Национален здравен портал Фрамар.бг представен в приложението „Здраве“ на Капитал – 21.11.2014 година

В специален материал в приложението „Здраве“, журналистът от „Капитал“ Весислава Антонова представи някои от водещите български здравни сайтове – framar.bg, puls.bg, www.credoweb.bg и други. Дискутирани са насоките, тенденциите и бъдещето, което стои пред всяка от отделните платформи.

В материала участва Ивайло Тончевдиректор Медии, маркетинг и реклама на Фрамар.бг.

Статията „Здраве онлайн“ ще можете да видите тук!

Целият брой и повече информация за приложението „Здраве“ ще можете да намерите на официалния сайт на изданието „Капитал“

Жена в космоса – Хюстън, имаме проблем!

Излита женa астронавт в  Kосмосa, но почти веднага се свързва със Земята:
- Хюстън, имaме проблем!
- Хюстън слушa.. кaкъв е проблемът?
- Нищо, все едно!
- Повтaрям…Хюстън слушa..кaжете кaкъв е проблемът?
- Нищо!
- Кaжи де?
- Ако те беше грижа, щеше да знаеш!

Познат ли ви е този разговор, така типичен между мъже и жени, особено когато жената не е нещо доволна, а от мъжа се очаква да отгатне какво е, ако е загрижен. :)

Как си мамо? Не плачи! Ще се видим скоро! Ще си дойдем другата Коледа! – нестандартна арт акция за разделените семейства

Пред художествената галерия в Пловдив е изложена нестандартна арт акция на фотографа Неделин Нешев и журналистката Парашкева Иванова, посветена на разделените семейства.

Много от младите българи вече живеят в чужбина. Това прекъсва естествена им връзка с родителите им и приятелите и и интернет остава почти единственият контакт. В България оставаме ние, с илюзиите си, загледани в компютърните екрани и зачетени в думите, от които боли. Ще си дойдем…някога…другата Коледа…

… а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината…
Вината, дето бавно ме убива…

И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
… а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя…
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
… а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже – Майка ти я няма…
… а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми…

Румяна Симова