Сравнително малко лекари имат собствен сайт и това е по-характерно за по-големи центрове, а не толкова за индивидуални практики. Рекламата в сайтове е много полезна, защото всеки лекар може да отбележи подробна информация за дейността си, както и за контакти. Същото се отнася и за социалните мрежи и форуми там от една страна пациентите имат възможност да получат информация от специалист, а друга биха могли да споделят своите проблеми и мнение дали са доволни или разочаровани.

05. Вие давате консултации във форума на Фрамар. Какви въпроси задават читателите? Има ли въпроси, на които не може да се отговори онлайн?

Въпросите са най-различни. Преди всичко са свързани с най-често срещаните проблеми във всяка дерматологична практика като акне, проблем със суха кожа, екземи, пигментни промени по кожата, защита от слънцето, себореен дерматит, пърхот, разноцветен лишей, гъбични инфекции, атопичен дерматит, уртикария, псориазис, косопад, различни видове брадавици, инфекции предавани по полов път и др. Естествено не е възможно винаги да се даде отговор само от информацията, която пациентите споделят on-line. Реалният контакт лекар-пациент все още не може да бъде изместен от нищо и това се дължи на факта, че анамнезата и описанието на състоянието не винаги съответства на това, което се наблюдава. Разбира се използването на видео-връзка или снимков материал поне в областта на моята специалност би могла да подобри възможността за диагностика, но не и да измести напълно директния преглед от лекар. Виртуалния контакт не може да даде ценна информация, която може да бъде получена в лекарския кабинет, където освен оглед се използват и други методи за диагноза, пациента споделя повече и по-важна информация, а освен това не рядко се налага и назначаване на допълнителни изследвания. В същото време задаването на въпрос и поставянето на проблема във форум може да ориентира много по-бързо пациента на какво могат да се дължат оплакванията му, какви са вероятните диагнози и ако не е възможно да му се помогне какъв специалист да потърси.

06. Кои са най-нелепите или смешни въпроси, които сте получавала? Има ли забавни ситуации, както във всеки реален лекарски кабинет?

Колкото и нелеп да изглежда отстрани един въпрос след като някой го е задал за него е много важна информацията, която ще получи. Здравната култура на всеки е различна и от това произхождат повечето т.нар. нелепи или смешни въпроси.

07. Помага ли ви работата във Фрамар да се развивате професионално? Какви са вашите планове за бъдещето?

Работата във Фрамар ми дава възможност непрекъснато да се запознавам с навлизащите нови лекарства и то не само тези, които са от моята специалност, да обогатя общата си медицинска култура и да помагам на хора с най-различни проблеми свързани с тяхното здраве. За сега в сравнително по-близко бъдеще ми предстои изпит за вземане на специалност и си пожелавам всичко да мине гладко и безпроблемно.

08. Пожеланията ви към колегите?

Пожелавам преди всичко здраве, едно прекрасно лято и повече поводи за положителни емоции.

Консултирайте се с доктор Тодева за вашата кожа!